Какво знаем за строящата се в Румъния най-голяма база на НАТО в Европа

Какво знаем за строящата се в Румъния най-голяма база на НАТО в Европа

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В началото на тази седмица стана ясно, че в Румъния ще бъде построена най-голямата база на НАТО в Европа. Нейната площ ще е над 10 пъти по-голяма от територията на Монако и около 2 пъти по-голяма от площта на “Рамщайн” в Германия – най-голямата и важна база на американските ВВС на континента към днешна дата.

Изграждат най-голямата база на НАТО в Европа на 62 километра от Дуранкулак

Как ще изглежда съоръжението на НАТО, кога ще е готово, кой ще плати за него и какви ще са геополитическите последствия от завършването му?

Предистория

Военновъздушната база “Михаил Когълничану” се намира на 12 километра от най-големия румънски курорт Мамая, който започва непосредствено на север от Констанца. Базата е на 34 километра от румънската АЕЦ “Черна вода”, на 60-тина километра от българската граница и на 130 км от Варна.

Още от 1999 година САЩ започват да ползват тази летището за своите нужди. През 2003 г. румънската база се превърна в едно от четирите румънски военни съоръжения, ползвани от САЩ за плацдарм при нахлуването им в Ирак.


През първите три месеца на войната от румънската база стартират 1300 полета, превозващи товари и персонал към Ирак. За това време са транспортирани 6200 войника и минимум 11 100 тона оборудване.

Може да видите как изглежда авио-базата преди разширяването ѝ

Може да видите как изглежда авио-базата преди разширяването ѝ

Снимка: Google Earth

Твърди се, че по това време в “Михаил Когълничану” е и една от тайните бази на ЦРУ в Европа. Данни на “Евроконтрол” сочат, че на летището са извършвани кацания и излитания на самолети, принадлежащи на Централната разузнавателна агенция на САЩ. Според твърдения на “Ню Йорк Таймс” е възможно в началото на века там да е имало и таен затвор, в които са задържани иракски и афганистански пленници, подозирани в тероризъм.

От 2009 г. Съединените щати управляват постоянен оперативен център в базата “Михаил Когълничану”. Междувременно румънските ВВС започват да ползват аеродрума единствено за полети на хеликоптери.

След 2014 година в САЩ осъзнават, че намиращата се само на 400 километра от Севастопол румънска база може да има много по-голямо стратегическо значение. От 2014 година на летището започват да се базират изтребители на страните от НАТО.

Инвазията на Русия в Украйна ускорява плановете за трансформация на базата. Още от 2022 година тя става дом на разузнавателни радарни самолети, които извършват полети по границите с Украйна, Молдова и над Черно море.

На 12 юни 2023 г. два американски бомбардировача B-1B Lancer кацат за презареждане в “Михаил Когълничану”.


Военна база Номер 1 в Европа

Решението “Михаил Когълничану” да бъде превърнато в най-голямата база на НАТО в Европа датира още преди войната на Русия срещу Украйна.

През 2019 година румънското правителство одобрява проект за построяването на военен град и разширяването на базата. Според приетия план, “Михаил Когълничану” трябва да може да приюти максимум 10 000 американски, съюзнически войници и цивилни. Общата площ на новата база ще е 28 000 декара или над 10 пъти повече от цялата територия на Монако.

Местоположението на бъдещата най-голяма база на НАТО в Европа

Местоположението на бъдещата най-голяма база на НАТО в Европа

Снимка: Google Earth

Планът е разграфен в четири етапа.

На първо време е планирано изграждането на две нови писти, хангари, центрове за поддръжка и казарми.

Вече е започнала първоначалната работа по основната инфраструктура на бъдещата база – изграждане на пътища за достъп и нова електропреносна мрежа. Разширението стартира в южната част на сегашната писта.

Скоро ще започне изграждането на нова писта, една успоредна на съществуващата“, съобщава Euro News Romania. “Те ще бъдат свързани, а в източната част летищната инфраструктура ще бъде развита с нови пътища за рулиране, паркинги и възможности за приемане на различни видове самолети“, казва Николае Крецу, сегашния командир на базата.

В първия етап ще бъдат построени още нови складове за гориво, боеприпаси, оборудване, технически авиационни материали, симулатори.

Идеята е преди края на това десетилетие базата да може да приема различни изтребители, бомбардировачи, транспортни и разузнавателни самолети. Бойната й готовност трябва да нарасне, както и спектъра на операциите, които могат да се извършват от нея.

Разширяването на базата има има и една по-краткосрочна цел.

Въздушната база Папа в Западна Унгария в момента е много важна за НАТО, тъй като е домакин на комбиниран флот от товарни самолети C-17. В много скоро време те могат да бъдат пребазирани в новата база в Румъния.

Причина за това е позицията за неутралитет в конфликта между Украйна и Русия, предприета от Унгария и правителството на Виктор Орбан.

Срок на завършване на базата и военния град

Както вече писахме, проектът е разделен на четири етапа.

Изпълнението на първия етап стартира през 2021 година. Румъния обявява, че ще финансира изцяло проекта, отделяйки 2.5 милиарда евро за него.

На 10 юни 2022 г. Министерството на отбраната на северната ни съседка обявява победителите в първия етап от договора за модернизация на базата. Проектът се осъществява от три фирми и 22 подизпълнители.

Първият етап от разширението трябва да е завършен до края на това десетилетие.

Завършването на целия комплекс обаче ще стане чак след 20 години. По това време до нея трябва да е възникнал нов военен град с магазини, болница, училище, детски градини, клубове и жилищни сгради.


Скрийншот: euronews.ro

В него ще се настанят войници с техните семейства. В крайния си вид базата ще стане дом за части към 5-ия армейски корпус на САЩ. По време на Студената война той е бил сухопътния авангард на САЩ в Европа, базиран по границата с Източна Германия.

На практика значението на базата ще се повиши съществено с края на първия етап, превръщайки я в един от най-стратегическите военновъздушни бази на НАТО.

Геополитическо значение

Значението на Румъния за НАТО нараства постоянно от приемането ѝ в Алианса.

В началото на 2010 г. авиобазата край Девеселу в Румъния бе избрана за дом на противоракетна отбрана на НАТО. Към 2016 година ПРО комплекса стана оперативен.

ПРО базата в Румъния

ПРО базата в Румъния

Снимка: U.S. Embassy in Romania

Днес тази база може да неутрализира балистични и хиперзвукови ракети.

Румъния има големи планове за обновяване на своите военноморски сили. Букурещ планира да се сдобие с 2 френски подводници от клас “Скорпен”, нови корвети и фрегати.

ЕС е отпуснал 300 милиона евро за обновяване на пристанището в Констанца. В следствие на войната в Украйна, това пристанището се превърна в едно от най-използваните в Европа. Още през 2021 година то бе стигнало 11-о място в класацията на най-големи пристанища в ЕС.

Букурещ започна и програма за обновяване на своите радари. През 2022 г. НАТО разположи две нови системи. Едната за наблюдение на акваторията на Черно море, а другата за следене на ситуацията в Украйна.

Близостта на Румъния до Украйна и Русия я прави много важна за НАТО. Освен това Букурещ има сериозно влияние в Молдова. Последната се управлява от про-западно правителство, но още не е станала част от НАТО. Въпреки това Кишинев започна процес по сближаване с Алианса. В най-източната част на страната се намира и непризнатата про-руска Приднестровска република. В бъдеще тя може да стане гореща точка от конфликта между Русия и Запада.

Румъния има и още една важна роля. Засега тя е най-северната граница на НАТО в Черно море.

Алиансът обаче има голям интерес да превърне водоема в “свой”. Ако в бъдеще бъдат приети Молдова, Украйна и Грузия, то Русия ще има само малка брегова ивица в Черно море. Загубата на Крим би означавала, че Кремъл няма да има голямо пристанище или способни корабни заводи във водоема.

Настоящата геополитическа ситуация в Балтийско море. Със синьо е бреговата ивица на държавите в НАТО, а в червено е Русия

Настоящата геополитическа ситуация в Балтийско море. Със синьо е бреговата ивица на държавите в НАТО, а в червено е Русия

Снимка: iStock by Getty Images

Подобна е развръзката за Русия в Балтийско море след приемането на Швеция и Финландия. Тя запазва своите големи пристанища и корабни заводи в Санкт Петербург и Калининград, но целият водоем се превърна в “езеро на НАТО”.

Ако това се случи и с Черно море, то Русия ще остане без съществени военноморски възможности в Европа.

Потенциална геополитическа ситуация в Черно море при победа на Украйна и влизането ѝ, заедно с Грузия, в НАТО

Потенциална геополитическа ситуация в Черно море при победа на Украйна и влизането ѝ, заедно с Грузия, в НАТО

Снимка: iStock by Getty Images

Не всички обаче са въодушевени от тази възможност. Една от причините е, че изтласкването на Русия от региона повишава рисковете от конфликт, който ще прерасне в ядрен.

В този случай противоракетната база в Румъния със сигурност ще може да свали някои ракети, но не и всички. ПВО и ПРО комплексите лесно могат да бъдат претоварени с масивен удар или дори с примамки.

Например, през 1990 година САЩ претоварват ПВО отбраната на Ирак, използвайки огромно количество безпилотни апарати и примамки.

Жителите около базите също имат притеснения, защото те биха били цел на евентуален удар, който може и да е ядрен.

Публичното американско радио The World документира част от страховете на местните в малкото градче Девеселу. По думите им те осъзнават, че родното им място се е превърнало в потенциална мишена, а обтегнатите отношения между Запада и Русия ги плашат.

Тази година теч на информация разкри кога Русия може да ползва тактически ядрени оръжия.

Прагът е по-нисък от този, който Москва някога е признавала публично“, заявяват експерти, които са прегледали и проверили документите пред FT.

Голямо внимание е отредено именно на военоморските способности на Москва.

Критериите за ядрен удар варират “от вражеско нахлуване на руска територия до по-конкретни причини, като унищожаването на 20% от руските подводници със стратегически балистични ракети“, пише изданието.

Унищожаването на три или повече големи надводни бойни кораба, три летища, 30% от руските атомни атакуващи подводници или едновременно попадение върху главните и резервни крайбрежни командни центрове също биха довели до ответен ядрен удар.

Голяма част от Черноморския флот на Русия вече е неутрализирана

Голяма част от Черноморския флот на Русия вече е неутрализирана

Снимка: БТА/АР

Очаква се също така руската армия да използва тактически ядрени оръжия за широк спектър от цели, включително “сдържане на държавите от агресия или ескалация на военни конфликти”, “спиране на агресия”, предотвратяване на руските сили от загуба на битки или територия.

Преди седмица Путин заяви, че Русия е готова – от военно-технологична гледна точка – за ядрена война, но засега никой не бърза за това.

Същевременно мнозина виждат в тази реторика празни заплахи. Нито Русия, нито САЩ, имат интерес да ескалират ситуацията до ядрена война, която би била пагубна за всички.

Геополитическата конкуренция в Черно море предефинира регионалния ред, промени неговата геополитическа идентичност и оформи отношенията между държавите в по-широкия регион, написаха в началото на този месец анализаторите на Кралски институт за международни отношения.

Според тях Русия търси да върне влиянието си в Черно море, за да може да засили своите позиции в Западните Балкани, Южен Кавказ и дори Близкия Изток.

Преследването на тази цел е повече от сериозна и се доказва от войната срещу Грузия през 2008 година, анексирането на Крим и войната срещу Украйна от 2022 г. Тези действия на практика стопират НАТО от придобиването на по-голямо влияние в Черно море, но и отварят път за прокарване на геополитическите интереси на Русия извън региона.

За да се противопоставят на руския ревизионизъм, ЕС и НАТО трябва да поддържат перспективата за присъединяване свежа и надеждна за страните, които не са членки в Западните Балкани и Черноморския регион. Те трябва също така да действат спрямо нарастващите взаимовръзки между Черно море и Източното Средиземноморие, което се очертава като единно пространство със значително припокриване в динамиката на сигурността“, гласи изводът на Кралски институт за международни отношения.

Според анализаторите това превръща Турция в държавата, която държи ключа за геополитическия ход на събитията в региона.

От близо две години южната ни съседка демонстрира последователни усилия за сваляне на напрежението между Русия и Запада и заема балансираща роля в конфликта между Москва и Киев. Междувременно и НАТО, и Русия, вземат мерки за засилване на военния си капацитет в Черно море.

 


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар