Ирина Бокова: жената, стояща между Ислямска държава и световното културно наследство

#BokovaForUN, България, Ексклузивно, Общество, ООН, Свят, Юнеско
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

8947ba445b4d9bd6a3b0498760ef0e35

Чарли Инглиш, The Guardian, 3.06.2016 г.

В ЮНЕСКО тя се бори, за да защити древните артефакти от джихадистките безчинства. Сега погледът й е насочен към ООН. Ще бъде ли Ирина Бокова първата жена начело на ООН и може ли да предотврати втора Палмира?

Ирина Бокова: Дори и само една статуя бъде унищожена, това пак е огромна загуба.

Фотограф: Еманюел Фрадин за “Гардиън”

Един ден миналата пролет, когато Ирина Бокова беше в централата на ЮНЕСКО в Париж, група колеги влезли в офиса, за да я попитат дали е видяла какво са сторили от „Ислямска държава“ с музея в Мосул. По онова време беше необичайно да се чува за умишлено разрушаване на културно наследство в Близкия изток и тъй като Бокова е генерален директор на организацията и имаше насрочени срещи и заседания, тя им отговорила, че ще провери случая в края на деня.

“Не, не, това е нещо наистина сериозно” – казали й те. И тя отишла в съседния офис, за да намери компютър.

Видеоклипът, което изгледала, бил шокиращ. Банда въоръжени мъже се придвижвали между бели стени, пълни с древни скулптури и релефи, оцелели почти три хилядолетия. Там имало крилати бикове с човешки глави, които са охранявали входовете към асирийските градове Нинева и Нимруд, статуя на свещеник, държащ орел, който е бил намерен в Хатра – древната столица на първото арабско кралство. Тези исторически находки мъжете удряли с чукове и ги превръщали в отломки.

Бокова определя този момент като един от най-болезнения сред скорошните разрушавания на световното културно наследство – монументи, които тя, повече от всеки друг, е отговорна да защитава. “Човек не може да си представи, че това наистина се случва”, ми казва тя. “ Приличаше ми на евтин филм, нали знаете, за някакви бандити, които унищожават нещо, което ни е скъпо. След това те обземат шок, неверие, пълно безсилие. Не можеш да направиш нищо в момента, за да ги спреш.” Тя все още няма смелост да изгледа целият филм до края.

Посегателството върху културни артефакти е старо като история, но сегашната вълна от джихадистки разрушения могат да бъдат проследени от решението на талибаните да взривят статуята на Бамиянският буда от VI век в Афганистан през 2001 година. Унищожението се засили от началото на Арабската пролет, засягайки и Африка през лятото на 2012, когато окупаторите на Тимбукту събориха 14-вековни мавзолеи и стига своя пик след възхода на „Ислямска държава”. Списъкът на изгубените или унищожени паметници е дълъг и включва джамията на пророка Юнус, построена върху руините на древна Ниневия в Ирак и взриване от ИДИЛ през юли 2014. И останките на 3000 години в Нимруд и древна Хатра, унищожени през март 2015. Джихадистите не са единствените разрушители – голяма част от Сана в Йемен е разрушена от въздушни удари, а либийски артефакти са били откраднати – но случващото се в Сирия най-силно притеснява ЮНЕСКО.

Всичките шест паметника от световно значение в Сирия са застрашени, както и десетки други, вторични по значение места, които имат потенциал да бъдат вписани в списъка за световно културно наследство.  „Ние най-вероятно не знаем и за половината артефакти – казва Джонатан Тъб, пазител на колекцията от Близкия изток в Британския музей в Лондон. – Има много области на Сирия, за които просто нямаме никаква информация.”

В един момент миналата година вълната от разрушения стигна такива размери, че екипът на ЮНЕСКО идваше сас страх на работа в петък  (денят, който ИД обикновено избираше, за да унищожава паметници), очаквайки да научи за нови безчинства и унищожение на древни руини. “Беше един много, много тъжен момент, единствен по рода си. Такъв, какъвто моето поколение не беше виждало” – казва Бокова. – Огромна пречка за всичко, върху което сме работили и към което сме се стремили”.

Бокова, слаба, деликатна, с пронизващи синьо-зелени очи и огърлица от перли, е придружавана от помощничката си Снежана. Плез двата дни, които прекарах с нея, Бокова не се спира – започва сутринта, като открива кръгла маса на два езика – френски и английски, преди да се изплъзне за телевизионно интервю, а после да се среща с дълга редица от делегации от Франция, Сенегал, Латвия, Антиохия (Турция), ръкува се пред камерите на фона на световната карта и флага на ООН. Обяд с посланиците на добра воля на ЮНЕСКО, чийто председател е Жан Мишел Жар. Следобедът й е изпълнен с още конференции и срещи (с Конго, АСЕАН, Еквадор), а вечерта открива изложба. В промеждутъците тя ми разказва за ЮНЕСКО, унищожаването на културно наследство и за желанието си да оглави ООН.

В контекста на сирийската война, въпросът за унищожаването на наследството изглежда второстепене на фона на 270000 убити. В първите дни на конфликта Бокова е обвинена, че е извън реалността. “Казваха, че не се интересявам от живота на хората, а повече за тухли, камъни и сгради“. Един от сътрудниците в екипа на ЮНЕСКО в бежанските лагери си спомня: „Те ми казват: „Загубих жената и децата си, а вие ми говорите за някакви стари камънаци, за които не ми пука. Шегувате ли се?”.

Разбира се, това, че се притесняваш за паметниците не означава, че човешкия живот не те интересува. Или ти пука и за двете, или за нито едното.  Пробив в кампанията на Бокова настъпи в момента, в който тя посети северен Ирак през 2014 г. и се срещна с язидите – малцинство, преследвано от ИДИЛ. Бокова използва терминът „културно прочистване“, за да опише случващото се с тях. „Какво биха били язидите, ако бъдат изкоренени от мястото, където са живели в продължение на векове?“, попита тя. „Вие унищожавате храмовете им, отнемате им това, което имат, поробвате половината от тях и ги прогонвате. Това наистина е повече от етническо прочистване , защото ги лишавате от тяхната идентичност. Вие просто искате да ги унищожите напълно и не искате нищо от тяхната култура да остане за човечеството. Сякаш те никога не са същестували.“

„Културно прочистване“, с неговото ехо на „етническо прочистване“ от югославските войни, резонират с хората: това създава връзка между хуманитарната криза, важна ранна стъпка в насоката спечелването на аргумента, че културата, включително музиката и изкуството, също изискват защита. „Мисля, че това е важна предпоставка към всичко друго, което правим“, каза Бокова. „За щастие, тъй като сме видели много унищожения на наследство и хуманитарно страдание, сега сме на етап, в който всички разбират как тези две неща са свързани“.

Нейният най-голям успех обаче идва в включването на три параграфа в Резолюция 2199 на ООН. Приета през февруари миналата година, тя има за цел да отреже приходите от петрол и отвличания на джихадистите. Бокова също така успешно повдигна случая с трафик на атики. „Предизвикателството бе да се разпознае значимостта на наследството и необходимостта от защитата му“, каза тя. „Поставят отговорността върху нас и Интерпол да създадем платформа за борба с трафика на хора.“

Това бе нещо като преврат: за първи път в историята, резолюция на ООН прави връзка между културна и глобална сигурност. Тридесет и шест страни вече са предприели стъпки за справяне с трафика на антики, но предотвратяване на нападения над самите места е доста по-трудно. Организацията няма мандат да използва сила, въпреки че Италия наскоро представи идеята за миротворци от ООН, които да бъдат отговорни за опазването на културното наследство. Дори експертите на ЮНЕСКО казват, че би било трудно да се види как това ще работи. Според Джонатан Тъб, пазачите, които се опитаха да защитят паметниците в Ниневия, са били екзекутирани.

Когато ИДИЛ превзе град Палмира през месец май миналата година, те разрушиха част от руините, включително храма на Бел, монумент, описван от сирийския директор по антиките, Маамун Абдулкарим като „най-красивия символ от всички в Сирия“. Те разбиват и плячкосват музея. Също така обезглавяват 82-годишния сирийски археолог Кхалед ал-Асаад, който посвещава живота си на Палмира. Те провесват тялото му през улична лампа, обвинявайки го, че пази колекция от „идоли“. „Ако не можеш да застанеш пред него и да го защитиш с военни средства, какво можеш да направиш?, казва Тъб. „Моят съвет е да изчезваме, преди още някой да бъде обезглавен.“

Палмира бе възвърната обратно като владение от сирийския режим през март и двама от старшите културни експерти на Бокова пътуваха до там наскоро. В следобеда на посещението ми тя свика среща около дългата овална маса в офиса й, за да чуе какво са открили. Атмосферата бе делова, но Бокова реагира с размах, изразявайки разочарованието си от медийното отразяване, което имало негативен ефект – „Те казват, че са пострадали 20% или 30% и това е ОК. За Бога, ние не сме счетоводители! Дори само една статуя да е унищожена, това е огромна загуба.“

Алжирският археолог Мунир Бученаки и Мечтилд Рьослер, ръководител на Центъра за Световно наследство на ЮНЕСКО, направиха отделни визити – Рьослер в бронирана кола, а Бученаки в конвой, охраняван от руски бойни хеликоптери. Те не успяха да достъпят повечето от руините, тъй като там все още работеха сапьорските отряди. Визитите им бяха съпроводени с тътен от детонации. Когато Рьослер отиде в амфитеатъра, въжетата, на които ИДИЛ бяха обесили 25 души, все още са висели от античните колони.

В часовете преди мястото да бъде възвърнато, екипът, отговарящ за антиките на сирийското правителство, се опита да премести каквото може, каза Рьослер, натоварвайки артефактите в празни боеприпасни кутии, взети назаем от армията и превозвайки ги до тайно място. „Мога да ви уверя, че малките обекти са в безопасност“, каза тя, „но в последните минути преди (ИДИЛ) да отиде на мястото, двама човека били простреляни и ранени. Те успяха да избягат, но трябва да ви кажа, че беше драматично.“ В бързината по-големите обекти били оставени в музея. В нейната визита, Рьослер била с  две нейни колежки: „Нарекоха ни монументалните жени“, шегува се тя. Те успяват да изследват сградата, която се оказва развалина: снаряд е пробил покрива, и много от колекцията е била разбита или открадната.

След края на срещата, единственото нещо, което става ясно, е, че предстоят много години на работа и че след войната Палмира ще бъде място на възпоменание за хората убити там, както и исторически паметник. Попитах Бокова дали може да си представи какво минава през ума на един млад мъж, който разрушава 3000-годишен артефакт. Каза, че се опитала и не е успяла. „Те искат да представят себе си като някакъв вид герои, но са просто престъпници и трябва да бъдат третирани като такива.“

За тази цел тя работи в тясно сътрудничество с Международния наказателен съд. Умишлената атака върху исторически паметници се квасифицира като военно престъпление от учредителния договор на МНС, Римския статут. Първият процес за предполагаемото културно унищожение на джихадисткия полицейски началник от Тимбукту Ахмад ал-Факи ал-Махди ще започне в Хага по-късно тази година. Бокова е в постоянен контакт с главния прокурор на МНС, който й помага със случая и я насърчава да предприеме още такива.

Ще последват ли още процеси?

„О, да“, каза Бокова. „Не знаем колко още, но най-важното нещо е, че съобщението трябва да бъде много, много ясно: не трябва да има безнаказаност за подобни престъпления.“

Надпреварата за следващия генерален секретар на ООН никога не е била толкова публична. Въпреки че решението ще бъде взето при закрити врати това лято в Съвета за сигурност, се правят заявки за по-прозрачен избор и всеки кандидат бива „изпържван“ пред телевизионните камери. Изборът на кандидат най-вероятно ще се сведе до компромис между Вашингтон и Москва, но в момента Бокова е между фаворитите на букмейкърите. Ако тя бъде избрана, ще бъде едновременно първата жена и първият генерален секретар от Източна Европа, който ще оглави ООН. Питам я кое от тези неща ще я направи най-горда?

„Фактът, че съм от Източна Европа“, отговори тя. „Мисля, че има голям стремеж да се намери жена и мисля, че ще бъде жена, но Източна Европа винаги е била някъде по средата.“ България в частност винаги е била „в периферията“, между Великите сили“, казва тя. Ако тя бъде избрана за работата, това ще бележи окончателната интеграция на тази пренебрегната от света част – в ЕС, в НАТО, в демокрацията, след падането на Берлинската стена.

Ако България е в периферията на Европа, то Бокова прекарва началото на живота си в периферията на България. Тя е родена в София през 1952 г., а семейството на майка й идва от беден югозападен планински регион. Тази част на България до последно е била под владението на Османската империя, казва тя и отдава заслуга за светогледа си на факта, че е живяла на културен кръстопът, където християнския и ислямския свят са се срещнали. И двете й баби били неграмотни: едната била твърде бедна, за да си позволи образование, а другата не била счетена за достойна за него, понеже била жена – „типична история“, казва Бокова. Майка й напуска началното училище, но се връща, след като ражда децата си, с достатъчно желание да стане лекар и доктор по философия.

Доброто образование на Бокова било осигурено от баща й, Георги Боков, стриктен и дисциплиниран човк, който я научил да разчита на себе си, освен всичко друго. Майка й оказва най-голямо влияние, казва тя, понеже „винаги ме подкрепяше (казвайки ми) да уча и да се развивам, дори и сега“. По време на войната нейните родители се включили в комунистическата съпротива срещу нацистите и след това баща й става редактор на официалния партиен вестник. През 1976 той бива свален от поста („той не беше дисидент, просто беше много упорит“) и е лишен от всичките си партийни позиции, но по това време Ирина вече е в елитния Институт за международни отношения в Москва, описан някога като „Руският Харвард“ от Хенри Кисинджър. Тя има две деца в Москва – и двете живеят сега в САЩ – с журналиста Любомир Коларов. Сега тя е омъжена за втори път за банкера Калин Митрев.

През 1989 г. – „голяма година на промяната“, както я описва тя, отива на Запад и постъпва в Мерилендския университет по обществени науки, където се среща с бъдещия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. Връща се у дома, за да работи за реформирането на България в правителството на Петър Младенов. Но дипломация, а не политиката, била нейното призвание. През 2005 г. става посланик на Франция и ЮНЕСКО, през 2009 г. е избрана за генерален секретар на ЮНЕСКО.

Организацията е ударена от голяма криза. През 2001 г. държавите-членки гласуват с голямо мнозинство да направят Палестина пълноправен член на ЮНЕСКО, против волята на САЩ и Израел. Бокова не е имала думата при решението, но то предизвиква появата на закон в САЩ, който автоматично отсече финансирането за организации, които са признали палестинската държава. Една трета от бюджета на организацията изчезва за една нощ, и тя е принудена да започне брутален процес по  съкращаване на разходите. Четиристотин работни места са били загубени. За парите трябвало да се помоли от частния сектор, страните-донори и ЕС (разговорите в сградата все още започват с уговорката, “защото ЮНЕСКО няма пари”), но по някакъв начин организацията запази дейността си.

Справянето на Бокова с тази криза се посочва от привържениците й като доказателство, че тя е подготвена за висшия пост. Те посочват и други силни страни: Рьослер казва, че Бокова винаги е била динамична, когато става въпрос за решаване на сложни проблеми.

“За нея огромно оскърбление беше фактът, че разрушението е умишлено”, продължава тя. “Но Бокова успя да реагира и предприе сериозни мерки, които аз наистина оценявам. Времето, в което живеем се движи с напълно различна скорост от всичко познато до сега.” Междувременно, на вечеря, състояща се от три блюда с треска и аспержи, Жан Мишел Жар ми споделя, че сега е моментът Бокова да застане начело на ООН: “Необходима ни е жена”, казва той. “И фактът, че тя произхожда от държава, близка до бившия Съветски съюз я отличава и й дава преимуществото на мъдростта и обективността, защото тя познава и двата свята, и двата типа общества”.

Въпреки всичко, не всеки е на нейна страна, както стана ясно от публикациите в много британски медии. Едно от скорошните заглавия на „Съндей Таймс“ гласеше:  “Разточителното ЮНЕСКО под прицел по повод британските съкращения от 180 милиона паунда”, а в статията пишеше, че британското министерство за международно развитие имало намерение да спре финансирането на ЮНЕСКО, тъй като липсвало съответствие между финансирането и реалната стойност при дейността на организацията. Бокова нарече тези твърдения подвеждащи и ми припомни скорошно проучване, проведено от британската национална комисия към ЮНЕСКО, което сочи, че организацията осигурява 100 милиона долара на британската икономика ежегодно, срещу годишна субсидия от едва 14 милиона долара.

„Дейли Мейл“ наскоро публикува материал, в който обвини Бокова в назначението на държавен служител от бразилски произход, с цел осигуряване подкрепата на Бразилия в надпреварата за Генерален секретар на ООН. Тя отрича твърдението с думите: “Разследвала съм лично всеки подобен случай при съмнение за евентуален конфликт, измама, сблъсък на лични интереси или нарушение от каквото и да било естество”. Бокова демонстрира нулева толерантност в подобни ситуации и е уволнила общо 17 души при подобно основание. И все пак, защо би й била необходима бразилската подкрепа, след като Бразилия не е страна-постоянен член на Съвета за сигурност?

Предполагам, че причината за тези обвинения е, че в определени кръгове хората я смятат за твърде близка до Русия: „Дейли мейл“ я описват като “любимка” на Путин. “Знам! Прочетох го”, казва самата тя, с известно раздразнение – “Това са злонамерени спекулации”, които целят да създадат погрешно впечатление. “Да, вярно е, че съм учила в Москва, да, говоря руски, но намирам този подход за изключително манипулативен. Вижте до къде съм стигнала и какво съм постигнала. Мисля, че съм била в Русия осем или девет пъти за седем години, а само тази година бях вече четири пъти във Вашингтон. Така че може би утре ще бъде обвинена от руска страна, че съм твърде близка до САЩ?”

Освен това, добавя Бокова, всеки, който смята, че Генералният секретар на ООН не бива да води диалог с Русия, не разбира естеството на поста. “Генералният секретар не е просто участник в кампания, който прави изказвания. Генералният секретар, заедно с целия си екип, трябва да е в състояние да достигне до всекиго, за да намери решение. Смятам, че за в бъдеще дори е необходим представител на ООН, който да провежда разговори с екстремистите. Бъдещят Генерален секретар трябва да говори с Путин, трябва да говори с британския премиер и с президента на САЩ. Той или тя трябва да бъде личност, която ги обединява заедно. В противен случай какъв Генерален секретар ще бъде това?”

Възможно е, дори е силно вероятно, до края на тази година светът да има своя първи американски президент и своят пръв Генерален секретар от женски пол. За някой, водил кампании за равенство между половете през по-голямата част от кариерата си, това би било забележително.

Въпреки всичко, Бокова не приема нищо за даденост. “И двете са изборни кампании”, изстрелва бързо тя, “а при избори човек никога не знае нищо със сигурност до последния ден”.

Асистентът на Бокова ни напомня, че времето на срещата ни приключва. Главният директор на ЮНЕСКО има пред себе си изнасяне на речи и срещи с посланици. Бокова стиска ръката ми и ми казва “довиждане” до близо двуметровата по височина карта в офиса й. Легендата на картата гласи “политическият свят” – перфектно заглавие за нея и за ООН. Въпросът е дали политическите взаимоотношения в световен мащаб ще й позволят да заеме поста?

източник: в. Гардиън

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар