Кеворкян пита хунтата: Какво ще правите с Народа?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Големият Кеворк Кеворкян направи ретроспекция на отминалата вече 2020-а година.

Поантата е във въпроса към хунтата „Какво ще правите с Народа?”

Вижте емблематични цитати от текстове на Кеворк, събрани от в. „Уикенд”:

Все се втренчваме в отделни персони – за да скрием позорния факт, че общата нагласа на Властниците е причина за бедите ни – арогантна жажда за безотговорност, допълнена с предизвикателна глупост, тя пък сякаш не може да бъде изчегъртана по никакъв начин.

***

Свикнахме вече с всичко. Дори някой идиот и Рождество да отмени – и това ще приемем. А светът върви главоломно напред – сега масово рекламират едно устройство, което ти позволява да говориш на повече от 40 езика – с мигновен превод. Трябва да измолим от японците да ни направят устройство, с което българи да говорят на български с българските Властници.

***

Най-големият подарък за Властниците е опияняващият факт, че обикновеният българин е прекършен.

***

Телевизиите пак се постараха да ни преситят със сиромахомилски, примитивни разкази за Коледните обичаи. Не превръщайте проскубания ни живот в етнографски музей.

***

Миналата година чуждестранните инвестиции са по-малко от сумата, която нашите емигранти са изпратили на родствениците си тук – за да оцелеят те някак. Дали неусетно не сме се превърнали в държава-просяк, която разчита на тия дарения? Тя не уважава хората си тук – и в същото време разчита на ония, които сама е прогонила. Бегълците са нейни донори.

Представете си обаче, какво ще се случи, ако един ден двата милиона бегълци бъдат прогонени обратно – и държавата се лиши от техните дарения. Тя направо ще се превърне в един погребален дом. Българският Апокалипсис можете да го провидите по този начин.

***

Това е типичният тукашен номер: да се свали вината надолу по йерархията, да се приплъзне тя до някакъв незначителен човечец, до някой шафнер, машинист или друга дребна риба – и всичко да се забрави. Министрите са за друго – физиономиите им да прашасват в редичката от портрети в централното фоайе на съответното министерство, повечето ще бъдат напълно непознати само година-две, след като са таласъмствали там.

***

Всъщност, кое нашенско съединение прави силата – кое точно, някой може ли да даде поне един пример? Днес то практически не съществува. А всевъзможните властови израстъци пребивават в блажено/глуповатото състояние, което Народът е изразил с израза „Загори тенджера“ – лапацотене безкрай, докато всичко загори и отиде по дяволите. Този израз е особено подходящ и за Парламента – нека ни напомня, че сме силни само на лафове – докато все кърпим нещо, дори Времето се опитваме да закърпим някак, все за нещо закъсняваме, все се опитваме да настигнем Бедата, която ни е навестила, никога не я предварваме.

***

Това, че сме свикнали с Разрухата, не означава, че тя не съществува. Тя е неотменим белег на живота ни – и със сигурност ще ни липсва, ако по някакъв начин изчезне поне за ден-два. Отдавна вече сме загубили нагласата да живеем в уредена среда, тя ни се вижда подозрителна, нарочно нагласена – очакваме всеки момент от някъде да изникне Българският Дявол на безобразията и разтурията.

***

Понякога, все още, из София може да се срещне някой мургав клетник, подкарал каручката си, пълна с боклуци – величествена гледка от една просперираща европейска държава. Понякога се случват и драматични неща – същият/или друг клетник диво, но напразно размахва камшика си над припаднала от умора кранта. Тази гледка е мъничко по-неподходяща – но пък е златен сюжет за телевизиите, за да демонстрират те хуманността си към крантите в една просперираща европейска държава.

Понякога пък мен ме пробожда нещо в тази картинка – нещо неясно, но плашещо. И започва да ми се привижда, че самата Съдба бесува с камшика си над припадналия от несгоди народец. Напразно обаче.

***

Постепенно превърнаха журналистиката в тържествено мисиркуване, и публиката отдавна е наясно с това. Падишаха просто подхвърли подходящия образ. Ще бъде много забавно, ако някой ден подхвърли и имената на мисирките/мисирите, които е окачил на любовния си пояс.

***

Все последният пише Истината. Тия дни телевизиите станаха смешни с възторга си от новооткритите „иновативни паралелки“ – в тях учениците щели да се учат да управляват дронове или да включват от разстояние домашните си уреди. Това би имало смисъл, ако дистанционно можеха някак да пълнят полупразните си хладилници. А, и още нещо – щели да изучават двигателя на автомобил – нещо, което се практикуваше още преди 50 години във всеки механотехникум. Браво, идиоти, сякаш ще кацате на Луната.

***

Политиката съсипва всичко, до което се допре. Някои политици се държат така, сякаш са спали с Историята, сякаш са нейни доверени любовници. Има и празноглавци, които се усещат мъже, само когато обругаят Истината.

***

Много отдавна вече имаме два Народа: грамадното мнозинство Победени, които впрочем съградиха Наследството – и една малка прослойка от Равнодушни, които утре също ще бъдат победени, със сигурност.

***

Позорът е, че децата вече нищо не знаят – най-вече за Миналото, което означава, че са слепи и за Настоящето. За Бъдещето да не говорим. Слепи котета – това постигна Прехода.

***

Отдавна вече изчезнаха думи като „хоризонт“, примерно – никой Властник не ги използва, защото обикновено хоризонтът му стига до собствената му храносмилателна система. И думата „мечта“ вече е в черния списък – невъзможно е да мечтаеш в Недоимъка, в Безводието, в Глупостта, която извира отвсякъде, в Мъглата, която застила всичко. Гледаш да оцелееш някак – това е магистралната цел на Прехода.

***

Както имаше справочник за 100-те национални туристически обекта, направете и един справочник за 100 отбрани предприятията, разграбени и унищожени по време на Грабежа – направете го, въпреки че кръв ще капе от него.

***

Сещате ли се Костов да е построил нещо – изобщо, каквото и да е, дори един келяв градски писоар? Него ли има предвид Христо Болшевишки, когато твърди, че „знаят да управляват“? Е, да, Костов управляваше добре – обаче Разрухата, Грабежа, и не на последно място – собствения си интерес. Нищо повече. Хора като него, дори да притежават някои качества, са лишени от най-важното: усета за тежненията на обикновения човек. Това им се вижда ненужно усилие, предпочитат да млатят с юмруци, където завърнат.

***

Дори Корона Вихрушката не е в състояние да ги укроти. Не да ги направи по-мъдри, това е невъзможно, а по-въздържани, по-предпазливи или най-простото – да не плещят непрекъснато. Толкова малко усилия са нужни за това. Няма да го дочакаме. Те живеят от крамолите – и през езиците си.   Понякога си мисля, че проклетият Преход беше развлечен/удължен и досега и заради напълно безсмислените, направо идиотски словесни вражди.

***

Дори една насилена тъга не могат да изобразят на суратите си, не е сложно – но не искат да опитат, вижда им се излишно. Народът тръпне от страх, нищо не е ясно с проклетия коронавирус – как ще се оцелява, кой ще оцелява; и нищо повече да не се случи – дай, Боже! – хората ще бъдат поразени лошо, още не си дават сметка, но и това ще стане. Защото Светът се разпада, крайният, животински егоизъм е неизбежен.

***

Не е далеч времето, когато ще започне сам себе си да навиква.

***

Много са ми смешни ония, които сега, във Вихрушката на Бедствието, откриват Народа, собствения си Народ. Хора с претенции – писателстващи, примерно – а едва сега разбрали, колко състрадателен е той. Интересно, за какъв са го имали досега – може би за сбириток от диваци, емоционално невежи, които ни се водят, ни се карат и вечно мрънкат за нещо. Само дето още не са им казали, че нямат насита, нямат наяждане – понеже тогава „диваците“ направо щяха да ги подгонят с колове.

***

Реклама

Народа винаги си е бил велик – но в годините на „соца“ си правеха труда да му го съобщават от време на време, главно с кофти филми и книги. Сега са го оставили да го касапят разни слагачи/лапачи, иначе системни курви.

***

Сега всеки идиот може да човърка из Народа, както намери за добре. Особено се стараят придворните лакеи, сякаш са им спуснали последната парола, а може и сами да са се досетили – бива ги в това проклетите лисунгери, те и несънуваните сънища на Властниците могат да тълкуват. Паролата е ясна: шибай Народеца, за да въздигнеш/възнесеш Властта – която и каквато и да е тя. Шибай Народеца, за да не шибаш Властта. Рови из Народа, човъркай – все ще успееш да му припишеш някаква вина.

***

Днес мнозина размишляват, какъв ще бъде „Светът след утрешния ден“. В нашия случай, би трябвало да се питаме, какъв ще е мизерният ни свят след Вчера – защото ние сме си все там. Чиста спекула е, когато някои се питат, уж разтревожени, как ще се „раздвижим“ отново – че ние били ли сме някога в движение. Строим пътища, но си стоим на едно и също място – сякаш сме си доволни, ако пътищата сами се движат, доста безцелно и крадливо, не и ние.

***

Падишаха разнообрази арсенала си от миловидни обиди – тулупяса мисирките и мисирите, произведе ги в тулупмиси и правилно, щом продължават да го обичат. Веднъж споменах, че някои хора трябва да знаят поне едно нещо, когато отглеждат в медиите услужливост и покорство – те вървят заедно със скритата отмъстителност и неблагодарност, които все ще намерят възможност да изпълзят някой ден. Сбъркал съм – дори в гърлата им да бръкне Бойко, дори езикът им да върже на фльонга, те няма да изписукат дори; и защо да го правят, когато някои „духовни водачи“ от години се държат като парцали, мълчат – но сега са се загрижили за утрешния ден на света. Тия са истинските тулупи, тулупи и половина; тулупско е да се очаква вече нещо от тях, дай им само да опикават „Вчера“, но не и онова след него, сякаш то не съществува.

***

Европа ни подхвърля пари, а ние трепем хората си – по калпавите пътища, които правим с тия пари. Тя е забравила или изобщо не знае, че ние винаги сме всмуквали нечии съвети, винаги сме се чувствали уютно в нечии обятия, това вече ни е станало втора природа. Трябва да си пълен идиот, за да довериш на такива хора и една стотинка. Чакай ги да узреят – или ги надзиравай свирепо. Иначе ще правят стадиони в мъртви села.

***

Веднъж в годината се закачаме за трогателния повик „Върви Народе, възродени“, сякаш и днес безусловно вярваме в тия думи, понеже ги повтаряме като курдисани/навити. Да оставим настрана „вървенето“, което не е никакво вървене – ами направо си е тътрузене или влачене. Обаче следващите думи не са за изговаряне на глас в мрачините на настоящето, ако човек има някаква свяст: „Към светли Бъднини върви“. Виждате ли наоколо някаква светлина, виждате ли някаква промисъл или дори някакво смътно предчувствие за Бъдещето? Как ви изглежда то, кой го „изговаря“, какво ви обещават?

***

Властниците на Прехода се оказаха абсолютни дървари, при това видимо импотентни, за 30 години не успяха да съчинят нито една сносна идея/доктрина, освен призива: „Кради, руши и лапай“. А Народът да си „върви“, ако е толкова гламав. На него не му обръщаха никакво внимание, той изпадна от речника им, самата дума „Народ“ им се вижда някак противна, сякаш заразна, направо опасна.

И познаха: повече от една четвърт от Народа, близо два милиона души, се изнизаха от тук – тихомълком, без да напсуват дори за сбогом, толкова безнадеждна паплач им се виждаха тукашните управници, че дори не заслужават и една попържня. Това е една от най-важните присъди, издадени по времето на Прехода: махаме се, не ставате за нищо, няма никакъв начин да се оправите, не струвате и една псувня. Тъй Върви клетият ни Народец.

***

На никой вече не му прави впечатление, че доста управници живеят с фалшива представа за самите себе си, вдетиняват се в тази представа и могат да издерат очите на всеки, който се усъмни в качествата им или им подскаже, че са пропуснали цели ери в мнимото си развитие. Иначе нощем се кръстят, чудото, което ги е сполетяло, да не ги зареже. Не си дават сметка, как точно са се състояли. Това е кадрови кърпеж с шизофреници.

***

Работата е безнадеждна, всякак. Откъдето и да я погледнеш. Каквито и локуми да разтягат. Нищо не заплашва Сектата. Протести „СРЕЩУ“ – само това! – до никъде не водят. Това е запалянковско мислене, запалянковски плам, бенгалско огънче. Ами сетне?

„Срещу“ има краткотраен ефект, колкото едно изкряскване – дори да е онова/комичното на Боримечката. Колкото и да се напъваш, не можеш да ревеш повече от 30-40 секунди, пробвайте се. Важното е – за какво си, за кого си.

По време на Протестите/ 2020 година липсваха отговорите на тези въпроси. И още дълго ще липсват. Затова и Сектата е спокойна – и тя като Империята, която само се е подсмихвала от врякането на Боримечката, ако изобщо го е чула.

***

А вижте им и „новото“ Народно събрание– пленарната зала прилича на гарова чакалня. На тях им харесва елементарното. А може и сами да са се нахендрили, без да го осъзнават: да ни напомнят, че са пътници в чакалня, от която влакът отвежда в Нищото/Мрака.

***

30 години след Промяната продължаваме да се спъваме все още в един въпрос: кое е по-непоносимо – да свикнеш с тоталитарните забрани или да свикнеш – свободен – със своеволията на Прехода. Бързо стана ясно, че новите властници се нуждаят от безпаметен народ.

***

Социализмът щеше да пропадне, тъй или иначе, но дори и във финалните му спазми кретените напредваха не толкова стремглаво, както сега. Оглеждаха ги от всички страни, а сега направо ги качват на сцената – те да се излагат на воля, ние пък да свикваме с тях.

***

Радев може да остане в Историята, не защото си е вдигнал юмрука, за да поздрави бунтарите жълто-паветници – а ако обяви война на големите крадци, на извергите с бели якички, а те са много по-зловеща пасмина в годините на Прехода. Засега е зает единствено да мутросва Бойко.

***

Нашите политици смятат, че най-прекият път към Рая минава през унищожаването на врага. Не, бре, идиоти, няма път към Рая за никого, само една буренясала пътечка е останала и по нея могат да пропълзят единствено думи – например, кажете на Народа какво ще правите с него, когато започнете да лапате – първо генерала от подноса и сетне всичко друго, което е останало в държавата.

***

Интересно, ами ако пак спечели Бойко – с малко, но отново. Тогава, какви ще ги дъвчат политическите пунгаши? Всъщност, колкото и да спечели, то ще тежи най-много на властовото блюдо. И тогава, няма как, пак ще тръгне пазарът за услуги с телесните блюда на малките играчи. Извинявам се за красивата гледка, макар че вие от много отдавна окончателно сте свикнали с политическата педерастия. Тя трябва да се изучава в училищата – вместо другата, физическата, защото е много по-опасна. Но няма кой да се сети и за това. Време е да се напише историята на кръвосмешенията, скотоложествата и изобщо блудствата в българската политика от 30 години насам.

***

Прехода отгледа лекета, които са шампиони на словесното фелацио. Ако имаше раздел за политически минетчии в „Рекордите на Гинес“, нашите тахтаби щяха да заемат първите сто места, че и повече. Бездънни смукала, готови да поемат всичко, за да докажат, че са правоверни. Опашката от верноподаници – все едно на коя чужда вяра – е по-дълга дори от оная за Гинес – и практически е от един и същи морален порядък. Техниката също е еднаква – излизване без остатък. Някои лекета го правят вече 30 години, езиците им са станали като дърводелска шкурка, от най-едрата, но не се отказват. Всякакви неща са липсвали през десетилетията на Прехода, само от въпросните лекета няма дефицит. Комичното е, че скверното им верноподаничество не влияе по никакъв начин върху избора на Народа, той си гласува, както си знае, а вече има опасност и да гласува, както му падне.

***

А идиотите си хвалеха „младите“, сякаш не виждаха, че те са просто едни шерпи, дори по-зле и от шерпи – понеже няма и мераклии за покорители на Еверест, всички само чакат пазарлъците след изборите, какво ще се влачат по ледените хималайски урви. Нашият Еверест е бездънна яма/дупка, която копаем от 30 години насам, тя е нашият повелител – тази зловонна мрачина, дето няма нищо. Другите се жертват заради извисяването – а нашите будали помагат на циркаджиите в покоряването на Дупката.

***

Пак са започнали да произвеждат лимонови резенки – макар навремето иронично те бяха сочени като един от символите на соца. Рекламират ги по медиите с комплимента, че са „проверени в онова време“. От лимоновите резенки не можем да се отървем, какво остава за другото.

***

Това сме си ние: целият свят може да твърди едно, но ние все търпим някой Мангъров. По дяволите, толкова ли е неизкоренима нашенската наивност – защо все се свиваме в утробата на поредната заблуда, на поредния Галиуй?

***

Има обаче и нещо вярно в хашлашката обида по отношение на Захариева – думата „фригидност“ си е на място. Нямам предвид сексуалния апетит на министърката, а цялостното ни отношение към македонската бъркотия, нашето „състояние“, в което моментния ураджилък се редува с дълги периоди на апатия и равнодушие, тогава интересът ни към Македония изпада от дневния ни ред, сякаш ни е страх да не отнесем някоя псувня – и така изпадаме в една трайна фригидност.

Напълно забравяме Историята си, сякаш ни е страх от нея – и вместо да се изпъчим и да я браним, започваме да се държим като фригидни путьовци.

***

Големият Номер на Прехода успя – тъп номер, но мина: да се наложи Терора на Забравата, истинските първенци да бъдат изтикани или дори забравени, а отгоре да изплуват Случайниците. Безмилостни крадльовци на Минало. Нямат и няма да имат милост към паметта на обикновените хора.

***

През всичките 30 години след падането на Стената, все се случват неща, които дори не сме си въобразявали – и обяснения все липсват. Тук, у нас, всичко се събра в една непоносима гротескност, създавана и дирижирана от хора с изяществото на парцалени кукли.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар