Понеже новата формулировка „другата гледна точка“ звучи прек
алено демократична и либерална, тези които я отхвърлят се стараят бързо да обяснят защо е „лъжа“.

Проф. Евгений Дайнов вчера е описал в „Дневник“ същината на този аргумент: „Не всички гледни точки са равни по значение, легитимност и истинност.“

Лично аз виждам в това твърдение дискриминация и вродено чувство за превъзходство. Кой определя какво е лъжа, какво е истина и чие мнение е по-легитимно? Сериозно ли едните имат право на мнение, а другите не?
Да, някоя гледна точка може да бъде субективно „по-важна“, но това дава ли право да заглушавате „по-неважните“? Според мен не.

Още от текста му: „Където няма граница между легитимно и нелегитимно, регулатор става силата: аз съм по-силен, следователно моята версия за света е по-правилна.“

Тази мисъл е много вярна, но в обратния смисъл на написаното – в момента на голяма част от обществото ни се налага именно, че нашето мнение е нелегитимно и със сила заради т.нар. морална висота (cancel култура) ни се казва „да се засрамим и да замълчим“.