Какво извади на бял свят служебният кабинет: ето безспорните факти

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

За краткото си съществуване служебното правителство извади наяве много нелицеприятни факти за управлението на страната и цяла грамада от обвинения (засега политически) спрямо предходните управляващи. Тези обвинения са главно в следните посоки – корупционни практики, злоупотреби и безстопанственост. Всеки ден някой министър излиза и заявява, че в неговия ресор нещата са много тревожни. Единици са засега министрите, които не са го направили.

В началото ГЕРБ бяха силно притеснени от това развитие и изглеждаха безпомощни. Но постепенно се окопитиха и започнаха да се правят, че просто вали дъжд от “политически обвинения”, предизвикан от правителство, което действа “като предизборен щаб на президента”. По този начин те на практика спряха да отговарят по същество за проблемите. Вместо това пуснаха говорителите си да убеждават хората, че ситуацията е “дума срещу дума”: едните казват едно, а другите – друго.

За месец работа служебното правителство на Янев свърши много повече от всеки друг служебен кабинет. Смени навред висшия ешелон, разкри скандални нарушения и кражби. Но каква е целта и има ли право да върши всичко това?

Какво доказа служебното правителство

Разбира се, служебното правителство не е съд, който да докаже наказателната вина на този или онзи политик или служител. Но проблемът за ГЕРБ е, че това не е и необходимо. Дори до изборите прокуратурата предвидимо да не направи нищо по материалите, събрани от служебното правителство, в тях вече има достатъчно доказани тежки политически и управленски проблеми, за които някой трябва да понесе политическа отговорност.

Ето само няколко безспорно доказани факта:

  1. Българската банка за развитие (ББР) е раздала 1 милиард лева (половината от портфейла си) на осем фирми, зад които стоят четири лица;
  2. Едно от тези лица е Делян Пеевски;
  3. Управлението на банката направи всичко възможно, за да скрие информация за кредитната си политика от своя принципал – държавата, представена от съответните министри и оправомощени от тях органи;
  4. “Автомагистрали” е държавна фирма, която е използвана, за да се възлагат строителни работи по пътищата за общо над милиард лева, без да се спазва законът за обществените поръчки;
  5. В резултат отново има концентрация на фирмите, към които се е разпределял значителен държавен ресурс;
  6. Държавната консолидационна компания (ДКК) е подобна структура, която пък е управлявала стотици милиони за саниране на язовири;
  7. Тъй като не се е прилагал законът за поръчките, концентрацията на фирмите, извършващи работата, отново е много висока;
  8. Три години след като над 600 милиона лева публични средства (от бюджета и ББР) са преведени на ДКК, има само десет завършени (микро)язовира и около сто работни площадки в неясна фаза на ремонтни дейности;
  9. От десетте завършени язовира първите три проверени се оказват неработещи, празни и дори затревени, макар че са “предадени” като готови преди половин година;
  10. Цената поне на някои ремонтни работи изглежда прекомерно висока: да речем “превоз на бетон на км”. От ГЕРБ не са казали колко реално е струвал превозът на бетон за язовирите: Лъчезар Борисов заяви, че цена за превоз на бетон според него няма, което е странен аргумент. Колко все пак е излязла тази услуга на държавата, ако министър Кирил Петков не е прав, че е извършвана на цени пет пъти над пазарната?
  11. И “Автомагистрали”, и ДКК са превеждали огромни суми авансово към своите подизпълнители;
  12. Уж независими държавни агенции умишлено пречат на служебното правителство да направи проверка в определени фирми или да смени ръководствата им, като Агенцията по вписванията например;
  13. Шефовете на службите за сигурност координирано и вкупом излязоха в многомесечен неплатен отпуск при назначаването на служебното правителство;
  14. При уволняването на ръководителите на тези служби те неизменно правят политически изказвания в стилистиката на бившите управляващи: те се борели срещу руските шпиони, а новото правителство било проруско и командвано от Васил Божков.

Тези факти, разбира се, не са достатъчни доказателства за наказателна отговорност на конкретни лица. Но те са абсолютно достатъчни за политическа отговорност, защото убедително обосновават следните три тези:

Лошо и безконтролно управление: Милиарди левове публичен ресурс са управлявани лошо и безконтролно, като е правен съзнателен опит надзорът за целесъобразност и ефективност да бъде занижен. И “Автомагистрали”, и ДКК са всъщност кухи административни структури, които правят възможни две неща: по-ниска прозрачност при изразходването на средства и по-нисък контрол над администрацията и частни бенефициери.

Не е чудно, че с такова предмодерно управление, което зависи от личната дискреция на управляващите, пътищата в страната са лоши, а санираните язовири са само десет. А от десетте не се знае колко изобщо работят и дали е било толкова спешно да се санират, след като шест месеца след предаването им си стоят затревени;

Правителствен фаворитизъм: Частните бенефициери от “разпределянето” на публични ресурси са силно концентрирани. Държавата си е отгледала добре охранена клиентела, части от която наскоро дори попадна под международни санкции;

Политизация на служби и на държавната администрация: ГЕРБ (и някои негови управленски партньори) са се окопали сериозно в държавната администрация, службите и уж независими агенции. Тези органи открито бойкотират новото правителство – особено фрапантен беше казусът в службите с организираното отпускарство. Посланието е ясно: не харесваме новите и ще изчакаме “нашите” да се върнат. Вместо модерно действащи администрация и служби, ГЕРБ завещават на бъдещите управляващи свои лоялистки структури.

Бившите управляващи определено има за какво да отговарят

Това са сериозните проблеми и те не бива да се затрупват с лавина от нови обвинения. Не бива да се изгубват и сред неща, за които е нужно задействане на прокуратура и специализирани органи. Такъв е например казусът с подслушването. Той очевидно няма да бъде решен до изборите, защото в момента се намираме в следната абсурдна ситуация: тези, които евентуално са извършили злоупотребите, да проверяват самите себе си. А другите да мълчат под страх от наказателна отговорност за разгласяване на класифицирана информация.

Та бившите управляващи наистина има за какво да отговарят, макар преди изборите да става дума само за политическа отговорност. Не бива да бъдат оставяни да се измъкват с формулата “недоказани обвинения” – всичко изброено по-горе са факти, които разкриват напълно реални управленски проблеми. А задачата на партиите, които искат да наследят ГЕРБ в управлението, е да убедят избирателите, че ще сменят не просто хората, а самия модел.

Това не е проста работа. Но не и невъзможна.

*****

 

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар