Интерконекторът България – Гърция променя газовата карта в региона

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Предстоящият 31 декември ще остане ключов в газовата история на България, а и за първи път в новата ни история страната ни ще започне доставки на природен газ от нов източник – Азербайджан. Доставките са планирани да се извършват по новата газова връзка между България и Гърция, която ще бъде завършена в следващите няколко месеца. И докато се финализира процесът, временно преносът на природен газ ще се извършва чрез съществуващия реверсивен газопровод между Кулата и Сидирокастро.

Датата за доставките изглежда е символично избрана, за да сложи край на една трудна година, включително и за газовия сектор. Така ще посрещнем новата 2021 г. с надежди за пълна диверсификация на доставките и сигурност в случай, като този на породена от геополитически интереси и спорове криза от недалечната 2009 г.

Интерконекторът между България и Гърция (IGB) се оказа ключовата стъпка

за решаване на газовия ребус, в който е поставена страната ни. Реално тази тръба се явява първият източник на гориво за България, което не идва от Русия. Затова и правителството възлага големи надежди на този проект, чрез който ще има и много ползи за бизнеса и потребителите. Доставките от Азербайджан ще се извършват чрез газопровода ТАНАП до Турция и след това чрез ТАП с отклонение за България при гръцкия град Комотини.

Газовата връзка между България и Гърция е с обща дължина 182 км, от които 150 км са на българска територия. Тя започва от Комотини, Гърция, и се свързва с българската газопреносна система на Стара Загора. Техническият ѝ капацитет е от 3 до 5 млрд. куб. метра годишно. Общата стойност на проекта IGB е 220 млн. евро.

Освен от Азербайджан страната ни ще може да внася природен газ и от други източници – американски, израелски, египетски, катарски газ през LNG терминалите в Гърция, като в новия терминал Александруполис страната ни ще участва в изграждането и експлоатацията като акционер.

Ясно е, че колкото повече източници на природен газ има България, толкова повече страната ни ще става незаобиколим фактор при доставките и транзита на синьото гориво към Европа. Заради това и преди няколко години правителството предложи концепцията за изграждане на Газов хъб “Балкан”, чрез който да се пренася гориво от нашата страна в различни направления, в който ще се вливат и потоците от IGB. Така страната ни се включва в голямото пренареждане на глобалните газови потоци от Юг на Север.

На газовия интерконектор с Гърция разчитат и други страни

от региона като Румъния и Австрия и дори цяла Югоизточна Европа. Природен газ от Азербайджан през България може да достигне и до украинската газова мрежа, при желание на търговците и конкурентни цени. По план капацитетът на газопровода е за пренос на природен газ до 5 млрд. кубични метра годишно. При запълване на капацитета значителна част от тези количества ще отидат за регионалния пазар, заради малкото потребление на синьо гориво в страната ни. Вече се заговори и за възможност за увеличаване на капацитета на газопровода, ако се покачи и търсенето на природен газ в региона.

“За нас диверсификацията е от особено значение, защото ще ни позволи да получаваме газ от нови за България източници като например Азербайджан и САЩ. Възможността за свързване на интерконектора с други мащабни енергийни проекти като Трансадриатическия газопровод и ТАНАП ще позиционира страната ни по изцяло нов начин на газовата карта на региона, което е и една от основните мотивации по проекта да се работи така упорито”, обясни преди няколко месеца в интервю за 3eNews Теодора Георгиева, изпълнителен директор на компанията ICGB, която отговаря за строителството на газовата връзка. Тя обясни, че по план търговската експлоатация на газопровода трябва да започне не по-късно от средата на 2021 г. Този план се следва и в момента, независимо от забавянето, което се случи заради пандемията от COVID-19 по света. “Амбицията на екипа и на изпълнителите е проектът да бъде завършен в срок, като се търсят начини за оптимизация на работата, което да компенсира забавянето, настъпило поради ограниченията във връзка с мерките срещу разпространението на COVID-19”, обясни тогава Георгиева.

На онлайн конференция в началото на декември министър Теменужка Петкова също подчерта значението на интерконектора и посочи, че той е сред седемте най-приоритетни проекти на ЕС и е ключов за целия регион. “IGB ще ни свърже с Южния газов коридор и ще осигури реална диверсификация на източниците и доставките на природен газ. Диверсификацията е основен приоритет на България, тъй като тя значи конкурентни цени и конкурентна икономика”, изтъкна министър Петкова.

Предизвикателства пред полагането на тръбите

На събитието стана ясно още, че доставките на тръбите за IGB ще завършат през декември, а разчистването на цялото газово трасе е почти завършено. “Към 8 декември има 114 км разнесени тръби в подготовка за следващите стъпки. Напредват и процесите по заваряване на тръбите, подготовка на студено огънати колена и термо свиваеми маншони. Към момента над 80 км са заварени, а близо 50 км от заварените участъци са положени в изкопаната траншея. Обратното засипване на траншеята в готовите участъци продължава, последвано от инсталиране на оптични кабели и рекултивация”, каза изпълнителният директор Теодора Георгиева.

Премиерът Бойко Борисов само през тази година направи няколко инспекции на строителството на газопровода. “Това, което трябваше да направим, сме го направили, така че да няма и ден забавяне на този изключително важен геостратегически проект – от Александруполис до нашата част, ние имаме 20% там, за да може и от Юг на Север да потече различен от досегашния газ – 100% диверсификация”, посочи министър-председателят при последното си посещение. Той визираше, че освен изграждането на газопровода, страната ни закупи и 20 на сто от акциите в компанията за бъдещия LNG терминал край Александруполис.

Сериозно предизвикателство пред проекта ще бъде преминаването на газопровода под язовир “Студен кладенец” при Кърджали и под река Марица в района на Димитровград и Хасково. Някои експерти дори започват да обсъждат варианти американските централи в района на Гълъбово да се захранват с природен газ именно чрез IGB, но никой към момента не е пресмятал финансово колко би струвала подобна инвестиция на двете централи. Този ход обаче би позволи на енергийните дружества да работят още дълго време, спазвайки изискванията на ЕС за нискоемисионна енергетика и Зелената сделка. Покрай проекта IGB страната ни успя да склони Азербайджан да инвестира в изграждане на газоразпределителна мрежа у нас. Проектът е още в начален етап, подобни инвестиции в районите на Кърджали, Хасково и Стара Загора могат да донесат само ползи за бизнеса и комфорт а домакинствата.

Втечнен газ от целия свят може да постъпва у нас

В България за внос на втечнен газ се говори дълги години, но всичко е само на хартия. Чрез проекта IGB, обаче, нещата реално тръгват към доставки на LNG газ на наша територия. Причината е строящият се приемен терминал за втечнен газ край гръцкия град Александруполис. Чрез изграждане на съоръжението там целият регион ще получи възможности за внос на втечнен природен газ от страни като САЩ и Катар. Плановете са съоръжението да бъде готово в началото на 2023 г.

Политиците възлагат много на проекта IGB в последните години, което в крайна сметка спомогна за неговото завършване. Именно след няколко месеца България и регионът вече ще усещат раздвижване на газовите пазари, което ще осигури и така търсената енергийна сигурност и стабилност на доставките. А ако потекат и количества втечнен газ по българската газова система, то за монопола на “Газпром” в доставките на синьо гориво вече ще се говори само в минало време.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар