Какво прави индустрията, за да улавя и складира въглероден диоксид

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Норвежката компания за складиране на въглероден диоксид „Нордърн лайтс“ (Northern Lights) подписа в началото на седмицата споразумение с производителя на торове „Яра“ (Yara) за съхраняване от 2025 г. на уловените вредни емисии от нидерландския завод на компанията, съобщава Ройтерс, цитирана от БТА.

Според двете компании става дума за истински пробив в технологията и икономическото й използване.



„Нордърн лайтс“, която е съвместно предприятие, създадено от петролните компании „Екуинор“ (Equinor), „ТоталЕнержи“ (TotalEnergies) и „Шел“ (Shell), планира да инжектира въглеродния двуокис, страничен продукт на промишленото производство, дълбоко под морското дъно на Северно море.






Технологията е жизнено важна за тежката промишленост, която иска да ограничи емисиите си от парникови газове, а един от най-добрите начини е това да стане посредством улавяне и складиране под земята на въглеродния диоксид.

Типовете улавяне и съхранение на въглеродния диоксид засега са два. При първия това става при конкретен източник, а при втория въглеродният диоксид се улавя от атмосферата. Уловеният CO2 по принцип се складира дълбоко под земята, макар и при технологията за използване и съхранение на въглероден диоксид да се използва повторно CO2.

Смята се, че за постигане на заложените климатичните цели милиарди тонове въглероден диоксид трябва да бъдат премахнати от атмосферата и складирани под земята до средата на века. „Ексън Мобил“ (Exxon Mobil) предвижда, че до 2040 г. пазарът за улавяне и складиране на CO2 ще надхвърли 2 трилиона долара.

А най-зависими от този бизнес са тежките индустрии.

Цимент и бетон

Производството на цимент и бетон е отговорно за около 8 на сто от свеговните емисии въглероден диоксид. Глобалната асоциация за цимент и бетон наскоро обяви пътна карта за производство с нулеви емсиии към 2050 г. и обеща изграждането на 10 големи завода за улавяне на въглероден диоксид до 2030 г.

Технологията за улавяне на CO2 обаче се остава основен проблем, обяви главният по рано този месец главният изпълнителен директор на мексиканската „Семекс“ (Cemex) Фернандо Гонзалес при презентация и обсъждане на евентуалните възможности за това.

Желязо и стомана

Производството на желязо и стомана е изключително енергоемко и произвежда много въглероден диоксид, тъй като ползва изкопаеми горива, най-вече въглища, за да захранва доменните пещи. То освен това постоянно расте през последните години.

За да покрие климатичните си цели, поне 75 на сто от изпускания от сектора въглероден диоксид трябва да бъде улавян, сочат данни на Световната асоциация за стомана. Това означава, че от 2030 г. до 2070 г. всяка година трябва да бъдат изграждани по 14 завода за улавяне на CO2 към металургичните предприятия. В момента в света има един единствен металургичен комбинат, който разполага с инсталация за улавяне на въглероден диоксид.

Един от най-големите производители на стомана в света – „АрселорМитал“ (ArcelorMittal), миналата година подписа Меморандум за разбирателство с „Ер Ликуид“ (Air Liquide), френска компания, специализирана в производството на индустриални газове, за разработване на технология за улавяне на въглероден диоксид с крайна цел излизащата от завода на „АрселорМитал“ в Дюнкерк стомана да стане нисковъглеродна.

Петрол и газ

Доскоро улавянето на CO2, изпускан от изкопаемите горива, и инжектирането му под земята имаше за цел най-вече да „изстиска“ още петрол от изтощените кладенци. Налице са няколко предложения за изграждане на инсталации за улавяне на въглеродния диоксид, но но на пръсти се броят тези, преминали фазата на проучване.

Все пак много големи енергийни компании вече предвиждат изграждането на такива инсталации към заводите си, за да намалят емисиите, но липсата на пазар за търговия с въглероден диоксид или данъчни стимули за инвестиране забавя развитието на тази тенденция, особено в САЩ.

„Оксидентал петролиъм“ (Occidental Petroleum) е сред малкото, коитои правят нещо по същества. Тя разработва съвместно с инвестиционната компания „Рушийн кепитъл мениджмънт“ (Rusheen Capital Management) инсталация в Тексас за пряко улавяне на CO2 от атмосферата, чийто капацитет е около 1 милион метрични тона годишно.

Минно дело

Част от минно-добивната промишленост гледа на улавянето и складирането на въглероден диоксид като на начин за намаляване на емисиите на електроцентралите, работещи с въглища, които са главен източник на електричество за, например, Австралия.

Някои минни компании проучват възможностите за замяна на ползвания от тях природен газ с водород, който не произвежда въглеродни емисии при изгаряне.

През октомври „Рио Тинто“ (Rio Tinto), една от най-големите минни компании в света, обяви, че ще инвестира 4 милиона долара в частната компания „Карбън кепчър“ (Carbon Capture), която разработва технология за изсмукване на въглеродния диоксид от атмосферата и химическото му свързване със скалите под земята, така че той да бъде складиран там за дълъг период от време.

Източник/ци: nixanbal.com, it.dir.bg

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар