Кеворк стреля на месо: Предизборно търкалят едни и същи тепегьози – сеирът на политическите трупове

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Човек трябва да е много наивен или направо глупав, за да търси някакъв смисъл в онова, което тук пробутват за „политика“. Това занятие е окончателно изчерпано и вероятно няма как да бъде съживе

Липсват нови идеи, липсват и нови хора, наоколо се търкалят едни и същи тепегьози, от време на време от гардероба със скелетите изскача някой като генерал Атанасов или като устатата Татяна Дончева, това са новите лица, изключено е те да нарушат дрямката на публиката. Тя вече е безразлична дори към сплетните, които се опитват да й пробутват. Затова тепегьозите си ги разменят помежду си, без особено да се старая

Вместо сблъсък на идеи, получаваме разправии между политически трупове.

Медиите продължават да се правят, че те са им интересни – въпреки непоносимата на моменти воня. Дори вече не се свенят да канят – в привидно сериозни дебати – и истински курветини, поне по собствените им признания, не се задоволяват само с тия от социологическия бранш/харем.
В най-идиотска поза се намират политолозите, те търсят някакъв смисъл там, където той отдавна не съществува, опитите им да оживят политическото мъртвило вече се свеждат до обикновено махленско клюкарстване – и сами не си вярват. Нищо друго не се чува откъм политическите (публицистичните) предавания – освен баналности, много често и откровени нелепости, сякаш е задължително да си глупак, за да те поканят да участваш в тях. Има немалко коментатори, на които им е дадено правото до живот да говорят глупости. Това са глупо-ексхибиционисти, много по-опасни от парковите онанисти, но все им прощават.

Един философ беше казал, че посланието не носи никакъв смисъл, ако не си избрал правилния посланик – за това се сеща човек, когато Атанасов започва да плете някаква афера с подслушвания – едра плетка, която не е в състояние да задържи никакви достоверни факти, но кой ти гледа.

„Подслушвайте се, вашата мама, пък може и някак да поумнеете от това“ – пък казва Народецът и се завива през главата с юргана. И той отдавна вече не знае, какво е по-добре за него – и изобщо, кое е Доброто. Дори се досеща, без даже да е чувал за Томас Соуел, че „основният въпрос не е кое е най-доброто, а кой ще определи, кое е то“ – а Народецът отдавна няма доверие на нито един Съдник или Управник.

„Всички са маскари!“ – това ни е казано още преди повече от 120 години, нямаме никакви основания да не вярваме и днес в тази Прокоба. Затова – с юргана през главата. Тук отдавна не е място за въжделения – така ще си остане.
Преходът не успя да измъти нито една запомняща се доктрина, все едно „дясна“ или „лява“, той се оказа ялов и в това отношение. Всички, в крайна сметка, си приличат заради примитивния стремеж да се нагласят около Софрата, нищо повече.

Смисълът се оттече нанякъде, замени го Лапането.

Някой беше казал, че най-голямото предимство на това да си ирландец е факта, че не винаги ти е необходимо да виждаш смисъла на нещата – сякаш е казано тъкмо за нашите тепегьози. Те никога не са достатъчно разтревожени, за да потърсят Смисъла – и накрая той става излишен, не го допускат в нашите предели.
„Десните“ леваци извъртяха силово криминалната си приватизация, но така и досега не стана ясно, какво им е дясното – освен да съскат срещу Русия и от време на време да боядисват Паметника на Съветската армия. Но и през ум не им минава да изтърват някой лаф срещу руския „Лукойл“ или срещу руската тръба („Балкански поток“). Пак да спомена Желев, който ми казваше, че най-добре си е изиграл картите Костов – все мелеше срещу Русия, но й хариза „Нефтохим“.

Само заради това трябва да го изчукат от гранит и да го лепнат допълнително към някой от скулпторните релефи на Паметника. Голям хитрец се оказа, особено като се има предвид произхода му.
След него „дясното“ влезе в лаладжийската си фаза, може да се каже и иначе – настани се удобно в „синия“ фестивал „Ален Мак“: кротки песнички, прилично некадърни, лъжливи спомени, дребни кражби, тъпи интриги, колкото-толкова. Под патронажа на Петьо Стоянов.

Минаха и през фазата на уж-дясното овчеподобие, когато Бойко ги прикотка и ги задуши в прегръдките си. Никак не му беше трудно да се справи с тия слабаци – един Бойкикиев Христо Иванич, примерно, сигурно му е доставял истинска наслада, употребяваш и изхвърляш, това е най-сладкото на политиката.
Винаги ме напушва смях, когато някой, особено в наши дни, се афишира като „десен човек“ – и кой/какво те направиха „десен“?
Бандитската приватизация с продуцент Костов?
Разгромът на СДС – пак от същия продуцент?
Или репресиите над най-близките му съдружници, уредени от този политически Харви Уайнстийн?

В нито една страна от бившия Източен Блок, хората от Съпротивата срещу тоталитаризма не бяха отблъснати и похарчени по толкова отвратителен начин, както това се случи в България. Първата работа на новопокръстените „антикомунисти“ бе да издадат „вълчи билет“ на истинските страдалци от комунистическия терор, да ги елиминират по всякакъв начин. Страданието им се превърна в опасен знак, то не даваше мира на новите лекета.

Пълна забрава (Вълчи билет) за Илия Минев – паметник за Георги Марков, това е Великата Българска Справедливост.  
Нищо добро нямаше да излезе от това – лайната във фалшивото „дясно“ бяха повече, отколкото дори в столичната канализация. И понеже, пак по нашенски, тъкмо изначално изчегъртаните говорят за изчегъртване, ще бъде забавно Христо Иванич да обясни причините за краха на „дясното“ – толкова импозантен, та ще се наложи предизборно да се съюзяват с Феята на Конспирациите Мая Манолова и шоумените на Слави, които още не могат да повярват, какво им се случва – а какво ще им се случи, тази афера дори и Мая не може да я измисли.

Започнах инвентаризацията на Несмислието от „десните“, понеже те се деряха най-яростно, че ще са ударници в демонтажа на Соца. Нищо подобно – само го човъркаха оттук-оттам, защото изобщо не бяха по боя му. Взеха Властта – която комунистите прилежно им изпратиха с наложен платеж – със заканата „45 години стигат!“. Сега, 30 години по-късно, те самите са в канализацията, а изгледите да се измъкнат оттам, никак не са добри, пък и Народът взе да реве за Живков – а уж се беше завил през главата с юргана.

Я, по-добре си стойте в канализацията.

Имате поне едно оправдание: ония „45 години“ не са отчитали тогавашната инфлация, трябва да ги приемаме за доста повече, пък и нашите робства винаги са се измервали със столетия. Дерзайте, Глупаци.
Да погледнем сега към „левите“ леваци. По едно време Бойко, освен ГЕРБ, стопанисваше и БСП – а там единствено Нинова му се съпротивява истински. Доста от останалите „червени“ първенци единствено сънуват своята Варненска дупка. Но тя е една и Бойко плати на „фактора“ Гергов цели 43 милиона за нея – това е най-зашеметяващата политическа сделка в близката ни История. Всички се правят, че са я забравили, макар определено да намирисва на свинщина.

Но пък и на какво друго да намирисва, когато в нея участва един бивш свинар. Свинар, свинар – обаче почти постави на колене БСП с интригите си. Това е кармата на тази клета партия, няма нужда от външни врагове, вътрешните канибали са й достатъчни. Устите им винаги са изцапани с кръвта на собствената им партия.

Вижте ги и сега, преди юлските избори – колко партийки нароиха/откъснаха от БСП. Остава само Станишев да направи една – Партия на вечните неудачници, тъкмо да отпуши отново сексуалните закачки на Бойко. Сексът в БСП е специална тема, както се полага на вечно преебаните от вътрешни „дисиденти“ – иначе казано, най-обикновени измекяри. За такива като тях французите казват „Сърцето им е вляво, портфейлът – вдясно“.

Какво да очакваме при това положение от „левите“ – много често те говорят най-смислено, но не им обръщат особено внимание. В очакване на Некролога, другото не е любопитно. В една своя книга Тимоти Гартън АШ разсъждава над феномена „Свинята вътре в нас“, който бил присъщ на комунизма. Може би е време БСП да проведе една акция под този девиз. Тъй. Отметнахме „десните“ и „левите“.
Кои останаха? ДПС – каквото и да говорят от Цирка, на всички все им е допирано от ДПС, елегантно и учтиво, разбира се. Така ще е и занапред. Костов истерично ги наричаше „проклятието на България“, по-специално така каза за Доган, но накрая, в Общия мит, той вече е „крадецът“, колко е точно това, е отделен въпрос – а „проклятието“ отдавна е опростено/забравено.

„Изправи се. Мутри вън“? Там Смисълът е в кавгата и в създаването на конспирации. Но техният потенциал отдавна е изчерпан и те граничат вече с параноята. Взрете се, ако нямате друга работа, в походката на Мая, тя ще ви подскаже доста неща. На мен ми прилича на походката на изнервен политик, който се е оказал извън Парламента. Освен, ако Падишахът не извърти някой номер в полза на отколешната си любимка.

Отколешна или ланшна – как е по-точно. „Ланшния сняг“ звучи добре, обаче „ланшна любимка“ звучи някак грапаво – но и някак загадъчно, човек си представя как се разтопява любимката, разтича се като непотребен снежен човек. Както и да е – аз бих заложил на любимките на Падишаха от Патриотичния блок. Проверени капии са, все пак.

Патриоти на повикване.

Сега се сещам за нещо любопитно: Куентин Тарантино никак не харесва финала на филма „Патриотични игри“, в който не позволяват на Харисън Форд да пречука злодея. Та по този повод, Тарантино казва: „Трябва да отидат в кино-пандиза заради това!“ Не знам защо се сетих за тази история баш сега.
Какво друго остана от Цирка? Преброителите на Народа от „Има такъв народ“. Колкото повече време минава, толкова по-малко работа ще имат те. Накрая ще почерпят, че са се отървали.
Ами, това е, толкова за Смисъла в Цирка.
Чакай, бре, ами ГЕРБ? Какво за ГЕРБ – управляват си, както и досега, колкото повече врява вдигат от Служебния кабинет, толкова повече ги приближават към служебна победа. Отмъстителността не е добър съветник – а, отгоре на всичко, каквото и да открият, има вероятност то да попадне след два месеца пак на бюрото на Падишаха. А, както гласи един лаф, ако ще си отмъщаваш, отмъсти си предварително. Има и една поговорка – „Не си сплесквай носа, за да отмъстиш на лицето си“. Не е трудна за разчитане, май.
***
Пак даваха по телевизията акция за спасяването на пострадал щъркел. Колкото повече пощърклява Народа от Несмислието в Цирка, толкова повече се грижат за щъркелите.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”, заглавието е на Narod.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар