Кеворк срина хунтата: Има такъв народ, има такъв Бойко Еднокнижника

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Преди време партията на Слави трябваше набързо да смени името си – и така от „Няма такава държава“ стана „Има такъв народ“. Народът е великодушен – винаги е готов да се притече на помощ, да поправи нечия глупост, понякога дори е склонен да даде назаем името си.

Сетне дълги месеци „Има такъв народ“ трябваше да се приема като символ на съпротивата срещу Бойко. Хубаво намерение – обаче изборите от 4 април показаха, че той се представи далеч по-добре от „Има такъв народ“. Изобщо – съобщи на публиката, че „Има такъв Бойко“, и няма никакво намерение да се преправя…

И сега, като нищо, публиката ще започне да приписва на Бойко чудодейни сили или поне някакъв космически късмет – след като всички скандали, златни кюлчета, тайнствени мадами и пр. изобщо не повлияха и той си прибра над 25 процента от гласувалите. Всеки друг на неговото място щеше три пъти досега да е погребан.

Успехът му е феноменален – и обезателно трябва да се проникне до дъното на тази мистерия.

За какви инстинкти на българина подсказва тя, за какви светли или тъмни страни, изобщо – какви сигнали ни изпраща.

Враговете на Бойко искат просто да го няма, някак да се изпари – те не желаят, а може би и се страхуват да проникнат в това странно безподобие, да се опитат да го обяснят. Те са дотам: някой/нещо да го няма, останалото е без значение.

Това е патент на фалшивите „десни“, които, обзети от бесовщината на отрицанието, провалиха през 1989-90 година най-голямото изригване на Народна енергия в близката ни история. Замръчкаха всичко, докато опяваха Миналото  – но какво ще направят сетне, какво ще се случи след това, изобщо не ги интересуваше.

Времето доказа, че това бяха съвършените импотенти – и както се оказа, най-активната пасмина в Политическата Секта. И досега приемниците им са налице и тровят жаждата на обикновените хора по разумния прагматизъм.

Е, да, тук той е някак недодялан, винаги се препъва в нещо, но въпреки това е за предпочитане, особено в сравнение с нагона на Рушителите. Да събаряме, пък после ще му мислим, ако изобщо се сетим да мислим – това е мантрата, която трябва да прикрива свирепите им недоимъци.

След още най-много десетина години няма да има кой да им припомня на днешните бунтари дивотиите на СДС, примерно – достатъчно е само да споменем разгрома на ТКЗС-та, крадливата приватизация и най-вече генералното заличаване на държавническия разум.

И други замеряха простолюдието с все по-тлъсти лъжи, примерно – Дай да го избудалкаме, че ще оправим за 800 дни държавата, пък после ще мислим как ще омекотим тази глупост – царска, ама глупост. Щом „царят“ лъже като дърт циганин, какво да се сърдим на селяндурите, набъркали се някак във Властта.

„После ще мислим!“ – това е най-пагубният нашенски рефлекс. Да се осерем, пък после ще му мислим. Как човек да не се сети за моряците болшевики, които нахлуват в Зимния дворец и първата им работа е да се изходят в безценните хилядолетни китайски вази.

Преходът си беше направо едно голямо изхождане – а най-радикални – глуповато радикални – в това занимание бяха някои първенци на СДС. А Бойко взе, че и за тия избори се „коалира“ със СДС – това е чудесно хрумване, и много примамливо за избирателите – все едно им казваш, че си се сгодил с мъртвец.

Но дори и тези некрофилски изпълнения не му попречиха да спечели изборите. Сега пък, поне така се твърди, щял да отстъпи мястото си в Пловдивската листа на Спас Гърневски – един от неговите картонени питбули.

Би било по-изискано, все пак, волните му пожертвувания поне да са свързани с остроумни хора като Любчо Дилов – и той хапе, но знае как: в изборната нощ каза, че единственото място, където Слави бие ГЕРБ в Бургас, е затвора. Има доста начини да се огледа тази фраза.

Между другото, вероятно ви прави впечатление, че споменавам главно Слави, а не „Има такъв народ“. Неизбежно е, заради коженото палто, което разхождаше още преди години – и той като Бойко. Двама самотни рейнджъри – партиите са само една гарнитура към тях. Двама бивши приятели. Не бих се обзаложил, че някой ден пак няма да си сплетат палците.

Навремето публиката прие Бойко най-напред като Шерифа – дали сега Слави не иска да влезе в ролята на Ангелът-Отмъстител, който е подобаващо мълчалив. Дори когато задължително трябваше да каже нещо в изборната нощ, той се измъкна с едно писъмце във Фейсбук – имал симптоми на Ковид-19.

Прозвуча като шегичка, като напомняне за основното му амплоа, комедийното: след като цяла година твърдиш, че няма пандемия, да си лепнеш Ковид, баш когато посягаш към Властта, това си е истински черен майтап.

А Бойко пък прояви рядка храброст – направи специално изявление пред къщата си в Банкя, а не пред резиденцията в Бояна. Тънък намек, най-вероятно заблуждаващ.

И предложи мир – още един образец на черен майтап. Сигурно е вбесил враговете си.

Вижте картата на изборните резултати: печели 21 области, там и местната власт е негова, това ли е поражението му? Да не говорим, че може да издържи/финансово на безкрайна серия от избори, докато на народецът му домъчнее за джипката – ако изобщо спре да се тараляска из страната, може да го прави и докато е извън властта.

Той така и спечели изборите – колкото и някои стари проститутки, дегизирани като социологически агенции, да твърдят, че успехът на Слави се дължал на нетрадиционни похвати, на социалните мрежи и интернет. Но тъкмо Бойко сам-самичък си спечели изборите през Фейсбук. Първи се сети и успя.

Социолозите съвсем са си разпасали поясите – веднага затикаха Слави към нови избори, щял със сигурност да ги спечели – честна дума лакейска. Четкай в аванс и дръж устата си отворена, все нещо ще падне в нея. Слави обаче никак не е дащен, в сравнение с Бойко направо си е една скръндза. Бойко е майстор в изкушаването, ако научите какви хора е „приласкавал“, сън няма да ви хване до следващите избори.

Реклама

Колкото по-самоуверено говорят социо-политолозите, толкова по-мътно изглежда всичко. Чу се и предположението, че някои от партиите не са достатъчно хомогенни и парламентарните им групи могат да се разпаднат бързо. Каква сладка думичка бе използвана – „хомогенни“ – вместо направо да кажат, че са склонни да бъдат пазарувани. Наслова на изборната нощ по БНТ беше „Избори 2021: Развръзката“. Никаква развръзка не се получи, напротив – още по-здраво се затегна възелът. Някои си мислят, че се е затегнал около врата на Бойко. Да не бързат.

Един мой приятел пък съобщи, че времето на супергероите свършило – той сякаш вижда Слави като една буболечка. А големият сблъсък вече е в ход – този на двама завършени индивидуалисти, супергерои на собствения си егоцентризъм – и в този смисъл, дори безсрамни ексхибиционисти.

За Бойко съм писал още преди много години, че иска приживе да му направят мавзолей, иска си го и няма да отстъпи, докато не го получи. Само че, през годините егоцентризмът му поизглади ръбовете си, той стана много ловък в общуването и в действията си.

Онова, което не харесвате в него, е нищо в сравнение с онова, което крие. Преди време започнах една книга, която озаглавих „Лисицата и Овчарката“ – Лисицата е Симеон, а овчарският пес – Бойко. Но колкото повече години минаваха, толкова повече Бойко се превръщаше в истинска лисица – от най-опасните, понеже сам се огрубява, за да задълбочи загадката си. И така книгата вече трябва да се казва „Баламата и Преродената Лисица“.

Разбира се, с един гол егоцентризъм до никъде не можеш да стигнеш. Проблемът на Слави е, че е бил голяма телевизионна звезда и завинаги ще остане роб на публиката.

Народът, видян като публика, обаче е нещо абсурдно за истинския политик.

А Бойко се докара дотам, че вече няма нужда от публика – Супергероят монологист, който сам си говори в джипката, ако не броим симпатягата Нанков, аранжиран като безмълвен храст във въпросния моноспектакъл. 

Слави обаче все още, а може би и завинаги ще има нужда от акламациите на публиката, от онези диви концерти, в които не е ясно, ти ли предизвикваш екзалтацията или публиката си се надрусва сама, защото има нужда да изхвърли от себе си своята обикновеност, своята безличност, своята обреченост.

Тази публика е много удобна за един политик: достатъчни са й два часа куфеене, и нищо повече – никакъв интерес към онова, което следва след това, включително и какво ще се случи по-нататък с мизерния ти животец. Дори да се сетят да питат Слави, няма да получат отговор, поне засега. Практически подобни хора винаги ще си останат една публика, а тя няма навика да държи сметка на звездата.

За разлика от супергероя на сцената, Бойко е герой от реалния живот, неговият концерт е от друго естество, с друга продължителност, няма куфеене, а блъскане, което той нарича „работа“ – и заради това той е по-разбираем за по-възрастните.

Един немаловажен детайл от последните избори: отново най-много висшисти са гласували за него, така беше и на предишните избори – какво означава това?

„Еднокнижникът“ привлича най-образованите?

А какво ли ще научим от една разбивка по образование на гласувалите в чужбина? Изпитвам симпатия, дори умиление към тия хора, към тия бегълци по принуда, смятам ги за най-кървавата жертва на Прехода. Очевидно е, че не бива да ги приемаме само като „чалга публика“. Но защо, все пак, харесват Слави?

В един анализ се чу, че ставаме свидетели на „нова система на междупартийна конкуренция“. Сложен начин да кажеш една глупост. Някои упорито пренебрегват факта, че партиите са в залеза си, станали са дружества с непродаваеми акции.

Кюскат се няколко личности –  по-точно всички въртят тояги срещу Чудовището, изнервени от това, че така и не могат да разберат, на какво се дължи успеха му. Утешават се със слепи фрази: „Бойко спечели изборите, обаче загуби властта“.

Най-много се старае в това отношение Христо Болшевишки, вече започна да разказва и вицове за Сталин – стана вече дума за съветската му кир; той трябва да бъде наблюдаван внимателно – да не получи удар от превъзбуждане. Да го назначат за пожизнен екзекутор/палач на Бойко, но при едно условие: да каже, какви са идеите му за народеца…

Предложението на Бойко за мир не бива да се схваща като слабост. Пък и в политиката нерядко в протегнатата ръка се крие камък. Той има интерес от нови избори в края на юли и ако и тогава резултатът е същият, което е много вероятно, следващите избори да съвпаднат с президентските. Може би това е замисълът му. Междувременно, някои от партиите ще бъдат „хуманизирани“, известно ви е как става това.

Някои злорадстваха, че Бойко не изглеждал вече като победител. Точно от това трябва да се плашат. Проблемът им с него винаги е бил един и същи: може да го мразиш, но трябва да го проумяваш.

След многочасовото каканижене на анализаторите не изплува нито една идея от партийните програми, която да заслужава вниманието на Народа – а и бяха напълно забравили за него. Единственото, което ги интересуваше бе, как ще се направи пазарлъкът в новия Парламент. Тракаха със сметалата, за да нагласят някакво подходящо съешване.

Една любопитна подробност: проф. Ангелов, здравният министър, който едва ли се ползва с много симпатии заради ограничителните мерки, които налага, убедително победи Слави във Варна. Тази пък инжекция как трябва да се тълкува?

Бойко вероятно е останал най-доволен от успеха на Цветанов, който твърдеше, че ще бъде незаобиколим фактор в новия Парламент – а пък аз го поощрих, като го нарекох незаобиколим политически труп. Той взе малко повече от един процент. Оказа се, че няма никакво влияние върху ГЕРБ, партията е в менгемето на Вожда, заредена с послушание и задоволеност. А в САЩ, Цветанов и неговият донор – „американецът“ Вълнев, са получили едва 146 гласа…

Играта приключи – поне засега.

Хората, които отгледаха „Има такъв Бойко“, продължават да си го дундуркат. Кого се готвят да отгледат след него, не е много ясно.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд„, заглавието е на Narod.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар