Как първите дами на САЩ упражняват властта си

Как първите дами на САЩ упражняват властта си

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Първата дама на САЩ Джил Байдън все още не е забравила, когато вицепрезидентката Камала Харис по същество едва ли не обвини президента Джо Байдън, нейния съпруг, че е сегрегационист, пише сп. “Политико”. Според списанието бившата първа дама Мелания Тръмп може да не се върне във Вашингтон на пълно работно време, ако Доналд Тръмп евентуално спечели Белия дом през ноември. А съветниците на друга бивша първа дама, Хилъри Клинтън, твърдят, че тя никога не е могла да се примири с начина, по който бившата първа дама Лора Буш се справи с войната в Ирак.

Това са само част от прозренията на американската журналистка от в. “Ню Йорк таймс” Кейти Роджърс след написването на нова книга за настъпилите промени в ролята на днешната първа дама на САЩ. Книгата, която е озаглавена “Плейбук” (Playbook), се впуска в любопитни подробности за яростта на Джил Байдън, за предбрачния договор на Мелания Тръмп и как първите дами във Вашингтон упражняват властта си.

Макар и нейната роля да е предимно представителна за американската общественост, зад кулисите първата дама на САЩ често е една от най-влиятелните – и следователно една от най-могъщите личности – във всяка администрация на Белия дом.

С журналистката от в. “Ню Йорк таймс” Кейти Роджърс разговаря Райън Лиза, която е съавтор на книгата и главен кореспондент на сп. “Политико” във Вашингтон, в най-новия епизод на подкаста “Дийп дайв”, посветен на новата книга “Плейбук”, в който двете жени обсъдиха всичко – от ролята на първата дама при подбора на кадри, провеждането на кампании и вземането на политически решения до нейната роля като изпълнител на волята на президента.

Според Кейти Роджърс от в. “Ню Йорк таймс” Мелания Тръмп, например, е рефлектирала загрижеността на съпруга си и я е канализирала по свой собствен начин.

Обсъден бе и моментът, в който редакторите на Роджърс във в. “Ню Йорк таймс” я изпращат в щата Арканзас, за да отрази събитие за семейство Байдън, което тя не иска да отразява – и как в крайна сметка тя принуждава Джил и Джо Байдън да се изправят пред неудобна истина за тяхната фамилия.

Въпрос на Райън Лиза от сп. “Политико”: Нека поговорим за Джил Байдън на поста и за това, което вече научихме за нея през тези повече от три години. В света на Байдън има силен елемент на “Джил – изпълнителката”. Кои са любимите ви примери? Може би можем да започнем с Камала Харис?

Отговор на журналистката от в. “Ню Йорк таймс” Кейти Роджърс: Това е заложено така в нея. Мога да се върна към 80-те години, но нека да започнем с Камала Харис. И така, Харис, по време на един от дебатите на първичните избори на демократите, по същество едва ли не го нарича сегрегационист. Но това се превръща в момент, при който Харис отбелязва скок в социологическите проучвания. Това е до голяма степен временно. И в замяна на този лек скок тя си спечелва много острата реакция на Джил Байдън, която по същество казва: “Върви по дяволите”. Говорите ли така тук?

Джил Байдън е много ядосана. През 2022 г. имаше един момент, в който Джил Байдън отива на проява за събиране на средства в град Сан Франциско, който е родното място на Камала Харис, и чува от дарителите колко много се надяват Камала Харис да служи на Байдън и колко те се гордеят с нея. “Ние просто се надяваме тя да ни представлява добре”, казват дарителите, визирайки Сан Франциско.


Снимка: БТА/АП

А Джил Байдън, която е доста класически обучена политическа съпруга при набирането на средства, не казва нищо, изчаква до момента, когато става неловко, и казва: “Но какво ще кажете за Кетанджи?”, като отклонява разговора от един много изпълващ с гордост комплимент за вицепрезидентката към избора на нейния съпруг за съдия във Върховния съд Кетанджи Браун Джаксън.

Ако попитате хората, които я познават, това не изненадва никого. Един човек ми напомни: “Знаете ли, тя е италианка по произход. Става дума за лоялност.” (Точно) така ми обясняват цялата тази случка.

Въпрос: Вашият наратив за донякъде обтегнатите отношения на Джил Байдън с Камала Харис ви кара да се замислите колко ли продължителни търкания има между тях и дали те допринасят за трудностите на Харис в Белия дом на Байдън и дали това може да ѝ пречи да бъде пълноценен партньор.

Отговор: Единственото нещо, което бих казала в отговор на това, е, че вътрешният кръг на Джо Байдън е колкото сфера на Джил, толкова и негова сфера. Тя наистина е пазач по отношение на хората, които са най-близо до него, въпреки че не е в Западното крило. Тя не е там, за да държи отворена вратата към Овалния кабинет. Но тя определено знае всичко, което се случва. Тя има няколко помощници, които са със семейство Байдън от години, ако не и от десетилетия. Те разбират как тя иска да стават нещата. Те разбират, че лоялността е от първостепенно, първостепенно значение. И ако тази лоялност бъде нарушена, наистина е трудно да я върнеш и при двамата от семейство Байдън, особено при Джил.

Въпрос: Когато говорим за опазване на достъпа и за персонала на Джил, има една личност, споменавана конкретно от вас, за която мисля, че ще се стори интересна, и това е Антъни Бернъл, за когото цитирате думите на Джил, че е в “работен брак” с него. Разкажете малко за това какво става вътре в Източното крило и каква роля има Антъни.

Отговор: Антъни за първи път дойде при семейство Байдън по време на кампанията през 2008 г. като част от екипа на Джил Байдън и бързо се утвърди като неин довереник, когато лагерът на Байдън в известен смисъл се конкурираше с машината на Обама.

И така, като се започне оттам и се стигне до 2015 г., когато Бо Байдън почина от рак на мозъка, част от връзката с Антъни Бернъл и семейство Байдън се затвърди благодарение на това, че той успя да запази мълчание и да държи неприкосновен техния личен живот. Той е невероятно лоялен. Някой ми каза, че заради нея би минал пред движещ се бързо влак.

И всичко това става в Източното крило, което всъщност няма началник на канцеларията на Джил Байдън. Той напусна преди около две години и оттогава насам Източното крило е без началник на канцеларията, което е много необичайно.

Антъни Бернъл е най-влиятелният човек в това Източно крило, тъй като той има власт над всичко, което се случва в него – от пътуванията и планирането до речите и посланията.

Това е човек, чийто опит е свързан с планирането и предварителните разговори. Така че той има контрол над най-различни лостове, с които разполага първата дама; но също така по силата на това, че всеки ден има разговори с висшестоящи. Той помогна за планиране на пътуването на президента Байдън до Украйна, защото първата дама бе отишла там първа.


Снимка: AP/БТА

По-миналата седмица президентът Байдън отиде на границата в Браунсвил. Джил Байдън пътува дотам по време на кампанията и това бе нещо, което вече бе проучено и планирано от Бернъл. Той е направил нещо като планове относно това как да протичат тези пътувания, как да изглежда президентът, когато го виждаме – не само първата дама. Така че той е много интересна фигура в смисъл, че със сигурност има силно влияние в Източното крило и голям контрол в Западното крило. И от друга страна той е известен с това, че е много властен. Той може да бъде агресивен и директен по отношение на помощниците, особено на тези с по-малък опит, и това понякога е било източник на голямо напрежение в Белия дом.

Въпрос: Друга наистина завладяваща история в тази книга е много чувствителният по естество репортаж за детето на Хънтър Байдън и Лундън Робъртс, Нейви Джоън Робъртс. Това бе сензационна история и се чудя дали бихте могли да ни разкажете как се стигна до нея, дали изобщо се опасявахте да се задълбаете в нея и какви бяха последствията от нея?

Отговор: Наистина не исках да го правя.

Въпрос: Кой ви накара да го направите?

Отговор: Хора, които са много над моя ранг на заплащане, както обичаме да казваме. Хора в Ню Йорк и от най-високите етажи във Вашингтон поставиха това задание.

Въпрос: Вие просто изпълнявахте заповеди?

Отговор: Е, наистина се опитвах да не го правя за известно време и имахме няколко срещи по този въпрос. Имам дъщеря и начинът, по който възприемах материала, бе, че искаха да пиша за малко момиченце, чието семейство не го иска, а от журналистическа гледна точка не можех да се справя с това задание. Продължавах да казвам “не”, а те все едно не ми обръщаха внимание. И накрая разговарях с шефката на бюрото на (в. “Ню Йорк таймс”) на име Елизабет Бумилър, която ме доведе във вестника. И аз много се доверявам на нея, много, защото това е вид материал, който за мен, ако го направя зле, щеше да ми бъде последният.

Не искам да пиша материал, върху който нямам контрол, разбирате ли? Така че тя сяда при мен и ми казва: “Можеш да направиш този материал, защото става дума за две семейства. Едното от тях е влиятелно, а другото не е влиятелно. И това е материал относно какво означава да си Байдън”.

Това ми даде основанието и журналистическото любопитство, от които се нуждаех, за да го продължа, защото не исках да пиша за спор за издръжка и за малко момиченце. Затова отидох в щата Арканзас, установих контакт със семейството и научих повече за това малко момиченце. И колкото повече научавах, толкова повече осъзнавах колко обичана и невинна бе тя. Тя бе буквално над тази токсична, ужасна, политизирана бъркотия.

Така че, когато седнах да пиша материала, бях най-горда с уводната част, която сякаш стана хитова. В материала виждате малко русо момиченце, в чиито коси играят слънчевите лъчи, което кара четириколка и играе с братовчедите си, а след това се връща към някаква си грозота, с която се занимават възрастните в нейния живот.

В крайна сметка това бе важен материал, защото доведе до това президентът и първата дама да признаят внучката си, която никога преди това не бяха признавали публично. Сега те казват, че имат седем внуци, а не шест. А Хънтър Байдън участва – или спазва – своята част от споразумението. Гордея се с начина, по който се получи този материал. В някакъв момент това отново се превръща в частен въпрос. Така някак си трябваше да се справя с това.


Снимка: БТА/АП

Въпрос: Това бе отличен материал и вие се справихте с него с невероятна чувствителност. Направихте нещо рядко срещано в политическата журналистика, а именно – поставихте огледало пред влиятелните участници в сагата и ги принудихте да се изправят пред въпроса как да се справят с това, а те всъщност не можеха да го защитят.

Те се обърнаха към сп. “Пийпъл” и с малко помощ от Морийн Дауд, която написа коментар по този въпрос, вие напълно променихте начина, по който семейство Байдън говори публично за своята внучка.

Отговор: Морийн наистина заслужава признание. Тя успя да говори директно с (Байдън). И от репортажите си знам, че той е прочел това. Мисля, че наличието на журналистическа база е изключително важно преди подобен коментар, но в този случай тя успя да говори директно с президента.

Въпрос: Голяма част от книгата е посветена на историята на първите дами и настъпилите промени в тази роля. Коя от тях бе най-изненадваща за вас? За кого научихте нещо ново и интересно, което не очаквахте?

Отговор: Преразглеждането на ролята на Лора Буш всъщност бе най-интересното за мен, защото израснах във време, в което по-големите братя на приятелите ми буквално отиваха на война. Това започна да се случва, когато бях в гимназията. Лора Буш откри Националния фестивал на книгата три дни преди 11 септември.


Снимка: Getty Images

Националният фестивал на книгата щеше да бъде нейната мисия. Това бе всичко. Нали знаете, каза тя, “аз съм библиотекар. Ще говоря за грамотността. Ще подкрепям идеята “Нито едно дете да не бъде изоставено”, и това бе почти всичко. И тогава за една нощ тя се превърна във военна първа дама и трябваше да поеме редовното радиообръщение на президента, като говори за войната и за тежкото положение на афганистанските жени и момичета. И съветниците на Хилъри Клинтън тогава ми казаха: “Няма начин на божията земя тя да се справи с това”. На нея се гледаше като разделяща и амбициозна, а част от страната се разбунтува срещу това.


Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

Въпрос: Що се отнася до това, че Мелания и Доналд Тръмп са преговаряли за правното споразумение помежду им в началото на неговото президентство, какво открихте за това?

Отговор: Мери Джордън, журналистка от в. “Вашингтон пост”, първа съобщи за съществуването на правно споразумение между двамата в книгата си за Мелания Тръмп, а именно, че отчасти забавянето на нейното идване във Вашингтон е, че тя е реорганизирала предбрачните и следбрачните си споразумения с Доналд Тръмп, което нейната канцелария тогава отрече. Направих няколко материала за книгата си и, тъй като бяха минали години и хората бяха напуснали администрацията на Тръмп, те бяха готови да говорят на запис за това, което знаеха, и на което бяха станали свидетели.

Стефани Гришъм, бивш директор по комуникациите на Мелания Тръмп и бивш говорител на Белия дом, написа откровен разказ за времето си там. Тя разговаря с мен отделно за това и каза, че голяма част от времето на (Мелания) наистина е било съсредоточено върху следбрачните ѝ споразумения и парите, които е имала в банката.

От канцеларията на Мелания Тръмп не отрекоха категорично това. Казаха ми само: “Тя е бизнес дама и има свои собствени бизнес интереси, които трябва да защитава“. И това бе в контекста на въпроса ми: “Прекарваше ли много време в Белия дом в срещи с адвокатите си?” Да. Прекарваше. Така че мисля, че в либералните среди имаше много очаквания или може би дори надежда, имаше момент, в който хората почти я харесваха. Струваше ми се, и всичко това звучи анекдотично, но има проучвания, които показват, че в един момент тя стана доста популярна.


Снимка: Getty Images

Имаше такова очакване, че причината, поради която тя пляскаше назад ръката на Тръмп на обществени места или не тръгваше надолу (към Вашингтон), бе, че тя се противопоставяше на това, в което той вярваше. Истината е, че, както писах по този въпрос, тя рефлектираше загрижеността на съпруга си и я е канализирала по свой начин, като в повечето случаи изобщо не е била посредническа сила за него. Всъщност често е било вярно обратното – ако нейният съпруг е бил атакуван, тя го е насърчавала да отвърне на удара.

Тя е човек, който е много по-склонен да насочва убежденията на съпруга си. И това също се корени в неговото оспорване относно акта за раждане на бившия президент Обама. Тя участва в предаване на американското токшоу “Дъ вю” (The View) на телевизия Ей Би Си, като говори за това как Обама трябва да покаже акта си за раждане, защото хората искат да знаят.

Въпрос: А на 6 януари тя не оказа точно умерено влияние върху него, нали?

Отговор: Не мисля, че е имала някакво влияние. Към края на престоя си там тя почти през цялото време бе в резиденцията. А когато не бе там, викаше фотограф, за да направи снимки на естетическите промени, които бе направила в Белия дом и които са от културно значение. Не искам да омаловажавам интереса на една първа дама към подобряването на комплекса на Белия дом, но по време на разгръщането на такова насилие – то бе зашеметяващо – докато нещата се развиваха в онзи ден, Гришъм я попита дали иска да каже нещо, за да насърчи прекратяването на насилието. И тя просто категорично каза “не”. В този ден тя бе заета да прави снимки на килим. Така че тя се занимаваше с това, докато Тръмп бе в трапезарията до Овалния кабинет и наблюдаваше как се развиват събитията.

Въпрос: Какво е усещането ви за пълната липса от нейна страна на публична роля в кампанията на Тръмп? И ако трябва да прогнозирате, каква според вас ще бъде нейната роля през тази година?

Отговор: Знаете, че е ужасно да се правят прогнози, но аз ще продължа и ще го направя. Като съм наясно какво знам и какво показва написаното от мен за Мелания Тръмп – тя обича да бъде първа дама. Но моите репортажи не показват, че тя обича да води кампании. Написаното от мен не показва, че тя обича да защитава съпруга си, както е била призовавана да го прави многократно. И репортажите ми не показват, че тя е заинтересована да се върне във Вашингтон на пълно работно време. Така че, предполагам, взети заедно, ако Тръмп евентуално спечели, бихме могли да очакваме една първа дама, която приема ролята, но вероятно, тъй като е била такава фигура, нарушаваща нормите, не бърза да идва във Вашингтон, връща се и пак се връща – това ми се струва възможно.

Хората, които я познават, казват, че тя категорично отново би го направила, но не са толкова наясно с подробностите как би изглеждало това. А що се отнася до това да води кампания, тя е човек, който няма интерес да го прави. Знам, че Тръмп е казал, че тя ще бъде там в близко бъдеще, но аз не съм сигурна. Мисля, че ще се изненадам да я видя скоро в предизборната кампания.

Въпрос: Джил Байдън отдавна е във Вашингтон и е малко по-интегрирана във вашингтонската общност, отколкото Мелания или Мишел Обама. Но веднага след това Джил Байдън се сблъска със свои собствени предизвикателства.

Отговор: Мисля, че започването на нейната връзка с Джо Байдън е може би начинът да се погледне към този въпрос от гледна точка на това колко много той я обожава. Той е просто обсебен от съпругата си. И мисля, че те имат истинска любов.

Въпрос: Не обичам да ви прекъсвам, но просто трябва да поговорим за този самороден фрагмент от книгата, който особено много нашумя. Знаеш какво ще те попитам, нали?

Отговор: Да. Бях сложила тази реплика в книгата. Това е може би не повече от един абзац за преангажирането на Джо Байдън с неговата съпруга, което е истинско. Той е казал на помощниците си, че тайната на добрия брак е добрият секс. И хората са го подхванали и разпространили из целия интернет. Но другото, което е интересно, е, че хора, с които не съм разговаряла за книгата и които са работили за Байдън, ме потърсиха. И един от тях ми каза, че той повтаря това още откакто е станал вицепрезидент. Като че ли Байдън просто казва това на хората. Това е съвет, който той дава на младите хора.

Въпрос: Вашите материали ви отведоха на много чувствителни по естество теми.

Отговор: Цялата тази интерлюдия бе, за да се създаде представата, че той наистина обича жена си и понякога може да стигне до прекалена закрила. Той не обича тя да отсъства за повече от няколко дни в определен момент. Той винаги е по-щастлив, когато тя е до него. Както ще потвърдят помощниците му, той е много по-взискателен, разочарован и бързо се гневи, когато тя отсъства. Ако познавате кръга на семейство Байдън, те са обсебени от всичко, а понякога и от малките неща. И вие получавате поглед към брак, за който всички разбират, че е солиден. Но двамата са сред нас от много време.


Снимка: Getty Images

Въпрос: Как писането на тази книга, докато отразявахте работата в Белия дом и отглеждахте новородена дъщеря, повлия на възгледите ви за тези жени?

Отговор: Мишел Обама е може би най-добрият пример за това, тъй като тя се оттегли от твърде влиятелната си кариера, за да се увери, че нейният съпруг има най-добрия възможен шанс да спечели президентския пост. Но не само това, тя наистина не въведе политически план, докато техните две дъщери не се адаптираха добре във Вашингтон, а тя познаваше себе си достатъчно много, за да начертае тези ограничения и да определи такива очаквания още от самото начало. Тя вече се бе отказала от толкова много от своята идентичност и бе достатъчен само този факт, че тя запази тази част от себе си за своето семейство. Мисля, че по онова време имаше хора, които изказваха различни мнения за това дали е трябвало да се откаже от работата си или не, дали е трябвало да стартира “Да се движим” през първите шест месеца или по-скоро е трябвало да бъде активистка или първа дама, която определя политиката.

Фактът, че тя се придържаше към своите ограничения в полза на дъщерите си, ме накара да гледам на това по много по-различен начин, отколкото преди, заключи журналистката от в. “Ню Йорк таймс” Кейти Роджърс, автор на новата книга “Плейбук” за първите дами на САЩ, цитирана от сп. “Политико”.


Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Първите дами оказват влияние върху развитието на САЩ в продължение на почти 250 години, отбелязва сп. “Нешънъл джиографик”, като проследява как се е променяла тази роля с времето – и как тези жени са променили страната.

На 7 октомври 1964 г. първата дама Клаудия “Лейди Бърд” Джонсън излиза на сцената пред разгневена тълпа в град Колумбия, щата Южна Каролина. Тя е там, за да популяризира закона за гражданските права – нов закон, прокаран от нейния съпруг, президента Линдън Б. Джонсън, който обявява за незаконна дискриминацията срещу някого въз основа на неговите раса, пол, етническа принадлежност или религия. Много хора обаче тогава са се противопоставяли на закона – и се опитвали да ѝ попречат да говори, посочва списанието.

Ръководителите на проявата не са могли да успокоят публиката, но това не спира Джонсън. Тя вдига ръка. “Това е страна с много гледни точки”, казва тя. “Уважавам правото ви да изразявате вашите. Сега е мой ред да изразя моята”, допълва първата дама. Тълпата притихва и Джонсън продължава важната си кампания в подкрепа на гражданските права.

Първата дама обикновено е съпруга на президента на САЩ и е играла много различни роли, откакто през 1789 г. Марта Вашингтон става такава. Дори преди жените в САЩ да получат право на глас, първите дами са притежавали голяма власт – и често обществото дори не е знаело за това, отбелязва сп. “Нешънъл джиографик”.

Независимо дали са на страната на президента, зад кулисите или пропагандират собствените си идеи в общественото пространство, първите дами оказват влияние върху ценностите, политиката и законите на САЩ за период от почти 250 години. Понякога те дори са променяли историята, пише списанието.

Позицията на първата дама не винаги е била влиятелна роля с официални задължения. Подобно на повечето жени в САЩ, от съпругите на първите президенти на страната се е очаквало да се грижат за своя дом и семейство. Тези първи дами са управлявали домакинството на Белия дом и са посрещали важни гости, като основната им задача е била да гарантират успеха на своите съпрузи.

В края на 80-те години на 19-и век започва да се появява титлата “първа дама на страната”, която вероятно се отнася до лордовете и дамите в Европа. В крайна сметка то е съкратеното наименование на “първа дама”.

Тъй като обществеността започва да признава ролята на първите дами, тези жени се превръщат в едни от първите “влиятелни личности в обществото”, посочва сп. “Нешънъл джиографик”. Хората четат и виждат снимки на вечерите, които те организират, дрехите, които те носят, и обзавеждането, което те избират, и често искат да подражават на това, което тези жени правят.

По онова време американските жени в повечето случаи не са били допускани до политиката – до 1920 г. те дори не са имали право да гласуват. Но много първи дами на САЩ все пак намират начини да оказват влияние върху развитието на страната. С увеличаването на властта на жените нараства и ролята на първите дами, отбелязва списанието.

Човекът, на когото президентът най-често разчита, е първата дама. Поради това много от тези жени умело използват близкия си достъп до президента, за да повлияят върху каузи и събития.

Но именно Елинор Рузвелт, първата дама на президента Франклин Д. Рузвелт, тихо използва влиянието си, за да направи историческа промяна, посочва сп. “Нешънъл джиографик”. Голямата депресия – време, в което много американци трудно намират работа, храна и жилище – продължава три години преди през 1933 г. семейство Рузвелт да влязат в Белия дом. Скоро след това Елинор Рузвелт започва да посещава някои от най-бедните райони в САЩ, за да разговаря с местните жители.

Президентът Рузвелт знае, че се нуждае от план за слагане край на Голямата депресия и Елинор Рузвелт предлага много идеи, основани на наученото по време на нейните пътувания.

Благодарение на нея Новият курс на Рузвелт включва много програми за осигуряване на работа и жилища за американците в затруднено положение – включително за цветнокожите и жените, отбелязва списанието.

През 1933 г. Елинор Рузвелт помага да бъде спечелена подкрепата на американците за Новия курс, като произнася речи по радиото, пише статии във вестниците и разговаря с журналисти, отбелязва сп. “Нешънъл джиографик”. След това през 1939 г. първата дама научава, че организацията “Дъщери на американската революция” е отказала да допусне певицата Мариън Андерсън да свири в концертната им зала, защото е чернокожа. Рузвелт не само напуска организацията, но кани Андерсън и да пее на мемориала на Линкълн във Вашингтон, окръг Колумбия.

През 1961 г. при президентството на Джон Ф. Кенеди първата дама Жаклин Кенеди организира проект за подпомагане на реставрацията на Белия дом и неговите многобройни исторически артефакти. След това става традиция първата дама на САЩ да оглавява поне един проект в обществена полза, наричан платформа.


Снимка: AP/БТА

Списанието дава пример с Лора Буш, съпруга на президента Джордж Буш-младши, която през 2001 г. поема инициативата “Готови за четене, готови за учене”, за да подобри програмите за ранно започване на четенето при децата. През 2010 г. Мишел Обама, първата дама на президента Барак Обама, въведе инициативата “Да се движим!” с цел да насърчи по-здравословни хранителни и двигателни навици у децата.

Първите дами на САЩ продължават да оставят траен отпечатък, отбелязва сп. “Нешънъл джиографик”. Мишел Обама използва популярността на своята инициатива “Да се движим!”, за да помогне за приемането на нови закони. Предложеният закон за здрави, непознаващи глада деца, увеличи средствата, отпускани за училищни обеди и актуализира здравните изисквания към ястията и закуските в американските училища.

Ролята на първата дама се определя пряко от възгледите в страната по отношение на жените – и от самите жени. Напоследък тази роля се превърна в лидерска позиция, която засяга не само САЩ, а и целия свят, коментира списанието.

И тъй като жените продължават да придобиват власт и ръководни функции, позицията на първата дама ще продължи да се променя. Повече първи дами днес могат да помагат за приемането на нови закони, да поемат президентските задължения или да се занимават с чуждестранни лидери.

А скоро, когато все повече жени се кандидатират за президент на САЩ, самата титла може да се промени… на “първи господин”, отбелязва сп. “Нешънъл джиографик”.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар