Истанбулската конвенция ще запълни празнините в българското законодателство, смятат съдии

Без категория
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

ъпреки че “горещата” тема за Истанбулската конвенция, ще затихне за известно време, след като премиерът Бойко Борисов заръча временното й оттегляне, остава важният въпрос дали българското законодателство съдържа достатъчно мерки за защита от насилие.

“Дневник” потърси практикуващи съдии с този и подобни въпроси. Според Стоян Мадин (наказателен съдия) и Галя Вълкова (граждански съдия) от Софийския районен съд българското законодателство за защита от насилие не е достатъчно. И за България е важно да приеме международните стандарти, които са заложени в Истанбулската конвенция.

Съдия Мадин смята, че конвенцията в България се тълкува превратно и цялата ситуация покрай международния документ му напомняла на книгата на проф. Тим Ву “Търговците с внимание”.

Той мисли, че противниците на ратификацията ще продадат след време вниманието, което са спечелили с позицията си. Но не се ангажира с предположение на кого и срещу какво.

Двамата съдии посочиха, че един от спорните термини в конвенцията – за “социалната роля” на пола, вече го има в нашето законодателство – в преходните и заключителни разпоредби на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, където се казва: “Равнопоставеност на жените и мъжете” е равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол”.

Как е уредена защитата от насилие в българското законодателство?

Вълкова обясни, че от 2004 г. в България действа Закон за защита от домашното насилие, чиято идея е да има бърз и ефективен механизъм, когато човек твърди, че е пострадал от домашно насилие, да получи незабавна защита до момента, в който съдът ще каже има ли акт на насилие и ако да, какви мерки биха били подходящи.

Незабавната защита се дава при твърдения, от които съдът може да достигне до извода, че има непосредствена опасност за жертвата. В тези случаи не се събират доказателства, за да се определи забрана за сочения като насилник да приближава жертвата на 100 м например.

 

По думите ѝ предвидените в закона мерки – когато съдът приеме, че има акт на насилие, са много специфични. Освен общата възбрана да се въздържа от насилие, има мерки като отстраняване на извършителя от общото жилище; забрана да приближава пострадалия, жилището, работата, места за социални контакти и отдих на пострадалия, временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия родител или при този, който не е извършил насилие. Може да бъде разпоредено и задължение на насилника да посещава специализирани програми.

 

Стоян Мадин се занимава от над 10 години с наказателно право. От 2012 г. е съдия в Софийския районен съд. 5 години преди това е бил прокурор, а преди да стане магистрат е работил в Комисията за защита от дискриминация. През 2016-2017 г. е бил на обучение и работа в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

© Анелия Николова

Стоян Мадин се занимава от над 10 години с наказателно право. От 2012 г. е съдия в Софийския районен съд. 5 години преди това е бил прокурор, а преди да стане магистрат е работил в Комисията за защита от дискриминация. През 2016-2017 г. е бил на обучение и работа в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

 

Наказателното преследване се намесва, когато има издадена мярка за защита от Софийския районен съд и насилникът не я изпълнява, включва се в разговора Стоян Мадин. Предвиденото според закона наказание е затвор до 3 годили или глоба до 5 хил.лв.

 

Какви са проблемите в българските закони

 

Един от проблемите в гражданския закон, според Вълкова, е, че

 

не е предвиден механизъм за узнаване на заповедта

 

за незабавна защита от страна на охранителните органи. Молба за незабавна защита може да подаде и друг – от името на пострадалия. Произнасянето на съда е в същия ден, но законодателят не е предвидил обща база данни, така че в момента, в който съдът издаде заповедта за незабавна защита, да научат полицаите и прокурорите във всеки един край на България, че тя съществува.

 

“Много често жертвата може да не е в състояние да получи заповедта в същия ден, в който е издадена, и да се легитимира, ако вечерта например нещо се повтори и тя още е под заплаха”, коментира Вълкова. “Всички знаят кой има гражданска отговорност и могат да го проверят, но правоохранителните органи и прокуратурата не знаят има ли издадена заповед за незабавна защита или не. Тук се къса връзката”, заяви съдията.

 

Освен това на извършителите на домашно насилие

 

не се поставят гривни

 

– за срока, за който трае определената от съда мярка. “За да не трябва жертвата да го задържа и да доказва, че той е нарушил заповедта, а автоматично полицията да бъде известена, че периметърът се нарушава (ако има забрана за приближаване – бел.ред.) и полицията да го открие, а не да се обръща тежестта на доказване и всичко да се стоварва върху жертвата. В много европейски държави е практика да се поставят такива гривни – не само при домашен арест”, допълва тя.

 

Друг проблем от практиката ѝ на граждански съдия е, когато задължи насилник да посещава специализирана програма, но той е от малко населено място и там няма такава. “Ако аз го задължа да отиде във Варна или Бургас на 200 км и той не го направи, защото е социално слаб, как наказателният съд ще го осъди след това заради неизпълнение на съдебната заповед”, пита риторично Вълкова. “И така влизаме в омагьосан кръг”.

 

Друг недостатък на Закона за защита от домашно насилие е, че при лека или средна телесна повреда

 

тежестта на доказване пада върху жертвата

 

По този закон не е предвидено участие на прокурор, макар в други граждански производства да е. “Полицията е първото място, където се обръща една жена, пострадала от насилие. Оттам обаче ще ѝ кажат, че това е престъпление от частен характер и ще я пратят в гражданския съд да подаде молба, или в наказателния съд да подаде частна тъжба. Но тя ще трябва да докаже, че има престъпление. Пострадалата трябва да играе ролята на прокурор/обвинител и положението, в което се намира, твърде често елиминира подаването на такива сигнали.

 

Изключването на полицията и прокуратурата изначално за леки или средни телесни повреди, психологичеко насилие, обиди и т.н., създава усещане за ненаказуемост на насилника и вменява твърде много изисквания на жертвата”, коментира съдия Вълкова.

Жените са твърде плахи да свидетелстват по наказателните дела, свързани с домашно насилие, обясни пък Мадин. Очевидно по някакъв начин са зависими от съпруга си или човека, с когото живеят на семейни начала. Затова тук въпросът е доколко държавата оказва съдействие на жените, претърпели психологическо или друго домашно насилие. Каква е възможността да отиде в дом за подкрепа. Те трябва да знаят, че ще получат реална защита. Не само в съда, но и след това”, коментира Мадин.

Друг проблем в наказателното преследване пък според него е, че

 

пострадалият не може да участва в производството като граждански ищец

 

Защото то се отнася до нарушение на държавен акт – в случая акт на съда, издал мярката за защита. “Има дисбаланс: държавата “казва ние даваме приоритет на самата заповед”, а не се набляга на нарушението – на пострадалия и вредите му. Така нарушителят на заповедта остава с впечатлението, че той е санкциониран не защото е нападнал някого, а просто защото е нарушил една мярка. В неговото съзнание остава невъзможността да осъзнае самия проблем”, обяснява Мадин.

 

Какво е решението?

 

Законодателят трябва да прецени на какво ще даде приоритет – дали за него е важно да се ограничат случаите на домашно насилие или не. “Ние като съдии прилагаме закона, който е приет от народните представители и малко или много се съобразяваме със съдебната практика. За мен лично – от наказателна гледна точка, защитата от насилие в българското законодателство не е достатъчна”, коментира съдия Мадин.

 

“Като заговорим за различните методи на регулация, се сещам за книгата на професор Lawrence Lessig от Университета в Харвард, който в книгата си “Code: Version 2.0″ говори за няколко вида регулация: чрез закони, чрез социални норми, чрез изменение на архитектурата на нещата и пазарна регулация”, смята още наказателният съдия.

 

Директна регулация чрез закон в случая с домашното насилие е например завишаване санкциите за нарушаване на заповедта за защита за домашно насилие, дава пример Мадин.

 

Регулация чрез социални норми е въвеждане на обучение на децата какво е домашно насилие и как следва да се реагира срещу него, за да се създаде някаква нетърпимост към това явление. Регулация чрез изменение на архитектурата на нещата е създаване на физически бариери за извършване на домашно насилие – такъв пример било въвеждане на електронни гривни или настаняване на жертвите в сигурна среда. Необходим е комплексен подход и Истанбулската конвенция предлага такъв”, обяснява Мадин.

 

“Да се промени обществената нагласа. Когато имаме засилено обучение в училище с обясняване на децата какво е домашно насилие, какво представляват самите актове на насилие. Така се създава в бъдещето поколение нетърпимост към насилието. Много по-добра е превенцията, отколкото увеличаване на наказанията. По-важно е определени явления да се направят обществено неприемливи. Това е една от целите на Истанбулската конвенция”, коментира още Мадин.

 

“Какво да направя, когато Иванчо ме удари или е различен”

 

“Важно е на децата да се създадат базови умения, за да знаят те какво да направят в състояние на конфликт”, казва Вълкова.

 

Какво да направя аз, когато Иванчо ме удари?
Какво да направя, когато някой е дебел, грозен, от ромски произход или различен – да го набия или има някакъв друг механизъм?
Защо ме смущава това различие?
Защо считам, че като възникне проблем силата е начинът за разрешаване…?

 

И ако не е силата, децата трябва да знаят как по друг начин да се справят с този гняв, който изпитват. Децата са ангажирани с часове по какво ли не, учат неща, които не са им необходими и ги забравят веднага, а тези базови умения остават извън фокуса на законодателя. А децата са бъдещите възрастни, които в семейството ще знаят или не знаят как да подходят – дали да набият жена си или тя да набие детето”, коментира съдия Вълкова.

 

Галя Вълкова е граждански съдия в Софийския районен съд от 2010 г. От ноември 2014 г. до юли 2015 г. е командирована в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От 2012 г. активно участва в дейността на Центъра за спогодби и медиация.

© Анелия Николова

Галя Вълкова е граждански съдия в Софийския районен съд от 2010 г. От ноември 2014 г. до юли 2015 г. е командирована в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От 2012 г. активно участва в дейността на Центъра за спогодби и медиация.

 

Освен това е много важно да се проведе

 

обучение на магистрати и полицаи за домашното насилие

 

подчертава Мадин. И разказва случай от практиката си, при който полицаи са образували преписка по Указа за борба с дребното хулиганство след семеен скандал, при който мъж поваля съпругата си на земята, удря я и ѝ вика: “Ще те убия, да знаеш”. В това производство пострадалата съпруга няма абсолютно никакво качество.

 

Той признава, че делата за домашното насилие го затрудняват много като съдия.

 

“Много сложни отношения са – не е кражба или измама, а човешки отношения, които са многопластови. А Истанбулската конвенция е много комплексна, засяга толкова много неща, можем да съжаляваме, че не я ратифицираме”, допълва той.

 

Подкрепя го и Вълкова. “Аз също като човек, който се занимава с домашно насилие на професионално ниво, като майка на две деца, апелирам към ратифициране на Конвенцията. В мен няма страх, че традиционните ценности – казвам го и като вярващ православен християнин, ще бъдат погазени. От професионална гледна точка виждам Конвенцията като фокусирана върху домашното насилие и съжалявам, че

 

фокусът върху домашното насилие се измести

 

А всички тези текстове, които се цитират, включително и в становището на Българската православна църква, ми се струват извадени от контекста на Конвенцията. Не може полът или себеусещането да е основание за насилие или причина да не се дава защита на човека, който твърди да е жертва на насилие. И толкова. Нищо друго не казва Конвенцията, заявява Вълкова.

 

И заключва: “Ако е важна гледната точка на нас, практиците, и двамата апелираме към ратифициране на Конвенцията”.

Неочакваните ефекти на Закона за защита от домашно насилие

В някои случаи съдиите са наблюдавали злоупотреба със Закона за защита от домашно насилие. Например при развод една от страните го използва за преуреждане на отношенията им и прескачане на реда при раздяла.

“Когато има висящо производство за развод и родителски права, често едната страна се опитва да отстрани от общото жилище своя съпруг – по реда на този закон, получавайки заповед за незабавна защита. Те не изчакват реда по налагане на мерките, където всичко се случва със събиране на доказателства. Така нерядко се стига дотам, че страните образуват серия от дела: при всяко предаване на детето се завежда ново и ново дело за домашно насилие и когато аз в съдебната зала ги попитам къде им е решението за родителските права, казват, че още не са сезирали съда. Понякога чрез този закон те се опитват да преуредят онзи ред, в който в най-голяма степен може да опази интересите на детето”, казва Вълкова.

Според нея този проблем може да се реши със съдебна практика, но най-вече ако страната има обща база данни, в която съдиите много по-лесно да виждат къде, колко и какви дела са подадени, търсено ли е съдействие на прокуратурата или на социалните служби. За да прецени по-лесно съдът има ли симулация или действително са застрашени нечии интереси.

източник: dnevnik.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар