Как прокуратурата може да прикрие незаконното подслушване

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В ръцете на главния прокурор и подчинена му институция са съсредоточени всички механизми за разкриване на незаконното подслушване. Проблемът е, че с пълна сила важи и обратното. Главният прокурор притежава всички възможности да прикрие нарушенията. Това вече се е случвало.

Преди две седмици съпредседателят на “Демократична България“ Атанас Атанасов първи разкри, че са подслушвани 32 -ма политици от опозицията. По-късно адв. Николай Хаджигенов от “Изправи се! Мутри вън!“ започна да говори за над 80 подслушвани, сред които 30 политици от БСП. Вътрешният министър Бойко Рашков започна проверка на подслушването, докато служебният кабинет и президентът завъртяха рокадите по върховете на службите.

Въпреки това разкриването на истината по единствения законен начин е в ръцете на спецсъда и прокуратурата.

Да прикриеш подслушването с инструкция

През 2015 г. двама от заместник-директорите на фалиралата КТБ подават до Бюрото за контрол на СРС искане да бъдат проверени за незаконно подслушвани три от служебните телефони на банката. Проверката показва, че два от телефоните са на заместник-директорите, а третият е на Цветан Василев. Тогавашният заместник-председател на Бюрото адв. Георги Гатев потвърди пред Mediapool за случая, тъй като проверката е била разпределена на него. Действията на Бюрото обаче са блокирани от прокуратурата, която очевидно не желае да някой да разбере, че Цветан Василев вероятно е подслушван незаконно.

Това се оказва и последният случай, при който Бюрото на контрол на СРС може да изисква информация от наблюдаващите прокурори. След него тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров де факто забранява на Бюрото достъп до документите на прокуратурата.

С инструкцията Цацаров указва на подчинените му прокурори, че достъпът до т.нар. веществени доказателствени средства (добити чрез СРС) става само с разрешение на наблюдаващия прокурор по съответното дело. От друга – главният прокурор изрично забранява на обвинителите да предоставят достъп на Бюрото. Аргументът е, че “преценката на доказателствата и на резултатите от водените действия по разследването е изцяло извън правомощията по закон на Националното бюро за контрол на СРС”.

Иван Гешев има опит

Водещият наблюдаващ прокурор по делото “КТБ“ бе Иван Гешев.

“Поискахме да се запознаем поне с протокола за изготвяне на веществените доказателствени средства (ВДС) и да ни се отговори точно и ясно – установена ли е самоличността на лицето (което е подслушвано), в кой момент той е установен, прекратена ли е процедурата тогава и отразена ли е самоличността на контролираното лице в протокола. Пак ни бе отказано под предлог, че отказът не пречи да си извършим проверката. Отказът беше подписан от трима прокурори, включително и сегашният главен прокурор”, каза адв. Гатев в интервю за Mediapool.

Председател на Бюрото за контрол на СРС тогава е сегашният вътрешен министър Бойко Рашков. Той много добре знае как прокуратурата и съдът могат да скрият незаконното подслушване.

Притискане, сплашване и забрана

В сряда, след тревожната информация за прокурорската акция в МВР, целяща очевидно да саботира усилията на министъра да се проверят подслушванията, съпредседателят на “Демократична България“ Атанас Атанасов припомни за събитията от 2015 година, когато той бе председател на вътрешната комисия в парламента, а скандалът “Червей“ бе в разгара си. Атанасов разказа как е изпратил покани за изслушване в парламента на всички замесени в скандала с незаконното източване на данни от информационните масиви на МВР.

Ден преди изслушването всички замесени са извикани в следствието, което е на пълно подчинение на прокуратурата. Те са накарани да подписват декларации, че всичко е следствена тайна и не могат да изнасят информация. Очевидната цел е свидетелите да не проговорят пред депутатите.

Накрая все пак част от фактите излязоха наяве. Оказа се, че председателката на Софийския градски съд Владимира Янева е издала незаконно разрешение за прилагане на СРС, което ѝ докара минимална условна присъда и отстраняване от съдебната система. Това, което не излезе наяве, е голямата тайна кои посолства са подслушвани незаконно.

В момента отново има подозрения, че прокуратурата привиква новите шефове на служби по същата причина.

Унищожаване на документи

Една от публичните версии е, че подслушването на политици е прикрито с наводнение в архивно помещение на ДАНС, което се е случило в правилния момент. Въпреки това следи все някъде трябва да останат, така че унищожаването на документи е един от най-несигурните начин.

Следи трябва да има в съда, който е разрешил подслушването. Другото място е самата служба, която е написала заявлението. Третото място е прокуратурата. Факт е, че ако политиците са подслушвани не директно, а през техните контакти, то унищожаването на записите е начин да се прикрие схемата. Въпреки това в службите има хора, които са станали свидетели на всичко това и те могат да проговорят. Няма как всички следи и свидетели да бъдат заличени.

Аварийната спирачка

Дори и най-педантичните агенти и прокурори могат да изпуснат нещо, като оставят следи от незаконното подслушване. И при все това, прокуратурата пак има възможност за реакция. Тя просто може да откаже да започне разследване.

Обществото видя властта на главния прокурор в цялата ѝ прелест в скандала с подслушването на президента Румен Радев през януари 2019 година.

По закон държавният глава не може да бъде подслушван, защото има абсолютен имунитет. Въпреки това той беше подслушван чрез контакта си с командира на Военновъздушните сили, който по незнайни причини се оказа заподозрян като участник в организирана престъпна група. В крайна сметка, за всеки в политиката и администрацията може да се измисли нещо.

По закон информацията от подслушаните разговори може да се използва за разкриване на тежко умишлено престъпление. Доказателства за такова нямаше, но въпреки това информацията бе превърната във веществено доказателство, което бе публикувана на сайта на прокуратурата.

Главният прокурор Иван Гешев през цялото време оспорваше простия факт, че става дума за публикуване на информация от специални разузнавателни средства. Какво остава сега да започне разследване по съмненията за употреба на информация от СРС за дискредитиране на други политици.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар