Какъв е ефектът от “данъците върху греха”?

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Почти без изключение правителствата в цяла Европа повишиха т.н. данъци върху греха и въведоха нови забрани. Това е записано в последното издание на индекса на държавата “Бавачка” 2021-а, оповестено от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Индексът се представя на всеки две години и се изготвя от Институтът за икономически изследвания в Лондон в сътрудничество с местни партньори от европейските страни. За България ИПИ е партньор на изданието.

Индексът се състои от три категории, които имат еднакво тегло от 33,3% – алкохол, никотин и храни, като всяка категория има различни критерии.

Кой къде е в класацията?

В класацията България заема 22-ро място и се нарежда сред по-либералните страни. На челните места по строгост доминират скандинавските страни и Източна Европа. В другата крайност, Германия направи изключителния подвиг, като получи най-ниския резултат във всичките четири категории на индекса, показвайки най-либерален подход.

Снимка: ИПИ

Дванадесет държави вече имат данъци върху захарните напитки, вариращи от пет евроцента на литър в Унгария до 30 евроцента в Ирландия. Няколко страни облагат и изкуствено подсладени напитки. Тринадесет държави облагат течността за електронни цигари (спрямо единадесет през 2019 г.), като данъчните ставки варират от шест евроцента на милилитър в Унгария до 30 евроцента във Финландия и Португалия.

Германия е единствената страна в ЕС, която може да бъде определена като толерантна към пушачите. Предишните претенденти Австрия и Чехия въведоха драконовски забрани за пушене през последните години. 

“Динамиката от последните години показва непрекъснато разрастващата се държава, която повишава цените и ограничава свободата. Вината за това е изключително най-вече на отделните правителства, а не на Европейския съюз. ЕС забрани цигарите с ментол през май 2020 г., но не може да носи отговорност за регресивно данъчно облагане, драконовските забрани за пушене и прекомерно регулиране на алкохола и храните. Пропастта между най-свободните държави и най-слабо либералните държави на върха е почти изцяло резултат от решения, взети от техните собствени правителства”, коментират анализаторите. 

Регулации и ефекти

Принудителните държавни политики, ограничаващи свободата ни създават редица проблеми и огромни разходи, смятат анализаторите:

  • “Данъците върху греха” повишават разходите за живот и ощетяват бедните
  • Високите цени подхранват черния пазар и водят до корупция
  • Забраните за реклама ограничават конкуренцията и задушават иновациите
  • Забраните за тютюнопушене причиняват сериозни щети на хотелиерския сектор
  • Прекомерното регулиране създава прекомерна бюрокрация и изисква изключителни ресурси за полицията.

Застъпниците на забраните признават за щетите, нанесени от техните политики, но твърдят, че ползата за здравето е по-висока. Но има малко доказателства, че хората в страните с по-патерналистка политика се радват на по-добро здраве или дълголетие.

С други думи, постигането на икономически растеж ще донесе много по-големи ползи за здравето, отколкото принудителните усилия за контрол на личното поведение със забрани и данъци, отбелязват от ИПИ.

България в индекса

България заема по-либерален подход към храната и алкохола, отколкото повечето страни от Източна Европа, но заема твърда позиция по отношение на тютюнопушенето. Няма ограничения за вейпинг (вдишване на дим) на закрито и електронните цигари могат свободно да се купуват и продават на вътрешния пазар, въпреки че трансграничните продажби вече са забранени. Данъчното облагане на алкохола е сравнително ниско. Има малко ограничения за рекламата на бира и вино, но рекламата на спиртни напитки е забранена по телевизията и радиото, освен в строго регулирана форма след 22:00.

Регулирането на тютюна е много по-строго. Забраната за тютюнопушене в България е сред най-тежките в Европа, без изключения в барове, ресторанти или работни места и някои ограничения на открито.

Данъците върху тютюна в България са най-ниските в ЕС в брой, но са на второ място след Румъния ако бъдат изчислени според покупателната способност. През 2017 г. България добавя нагреваемите се тютюневи изделия към Закона за акцизите и данъчните складове и така новите продукти се облагат с данък според теглото на тютюна.

Има законови ограничения за нивата на солта в произведените хляб, сирене и месни продукти от 2011 г.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар