Какви варианти могат да разплетат следизборния възел? Татяна Буруджиева пред Dir.bg

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Единствено “Има такъв народ” искат бързи избори. Това коментира в интервю пред Dir.bg политоложката Татяна Буруджиева. Тя посочи три възможни варианта за изход от патовата ситуация за съставяне на нов кабинет. Според нея Корнелия Нинова се опитва да позиционира партията сред подкрепящите протестния вот, но те не я искат. Буруджиева е скептична за успешното развитие на преговорите ни с ЕС за разпределяне на общоевропейския бюджет. 

– Политиците като че ли се намират в улица тупик и трудно би се сформирало едно правителство. Очертават се два полюса – партиите на статуквото и тези, които са нововлезли. Какви са вариантите, според Вас, оттук нататък? 

– Вариантите започват с консултации, вероятно партиите вече се насочват към такива. Но вариантите ще бъдат свързани и с мандатите, които се раздават. Така или иначе, и първата и втората партия получават мандат. Според мен ГЕРБ ще се опита да предложи правителство, вече казаха някакъв формат в нощта на изборите. Вероятно ще търсят подкрепа за такъв формат в партии, които са близки като партийни семейства. Логично е да се търси идентичен формат с този в Европа. Знаете, че там ЕНП не успя да получи мнозинство. Фактически формира такова с близки партии в дясното и в центъра. Така че може би ще се търси такава подкрепа и в България на принципа на европейските общи ценности и ориентация. Дали Демократична България ще отговори на тези консултации и какво ще се случи, не е много ясно. Макар че има някакви шансове за такъв тип правителство, защото Христо Иванов заявяваше, че няма нищо против ГЕРБ, но държи да не е министър-председател Бойко Борисов. Има някаква отворена вратичка. Или пък може да бъде сформирано някакво правителство на малцинството, но така или иначе ГЕРБ с тази голяма разлика и с първото си място е задължен да предложи такъв тип правителство, говорим като политическа логика. 

Вероятно ГЕРБ ще предложи и на ДПС – член на Либералния съюз в Европа, център-дясно тип експертно правителство.

Що се отнася до втория мандат, който трябва да бъде даден на “Има такъв народ”, там по-скоро заявките са за една много по-радикална промяна на системата. И в този смисъл те са, по-скоро аз доколкото разбирам от тези заявки, за бързи следващи избори. Вероятно очакват едно по-добро време, друг вид кампания, концерти, които да ги изкарат на първо място. Тук искам да поставя едно голямо но, защото онова, като искания, което се е очертало, макар и не в самата предизборна кампания от позиции на лидерите на тази партия, изисква промяна и в Конституцията. Изисква конституционно мнозинство. Дълбоко се съмнявам, че следващи избори може да намалят разпръсването в парламента. Но едва ли ще дадат възможност една партия да има конституционно мнозинство. Струва ми се, че “Има такъв народ”, след като влезе вече в политиката, след като не можа да влезе по начина, по който други нови субекти са влизали, както е да речем НДСВ или самият ГЕРБ, т.е. не можаха да вземат първото място, струва ми се, че трябва да се замислят за начина, по който ще правят политика оттук нататък. Защото не си представям, че останалите партии, дори и българските избиратели, ще са съгласни да правим избори дотогава, докато не се получи мнозинство за онези, които искат този наказателен вот и радикална промяна през Конституцията, въвеждане през този избор на пряка демокрация, вместо пропорционална. Така че засега по-вероятно изглежда те да върнат мандат и да не направят правителство. 

И третият мандат тук е въпрос при кой ще отиде. На мен ми се струва, че може би, след като първият е бил някакъв тип от статукво, логично е той да отиде при партии, които изразяват точно протеста и протестния вот. Изглежда като че ли най-близко до това е Демократична България. И тук вече имаме две хипотези – възможно е правителство на Демократична България, което да бъде подкрепено от другите партии. Сега, доколко то ще бъде радикално, ще зависи точно как ще формира това мнозинство. Но то е невъзможно без “Има такъв народ”, ако е само партии от вота анти. А от друга страна е възможно да се направи формат, който да е върху десни демократични ценности с някакъв тип европейска програма, която да отразява онова, което България има да направи като партньор в ЕС. Тъй като няма много политическа логика в това, което се случи на изборите, хората наистина дадоха своя глас. Имаше една много добра активност за ситуацията, в която се намираме, но в същото време дали подведени от самата кампания или от ситуацията в последните месеци в България, като че ли за избирателите по-важната мотивация беше кой да не бъде, а не кой да бъде. В този смисъл ние като избиратели не зададохме възможни формати за управление. Може би и защото избирателите нямаха никаква представа в България кой точно искат да ги управлява. И тук вече е трудно да се прогнозира. 

– Служебено, експертно или друг вид правителство ще имаме? 

– Единствено от “Има такъв народ” демонстрираха убеденост, че следващите избори ще бъдат по-добрият вариант за тях. Всички останали партии, според мен, нямат такава категорична позиция. Така че струва ми се, че по-скоро ще се направят опити за правителство. И за това прогнозата е 50 на 50. Ще има опити за съставяне на правителство. Дали изобщо ще успеят, е много трудно да се гадае. Тогава ще се реализира другата хипотеза със служебно правителство и бързи избори. 

– Днес лидерът на БСП Корнелия Нинова призова за обединение на опозицонните партии срещу концесията на Летище-София. Какъв знак е това обръщение?  

– Това обръщение аз го приемам като политически ситуитивен ход, не като ход, който преследва определена политика. С това изявление г-жа Нинова се опита да постави БСП в центъра на общия наказателен и протестен вот или на партиите, които са влезли с него. Така че това беше един опит на лидера на БСП да ситуира партията там, където всички останали субекти твърдят, че няма да работят с нея, т.е. заявките са, че по-скоро няма да правят правителство с нея. Това е като продължение малко на сутрешните изяви на членовете на Изпълнителното бюро, които казаха, че БСП няма как да се самопокани, но чака да я поканят. В този смисъл й струва активизация на една такава покана и ситуиране на БСП в лагера на партиите, които ще се опитат да сменят властта. Концесията за Летище-София е много стар брадат в сравнение с изборите проблем. Като работеше Народното събрание, можеше да се иска такъв мораториум, защото парламентът е институцията, която може да извърши това. 

– Отказът на Нинова да подаде оставка ще задълбочи ли конфликтите в партията? 

– Аргументът да не се подаде тази оставка е точно прекият избор, т.е. основанието е, че БСП е вече друг тип партия. При това положение, ако говорим за лидерска партия, където контактът на лидера е абсолютно директен с членовете на партията, би трябвало да си зададем въпроса каква отговорност носи Изпълнителното бюро, че да си подава оставката. Продължават в този смисъл вътрешните проблеми в БСП. И ако те не бъдат решени по един или друг начин и в следващите избори, независимо дали те ще са бързи или след малко повече месеци, така или иначе се очаква една нестабилност на този парламент и очакването е той да не изкара мандата си, ако не се вземат мерки в БСП за консолидация около политики, идеи и тогава около личности, много вероятно е БСП да влезе не в особено добра кондиция на следващите избори, защото няма да са изчистени тези вътрешни напрежения. И когато има такива в една партия, обикновено нейното твърдо ядро се занимава по-скоро с тях, отколкото с кампания навън за привличане на повече симпатизанти. Така че има какво да решава и прави БСП в това кратко време, което предстои, ако иска да обърне тенденциите. 

– Смятате ли, че ДПС ще продължи да бъде балансьор и в 45-ото Народно събрание? Те дават много ясна заявка за участие във властта…

– Не можеш да изпълняваш ролята на балансьор, ако няма поне две достатъчно силни партии. В момента има само една с над 20%, почти 1/4 от вота на българите при тази голяма активност, независимо от това колко са загубили електорат и т.н. при положение, че те са загубили много по-малко, отколкото опозиционни партии и са на власт и то четири години, това са нормални тенденции да губят част от гласовете. Не е нормално да няма друга силна партия и тук са прави колегите, които казват, че проблемът е отваряне на празни полета, напускане на терени от БСП. Как да бъдеш балансьор и на кое да си балансьор – на 4-6 партии? Балансьорът има функция в политиката тогава, когато има две достатъчно силни партии, които не могат и по никакъв начин не искат да работят заедно. И за да се изпълняват различен тип политики, е необходимо поне една партия, която да има ролята на уравновесяващ тези две крайности. 

– Мислите ли, че при служебно правителство и избори след три месеца “Има такъв народ” ще бъде първа политическа сила? 

– При такава силна поява и заявка на една много различна партия процесът обикновено е или заемаш първото място, или след това минаваш по каналния ред, т.е. необходима е работа на терен, работа с хората, за да можеш да засилиш своя резултат, да покажеш политическите качества, политиките, действията, които създаваш. След като не успяха от първия път да спечелят, имат над 17%, което в никакъв случай не прави мнозинството от българите. Обикновено партиите, които идват със замах и хората ги припознават като партии, които носят новото, различното, имат пълно мнозинство или поне близко до него. Фактът, че това не е така, значи, че трябва да се извърви пътят, за да стигнеш до първа политическа сила. Няма как само с емоция и нажежаване на антивот и наказателен вот да стане това нещо. Ако “Има такъв народ” не си промени позиционирането и не създаде контакт с избирателите извън създадения вече такъв от 15 години, мисля че ще им бъде много трудно да стигнат до първото място. Зависи от тях. 

– Оказа ли пандемията влияние върху изборите или партиите не се постараха в предизборната си кампания? 

– Според мен партиите не можаха добре да използват формите на предизборна кампания. Това е факт. Но самата пандемия не изигра поне ролята, която й приписваха – че ще има страхове, че ще има ниска избирателна активност. В това отношение българинът не бе повлиян от кризата. Но според мен тази една година затваряне, промяна на начина на живот, проблеми в работата, несигурност за бъдещето, всичко това изостри, според мен, ефективността на изборите. Т.е. засили и направи вота предимно емоционален. Това никога не е особено полезно в политиката. Не че българите 30 години не гласуваме предимно емоционално, вместо рационално. Искаме нещо различно, но нямаме представа какво да е, защото и политиците не са ни създали тази представа. Нямаше го разказа каква България си представя всяка една партия и към каква България ще ни води. Имаше разказ за това какво е сгрешено и какво не ни харесва. Този вид емоционален вот не може да доведе до особена рационалност и виждаме резултата. Тук вече корона кризата изигра своята роля за доста поляризиране на емоциите и тяхната по-голяма интензивност. 

– Времето до края на декември е твърде важно, тъй като водим преговори за финансирането от ЕС през следващите 7 години. Какво очаквате да направи новият кабинет и парламент? 

– Да, точно това е проблемът. Единият казус е Изборното законодателство. Част от нещата, които иска да има “Има такъв народ”, са свързани и с промени в Конституцията. Те са по-радикални и се опират на нещата, за които гласувахме в референдума. Докато другите партии искат по-обран вариант на промяна на изборното законодателство. Ако въобще парламентът функционира и имаме правителство, най-вероятно ще се върви към промяна на изборното законодателство, но аз не знам дали ще стигнат до такива решения от типа да има отделни мандати, които да се заемат с гласовете на хората от чужбина. Дали ще се промени пропорционалната избирателна система с абсолютно мажоритарна такава. По-скоро може да се изчитат като че въпросите за технологията на гласуването, за даване на повече възможност да се гласува от чужбина. Онова, което иска “Има такъв народ”, на практика превръща системата ни в двупартийна и би могло да бъде подкрепено само от ГЕРБ. Другите партии не би трябвало да имат интерес да подкрепят толкова радикални решения. Защото при една такава промяна в системата въобще няма да може да виждаме такъв парламент. Да, настоящата система дава възможност на такова разбиване и детайлизиране на парламента и обрича по-скоро държавите на коалиционни управления, но пък другото е една система, която познаваме още от времето на Тодор Живков. 

Що се отнася до преговорите с ЕС, аз там съм много скептична. Ако нямаме стабилно правителство, а не просто правителство с хоризонт до декември месец, какви точно преговори и с какъв успех ще водим, при положение, че на европейските партньори ще им е ясно, а пък и те имат достатъчно опит с България, че всяко следващо правителство може да се опитва да промени договорените неща. Смятам, че всички политически партии, в парламента са “за” консенсус, но българската политика престана да бъде политика на партиите, тя се превърна в политика на отделни хора. И тези личностни нетърпимости и поносимости започват да се отразяват на това дали може да се прави обща политика. Докато има партии, обща политика е възможна. Но докато има личностни конфликти, нещата стават по-сложни. Така че има за какво да се стремим към едно по-стабилно правителство. Проблемът е, че няма как да го прогнозираме. 

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар