И какво става с териториалните планове за справедлив преход?

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

От няколко години в енергетиката формално всичко се върти около думите „зелени трансформации, енергийна сигурност, инвестиции и справедлив преход“ – независимо дали става дума за газ, за петрол, въглища, ВЕИ или за ядрена енергетика.

Динамиката в последните месеци обаче – особено след началото на войната между Русия и Украйна – първоначално доведе до това, че темата за газа и сигурността на снабдяването като че ли захлупи за известно време всякакви други енергийнни въпроси. След това на дневен ред дойде петролът. А на държавно ниво въглищната тема беше споменавана и дискутирана по-скоро като някакво допълнение към посочените теми и то в контекста на енергийната сигурност.



Институциите видимо поизоставиха въглищната тема и то в един особено важен аспект, свързан с реформите в сектора – териториалните планове за справедлив преход. Да припомня, че от формална гледна точка те трябва да очертаят конкретните стъпки за промяна на въглищните региони в контекста на декарбонизацията на икономиката, което ще има огромно влияние в икономически, социален, че и демографски план. Не случайно тези планове са дължими в контекста на цялостен европейски правен механизъм и са свързани и с налично европейско финансиране.






И докато по отношение на газа напр. енергийният свят се преобърна за дни с хастара наопаки, темата за бъдещето на въглищата си остана на масата с цялата си острота въпреки известното и моментно занемаряване. Само че в България бумерангът вече тръгна наобратно.

ЗА ПОДХОДА НА ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Първоначалните оперативно направени заявки бяха тези териториални планове да са готови през януари 2022. Последно в рамките на проведен в началото на май семинар от министерство на енергетиката споменаха, че ще са готови до средата на годината.

Закъснението обаче не е най-големият проблем. Има поне два други взаимно обвързани аспекта, които будят сериозно безспокойство.

Първо – институциите все още не представят пред обществеността ясна визия и конкретни послания за реформите, които предстоят във въглищните региони и как те се обвързват с националната икономическа и енергийна политика. А в това отношение времето на общите приказки изтече. За съжаление, на този етап липсва и действаща и актуална енергийна стратегия, която би трябвало да даде отговори на много въпроси, свързани с бъдещето на енергийната система в страната, с енергийния микс, с третирането на инвеститорите и др. Има един интегриран план за енергетика и климат, но той не може да замени енергийната стратегия – не само защото е правен по европейски калъп, но и защото далече не покрива всички въпроси, които една стратегия следва да покрие.

Второ – дължимите от изпълнителната власт териториални планове за справедлив преход все още са нещо, забулено в мистерия и тайни, грижливо пазени на ниво централна администрация – както по отношение на подготовката им, така и по отношение на съдържанието им. И това е при положение, че плановете се отнасят до конкретни региони в България (основно Стара Загора и съседни области, Перник и Кюстендил), където май никой няма яснота какво точно се готви. Ето и един парадокс – само преди седмици в Стара Загора се проведе семинар – дискусия на тема „зелена сделка и справедлив преход“, и се разбра, че към онзи момент дори областният управител на града няма никаква идея какво готви изпълнителната власт за областта в това отношение. А да не забравяме, че областният управител е представител на изпълнителната власт, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика (чл.29 от Закона за администрацията).

Паралелно с посоченото е ясно, че териториалните планове следва да бъдат обвързани и с Националния план за възстановяване и устойчивост, в който безспорно има конкретно посочени действия, свързани и с развитието на въглищните региони (стр. 20, 88 и др.), макар и акцентът да е основно върху тяхната конверсия. Националният план за възстановяване и устойчивост не съдържа почти нищо конкретно какво точно ще става с тези региони – през призмата на енергетиката видимо изключение е темата за развитието на ВЕИ и едни огромни батериини мощности, на реализацията на които в указаните срокове и ефекта от това май само управляващите гледат сериозно – или поне така твърдят.

И НЯКОЛКО ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ

За съжаление, на този етап мълчанието от страна на институциите е доста странно; а хората и бизнесът – особено от засегнатите територии – със сигурност очакват яснота какво предстои.

Иначе, при обсъждането на темата за подготовката на териториалните планове като база за развитието на въглищните региони има няколко обстоятелства, които трябва не само да бъдат изрично припомнени, но и да бъдат адекватно и конкретно разяснени в контекста на държавната политика.

Първото е, че концепцията за Зелената сделка в нейната цялост продължава да бъде основата, в рамките на която следва да се обсъжда темата за декарбонизация на икономиката. Независимо от предизвикателствата, целите, свързани с декарбонизацията в ЕС стават все по-амбициозни и реално отчитат все по-големи резултати. В този контекст развитието на въглищните региони следва да бъде анализирано и от гледна точка на силната конкуренция на бързо развиващите се ВЕИ, което е световна тенденция, силно видима и в ЕС. Не трябва да се забравят и коренната промяна в характера на електроенергийните пазари, и ролята на енергийната ефективност, и явната тенденция към свиване на глобалното потребление на фосилни горива.

На второ място, независимо, че по-нататъшното ползване на въглищата не може да разчита на европейско финансиране, те със сигурност ще продължат да имат за известно време своята важна роля в енергийния микс на страната. Това обаче вече става в условията на задълбочаваща се конкуренция с други източници на енергия (особено ВЕИ); допълнителен натиск върху тях ще оказват изискванията на правото на ЕС, вкл. и относно опазването на околната среда и изменението на климата.

На трето място, своевременните действия към реформи на национално и местно ниво ще имат особено значение в контекста на енергийнdта сигурност, но и за социалната обвързаност на сектора с икономическото развитие на страната. Ето защо ролята на териториалните планове е ключова.

Предвид изложеното е повече от наложително и политиците, и държавните институции да намерят подходящите механизми да представят официално политиката, която смятат, че трябва да се следва във връзка с развитието на въглищните региони. Само че това трябва да е в рамките на нужната конкретика с отговори на въпроси като „какво, кога, защо, как и на каква цена“. И това трябва да стане основно по места пред засегнатите граждани. Към момента в това отношение и частният бизнес, и неправителственият сектор са много по-активни, но те не могат да заменят официалната държавна позиция – още повече когато тя формално не е обявена в нейната конкретика.

Учудващ е и фактът, че подготовката на проектите на териториални планове е концентрирана в няколко министерства, които изглежда напълно са изолирали участие на заинтересованите лица по места. В този контекст опасението, че проектите на тези планове ще бъдат представени за съгласуване в срокове, които дори няма да позволяват тяхната адекватна реакция, май има своето основание.

Ето защо подходът спешно трябва да бъде променен – съответните местни общности следва да бъдат по-скоро инициатори, а не пасивни консуматори на идеи, формирани в кабинети, далече от регионите, които се засягат.

Горното, естествено, не променя факта, че решенията в крайна сметка ще бъдат на съответните институции. Политиците обаче да не се съмняват, че всяко закъсняла и неадекватна комуникация с гражданите по отношение на действията или бездействията им може да торпилира намеренията им – дори и най-прекрасните.

Само че реакцията на хората не може да бъде оправдание за липса на политическа и административна експертиза и за последиците от нея. И чувствителността на темата за бъдещето на въглищните региони и забавеното представяне на проектите на съответните териториални планове въобще не трябва да бъдат подценявани в това отношение.


*Авторът Славчо Нейков изразява личното си мнение. Той е с повече от 29 години непрекъснат стаж в енергийния сектор и ще бъде гост-на конференцията Green Transition 2022. „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“ ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center. За втора поредна година тя събитието фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация – цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си.


Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом – Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар