Какво се случва, когато не можем да преследваме мечтите си?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Много пъти чуваме истории за спортисти, които са „изгубени“, след като кариерата им приключва. Някои фалират, други се поддават на нездравословен начин на живот, но е много рядко един спортист да бъде също толкова успешен, когато се пенсионира и да поеме по нов път. Покойният Коби Брайънт бе изключение. Той е считан за един от най-великите баскетболисти, които някога са живели, а след пенсионирането си дори печели “Оскар”. Той беше истинско вдъхновение за спортисти по целия свят. Но какво се случва, когато не можете да следвате мечтата си и да станете наистина световно известен спортист? Животът ви завършва ли с това или намирате друг път към успеха?

Вероятно най-известният от всички така наречени „провалени спортисти“ е Гордън Рамзи. Роден в Шотландия и играещ за Уоруикшир, страстта му била да стане професионален футболист. Малко по-късно той бива поканен на проби в Глазгоу Рейнджърс, но кариерата му е прекъсната поради скъсване на кръстни връзки и проблеми с хрущяла на коляното. През 20-те си години, Гордън заминава за Франция, за да продължи кариерата си в кухнята и се обучава сред най-добрите готвачи във френската кухня. През 2001 г. неговият “Ресторант Гордън Рамзи” печели третата си звезда на Мишлен, като това го прави първия шотландски готвач, постигал подобен успех. Оттогава Рамзи развива много телевизионни продукции като MasterChef и Kitchen Nightmares, които също задвижваха кариерата му в чужбина и най-вече в САЩ. В днешно време той е може би най-известният готвач в света и със сигурност ще продължава да жъне завидни успехи.

Рамон Колияс може би отива малко по-далеч в мечтата и желанието си да играе професионален футбол като той впоследствие завършва университет със степен в спортните науки. Испанецът запазва любовта си към играта и тренира отбори в родината си, но понякога съдбата има други планове за нас. Бързото му изкачване на покер масите в Испания изгражда репутацията му и през 2018 г. печели Платинен пропуск, за да се конкурира с най-добрите покер играчи на Бахамските острови. Сега е част от Team PokerStars и изглежда няма връщане назад. Той може да се наслаждава на футбола като запалянко, но истинското му призвание изглежда е покерът.

Стив Харис е известен като един от най-добрите басисти в хеви метъла за всички времена. Той е единственият постоянен член на групата Iron Maiden от създаването им през 1975 г. и един от само двама, които присъстват във всичките им албуми (другият е китаристът Дейв Мъри). На китарата му има лого на любимия му футболен клуб Уест Хям. През 1974 г. известният скаут Уоли Сейнт Пиeр, който намира играчи като Тревър Брукинг, Джеф Хърст, Боби Мур и Франк Лампард старши, наблюдава Стив Харис около осем месеца и впечатлен от играта му го кани на проби в Уест Хям. Футболната кариера на Харис не трае дълго, защото той е в период, в който „иска да пийва няколко бири и да се среща с момичета“. Той казва, че строгият режим на футболист не е бил нещо, на което може да се отдаде изцяло. Ранното лягане, яденето на правилната храна, почивката и посвещението на този начин на живот не е толкова вълнуващо за него. Харис се придържа към Iron Maiden, а останалото е история. Въпреки малката подкрепа от радио и телевизия, Iron Maiden продават над 100 милиона копия в световен мащаб.

 

Ако се придържаме към музикалната индустрия, сър Род Стюарт е друг голям пример. Баща му е футболист на аматьорско ниво и иска синът му да стане професионален играч. Род изкарва проби в Брентфорд, но казва, че по това време знае, че няма да успее като професионалист и отива на проби, за да накара баща си да се чувства щастлив. Всеотдайността и желанието да стане спортист от световна класа не е нещо, което всеки може да постигне и той не много е по-различен. Стюарт споделя, че в момента на пробите, музиката вече е пленила сърцето му и той е настроил ума си да преследва тази кариера. Той обаче не спира да играе футбол в свободното си време. Футболът два пъти седмично го спасява от поддаване към не толкова здравословен начин на живот, и желанието да остане във форма за тези мачове се оказва водещ фактор. Днес, на 76 г., сър Род Стюарт дори не мисли за пенсиониране.

 

Както виждаме, това, че не можете да преследвате мечтата си, не означава, че трябва да губите вярва в успеха си. Много хора нямат шанса или не са достатъчно добри, за да станат това, за което мечтаят, но почти винаги успехът им е скрит някъде другаде. Изводът е, че всъщност не трябва да спираме да гоним това, което ни прави щастливи и в един момент от живота си ще постигнем неща отвъд собственото ни въображение.

Коментари

Коментара

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар