Китайският ребус и трудните времена за глобалната търговия

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Общинската администрация в Шънчжън, големият метрополис в Южен Китай, в който е концентрирана по-голямата част от технологичните компании в азиатската страна, представи план за разширяване на износа на автомобили. “Тази инициатива цели да засили опасенията на Запада за бъдещето на собствената му промишленост”, пише в. “Файненшъл таймс”. Властите обявиха 24 мерки, сред които субсидии за отваряне на заводи, създаване на нови морски маршрути и лицензи за износ на употребявани автомобили на 20 компании.

Ще бъдат предоставени услуги като експортна застраховка, по-бързо връщане на данъци и преференциално финансиране на чуждестранни купувачи на китайски автомобили. Местните компании са насърчавани да купуват повече товарни кораби, за да може Китай след време да разполага със собствена флотилия за транспорт на превозни средства. Би Уай Ди (BYD), световният лидер при електромобилите, поръча през януари кораб, който може да превозва 7000 превозни средства и вече започна да изнася за Германия.

Планът на Шънчжън не се отнася само за електрическите автомобили, но и за колите с двигатели с вътрешно горене. “През 2023 г. Китай е изпреварил Япония като водещ световен износител на автомобили, продавайки 5 милиона превозни средства в чужбина”, пише британското финансово издание. Стойността на износа е нараснала със 74 на сто спрямо 2022 г., до 78 милиарда долара.

Това не е случайно. Според оценката на компанията за проучвания “Бърнстийн” (Bernstein) понастоящем Китай е в състояние да произвежда 40 милиона превозни средства годишно, а вътрешното търсене може да достигне максимално до 25 милиона автомобила.

Новините, идващи от Шънчжън, тревожат Запада, който се опасява, че ще бъде наводнен от китайски продукти с добро качество и достъпни цени в много сектори, а не само в автомобилния. Това ще е нов “китайски шок”, както го определя в. “Уолстрийт джърнъл” и ще е подобен на този от края на 90-те години и началото на новия век, когато в света започнаха да циркулират огромни количества продукти на ниска цена, произведени в азиатската страна.

Тази ситуация може да се повтори с оглед на това, че Пекин продължава да залага на износа от производствения сектор, за да възроди икономическия растеж. Заводите в азиатския гигант произвеждат повече автомобили, машини и електронни устройства, отколкото вътрешното търсене може да поеме. Подкрепени от заеми и ниски лихви, както и от щедри държавни помощи, китайските компании са готови да пуснат стоките си на чуждите пазари. По този начин Пекин иска да осъществи целта си за растеж от 5 на сто през 2024 г.

Разликата е, че този път ударът може да дойде от много по-качествени и конкурентни стоки. Според неотдавнашно проучване на консултантската компания “Родиъм груп” (Rhodium Group) “в миналото китайските стоки не са могли да се конкурират с Германия в производството на модерни машини, автомобили и химични продукти. Сега обаче всичко е различно”. В някои сектори – например стоманодобивна промишленост, слънчевата енергия и металургията- германците “започват да чувстват във врата си дъха на китайците”.

В резултат на това, докато през последните години в политическите и промишлени върхове в Германия се толерираше силна ангажираност към Китай то днес се говори за “нелоялна конкуренция, която заплашва работните места и националното благоденствие”. И ако години наред износът на Германия за Китай нарастваше с двуцифрени числа, то през 2023 г. е регистрирал силен спад, след като година по-рано е достигнал пика си. Една от причините за това е забавянето на китайския растеж, другата е промяната в глобалния сценарий и отношенията между двете страни.

Важно е да се отбележи, САЩ, ЕС и Япония вече интензивно инвестират в собствена промишлена инфраструктура. Целта е да произвеждат това, от което се нуждаят на вътрешния пазар и в страните съюзници, а не в Китай. За постигането й се харчат милиарди долари за помощи в сектори, които се смятат за стратегически. Освен това САЩ вече наложиха, а ЕС заплашват да наложат тежки мита върху китайския внос.

Американската търговска камара в Китай обяви, че “промишленият свръхкапацитет на азиатската страна е проблем, който няма да се разреши скоро. Чуждестранните компании трябва да се приспособят към идеята, че втората по големина икономика в света се опитва да компенсира с износ краха в сектора на недвижимите имоти”. Както обяснява икономическото издание “Цайсин”, властите в отделните китайски провинции, основният двигател на инвестициите в недвижими имоти до този момент, се насочват с бърз темп към развити сектори, след като през 2023 г. повече от половината от тях не са успели да постигнат целите си за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП).

Резултатът може да бъде един свят, в който правителствата се конкурират кой дава най-щедрите субсидии на промишления сектор и са залети от продукти, за които няма достатъчно търсене. Една ситуация, която може да влоши търговското и политическо напрежение. Кой ще поеме китайските стоки? В миналото това бяха САЩ и частично ЕС. В момента това не е така. Според някои наблюдатели алтернативата е Пекин би била да отправи вниманието си към нововъзникващи и развиващи се пазари.

“Подобно решение не може да бъде осъществено, тъй като развиващият се свят “не може да си позволи дефицити в търговския баланс, които са необходими, за да се поеме китайския излишък, освен ако самият Пекин не ги финансира с огромно количество заеми и инвестиции”. Това твърди Майкъл Петис, американски икономист, който преподава във Фондация Карнеги за международен мир. А тези страни, които имат повече ресурси, например голяма развиваща се страна като Индия, нямат никакво намерение да го правят, казва Петис.

Според друг сценарий, очертан от икономиста, Китай повече няма да е в състояние да регистрира постоянни търговски излишъци и ще е принуден да реши проблема вътре в страната. Но именно, за да избегне тази хипотеза “Пекин залага все още на производствения сектор, докато се опитва, срещайки много трудности, да изостави непродуктивните инвестиции в недвижими имоти, надявайки се, че останалият свят ще го последва”.

Световният търговски баланс се нуждае от споделено решение, от споразумение, постигнато с посредничеството на институции като Световната търговска организация. Световната търговия обаче изглежда “оставена на произвола на закона на най-силния”, пише в.”Монд”. “При управлението на Доналд Тръмп САЩ блокираха функционирането на СТО, решение, което бе потвърдено и от наследника му Джо Байдън. Така започна период на на обезпокояваща несигурност”. Китай отговори с ответни мерки на протекционистичните стъпки на САЩ, винящи го, че не спазва правилата на СТО.

“Белият дом обаче също не се поколеба да наруши правилата на СТО, стартирайки гигантски план за със субсидии в полето на екологичния преход- т.нар. Закон за намаляване на инфлацията”. За съжаление “възможностите институцията да си си върне водещата позиция в краткосрочен план са минимални”, заключава френският вестник. Не бива да се забравя, че обикновено търговското напрежение и възходът на протекционизмa и национализма водят до сблъсъци, които в миналото са имали катастрофален изход.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар