Как Живков излиза от нищото и застава начело на държавата

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Дори след падането на тоталитарния режим преди 30 години и настъпването на свобода в медиите, не всичко от управлението на Живков излиза на бял свят. Самият факт че материалите от Априлския пленум, на който Живков завзема властта в партията, не са публикувани чак до 2002 г., е показателен.

Тодор Живков управлява България еднолично и непрекъснато 33 години и 7 месеца подред. За да добием приблизителна представа колко много е това, за сравнение – едно служебно правителство, което понякога има значителна роля, дори историческа, е на власт само 3-4 месеца.

Още в първите няколко години след възцаряването му през 1956, срещу Живков се поражда силно недоволство и различни групи в комунистическата партия искат той да бъде сменен. Но Живков успява да парира всичките си противници и се бетонира здраво. Първоначално с репресии, изселване само за критики срещу него, след това с умели кадрови размествания и отстраняване от висшето ръководство на хора, за които има само съмнение, че могат да посегнат на властта му. Тази кадрова политика продължава докрай, докато е свален през 1989 г., когато не спират опитите му да укрепи властта си, макар и превърнал се вече в историческа отживелица.

До 9 септември 1944 г. Тодор Живков е

незначителна фигура в комунистическата партия

Попада като ученик в София, постъпва в графическото училище към Държавната печатница, става там букволеяр и член на младежката организация на комунистическата партия, после и член на БКП, оглавява районна организация на партията, после го включват и в окръжното ръководство. Арестуван неколкократно, но освобождаван без последствия – факт, който кара негови съпартийци и тогава, и години по-късно да се съмняват, че е сътрудничил на полицията. През 1938-1939 по свидетелства на тогавашни ръководители на партията в София (Райко Дамянов, Борис Тасков), Живков дори е бил изключен от партията, изолиран, поради съмнения за сътрудничество на полицията.

През 1939-1942 минават няколко съмнителни години в биографията му, той живее на семейни начала с току-що завършилата докторка Мара Малеева, назначена като лекар в с. Дъскот, край Павликени. Там се оженва за нея. Местят се в пазарджишко и в други села. През този период Живков не работи, известен е с участието си в самодейни състави в читалищата по селата, където работи съпругата му. Двамата се установяват през 1940 г. в с. Говедарци край Самоков, където Малеева става участъков лекар. Там през 1942 г. се ражда дъщеря им Людмила. През този период няма сведения за негова дейност в партийни структури. Това е драматичен период за комунистическата партия, защото започва Втората световна война, след това Германия напада СССР и българското комунистическо движение предприема курс на въоръжена борба и нелегални акции.

Тодор Живков и Мара Малеева около 1944 г. Снимка: Уикипедия

По време на социализма излиза виц „Тодор Живков се криел в Говедарци, ама никой не го търсел”.

През 1942 семейството се мести в София. Живков изкарва матурите за гимназиално образование и се записва да учи право, но не става студент. Има неясноти кога точно е изкарал матурите, защото по това се съди за дейността му – в кой период е бил нелегален.

През ноември 1942 след поредица арести на партийни ръководители участието му в партийните органи е възстановено и е включен в Софийския окръжен комитет на комунистическата партия. През 1943 е включен в щаба на Първа въстаническа оперативна зона София и става връзка между ръководството на Окръжния комитет и партизанска бригада „Чавдар“. Като такъв е обявен в официалната си биография. В този период използва партизанско име Янко. В спомени на участници в събитията и публикации за този период се поставят въпросителни как Живков си е уреждал фалшиви документи и се е придвижвал свободно при пътните блокади във военно време, вкл. и в Говедарци, където има немски части и команден пункт на армията.

Сближава се с партизани от отряда „Чавдар”, които после стават от най-доверените му хора – Добри Джуров, Йордан Йотов, Димитър Станишев, Христо Русков и др., и когато оглавява властта ги издига в йерархията на партията и държавата.
Живков има неизяснено напълно

участие в деветосептемврийския преврат

Според официалната му биография е ръководил резервна група, готова да атакува Военното министерство, ако военните части не успеят. Другаде я наричат група за охрана, без такива отговорни задачи. В историческата литература и в медиите, след като Живков идва на власт, ролята му в деветосептемврийските събития е силно преувеличена. Създадени са документални и игрални филми, които го рисуват като една от основните фигури в Деветосептемврийския преврат.

Кариерата на Живков и първи тласък по пътя към върха дава новосъздадената милиция. Той очевидно се е стремил да постъпи на работа там и да получи достъп до архивите на царската полиция. След преврата оглавява оперативна група на милицията, в която влизат и Станко Тодоров и Владимир Бонев (бъдещи премиер и председател на парламента през 70-те години).
Подразделението му е превърнато в щаб към Народната милиция, а Живков с указ на регентите е назначен за главен инспектор на милицията. Целта на групата му е била да залавят представители на бившата власт, които заради дейността си трябва да бъдат изправени пред Народен съд. Те са били задържани първоначално в щаба, който е бил настанен в хотел „Славянска беседа” (на ул. „Раковска“ и „Славянска“). В щаба участва и друг приближен на Живков по-късно през годините – Мирчо Спасов, след това дългогодишен зам.-министър на вътрешните работи и зам.-шеф на Държавна сигурност, издигнат до генерал-полковник, с най-висшите държавни награди (по късно е подсъдим по делото за лагерите, които пряко е ръководил в определен период). В различни публикации се твърди, че двамата са овладели архивите на полицията и са ги използвали, а някои от арестуваните не са стигнали до съд и съдбата им е неясна. Живков в биографията си отрича да е участвал в насилия.

Но Живков напуска работата в милицията и се ориентира към

партийна кариера

Избран е последователно за трети секретар на Областния комитет на партията, а после и за кандидат-член на Централният комитет на БКП. За пръв път става и народен представител, какъвто неизменно е преизбиран до 1989 г. в различни столични райони.

От януари 1948 г. Живков е първи секретар на Градския комитет на БКП в София и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. През декември на Петия конгрес на БКП е избран и за член на ЦК, какъвто е преизбиран до 1989 г. От май до октомври 1949 г. Живков е и председател на Столичния градски народен съвет. Кариерата му е бърза, в крак с бързото развитие на събитията, но основно се дължи на това, че се прикрепва угоднически към висшето ръководство и партийния лидер Вълко Червенков.

–––––––––––––-

Справка:

Политбюро – висшият постоянен орган на управление на БКП. Има членове (около 10 души) и кандидат-членове (около 5 души) – през годините броят им варира според кадровата политика на Живков. Заседава често заедно със секретарите на ЦК.

ЦК – Централен комитет на БКП – висшият орган на управление на комунистическата партия. Избира се на конгреси и заседава на пленуми, на които взима кадровите и политически решения. Има членове (150-200 души) и кандидат-членове (100-140 души). Има и секретари на ЦК (около 10 души), които отговарят за отделни сектори в партийните дела и заседават в т. нар. Секретариат на ЦК, често заедно с Политбюро, с което до голяма степен си дублират функциите. За членове на ЦК са избирани освен министри и хора начело в държавното и стопанско управление, също и известни личности, писатели, учени, артисти, интелектуалци, с което партията ангажира обществения елит да подкрепя и коригира политиката на БКП. Всъщност по време на управлението на Живков решенията на ЦК само следват предварително взетите решения от тесния кръг в Политбюро.

ОК на БКП – окръжни комитети – партийни органи, териториално разпределени в 28-те окръга на България, каквито е имало преди сегашните области. Постоянното ръководство е председател и зам.-председатели на ОК, а комитетът се събира периодично на заседания.

ГК на БКП – градски комитети на партията, териториални подразделения по градове. Постоянното ръководство е председател и зам.-председатели на ГК, а градският комитет провежда периодично заседания. В отделните градски райони и по-малки градове има и РК – районни комитети на БКП, които дублират местната власт.

––––––––––––––-

Живков трупа червени точки като участва в кампанията срещу „предателя“ Трайчо Костов, който е бил член на Политбюро и организационен секретар на ЦК на БКП до 1949 г. (вторият човек в партията), министър и зам.-министър председател. Трайчо Костов е нарочен под натиск от Сталин като предател, осъден е на смърт и обесен през декември 1949 г. Реабилитиран е чак след 10 ноември 1989 (което също е показателно за отношението на Живков към този случай).

През януари 1950 Живков е избран за секретар на ЦК на БКП, и остава начело на Софийския градски комитет. Включва се в започнатата от Червенков кампания срещу художника комунист Александър Жендов и публикува статия срещу него в „Работническо дело“. През ноември 1950 е избран за кандидат-член на Политбюро.

Като отговорник по селскостопански въпроси в секретариата на ЦК на Живков е възложена проверка за „антипартийна и вражеска“ дейност на члена на Политбюро и земеделски министър Титко Черноколев. След изнесен от Живков доклад на пленум на ЦК юни 1951 г. Черноколев е отстранен от Политбюро, а Живков е избран на мястото му. Така става петият човек в БКП, едновременно секретар на ЦК и член на Политбюро, след Вълко Червенков, Георги Чанков, Георги Цанков и Владимир Поптомов.

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар