Кирил Вълчев представи в Казанлък новия брой на списание ЛИК, посветен на Дечко Узунов

Кирил Вълчев представи в Казанлък новия брой на списание ЛИК, посветен на Дечко Узунов

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Новият брой на списание ЛИК през образа на Дечко Узунов позволява да говорим за достъпа до културата на своя народ. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев по време на представянето на изданието, посветено на живота и творчеството на майстора на българската живопис, в родния му Казанлък. На представянето присъстваха още кметът на община Казанлък Галина Стоянова, доц. Георги Лозанов, директор дирекция за знание и култура ЛИК, д-р Пламен Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък и Петя Минекова, директор на Националното училище по пластични изкуства и дизайн “Акад. Дечко Узунов”.

Това е вторият брой на изданието на Агенцията, който е изцяло достъпен и безплатен на интернет страницата на БТА, а над 300 печатни броя се разпространяват безвъзмездно в библиотеки, университети, театри, галерии, опери и други културни институти, както и в манастирски библиотеки. Бих искал да го направим през идеята за достъпността до достиженията на България, посочи Вълчев, цитиран от агенцията.

“Самият Дечко Узунов на въпрос “какво е родно?” отговаря, че родното означава да постигнеш чрез цветовата характеристика усещането за земята, на която живееш и за душевността на хората, които ходят по нея”, каза генералният директор на БТА и допълни, че това може да се прочете в броя в една от дописките на БТА от 1983 година. По думите на Кирил Вълчев чрез тези броеве на списание ЛИК, които вече повече от година се посвещават на редица значими теми, намерили място в архивите на БТА, Агенцията осигурява достъп до паметта, до натрупванията на нашия народ. Той подчерта, че Казанлък е пример за възстановяването на родната къща на Дечко Узунов, след като тя е била разрушена, макар и да е преместена на ново място. “Трябва да можем да променяме, без да забравяме. Този брой е един изключително интересен разказ за достъпа до таланта на този, който развива таланта си като в библейската притча. Над него, разбираме от живота на Дечко Узунов, никой няма власт, всъщност той винаги е на власт, защото свободата при такива хора е въпрос на собствен избор”, каза Вълчев. По думите му Дечко Узунов в този брой говори за изкуството на тишината и показва, че признанието в България е възможно.

Кирил Вълчев напомни, че Дечко Узунов е председател на Сдружението на художниците и в царска и в комунистическа България, член е на художествените академии в Москва, Париж и Мексико сити. Изложбите с творбите му откриват лидерите и на комунистическата държава, и на демократичната власт след 1989 година. В броя четем цитати за Дечко Узунов на Сирак Скитник, комуто посветихме брой миналата есен, коментира още Вълчев. Този брой на ЛИК обхваща и как е представен през годините Дечко Узунов не само приживе, а и след неговата смърт.

Той подчерта, че целият живот на твореца може да намери място в бюлетините на БТА. “Между кориците на това списание намираме отговора, че не трябва да помним само “тоз, който падне в бой за свобода” и той да не умира, може да не умре и някой, който е живял свободен в несвободно време”, каза Кирил Вълчев.

“Отварям това издание на списание ЛИК и първото, на което попадам, са думите на Дечко Узунов от 1983 година: “Небивало напрежение в атмосферата на света са война или мир. Нима всичко създадено досега от памтивека до днес ще загине завинаги в един миг. Земята си отмъщава. Ние изсмукахме от нейните недра жизнените й сокове. Взривове и алчният човек разрушиха вечното спокойствие и равновесие от горещата лава до спокойните вълни на океаните. Въздухът стана задушлив и отровен. Земята престана да бъде наш дом. Тръгнахме към космоса и към галактиката. Накъде? Човекът дойде до границата на безумието. Земята ще свети, гледана от други планети като минало величие на хора и общества, епохи и цивилизации. Каква ирония. Почваме отначало. Къде си Орфей, къде си Питагор, къде си Христос, къде си Платон и Аристотел? Микеланджело, кажи ни, ти така ли си мислил, когато създаде образа на пророк Йеремия на входните порти на храма “Свети Петър” в Рим? Какво искаше да ти каже твоят Моисей, когато удари с чук коляното му?” Дечко Узунов 1983 година”, каза кметът на община Казанлък Галина Стоянова. Според нея “има нещо много сакрално в това списание, то има дух и този дух те овладява още като го отвориш. Тя благодари на БТА, д-р Пламен Петков и на Петя Минекова за това, че са се постарали Дечко Узунов да намери своето място достойно.

“Много бих искала българите да се докосват повече до такива сакрални книжа, които ще останат стотици години след нас и като съдържание, и като дух, и като материя”, каза Стоянова. Според нея не са много изданията, които правят това. “Затова трябва да похвалим генералния директор на БТА, защото БТА е медия, която създава повече добри от лошите новини. Тя ни връща към духовността и традицията на българщината, и на онези големи българи, които и до днес звучат актуално”, посочи кметът.

В България има три обществени медии – БНТ, БНР и БТА, напомни доц. Георги Лозанов. Освен своята медийна задача, те са и културни институции и имат културна функция и на тях се пада отговорността по един или друг начин да подпомагат, развиват и участват в българската култура, каза той и отбеляза, че БТА го прави със списание ЛИК, поддържайки възможността в България все още да има хартиени издания за култура с техния електронен вариант. Доц. Лозанов посочи, че Агенцията има един от най-богатите и стари архиви, в които се съдържа “летописът на общността”. Ние можем да представяме значими личности, да се връщаме към значими културни събития като фестивали, форуми, които имат традиция, каза той и отбеляза, че в България има изключително ярки личности в областта на културата и изкуството, но има и “личности-събития”. Наричам така такива хора, които освен постиженията в своето изкуство или областта, в която се развиват, задават модели на обществено поведение и мислене, обясни доц. Георги Лозанов. По думите му има много творци, които са затворени в своето изкуство, но има и личности-събития, които не са толкова високо отдадени само на изкуството си, които са успели на повлияят върху мисленето на българите приживе.

“Дечко Узунов несъмнено е такъв човек по много причини”, каза той и напомни за битката между таланта на художника и властта и за опитите на властта да го подчинява и изкушава. “Говоря, разбира се, за комунистическия период, което беше много характерно. Това беше голяма битка и изкушение, защото всеки творец има потребността да бъде оценен и да бъде подкрепен, за да може да направи максимално това, което иска”, поясни той. Дечко Узунов беше несъмнено мъдрецът в дълъг период в българското изобразително изкуство и не само. Той е обвиняван от доста хора с по-категорично и критично отношение към предишния режим, че има колабористични уклони и е склонен да влиза в нездрава близост с комунистическата власт, напомни доц. Лозанов.

“Това което аз от малкия личен опит имам, защото го помня от младостта си, е, че в крайна сметка той е успял да формулира за себе си философия, свързана с това, че човешкият живот е ценност сама по себе си и когато на хората им се случи да живеят по време на диктатура, не може заедно с това да се лишиш и от всичко останало. Това е животът на няколко поколения и Дечко Узунов със своето изкуство, присъствие и мъдрост се опитваше да прави живота на тези хора по-добър, възвишен, морален и свободен, отколкото обществото, в което те живееха, им позволяваше”, посочи той.

Според него Дечко Узунов е много голям образец, а смисълът на списание ЛИК е да извади тези образци и днес да ги представи на новите поколения. Този брой успява да представи Дечко Узунов в цялата му сложна биография и естетически и граждански мотивации, а това се дължи на него самия, който живее вече толкова много години в подземията в архива на БТА. По думите на доц. Георги Лозанов хубавото за Дечко Узунов и за такъв тип личности е, че всъщност това, което пишем сега, връщайки се в историята, е същевременно насочване и прочит на неговото изкуство, което е достъпно и може да бъде видяно.

Доц. Лозанов отправи специална благодарност към Аделина Филева, директор на Градската галерия, и Пламен Петров, които също са автори в броя. “Регионалното не е обидна дума. Когато говорим за глобален свят, той е такъв, защото може да съхрани в себе си регионалните цветове и характеристики. Бай Дечко ги носеше в себе си, в собственото си място, в собствения си град, в спомените за него, дори собствената си казанлъшка интонация и тя се е чувала в интервютата му например по радиото, които са запазени”, каза той и изрази надежда публиката да открие една много важна фигура от собствената си културна история.

Заниманията покрай изложбата “Голямото надлъгване”, която открихме на 22 февруари в галерията в Казанлък, показаха, че Дечко Узунов цял живот е водил една битка именно за свободата, каза д-р Пламен Петров и подчерта, че трябва да си говорим най-вече за свободата, която ежедневно трябва да отстояваме, и демократическите ценности. По думите му творецът е водил тази битка ежедневно. “Струва ми се, че тази делнична битка за свободата е най-големият урок, който унаследяваме от фигурата Дечко Узунов, защото това не е само битка да отстояваш себе си като художествена култура”, каза той. Д-р Пламен Петров напомни, че авторът е бил много критикуван, оцелял е в политическата “игра” и оглавява Съюза на българските художници в “най-смутните години”. Той подчерта, че за Дечко Узунов трябва да говорим именно като еталон за отстояване на свободата и през творчеството си, и през политическата си дейност. Той прави нещо, което голяма част от интелигенцията не е съумяла – не се съпротивлява срещу властта, а остава вътре и се опитва да противодейства отвътре, обясни д-р Петров. “Изключително ценно в броя на ЛИК е фактологията, която ни дава. Адмирирам БТА да превърне целия този ресурс в дигитален. Безценен е и фотографският материал”, коментира директорът на галерията. Това обръщане към архива е изключително ценно, подчерта той и изрази надежда и други художници да бъдат показани на страниците на изданието на Агенцията.

Радвам се, че днес можем да се похвалим, че вече 17 години организираме Национален конкурс “Наследници на Дечко Узунов”, каза Петя Минекова и напомни, че тази година темата е била “Полет”, а в него са се включили ученици от цялата страна. Следващата година темата е “Докосване”, каза тя и посочи, че докосването до творчеството на автора днес е възможно благодарение на работата на Художествената галерия в Казанлък. Според нея трябва всички дейци на културата да помислят как да направят достъпно изкуството. Тя изрази благодарност към всички, които показват добрите творци на страната.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар