Как станахме трета световна сила в Космоса: Полетът на Александър Александров

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 7 юни 1988 година, преди 32 години, излита вторият български космонавт Александър Александров. Той е първият българин на космическа станция и освен това е сънародникът ни, прекарал най-дълго време в Космоса. Как се стига до това постижение?

Преди полета

Още от средата на 60-те години на миналия век България обмисля да изпрати свои космонавти в орбита около Земята. Тогава обаче това е невъзможно – нашата страна няма собствена ракета или космически кораб. Поискана е помощ от СССР, но в този период Съветският съюз също не разполага с изпитан космически кораб, макар вече да е изпратил първите си космонавти. Десет години по-късно ситуацията е различна, а Москва обявява програмата “Интеркосмос”, с която и други страни могат да изпратят свои граждани в Космоса.

Екипажът на кораба

Снимка: Роскосмос/spacefacts.de

България веднага се възползва от възможността и започва подбор на кандидати за полет в орбита.

Подборът за първия набор български космонавти започва през 1977 г. Всички кандидати са военни летци. Основното административно изискване кандидати да са завършили Военновъздушното училище “Георги Бенковски” в периода между 1964 и 1972 г., което означава да имат пълно висше образование и поне 3 години летателен стаж.

Заявление подават стотици, но след няколко тежки подбора остават само четирима, които заминават за подготовка в Москва. Там “цедката” продължава и остават само двама. Георги Иванов е обявен за основен кандидат, а като негов дубльор се готви Александър Александров. Както знаем – полита Георги Иванов.

България получава втори шанс да изпрати космонавт на орбита през 1986 г., когато завърналият се от посещение в СССР министър на отбраната на НРБ армейски генерал Добри Джуров обявява, че е успял да уговори със съветските власти изпращане  на втори космонавт. Протокол за подготовката и провеждане на съвместен българо-съветски космически полет е подписан в Москва на 22 август 1986 г.

Решено е финансирането да се уреди чрез конструиране и производство на научно оборудване на стойност 7 милиона лева (14 милиона долара по тогавашния курс), което да се предаде на СССР. Технологиите за това оборудване са предоставени безвъзмездно от СССР на НРБ. След щателен медицински подбор на повече от 300 летци от българските ВВС остават 10 кандидати, от които пристигналите в България съветски медици избират 4 души. Александър Александров отново е в групата, като в допълнителни изследвания в Москва го превръщат във фаворит за космонавт. Решено е той да е основният избор, а Красимир Стоянов да е негов дубльор.

Полетът

На 7 юни 1988 година от ракетната площадка в Байконур излита ракетата “Союз” с космически кораб “Союз ТМ-5”. На борда ѝ са трима: руснаците Анатолий Соловьов и Виктор Савиних, както и българинът Александър Александров.

Излитането на ракетата, на която е Александър Александров

Снимка: Роскосмос/spacefacts.de

Мисията им е да се скачат с най-голямата и първата по това време модулна космическа станция “Мир”. Притеснението от наша страна е голямо. Предишният полет с българин в Космоса също трябва да се скачи с космическа станция, но технически проблеми правят това невъзможно.

Александър Александров на път към ракетата

Снимка: БТА

Мисията на Александър Александров обаче минава безаварийно. Около два дни по-късно космическият кораб се скачва успешно с “Мир”.

Престой в Космоса

Александър Александров прекарва 9 дни 20 ч 10 мин в Космоса, като от тях около 7 дни се намира на борда на “Мир”. Там са извършени 59 успешни научни експеримента. На борда на кораба са 9 изцяло български научни апарата, част от мащабния научен проект “Шипка”.

Влизането в космическата станция “Мир”

Снимка: Личен архив/Роскосмос/spacefacts.de

Постигнат е голям успех с българските космически страни, но това не е единственото ни постижение от мисията.

Така изглежда космическата станция “Мир”, скачена с космическия кораб “Союз ТМ-5”

Снимка: Роскосмос/spacefacts.de

Малко известен факт е, че Александър Александров отнася в Космоса астрофизичния комплекс “Рожен”. Той е компютъризирана система за идентифициране на обекти от небесната сфера. Състои се от ССD камера, правеща изображения с размер 604 х 288 пиксела в спектралния диапазон 380÷970 nm. Тя е комбинирана с модул за обработка и събиране на данни и екран. В прибора има звезден датчик за ориентация и навигация по звездите. На практика това е първият апарат в Космоса, превръщащ космонавта в астроном-наблюдател. Модулът остава на борда на “Мир” и по-късно е доразвит от френски и руски учени.

Един от апаратите в мисията на втория български космонавт

Снимка: БТА/БНР/ИКИТ-БАН

В този ред на мисли, заслужава да се припомни и фактът, че освен успехите в хранителната космическа индустрия, уредите за измерване на йоносферата и радиацията, космическата CCD камера, България може да се похвали и с първата космическа оранжерия в човешката история.

Александър Александров свири на гайда в космоса

Снимка: Личен архив/Роскосмос/spacefacts.de

Полетът на Александър Александров е и символичен. Докато той е на космическата станция, е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван на живо по Българската национална телевизия. 

България се превръща в единствената страна, изпратила двама космонавти в програмата “Интеркосмос”. Вследствие в края на 80-те години на миналия век се оказваме и третата страна в света, имала повече от един човек в Космоса – другите такива страни са САЩ и СССР. Като голям успех се отбелязва и фактът, че сме третите разработили успешно космическа храна.

Така изглежда родната космическа храна

Снимка: БТА

Като един от символните успехи е и фактът, че Александър Александров занася гайда в Космоса и свири на нея, орбитирайки около Земята. Вторият ни български космонавт носи със себе си още пръст от гроба на родния си баща и от Шипка, както и куклата “Педя Човек, Лакът Брада”, превърнала се тогава в своеобразен детски хит.

Кацането на втория български космонавт

Снимка: Личен архив/Роскосмос/spacefacts.de

На 17 юни 1988 година Александър Александров, Анатолий Соловьов и Виктор Савиних се разкачат от станцията “Мир”. Те се приземяват на борда на космическата капсула “Союз ТМ-4”. Кацането е успешно.

Кацналата капсула и екипажът ѝ след полетав

Снимка: БТА

Обратно на Земята

След успешното си завръщане Александър Александров е посрещнат като герой. Той получава множество награди, като “Герой на Народна република България” и Орден “Георги Димитров” и “Герой на Съветския съюз”. По-късно е награден и с орден “Стара планина”, първа степен. Русия му връчва медал “За заслуги в усвояването на Космоса”, като вторият ни български космонавт е награден заради големия си принос в развитието на международното сътрудничество в областта на пилотираната космонавтика.

Посрещането на Александър Александров в България

Снимка: Иван Григоров, Dir.Bg

С големи усилия той успява да създаде и авиационно-космическия парк в родния си град Омуртаг. Там, в непосредствена близост до пътя София-Варна, са изложени три вида самолети – МИГ-19, МиГ-21 и Су-22 – всички пилотирани от Александров.

Скафандърът на Александър Александров

Снимка: БТА

В историческия музей на Омуртаг можете да се види скафандърът на Александър Александров.

Източник/ци: nixanbal.com, it.dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар