Кеворкян

Кеворк Кеворкян: Експеримента ПростоКиро

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Германия и Италия клекнаха пред руския студ, откриха си сметки в рубли и мирясаха. Сериозни държави, паметливи – то и не се иска много акъл, за да постъпиш така.

Веднъж Сахаров беше казал на руснаците: „Дръжте се така, сякаш живеете в свободна страна“. Това никак не е лесно, разбира се.

Обаче далеч по-трудно е да се преструваш, че живееш в страна, управлявана от умни хора – поне донейде умни, поне някак умни, поне да не са формени идиоти.
Този късмет не ни се полага – вече е сигурно, че сме неспасяеми кутсузлии. Сякаш сме наказани глупостта винаги да ни преследва.

Как иначе щеше да ни се натресе ПростоКирчо.

Още не се е научил да си връзва потурите, все ходи разпищолен – а е на всяко гърне мерудия.
Вече всички са отчаяни от него, макар да не си го признават – медии, анализатори от всякакви породи, дори малцината наивници, които доскоро му симпатизираха, за съ-коалиционерите да не говорим.

И вдигнаха ръце от него, примириха се с варварския му език, с лъжите му, с все по-дурашките му намерения, които огласява без никакво притеснение.
Отказаха се да се занимават с него – сякаш е някакъв неспасяем квартален хулиган, а не премиер. Това е позорно.

Но има и нещо друго, което е доста по-опасно: Народът ще свикне с него и ще реши, че Господ умишлено ни отпуска точно такива образи, че това е неизбежно.
Пък и какво друго се полага на държава, която рие Дъното.
Напълно подходящ екземпляр за една Дънна държава.

Пред очите ни, само за половин година, бурмата му се разви почти напълно.
Сега сигурно смята германците и италианците, както и всички останали, които скоро ще ги последват в компромисите за руския газ, за политически мекотели – но е готов да им помогне.

Убеден е, че може да им подскаже вярното решение, че тъкмо той е предопределен за тази роля.
Той няма изобщо да разбере думите на Томас Соуел: „Основният въпрос не е кое е най-доброто, а кой ще определи, кое е то“.

ПростоКирчо няма никакви колебания, кой определя/посочва „доброто“.
ТОЙ, разбира се.

ПростоКирчо вече не забавлява публиката с щуротиите на самодееца. Отскоро е съвсем друг – представя си, и ни го съобщава без притеснение, че е Спасител – макар, че е истинско унижение за тази дума тя да се използва в някаква връзка с него.

Но при всички нелепости, които произвежда, е оставен извън всякакъв контрол.
Съ-коалиционерите му вече престанаха да се оплакват от него, за да не се злепоставят излишно пред публиката.

Хората на Слави поискаха да узнаят, при какви условия е договорил двата танкера с американски втечнен газ. ПростоКирчо изобщо не им обърна внимание – и двата танкера блуждаят из световния океан, не е ясно откъде идват, чия собственост е газа, къде ще го разтоварят и пр.

Кирчо се държи като сомалийски пират.
Само гледайте да не преадресира в друга посока танкерите.

В момента никой не знае, какви ги къдри Кирчо в главата си и това е прекалено – дори за държава, в която разпадните процеси очевидно доминират.
По всичко личи, че и коалиционните му партньори са го зарязали, с надеждата сам да се провали окончателно.

Не ги слушайте какво приказват – готови са незабавно да го заменят с някой не толкова вироглав екземпляр от все още несъстоялата се партийка на „промяната – някой анонимник, гладък като речно камъче.

Някой като сегашният парламентарен шеф е напълно подходящ за тази роля.
Вече всеки става за всичко в клетия ни катун.

Кирчо бе нает за определена задача и скоро след това бе преадресиран направо към премиерския кабинет – като пратка с наложен платеж.

Междувременно, той успя да изгази един от най-калните скандали изобщо на Прехода/двойното му гражданство, който омърси самата Конституция.
Все още не е напълно ясно, на кого и за какво е нужен този авантюрист, какво още трябва да свърши.

С любопитство ще очакваме акостирането на „американския“ газ – дали и ПростоКирчо няма да го посрещнат с фанфари, както посрещнаха преди много години/1998-а Евгений Бакърджиев, който подписа първия договор с „Газпром“. Порядъчно неизгоден за България, както се оказа по-късно. Путин изобщо го нямаше още, но доста от днешните „депутинозатори“ вършееха и тогава.

Те обаче и досега не смеят да разчовъркат, както трябва, зараждането на страстната ни любов с „Газпром“.

Във всеки случай, много от срамните тайни на Прехода са заченати в утробата на СДС или с талантливото участие на видни късни демократи и фалшиви антикомунисти.
И какво – не заслужават ли днес и те едно показно „дедемократизиране“?
Отгоре на всичко се оказаха и бездарни „декомунизатори“, такива са и досега.

Отдавна няма и следа от изначално фантазния „комунизъм“, но тия некадърници правят всичко възможно да поддържат свежи страховете от него – колкото да си осигурят едно порядъчно живуркане.
Не се гнусят да се превърнат в пазители на „вечно живия труп на другаря Ленин“, както се изразяваше Алешковски.

И пак, както винаги, всичко е за сметка на Народа – от десетилетия той е превърнат в мишена за несмислени или направо налудни амбиции на Властниците, а нерядко и направо на престъпни техни начинания. Принудиха го да се примири с всичко – а това, до голяма степен, похаби чувствителността му, а донейде и инстинкта му за оцеляване.

Мелачката на Властовата Глупост е безжалостна.
Понякога се забавляваме с изпълненията на кирчовци – днес са само една чета, която мечтае да прерасне във внушителна орда – но вътре в себе си знаем, че с нехайството си, всъщност, направо се самоунижаваме.

Народът не изживява подобни терзания, не може да си позволи този лукс. Обикновените хора наблюдават ПростоКирчо и неговите клонинги и си казват: „Колкото – толкова! Дотам се докарахме“.

Това е фаталният ефект от „Експеримента ПростоКирчо“ –

Народът да сметне, че целият „материал“, който той произвежда, вече е изчерпан, няма смисъл да се търси нещо различно – а и да се намери нещо „по-различно“ и то накрая ще се окаже от същото, което ни е втръснало от години, затова трябва да престанем да се оглеждаме, да залагаме/да „избираме“, няма никакъв смисъл.

Нищо, че новата порция кирчовци, която ще ви отсипят, дори и пълзешком се спъват…/пак Алешковски.

Колкото – толкова.

Приятен път към следващото Дъно.

 

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар