Кирил Петков: Да стана премиер? Не страдам от излишно его

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Определят го като звездата на първия служебен кабинет „Янев“, сравняват визията му с холивудската звезда Джон Траволта, хулят го заради канадския паспорт, а политическите опоненти го „разпъват“ заради гръмките обещания.

Кой обаче е Кирил Петков в действителност? Разговаряме броени дни преди парламентарните избори със съпредседателя на „Продължаваме промяната“, чието място във вота засега социолозите определят като второ. Как е емигрирал баща му, вижда ли бъдещето на децата си тук и с кого ще се коалира – четете от харвардския възпитаник.

Роден е на 17 април 1980 година в Пловдив. Майка му преподава по литература, а баща му – Петко Петков е биолог. Петков завършва Софийската седма гимназия. След това живее с родителите си във Ванкувър. Завършва „Финанси“ в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър и магистратура по „Бизнес администрация“ в Харвардския университет, където е класиран в горните 10% на своя випуск. Започва кариерата си в канадска компания за замразени храни, развива проекти в областта на иновациите и създава фирмата „Провиотик“.

От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на икономиката в служебното правителство на Стефан Янев. На 19 септември 2021 г. заедно с Асен Василев представя новия си политически проект „Продължаваме промяната“.Петков е водач на листите за Пловдив-град и София 24 МИР за изборите на 14 ноември 2021 г.

–  Г-н Петков, България се намира в безпрецедентна здравна криза, която започва да добива мащабите на хуманитарна. Ако сега бяхте министър в служебния кабинет, какъв апел или съвет щяхте да дадете към премиера Стефан Янев?

– Аз направих една допълнителна стъпка – да се свържа с доста големи специалисти, като проф. Радка Аргирова – един от най-добрите вирусолози у нас, за да мога да съм сигурен, че това, което говоря за кризата, е реално, а не общи приказки. Ако аз бях в служебния кабинет, а бих го инициирал и след изборите, е моментално да бъдат дадени безплатни тестове за изследване на антителата. Но това трябва да се случи при две стъпки. Стъпка едно е първият тест да се случи днес и ако човек има антитела срещу коронавируса над определено ниво, му се дава „зелен“ сертификат, но само за два месеца. На втория месец следва вторият етап – ако при ново изследване нивата на антителата са се понижили, се издава съвет за ваксиниране. Ако обаче те са завишени или равни на определения минимум, се дава сертификат за шест месеца. Това е много важно по две причини – ще получим действителни данни колко хора всъщност у нас имат антитела.

Ние няма как да управляваме кризата, без да знаем всъщност да знаем колко души са преболедували.

Имаме данни само за ваксинираните, но не виждаме останалите и така сякаш караме колата на тъмно. От друга страна, самите хора, когато си тестват титрите на антителата, ще добият представа дали наистина са боледували. Срещам много хора, включително таксиметрови шофьори и други браншовици и често казват, че са прекарали инфекцията и няма да се ваксинират. Но те може всъщност да са под риск и ако не го знаят, няма как да се замислят дали да се ваксинират.

– Но това са хора, които нито са се тествали при налични симптоми в началото, нито след това – за да проверят дали наистина тези симптоми са били коронавирусни, или не… А и те смятат, че всеки тест – независимо антигенен или антителен, е опит за вмешателство в свободата им.

– Вижте, винаги ще има крайности, които не могат да се обхванат с никоя политика. Но тъй като говоря със стотици хора в момента, повече, отколкото някога съм комуникирал, повечето, неваксинираните, заявиха, че ако тези тестове са безплатни, действително ще отидат да проверят статуса си. Сигурно ще изпуснем 1-2 процента, но ако успеем да обхванем 98-99 на сто от тези хора, ще сме направили огромна крачка. Освен това моментално трябва да се инвестират едни 10 милиона лева за една истинска информационна кампания за ваксините. Тя трябва да е сериозна и да е медийна, за да обхване всички средства за масова информация. Като тази кампания не трябва да бъде под мотото „Ваксинирай се“, а в нея да участва човек като д-р Райна Фичорова от Харвард Медикал скуул, човек със супер престиж, който да завърти в ефира едни информационни лекции какво се случва в тялото от спринцовката на ваксината до създаването на антитела, да разкаже всяка стъпка, за да обясни цялата каскада от случващото се в организма. И тази лекция задължително трябва да се води от такъв изключително информиран човек, за да има обществото доверие у него – че този път има най-накрая някакъв институционален кредит на доверие и престиж.

Знам от бизнеса, че когато в него вкарам пари за реклама, продажбите ми се качват. Тук държавата не бива да пести никакви средства за провеждането на такава информационна кампания. А третата стъпка, която аз бих предложил да се предприеме, но само за желаещите –

да се въведе панел за безплатни лекарства от по 50 лева за всеки пенсионер, решил да се ваксинира.

Този допълнителен стимул би подпомогнал процеса по укрепване на болничната система по простата причина, че натоварването в клиниките се дължи до голяма степен на натиска от болните възрастни хора. Големият ни проблем сега е липсата на персонал в болниците и дефицитът на легла и ако фокусираме стратегията към тези хора, имаме много по-голям шанс да освободим капацитета им и да лимитираме трудностите.

– Как коментирате кадрите от пресконференцията на здравния министър Стойчо Кацаров, в които той и екипът му се хванаха за ръце с пожелание за единство в борбата с ковид, сякаш с мантра за дъжд ще се преборим с високата смъртност? 310 души загубиха животите си само за денонощие.

– Затова подходите, които предлагам, трябва да се въведат на секундата. Но едновременно с това непрекъснато трябва да се повтаря и че ваксинирането остава и ще остане доброволен акт. Хората трябва да знаят, че имат избор, защото най-бързият начин да направим едно общество твърдо против ваксинацията, е да ги задължим да я приложат. Тук трябва да има максимална информираност и обхват върху най-засегнатите части от обществото, като паралелно всички, които искат, да имат възможност за незабавно тестане на антителата.

Няма значение, че никъде в Европа това не е въведено. Аз говорих с най-големите специалисти и казаха, че това не представлява риск, ако се направи по подходящия начин.

Ще обясня защо – ако изследваме антителата и издадем на секундата сертификат за половин година, има голяма вероятност титърът им да падне в рамките на този период и така да подведем немалко хора, че са в безопасност. Но когато това се направи веднъж на втория месец и още веднъж – на шестия, рискът отпада. Много е важно да включим в дебата хора, които разбират. Притеснявам се, че в публичното говорене се включват всякакви, в това число и неспециалисти. Затова много се радвам, че имаме достъп до най-добрите професори – и проф. Аргирови и д-р Фичорова.

– Трудно ли се прави предизборна кампания в условията на тежка епидемия и в условията на вихрещи се конспиративни теории?

– Цялата ни кампания се провежда с един автобус, в който се возим аз и Асен (Василев – б.а.) и още двама души от екипа. В него не си водим водачите на листите, не пътуваме 30 души, сами виждате, Асен е на 7 метра дистанция от мен. Освен това ние се тестваме с антигенни тестове непрекъснато.

– Въпреки че сте ваксинирани?

– Да, въпреки че сме ваксинирани. Много е важно за нас да не се заразим. Но аз не се притеснявам за моето здраве, след като съм ваксиниран, с „Пфайзер“, а за да не предам вируса. Не правим и никакви събития на затворено по никакъв начин, а просто отиваме на площада и говорим с хората на улицата. Така че няма риск за никого – така хем сме на открито, хем не допускаме голямо струпване, а водим разговори с минувачите по централните места. Спряхме организираните събития в момента, когато бе издадена заповедта за това.

– Страх ли ви е, че пикът на четвъртата вълна ще се отрази пряко на избирателната активност на 14 ноември?

– За съжаление, това се отразява на абсолютно всичко – на икономиката, на малките бизнеси – ето, моята съпруга има сладкарница и тя го усеща, на изборния процес. Сега наблюдаваме две тенденции – от една страна, по-малко хора биха отишли до урните заради страха от ковид, но от друга, всъщност очакваме избирателната активност да е по-висока, защото вотът е 2 в 1 – и за Народно събрание, и за президент. Не знам коя от тенденциите ще вземе превес, но лично аз се надявам на едно хубаво време и да не забравяме, че хората по секциите са със сертификати, а избирателите ще чакат отвън и няма да има струпвания на закрито. Надявам се да има голяма избирателна активност, защото това е важно за всички.

– Подехте обща инициатива с „Изправи се! Ние идваме“ срещу решението на ЦИК да се броят ръчно разписките от машините за гласуване. Като намек как ще изглежда бъдещата управленска коалиция ли я разглеждаме и може ли ковид-кризата и мерките да се превърнат в другата обща линия на действие?

– Мисля, че точно за ковид се надявам целият нов парламент да приеме обща стратегия. За целта се надявам всички политици от всички формации да загърбят конфликтите помежду си и да я приемат максимално бързо.

При 300 души починали, всяка заигравка с политика за мен е равно на престъпление. А това, че Борисов говореше за потенциална опасност от ваксините заради „изтекъл срок на годност“ е точно такова заиграване и то трябва да се избягва на всяка цена от всички политици. Да вкарваме допълнителни притеснения и риск за хора, които и без това се съмняват дали да се ваксинират, е много близо до престъпление.

– Защо избягвате да говорите за общи действия и коалиция след вота конкретно с Има такъв народ?

– Скоро бе Денят на народните будители и ако Ви покажа телефона си, ще видите, че с Мика Зайкова и тогава си пратихме есемеси с пожелания за празника. Информираха ме, че тя не е част от ръководството на ИТН, за което мога само да кажа „съжалявам“, защото смятам, че такъв човек трябва да е част от него. При всички случаи тя ще е каналът за бъдещата комуникация между нас и тях. Както каза тя:

„Аз на Славчо ще му кажа, че трябва да си говори с вас“.

Когато Мика Зайкова каже на Славчо, че трябва да си говорим, има по-голям шанс това да се случи, отколкото без нея. Продължавам да поддържам чести контакти с нея.

– Доколкото разбирам, Трифонов не е особено очарован от този факт.

– Знаете ли, на това се казва – независими хора. Когато сте част от една формация и можете да си носите главата на раменете, имате право и на собствено мнение.

– Г-н Петков, трима от вашите кандидатдепутатски листи се оказаха с картончета от бившата ДС, те се оттеглиха вече, но не ги ли проверихте преди регистрациите в РИК-овете?

–  Направихме доста големи проверки по всички възможни начини, но специално за връзките с Държавна сигурност ги питахме. Нито един от тримата реално не знаеше, че има такъв файл. Можеше и да ги проверим. Но знаете ли, това беше идеален пример какво и как се прави и съм горд как се случиха нещата – информацията излезе, веднага им се обадих и всеки един от тях каза: „Кириле, ние много искаме да променим България и ние никога не сме били доносници или част от репресивния апарат на Държавна сигурност, но това няма значение и веднага си подаваме оставката, защото не искаме по никакъв начин да бъдем пречка за промяната“. С това се показаха две неща – първо, нашата незабавна реакция и активност по темата, като не игрорирахме проблема, и второ, че за хората, влезли в нашите листи, каузата е много по-важна, от какъвто и да е техен личен кариеризъм. Те сами си дадоха отвод без дори да ги питам.

– Тяхната устна декларация пред вас за непринадлежност към структурите на бившата ДС доста прилича на Вашето заявление пред президента Румен Радев, че не сте с двойно гражданство, когато е издал указът за назначаването Ви като министър… Чували ли сте с него след решението на Конституционния съд?

– Да, чухме се и си казахме две неща – той ми благодари отново, че съм бил толкова ефективен министър, и че е доволен, че този казус се е случил в момента, защото най-накрая този въпрос ще бъде поставен на фокус. Така се надявам, че в следващия парламент ще имаме мнозинство така, че тази част от конституцията да се отмени. Защото 2 милиона българи в момента нямат възможността да участват в политиката по същия начин, по който аз го направих. Дори в нашите листи трябваше да откажем на доста хора по тази причина.  И казаха: „Ами ние не знаем нашите бележки кога ще бъдат издадени от държавите“.

Да, ще си платя глобата, ще има някакво административно наказание за мен.

Но позитивното е, че най-накрая ще отворим достъп на българския талант от чужбина да влезе в управлението тук. Имаме толкова много качествени хора. Всъщност повечето синове и дъщери на първите емигранти като моя баща са с двойно гражданство. Това са хора, образовали се в най-добрите университети по света. Те много милеят за България, аз съм ги срещал. След промяната, която ще направим по този казус в следващия парламент, никога повече КС няма да се налага да прави специални тълкувания, защото конституцията ще е ясна.

– Намесвате името на баща Ви. Той с какво се занимаваше преди демократичните промени и как бе третиран от тоталитарния режим?

– Моята баба е била в затвора в Белене. Дядо ми е бил в лагер в Ловеч. Баща ми никога не е бил член на БКП. През 90-а година се появиха пътуванията до Куба, а самолетите зареждаха с гориво на остров Гандер в Нюфаундленд, Канада. Буквално самолетът каца за съвсем кратко, но докато се зарежда с гориво, е трябвало да изкарат пътниците. И в такъв  момент баща ми скача от самолета и емигрира в Канада. Следват едни много тежки 5 години от неговия живот там, в които е трябвало да чисти в хотелите, да готви. Доста нецелеви неща, предвид неговото биологическо образование. Това е човек, силно фокусиран върху българската природа, работел в БАН, а принуден 5 години да мие чинии и да чисти хотели, докато се научи на английски. Чак през 1994 г. аз и майка ми отидохме в Канада. Бях на 14 г., когато влязох в страната и получих гражданство.


С майка му преди да емигрират в Канада

Станах канадец автоматично чрез натурализирането на баща ми месец след като пристигнах.

– Казвате, че с желанието си да влезете във властта у нас, сте се отказали от доста канадски блага, включително пенсията там. Какъв е размерът на средната канадска пенсия, за да добием представа от какво всъщност се лишавате?

– Минимум хиляда долара месечна пенсия. Без да се взимат предвид добавки, индексации… Канада е социална държава и има страхотно здравеопазване. Не дай, Боже, човек да се разболее и да е в най-тежката фаза на рак, например, а лечението му да струва милиони, страната ще го поеме. Майката на моята съпруга почина точно от такова нещо. Три години Канада й плащаше невероятно скъпите лекарства, най-добрите в света. А безплатното лечение идва с гражданството.

Така че аз загубих тези две неща – минимум 1000 долара на месец докрая на живота ми, най-доброто здравеопазване в света и отделно възможността да съм гражданин на света.

Канада има много по-безлимитно пътуване в целия свят, за разлика от България, за съжаление. Освен това канадските граждани имат право да работят свободно в САЩ.

– Ако „Продължаваме промяната“ загуби изборите или не успее да се реализира във властта или не изпълни програмата си, да не се наложи да пеете с носталгия „Ех, Канада“?

– Не. Първо, вярвам, че ще успеем, защото това виждам по площадите и то е много повече от социологията. Но аз никога няма да имам лошо чувство по отношение на моя избор, защото в този момент избрът ми беше категоричен – аз не можех повече да стоя отстрани и да гледам как нашата хубава страна е крадена по този безумен начин. И шансът, който получих, да започна промяната, всъщност ми дава тази сила на избора. Независимо какво ще се случи оттук нататък, аз няма да съжалявам, защото това беше правилният ход за мен, като на човек, на когото му пука за родината.


Съпругата на Петков Линда е известна столична сладкарка

– Искате да спрете и т.нар. изтичане на мозъците. Децата Ви къде са и как ще ги задържите у нас не само заради политическите трусове, но и заради общото оскотяване?

– Първите ми две дъщери, а сега се надявам, и третата, минаха през Софийската математическа гимназия (СМГ). Ако българските училища станат с качество на образованието като СМГ, нашите деца ще бъдат изключително конкурентни. Те ще могат да работят с целия свят, но от България. Най-голямото ми дете завършва университета в Ню Йорк. Учудващо за някои от нейните приятели в САЩ, тя е категорична, че след това ще се върне в България. Тя иска да работи подобни на моите дейности. Нейната специалност е химично инжерство, а част от моите от моите разработки са свързани с биотехнологиите. Явно е видяла и вижда моя модел на бизнес преди да вляза в политиката и разбира, че България може да е много добра платформа за създаване на иновативен бизнес, който да обслужва световните пазари. Доколкото виждам, следва моя път. А наред с това, на 21 години сега е тръгнала да пише книга, така че малко се бият интересите й – между литературата и изкуството и по-практичните идеи за създаване на бизнес, но аз я подкрепям, каквото и да прави.

– Каква книга пише?

– Ванеса пише фантастика, която обаче е свързана и с концепции от нашия свят. Малко прилича на Толкиновия „Властелинът на пръстените“.

С трите им дъщери

– Кои позитиви и негативи извлякохте от участието Ви в служебното правителство?

– Разбрах, че не е толкова трудно да се справим с проблемите. Когато сте министър, осъзнавате, че сте министър на 7 милиона души. В много държави тези хора се управляват като численост от един кмет. С други думи, колкото и да са големи проблемите, чувството, че те са решими и че промяната е достъпна може да бъде изпитано, само след като си го почувствал именно, когато си бил отгоре. Осъзнах и че голяма част от държавната администрация не е корумпирана, а смятах, че едва ли не, ако си част от нея, непременно си корумпиран. 99% от хората не са. Има едни 15 души във всяко министерство, които са силно подкупни и целият паричен поток минава през тях, а останалата част просто не участва в корупцията, но донякъде и я е страх да я разкрие. Но това не са лоши хора. Махането на малък брой хора от ключови позиции би направило огромна разлика в нивата на корупция в страната. Видях и колко е важно да се работи в екип от знаещи и можещи хора и че смяната само на петима души в ББР промени цялата банка, че смяната само на трима във Фонда на фондовете, го промени изцяло. Разбира се, имаше и негативи участието ми в правителството – видях какво огромно количество кражби се случва във всяка сфера.

– Следите ли действията на Вашия наследник в икономическото министерство Даниела Везиева, която също предприе свои кадрови промени, включително върху Ваши, визирам конкретно борда на ДКК?

– Тя също е един независим министър, който сам решава кое е най-доброто. Подкрепявам всеки човек, който взима решенията си на базата на обществения интерес и не се влияе отвън. За мен тя е такъв министър.

– Като сте били вече на министерски пост, имате ли самочувствието, че сте готови и за премиерския?

– Моята мечта е конкретна – да съм 121-ят депутат на промяната. Това ми е най-важното в този момент. Нямам его. Знаете ли, искам за всеки пост в нашите коалиционни разговори да мислим кой е най-подходящ, кой има най-много умения, кой се е доказал най-твърдо в работата си.

Ако някой наш партньор извади по-добър кандидат за всяка една от позициите, аз ще го подкрепя. Наистина.

Въпросът е да направим промяната.

– Означава ли това, че бихте допуснали отново участието на определени лица от партии като ГЕРБ, БСП или ДПС в такова управление?

– С ДПС съм отрязъл всяка възможност за разговор. В началото бяхме умерени в изказванията ни спрямо ДПС, но вече не можем да сме. Когато сложите Делян Пеевски за водач на листа и във Велико Търново, и в Благоевград – след санкциите „Магнитски“, след „Пандора пейпърс“, след КТБ, след всичко, което знаем, показва едно недопустимо ниво на арогантност. Тези хора нямат никакво намерение да се променят и даже казват: „На нас не ни пука от вашите мнения, коментари, не ни и интересува какво мисли светът за нас“. С това си движение те отрязаха всякаква възможност за разговори.

– А с ГЕРБ?

– Ако г-н Борисов може да проведе дебата, на който Асен Василев го покани за кражбата на 8-те милиарда лева, това би бил един първи добър разговор между нас.

– Виждали ли сте се с лицето Иво Прокопиев и кога?

– Виждал съм се три пъти в живота си с него. По един и същи повод – поканата за форума на в. „Капитал“, отправена към целия бизнес. Откакто се върнах у нас, от 2007 г. винаги ме канят. Един път го видях на пл. „Журналист“ пред една фурна на опашката за закуски. Това са ми всичките срещи с него.

– Т.е. наскоро с него не сте обсъждали политически планове, коалици и избори?

– Не. Това е една абсолютна лъжа – че този човек има някаква комуникация или контрол, свързан с нас. Не, няма.

Аз харесвам журналистите му – непокорни към част от всичките проблеми, видени от нас в министерствата, но дотам.

– Нещо повече, казват, че той дърпа конците едновременно и на Демократична България, и на Продължаваме промяната, с една единствена цел – двете формации заедно да управляват, а той да стои зад това управление.

– Заявявам абсолютно отговорно – няма човек на тази планета, който да каже на мен или на Асен: „Направи нещо“, в което ние не вярваме, а да го изпълним. Така че с Прокопиев нямам нищо общо като стратегии и взаимовръзки. Нащата независимост е една от големите ли ни сили. Аз видях още по-невероятна теза, според която кръгът „Капитал“ е успял да прокара името на Делян Пеевски в САЩ така, че то да влезе в санкциите „Магнитски“. Какво означава това? Че това е минало през тайните служби на Щатите, че този кръг е успял да излъже финансовото министерство на САЩ, да излъже Белия дом и накрая е успял да убеди самия президент Джо Байдън, който след това пък ме споменал лично. (Смее се – б.а.) Ако имахме такъв контрол върху американската администрация, аз лично бих бил много горд. Тези, които чуваме, са просто невероятни. Още една ще ви кажа. Ползвах къща под наем близо до бул. „Братя Бъкстон“ и се преместих в центъра в един малък апартамент от 85 кв. м. на улица „Иван Шишман“. Една медия реши да съчетае две снимки от моя фейсбук – едната е с огромния двор на къщата в „Бъкстон“ и друга – на входната врата на дома ми на „Шишман“ със заглавие: „Кирил Петков с най-големия двор в центъра на София“ (Бурен смях – б.а.).

– Но пък Вие бихте могли да си го позволите, ако решите, предвид декларацията Ви, подадена към КПКОНПИ…

–  Бях обявил, че

имам близо 1 милион, т.е. 700 000 долара, които съм си изкарал с честен труд, от моята компания, като съм изнасял български продукти в различни пазари. Аз съм много горд от собствения си успех.

Но този един милион се оказа, за моя голяма изненада, че ме прави 10 пъти по-богат от г-н Борисов и нещо от рода на 15 пъти по-богат от г-н Томислав Дончев. Мисля, че те бяха обявили, че имат спестявания от 100 000 лева единия и около 60 000 – другия. Когато един човек има честни доходи, не се страхува да ги обяви. А аз много се съмнявам, че това са единствените спестявания, с които тези политици разполагат.

– Вижда се единомислие по много теми между Продъжлаваме промяната и ДБ. Тогава защо подкрепяте Румен Радев за втори мандат на „Дондуков“ 2, а не Лозан Панов?

– Защото президентът Радев направи 2 неща – първо, имаше абсолютно същите виждания като нашите, че България трябва да се промени и второ, обещанието, което даде – че ще ни остави напълно независимо да правим промените в страната, без нито веднъж да ни вдигне телефона и да поиска нещо от нас, бе спазено до последната секунда. Аз може би единственият министър на икономиката, който избра напълно сам целия си екип без никаква външна намеса и направи всичко, което смяташе, че трябва да се направи. Радев си удържа на мъжката дума.

– Но вашата политика се допира не толкова до БСП, колкото до ДБ? Тогава защо не подкрепа за Лозан Панов?

– Знаете ли, в позицията на президент г-н Радев показа лидерство, което даде възможност на цялата промяна да започне. Този факт не може да се промени и аз искам той да продължи да прави това, което и досега.

– Т.е. гласувате за него и го подкрепяте от лоялност?

– Не само. От оценка на неговите качества като главнокомандващ и държавен глава на българския народ. Не мога да се сетя за нито един по-подходящ от него да бъде президент на страната. И той го доказа с дела, а аз видях отвътре как действа.

– Защо напуснахте „Да, България“, г-н Петков?

– Вижте, това е малко дълъг разговор. Първо искам да кажа, че общите ни действия с ДБ продължават на база на политики и принципи, а не на отделни роли „кой“, „какво“ и „защо“. След 2017 г. отворих Центъра за приложни изследвания и иновации и успях да направя така, че моята компания да изнася за много страни по света. Едновременно с това се занимавах с харвардските курсове, в които обучавахме студенти, а много от тях в момента са в листите ни. Тогава се замислих, в онзи момент от живота си – как мога да бъда най-полезен на българското общество, и установих за себе си, че да работя за този Център, в който изграждаме най-добрите млади учени, а в другата програма да подготвяме 60 най-добри икономисти всяка година и едновременно с това да доказвам, че България може да бъде конкурентоспособна, тежи много повече от решението да участвам в политическите събрания на коя да е от партиите.

– Разочарова ли в нещо в политиките на „Да, България“, че да предприемете тази крачка? Може би участието на Христо Иванов във втория кабинет „Борисов“?

– Не. Неговото участие там бе важно, защото той показа, че когато не са съгласни с нечия политика, има хора, които просто си подават оставките. Аз харесвам такъв тип политици. Такъв е и проф. Николай Денков.

Не сме се карали с Христо Иванов.

–  Да приемем, че Продължаваме промяната, ДБ и ИБГНИ вече са пред подписване на коалиционно споразумение. Кой от настоящите служебни министри бихте привлекли в редовен кабинет и Стойчо Кацаров сред избраните ли би бил?

– Хубав въпрос. Знаете ли, аз тръгнах да казвам кои са капацитетите в нашата партия, които биха били добри министри в съответната област. Но се разчете по погрешен начин като излъчване на някакво ниво на арогантност пред изборите да се назначават министри. Затова по никакъв начин не бих казал, че ние имаме лист от министри, които задължително трябва да бъдат назначени на някакви позиции. Единственото, което мога да кажа, е, че имаме изключително квалифицирани кандидати като Николай Събев в транспорта, бихме поканили проф. Денков да продължи в образованието… Основополагащото тук обаче ще бъде – всеки коалиционен партньор трябва да извади най-знаещия и можещия кадър от неговата партия за съответния сектор, а след това да направим един общ подбор на база знания, умения и опит, а не на база партийна принадлежност.

На въпроса за министър Кацаров, бих отговорил, че първо смятам, че той вероятно би искал да си вземе малко почивка след тези толкова тежки месеци и второ, аз лично не го виждам като част от следващия кабинет.

– Вероятно ще сте народен представител, а след това може би министър, премиер. Ще ползвате ли държавна охрана?

– Не. Всяка сутрин можехте да ме видите пеш по „Славянска“ от дома ми до министерството – без НСО, без охрана, без служебен автомобил. Смятам да продължа да правя същото. Не ме е страх, не.

– С Асен Василев казвате, че когато спрат кражбите и ежегодният теч на 8 милиарда лева, ще се намерят пари за всички други сектори. 2% за отбрана, 2% за култура или 2% за образование бихте избрали Вие?

– Без култура България би загубила самоличността си. Тя е дори въпрос на суверенитет. По отношение на отбраната – трябва нивото да е такова, че бъдем независими, но не трябва да се харчат огромни бюджети без да се знае къде. Учили са ме в Харвард така – когато една страна има големи нива на корупция, тя инвестира големи суми за купуване на отбранителна техника и за инфраструктура, така че трябва много внимателно да се гледа къде отива всеки лев. Ако трябва да избирам между трите сектора обаче… Учили са ме още: „Ако не трябва да избираш, недей‘. Бих похарчил тези 6 процента за култура, образование и отбрана. И нула за корупция. От спирането на кражбите ще дойдат парите. А образованието е огромният приоритет. Без това няма как да имаме икономика, нито можем да сме адекватни членки на ЕС.

– Съгласни ли сте с водача Ви Христо Петров, че трябва да се започне със спиране на зубренето в училище?

– Прочетох интервюто му и ми напълни душата, защото той така добре изрази моите мисли по отношение на образованието. Да, абсолютно прав е.

– Но не го виждате като образователен министър?

– Не. Но виждам Христо Петров като много активен член на бъдещата комисия за образование в парламента със специфичен фокус върху новите методи за комуникации и даване на шанс на талантливите българи за тяхното развитие.


От годините преди да влезе в голямата политика

– Ако се окажете в ролята на двамата герои от класиката „Буч Касиди и Сънданс Кид“ с празни патрондаши срещу боливийската армия, какво ще предприемете?

– На нас ни е ясно, че Кирил и Асен не могат да направят промяната сами. 240 души в нашите листи е една добра първа стъпка, но не е достатъчна. Ако всички решим заедно, че промяната наистина вече трябва да дойде, след повече от 30 години преход, и не стигнем до мнозинство в парламента от 121 депутати, идеите ще си останат само написани. Всъщност отговорността ни е споделена – между нашия екип и вашите читатели.

– Какво означава за вас да спечелите изборите?

– Да съм 121-я депутат на промяната.

*Забележка: интервюто е взето на 2 ноември.

Снимки: Агнес Методиева и личен архив

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар