Как за 10 години Китай измести Русия като втора космическа сила

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Точно преди едно десетилетие Русия бе страната, имаща най-много космически изстрелвания. Конкуренцията от страна на SрaceX не съществуваше, а комерсиалните стартове на “Союз” бяха най-евтиния и надежден начин за изпращане на сателит в космоса. НАСА бе първа, заради своите успешни научни мисии, а Китай не представляваше особена конкуренция за никой. Днес обаче ситуацията е съвсем друга, а Пекин има двойно повече стартове от Москва. Как Китай успя да измести Русия като втора космическа сила?


Ракетите, с които разполага Китай


Ракетите, с които разполага Роскосмос (снимки)

Грешното планиране

Преди 10 години изглеждаше, че Русия дълго време може да печели изключително добре от стартовете на “Союз”. Роскосмос реагира с високомерие към идеята на Илон Мъск за създаване на ракета за многократно използване и пропиля поне 5 години в безсмислени подигравки. Така вместо да реши да развива нови технологии и двигатели, Русия реши да заложи на сигурното.

Москва прави и грешката да не отделя средства за мисии в далечния космос, концентрирайки се единствено в сферата на комерсиалните полети и транспорта на товари и хора до МКС. Последната изцяло руска мисия извън ниска околоземна орбита приключва неуспешно през 2011 година – “Фобос-грунт”.

Спорно е и решението да се развие проекта “Ангара”. Работите по него започват малко след разпада на СССР, когато ракетите използващи смес от течен кислород и водород са най-перспективни. Идеята е Русия да може да изстрелва тежки ракети без да използва Байконур. Първата ракета от новото семейство полита цели 22 години след замислянето на концепцията през 1992 година. През това време SpaceX е на финалната права в направата на ракета, чиято първа степен надеждно се приземява, а разработката на метанови двигатели тече в пълна сила. Единственото предимство на “Ангара” е, че може да не ползва Байконур и да излита от Русия.

Междувременно Китай има добре замислена лунна програма и вече е изпратил успешно сонди на земния спътник. Пекин осъществи и първото в историята кацане на обратната страна на Луната.

След средата на десетилетието става ясно, че естествения земен спътник отново се превръща в голяма цел, но за разлика от САЩ и Китай, Русия изостава с плановете и дори към днешна дата не е осъществила първите стъпки към започването на лунната си програма. Липсва яснота и около проекта и за свръх-тежка ракета.

Фатално за Русия се оказва убедеността й, че съветската платформа “Союз” е незаменима и космическия и отрасъл може да просперира само от нея. Изоставени са много планове за далечния космос, които биха могли да помогнат за развитието на нови технологии в ракетния сектор на страната.

Пагубно за Роскосмос се оказа и източването на средства и корупцията в компанията. Така например проектът за строежа на новия космодрум “Восточный” струва на Москва над 7,5 милиарда долара. Според руската прокуратура в нечии джобове са потънали поне 150 милиона долара, като истинската незаконно присвоена сума може да е няколко пъти повече. Въпреки това важността на “Восточный” е голяма, защото досега Русия разчиташе единствено на добрите си отношения с Казахстан, за да ползва Байконур.

Междувременно Китай направи точно обратното – инвестира значително в наука, което даде тласък на ракетната индустрия. Пекин не реагира с насмешка на новите технологии на SpaceX и в края на 2020 осъществи първия полет на бъдещата си ракета за многократна употреба – Long March 8.

Ето как изглежда броя на космическите стартове през последното десетилетие:

  • 2010 г. – Русия (28), Китай (15), САЩ (15), ЕС (6)
  • 2011 г. – Русия (29), Китай (19), САЩ (18), ЕС (5)
  • 2012 г. – Русия (26), Китай (19), САЩ (13), ЕС (8)
  • 2013 г. – Русия (31), САЩ (19), Китай (15), ЕС (5)
  • 2014 г. – Русия (34), САЩ (23), Китай (7), ЕС (7)
  • 2015 г. – Русия (27), САЩ (20), Китай (19), ЕС (9)
  • 2016 г. – САЩ (22), Китай (22), Русия (19), ЕС (9)
  • 2017 г. – САЩ (30), Русия (20), Китай (18), ЕС (9)
  • 2018 г. – Китай (39), САЩ (34), Русия (20), ЕС (8)
  • 2019 г. – Китай (34), САЩ (27), Русия (25), ЕС (6)
  • 2020 г. – САЩ (44), Китай (39), Русия (17), ЕС (5)

Що се отнася за бюджетите на космическите агенции, то НАСА разполага с около 20 милиарда долара, като от космическата програма на Пентагона идват допълнителни 20 милиарда долара. Военната и цивилна космическа програма на Китай разполага с около 10 милиарда долара, а Роскосмос има бюджет от около 2,7 милиарда долара.

Решението на Кремъл да намали инвестициите в космическата си програма е една от причините за изоставането. Появата на евтина алтернатива на “Союз” в лицето на Falcon-9 на SpaceX, както и наложените санкции детронира Русия от първото място по комерсиални стартове.

Проблемите с диверсификацията на икономиката, разчитаща на високите цени на петрола, водят и до по-нисък бюджет на Роскосмос. Руската агенция от своя страна избира да инвестира парите основно в остарели технологии, като единственото истински ново е появата на космическия кораб “Федерация”, който обаче е още в прототипна фаза.

Не трябва да се забравя и пропиляното десетилетие между 1991 и 2000 година, когато руската космическа индустрия и наука бяха на прага на оцеляването.

Безапелационният първи?

Макар до средата на изминалото десетилетие Русия да има най-много ракетни стартове, то безапелационната първа космическа сила е САЩ. Причина за това са множеството мисии в далечния космос. Изпратени са роувъри на Марс. Проучени са Юпитер, Сатурн и дори Плутон. Създаването на МКС става основно заради Америка.

Благодарение на SpaceX и Blue Origin, САЩ имат работещи метанови ракетни двигатели, обещаващи нова ера в космическите изследвания. Страната е пред финала на два проекта за свръх-тежка ракета, която може да достигне до Луната и Марс – SLS и Starship.

Възможно ли е обаче САЩ също да отстъпи на Китай? Отговорът на този въпрос е сложен.

Сигурно е обаче, че това няма да стане през това, а най-вероятно и през следващото десетилетие. Видно е, че китайската икономика ще се окаже първата в света в близкото бъдеще, а това ще е свързано и с по-голям космически бюджет на Пекин.

САЩ обаче имат набрана инерция с множеството си научни проекти за изследване на далечния космос, а частният им сектор ще продължи да се представя изключително силно в сферата на комерсиалните изстрелвания.

Китай определено ще навакса много в следващите 5 години и ще се сдобие с ракети за многократно използване и своя свръх-тежка ракета. Само след две години страната дори ще има своя собствена космическа станция и мощен космически телескоп.

И докато Китай и САЩ определено ще спорят за първото място влизайки във втора космическа надпревара, то ситуацията на Русия не е особено добра. Освен ако не потърси нови партньорства и не развие истински перспективни технологии, Москва може да бъде детронирана от третото място.

Японската космическа програма е изключително амбициозна, като вече осъществи вземане и връщане на проба от астероид, както и изпращане на сонда около Венера. Планирано е сериозно участие в американската лунна програма. За 2020 година Япония е осъществила само 3 космически изстрелвания, но бройката им ще се увеличава.

Много сериозен конкурент за Русия е и Европа. Новата Ariane 6 ще полети за пръв път през 2022 година и макар да е критикувана за залагането на течен водород и кислород за гориво, може да предостави възможност за осъществяването на пилотирани полети, ако ЕКА разработи свои подобен проект.

Индия вече осъществи успешно изпращане на сателит до Марс, а скоро ще има и собствен пилотиран космически кораб.

Русия със сигурност няма да бъде изпреварена от третото място през това десетилетие, но ако не направи реорганизации в Роскосмос, не повиши бюджета му, не се справи с корупцията и не си постави по-амбициозни цели, Москва може да отпадне и от Топ 5 до средата на този век.

Източник/ци: nixanbal.com, it.dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар