Как и защо бе построена чинията на Бузлуджа? Малко известни факти за огромния паметник функционирал само 8 години

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 29 януари 1959 г. е взето решение да бъде построен паметник на връх Бузлуджа. Той трябва да увековечи Бузлуджанския конгрес от 2 август 1891 г. на поляните под върха, където тайно се учредява Българската социалдемократическа партия.


Конгресът се състои по време на традиционните ежегодни тържества в памет на Хаджи Димитър. Участие вземат Димитър Благоев и около 30 други социалдемократи и гости от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево, Казанлък, Стара Загора и Сливен.

 

Началото на строителните дейности е поставено на 23 януари 1974 г., когато над 15 000 куб.м скална маса са изкопани, за да бъдат хванати основите на монументалната конструкция. По този начин височината на върха намалява – от 1441 метра той става 1432. Строежът се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Всъщност са събрани почти 16 милиона лева, като от разликата са построени 3 детски градини. До монумента са прокарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара Загора-Русе в отсечката след Казанлък, като отбивката за паметника е означена с огромен паметник в цял ръст на Димитър Благоев.

Архитектурният проект е дело на арх. Георги Стоилов и колектив. Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт на Гръцката православна църква в Уисконсин, САЩ. Издигнат на едноименния връх, почти в идеалния център на България, от него се разкрива неповторима гледка към Балкана.Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. В строежа участват някогашните Строителни войски и доброволци бригадири. Ръководител на обекта е командирът на старозагорската строителна дивизия ген. Делчо Делчев.

Сградата се състои от куполна зала и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с размери 6,50/12 м. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв.м. Мозайките пресъздават „изграждането на социалистическо общество” и „борбите” на БКП. В коридора около залата има 14 композиции, отразяващи мирния труд. Художественото оформление на паметника на Бузлуджа отнема 18 месеца и усилията на над 60 творци.Тържественото откриване е насрочено за 23 август 1981 г. в присъствието на първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Хиляди хора от цяла България се стичат да видят чудото на родната архитектура. През следващите няколко години сградата е посетена от над 2 милиона души. Всички те имат печат в специалните си туристически книжки.

След 10 ноември 1989 г. идва краят на щастливите дни за огромния паметник. Функционирал в продължение на само 8 години, той потъва в забвение и бива оставен на произвола на съдбата. Във вътрешността му се приютяват диви коне.

Монументът на върха и днес е уникално място с огромен потенциал да се превърне в изключителна туристическа атракция. Идеята е хора от Канада, Австралия и Япония ежедневно да се отправят на пътешествие до България, за да видят „летящата чиния“, кацнала на планинския връх. Вместо това обаче периметърът не само е затворен за посещения, но дори е и опасен.

В момента паметникът е собственост на държавата и е предоставен за управление и стопанисване на Областната управа в Стара Загора. БСП пожелава собствеността още през 2011-а и получава предложение за прехвърлянето й, което не приема. Според експертите обаче Бузлуджа е национален и надпартиен въпрос и собствеността, както и отговорността за него, трябва да бъде държавна.

Най-логичното нещо, което може да се случи с паметника, е да бъде обезопасен, охраняван и да бъде искан вход за посещенията му. Все пак ежедневно десетки влизат в него – това би било лесно и ефективно решение, подобряващо регионалния туризъм. Областната администрация, представляваща държавата, обаче предприе най-неадекватното действие в случая – затвори го за пореден път, и то показно.

„Нелегалният“ туризъм въпреки това е показателен за потенциала на сградата, но и опасен за самите посетители. Сградата няма да се срути върху главите на хората, но по-непредпазливи или невнимателни могат да пострадат.

Ако сградата бъде взривена, а мястото – разчистено, това би било пълна лудост, защото би струвало повече от това да бъде консервирана. Чрез потока от туристи Бузлуджа ще може да бъде поддържана и да носи приходи на собственика си и дивиденти за туризма в региона и в страната, смятат експертите.Те са наясно, че Бузлуджа е строена за възхвала на БКП, но днес не се цели възхвала на партия или режим, а опазване на културно-историческото наследство. Затова правилният подход според тях е консервиране вместо реставриране.

Друга щекотлива тема е дали в сградата трябва да бъде представена цялата българска история, или само на социализма.Какви са разликите между нагласите на българските и чуждестранните туристи към паметника като към потенциална туристическа дестинация?

За голяма част от чужденците е ясно, че Бузлуджа представлява изключителен обект с много голям потенциал. Много от тях я смятат за най-интересното, най-вълнуващото, дори най-доброто място, което може да се посети в България. Българите не разбират защо Бузлуджа би била по-интересна от Шипка например.

Разликата е, че българинът приема обектите през призмата на емоциите, които свързва с определените исторически събития, а чужденецът вижда директно обекта, без изкривяване на неговата материална същност. Така за един българин Шипка е много по-важна и значима емоционално, а за един чужденец Бузлуджа е по-ценна и интересна визуално.Разбира се, този процес е съвсем естествен и правилен, защото паметниците са не само визия, а и смисъл, затова и сравнението Шипка-Бузлуджа всъщност е неуместно.

Финансирането най-общо може да се случи по европейска оперативна програма чрез публично-частно партньорство или чрез международна компания за набиране на средства.И по първоначални изчисления става въпрос за 2,5 млн. лв. за най-общото консервиране на паметника. Ако конструкцията е увредена, сумата може да бъде и доста по-висока.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар