Какво е Новорусия и защо вече не е нужна никому?

Какво е Новорусия и защо вече не е нужна никому?

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 24 май се навършиха десет години от едно събитие, което вече малцина помнят: през 2014 г. самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република обявиха създаването на единна държава, наречена Новорусия. Изданието “Сигнал” разказва за този руски и политически феномен.

Година по-късно самите инициатори на този проект обявиха неговото закриване. Всъщност остана само името “Новорусия”. То все още редовно се използва от руски официални лица, включително Владимир Путин.

Наименованието “Новорусия”, приложено към съвременните реалности, беше популяризирано от Владимир Путин. На 17 април 2014 г. в разгара на конфликта в Източна Украйна, той заяви по време пряката си линия, че югоизточната част на Украйна е Новорусия, която е станала част от Украйна само по решение на съветското правителство през 20-те години. Той си спомни за Екатерина Велика, която учредява Новоросийска губерния, и Потьомкин, която управлява тези земи след тяхното завладяване в Руско-турските войни.

В същото време Путин погрешно нарече Новоросийск център на Екатерининска губерния. Всъщност сегашният Новоросийск се появява едва през 1838 г. Официалният център на Новоросийска губерния през XVIII в. е бил първо Кременчуг, а след това Екатеринослав (при Павел I за кратко се е наричал Новоросийск, а сега – Днепър).

Още на 6 май 2014 г. депутатът във Върховната рада на Украйна от Партията на регионите Олег Царев, който премина в “народното опълчение на Донбас”, заяви, че в южната и източната част на страната са се появили или скоро ще се появят осем “народни републики”: Одеска, Николаевска, Херсонска, Запорожка, Донецка, Луганска, Харковска и Днепропетровска – и след това те ще се обединят във “федеративно образувание Новорусия”. И той също се позова на Новоросийска губерния от времето на Екатерина Велика.

Опитите за създаване на “народни републики” се провалиха, както е добре известно, навсякъде, с изключение на Донецк и Луганск. На 22 май 2014 г. в Донецк се проведе учредителният конгрес на партията “Новорусия”, на който “народният губернатор” Павел Губарев обяви, че целта ѝ ще бъде създаването на държава със същото име. На 24 май документ за това бе подписан от лидерите на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР.

В последствие се появи дори “парламент на Новорусия” – негов председател стана Олег Царев. Отначало знамето е син Андреевски кръст на червен фон, а след това бяло-жълто-черно “имперско”.

През същата година историкът Александър Шубин написва за един месец книгата “История на Новорусия” по поръчка на Военноисторическото дружество (ръководено от Владимир Медински). Институтът по руска история на Руската академия на науките се заема със съставянето на колективна монография (тя беше публикувана през 2017 г.).

Русия неведнъж официално е отричала, че е страна в конфликта в Източна Украйна. Но едновременно с войната – сраженията за летището в Донецк, обкръженията край Иловайск, Дебалцево и т.н. – Русия провеждаше интензивна пропагандна кампания, целяща да обоснове, че значителна част от Украйна не е Украйна, а Новорусия.

Какво е новото на Новорусия?

Първоначално това е било типично колониално название.

Когато Екатерина Втора учредява Новорусия, в Америка вече има Нова Англия (североизточната част на днешните Съединени щати), колонията Ню Хемпшир, град Ню Йорк (бивш Ню Амстердам), град Ню Орлиънс и вицекралство Нова Испания.

Това е постоянна практика на колонистите и заселниците. Финикийците пристигат на ново място в Африка, построяват град – и го наричат просто Нов град (Карт Хадашт, оттам Картаген). Славяните се преместват на ново място – и построяват Новгород (Велики, Нижни, Северски, а също и Новогрудок в Беларус).

Новорусия на Екатерина Велика е проект в духа на заселническата колонизация от XVIII век: “цивилизованите хора” завладяват обширни земи на “варварите” (в този случай кримски татари и казаци) и “насред дивото поле” изграждат “ново общество”, в което всеки може да започне “нов живот”.

Новорусия, разбира се, не е Новият свят: тези земи са били добре познати от древни времена. Половското поле в епоса “Слово за похода на Игор” е днешната Луганска област. Първата битка на древноруските дружини с монголците се е състояла на река Калка – тя е недалеч от съвременния Мариупол.

Дори в годините на царстването на Екатерина Велика Новорусия не съществува постоянно като административна единица: променяла се е структурата на местното управление, променят се и границите. Още след създаването на губернията се водят три войни с Османската империя, в резултат на които Русия присъединява почти цялото северно крайбрежие на Черно море, включително Крим. Но тогава “Новорусия” се утвърждава като неофициално название, което успешно подчертава, че става дума за територия на активна колонизация.

Екатерина старателно е подчертавала, че Новорусия свързва Русия с античното и византийско наследство, тъй като по северните брегове на Черно море в още по-дълбока древност са били разпръснати гръцки колонии. Оттук и многото гръцки названия – Симферопол, Севастопол, Мариупол, Тираспол, Мелитопол, Херсон и Одеса. Те в повечето случаи са измислени през XVIII в. – но внимателно стилизирани, за да звучат като антични. По-нататъшните планове на Екатерина II включват разгрома на Османската империя, превземането на Константинопол и възраждането на Византия – за ролята на неин владетел е готвен внукът на императрицата с подобаващото име Константин.

Екатерининската Новорусия е колонизирана от “нови руснаци”. Например понтийски гърци, сърби и българи, които били примамени от Османската империя. Но и “стари”, разбира се: Гоголевият Чичиков се възползва от колониалната треска на Новорусия за своята афера – и изкупува крепостните “мъртви души” в Централна Русия за “преселване” в Херсонска губерния.

През XIX в. названието “Новорусия” постепенно излиза от употреба. Най-вече защото колониалният проект е напълно успешен: тази територия е усвоена и напълно интегрирана в Руската империя, превръщайки се в много важен икономически център: първо земеделски – благодарение на степните черноземи, след това търговски – благодарение на свободното пристанище в Одеса, а после и промишлен – благодарение на Донецкия въглищен басейн.

Защо е била необходима Новорусия? И защо сега не е нужна на никого?

От Путиновата Новорусия почти са изчезнали конотациите за новост – било то колониални или други. Ако Павел Губарев, Олег Царев и другите учредители на новата Новорусия са имали предвид, че ще създадат “нова Русия”, освободена от пороците на вече съществуващата, те никога не са го казвали изрично.

Основателите на “народните републики” винаги са благодарили на Русия и лично на Путин за “моралната подкрепа”, но никога не са заявявали публично намерението си да се присъединят към Русия. Очевидно тогава Кремъл е възнамерявал да използва Новорусия по същия начин, както Абхазия и Южна Осетия: да организира замразен конфликт и да го използва, за да държи съседната държава в постоянно напрежение.

“Министърът на външните работи на ДНР” Александър Кофман разказва пред британски журналисти за плановете си да организира своеобразен сепаратистки Интернационал – и да покани в него привърженици на независимостта на Тексас, Шотландия, Страната на баските и т.н. Характерно е, че контактите с тези движения, ако изобщо ги е имало, са се осъществявали главно в Москва. Това също е отдавнашна мечта на Кремъл – да създаде някаква глобална мрежа, способна да излъчва неговите наративи и да създава различни трудности за “световния ред”.

Какво произлезе от това, е добре известно. През май 2015 г., почти точно година след провъзгласяването на Новорусия, Кофман призна провала на проекта: Харков, Запорожие и Одеса не подкрепиха Донецк и Луганск и не се получи никаква федерация на “народните републики”.

От своя страна Олег Царев заяви, че “проектът е замразен”, и се позова на споразуменията от Минск: те предполагаха, че “народните републики” ще останат в рамките на Украйна, но ще получат автономия. Новорусия очевидно не се вписваше в тази концепция.

А след това дойде 2022 г. – и Русия просто анексира териториите на четирите области на Украйна. Горе-долу оттогава в изказванията на Путин се появява формулата “Донбас и Новорусия”. Очевидно е, че първата дума в нея се отнася за Донецката и Луганската народна република, които воюват за своята независимост от 2014 г., а втората – за Запорожската и Херсонската област, части от които Русия окупира вече без посредници.

През десетте години, които изминаха след обявяването на Новорусия тази територия успя да се превърне в своеобразен “Див запад”, където всъщност не важат никакви други закони освен закона на силата и всичко се управлява от бандитски групировки и полеви командири. А в крайна сметка тя се превърна в зона на бойни действия.

Все пак отново се наблюдават някои елементи на колониален ентусиазъм: руснаци купуват жилища в разрушения и окупиран Мариупол. Руската пропаганда отново и отново се опитва да вдъхнови аудиторията си с картини на новия живот в “новите територии”.

Но ако някой някога е изпитвал възторг от перспективите за суверенна Новорусия, плановете му не са съвпадали с тези на кремълския любител на историята на имперските завоевания.

Изненадващо откритие

В средата на XVIII в. на територията на днешна Кировоградска област в Украйна е съществувала Нова Сърбия. Там от Австрийската империя се преселват граничарите – балкански православни славяни (предимно сърби), които са пазили границите с Османската империя и се оплаквали от потисничество от страна на католиците. Всъщност от около две и половина хиляди жители на Нова Сърбия само малко над хиляда са били сърби. Автономията е ликвидирана през 1764 г. със създаването на Новоросийска губерния.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар