Как предотвратих опит за грабеж от страна на А1 – без помощта на полицията… Пладнешки обир, вместо културно обслужване

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Едно време в „Стършел” имаше рубрика, многозначително озаглавена „Помощ, обслужват ни!”. По онова време ни обслужваха главно държавни монополисти и беше нормално да викаме „Помощ!“.

Сега живеем в пазарна икономика и монополите са много по-малко. В областта на комуникациите имаме три големи компании, конкуриращи се за парите на хората, които използват мобилни телефони.

Защо обаче понякога те се опитват да накарат доста агресивно клиентите си да сключват нови договори, а в тях има клаузи с по-дребни букви и що за култура на обслужването е това?

Вероятно всеки си е задавал тези въпроси. Днес станах свидетел на случка – и дума не може да става за „култура на обслужване“, по-подходящ ще е някой термин от Наказателния кодекс.

Опитаха се да ме ограбят – по обяд, на ъгъла на „Раковски” и „Граф Игнатиев”. Както се казва – пладнешки обир, при това в центъра на София. Ето какво се случи там, където от години си плащам телефона.

Влязох в офиса на А1, за да си платя сметката. С лека изненада забелязах, че сред служителите не са останали никакви жени. Вместо тях имаше само млади мъже, но веднага пропъдих глупавата мисъл, че приличат на банда обирджии. Казах на един от служителите номера си, той го провери в компютъра си и ме изненада със думите:
„Нали знаете, че от следващия месец ще плащате по 143 лв.?”.
Не, не знаех – но мисълта за обирджиите все още не беше отшумяла напълно и рязко се завърна, вече като пълна убеденост. Това беше близо два пъти повече, отколкото плащах сега. Последният ми договор беше само отпреди няколко месеца и имах смътен спомен, че би трябвало да важи две години.
На въпроса защо, получих отговор, че срокът, в който съм бил на промоционни условия, е изтекъл и затова вече трябва да плащам значително повече. Докато мъчително съобразявах какво да правя, служителят ме погледна разбиращо и каза:
„Нека да проверя, може да намерим и по-изгодна оферта”.
И той наистина намери по-изгодна оферта – според която ще плащам по 85 лв. вместо 143, само че първо трябва да сключим нов договор. Тук вече се замислих сериозно и предложих днес да си платя сметката (беше последният ден от срока), а за новия договор да дойда утре. Служителят ми обясни, че ако платя преди да сме подписали новия договор, това щяло да означава, че автоматично съм се съгласил от следващия месец да плащам по-високата сума.
Бях в капан – ако не подпишех, от следващия месец сметката ми щеше да нарасне значително. Обаче не исках и нов договор. И нямах никакъв спомен в стария, който съм подписал, да е станало дума за срок, различен от 2 години. Изглежда, все пак трябваше да сключа нов…
Пет минути по-късно служителят го беше изготвил и ми подаде писалката да подпиша на електронния таблет. Аз обаче бях решил, че този път ще чета много внимателно, а екранчето на таблета е с ширина 10 см и затова поисках да получа разпечатка на хартия. Отговорът – че не могат да ми го разпечатат, преди да съм се разписал, ме убеди вече окончателно, че се опитват да ме измамят. Въпросът беше само дали това е лична акция на човека срещу мен, или целият офис на А1 е завладян от банда.
Първо поисках да говоря с управителя. Служителят ми каза, че той бил супервайзорът на клона. Повиших тон, така че да привлека вниманието и на единствения клиент, който по това време беше там, и на останалите служители. Никаква реакция – въпреки че вече виках, че искам договора на хартия, а служителят – също с повишен тон – ми отговаряше: „Не преди да сте го подписа̀ли” (явно вече и той се изнерви и започна да бърка ударенията). Обаче в крайна сметка го отпечата – без да съм го подписал.
Докато четях разпечатката, попаднах на неизвестно за мен съкращение и попитах какво означава. Отговорът беше: „Няма да ви кажа”. Служителят, изглежда, ми се беше разсърдил и вече не искаше да говори с мен. Настояваше само да подпиша договора и да си ходя. След отказа да отговори на още два въпроса, поисках да взема договора със себе си, за да го покажа на адвокат – който, надявам се, ще ми обясни неясните неща в него. С това пък вече съвсем не беше съгласен и ме уведоми, че е повикал СОТ. Почаках СОТ десетина минути, без да съм сигурен дали ще могат да ми помогнат, докато останалите служители се държаха все едно нищо особено не се случва, оставих договора и си тръгнах.
Но понеже все пак срокът, в който трябваше да си платя сметката изтичаше, отидох в друг офис на А1, не много далеч от първия. Казах си номера и след като ми съобщиха сумата, попитах това ли е всичко. Това било. Бях настоятелен:
„А дали от следващия месец няма да ми се наложи да плащам по-голяма сметка?”.
Служителят ме погледна озадачено. Обясних, че в друг офис на А1 са ми казали друго – и изведнъж на него му просветна:
„Няма такова нещо. А вие да не би да сте ходили на „Раковска” и „Графа”? Искате ли да ви дам един имейл, на който да се оплачете, защото и ние чухме какво правят там?”
Тази история не свършва тук. Взех имейла, ще изпратя оплакване, но преди това разказвам случката публично – за да я знае всеки, който има намерение да влезе в този офис до площад „Славейков”. А когато от А1 ми отговорят, ще публикуваме и отговора им. Аз лично очаквам обяснения, извинения и уволнения.
Емил Л. Георгиев

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар