Кой уби ястребинчетата?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Провокацията

Колкото една лъжа е по-вулгарна, толкова по-лесно покварява общественото съзнание. То мълчи. Безпросветно. Безразлично. Лековерно и леконравно. Лишено от елементарна човешка порядъчност.

На 11.03.2021 г. в „168 часа“ публикува пространно интервю с една г-жа, храбро титулувана „изследователка“. И какво ни казва тя? –  „Отдавна бях чувала, че децата в Ястребино са убити от партизаните, наричани шумкари или шумци. Партизаните са убили 2 или 3 деца, за да не ги издадат, и към тях прибавят още 3 или 4 от партизански семейства. Показанията пред Народния съд са измислица. Моята задача е да изтъкна истината.“

Провокацията е грандиозна. Обществото мълчи. Ни звук. Освен един остър коментар в ДУМА.

Не за първи път г-жата „ограмотява“ публиката как „партизаните убили ястребинчетата“. От години пловдивските медии (що бе, колеги?!) обгрижват и възхваляват „правдотърсачката“, наричат я „съвременен Паисий“, а Пловдивската обществена телевизия (ПОТВ) я обяви за „Филибелия на 2017“ за нейното „дело на мисионер“. Сред носителите на тази почетна титла са достойни люде – Божана Апостолова, Йордан Велчев, Милчо Левиев, Стойо Вартоломеев, д-р Никола Дренски, както и прочути пловдивски чешити. Що ще г-жата в тази компания? Трябва да питаме нейните фенове, някои от които просветени, Божем.

Г-жата е плодовита. Има 25 книги! 25-ата е „Кой уби ястребинчетата“. То не е книга, а сбирщайн от 240 страници с намяткани ксерокопия, документи и невнятни коментари. И обилни цитати от Иван Дочев, Дянко Марков, Никола Алтънков – все светила на дивашкия антикомунизъм. С тяхна помощ г-жата дръзновено изобличава „комунистическите митове“ за несъществуващата антифашистка съпротива срещу несъществуващия фашизъм. Щото в България е нямало фашизъм, а като няма фашизъм, няма антифашисти, има престъпни типове. Инак българският фашизъм е едно миличко, сладичко, гиздавко фашизъмче с лъснати чизми, сабя на кръста и напърчен мустак.

Злодеянието

Дeкeмври 1943 г. Омуртаг и районът са блокирани от войска, полиция, жандармерия и ловни дружинки – общо около 10 000 души. Цел – изтребление на Омурташкия партизански отряд. Нa 19 дeкeмври по заповед на полковник Иван Атанасов, командир на Шести пехотен полк, Ястребино е блокирано от 2-ра картечна рота на подпоручик Константин Йорданов. Арecтувaт по списък цeли ceмeйcтвa нa пaртизaни. Откарват ги в кметството. Никой не подозира какво предстои. Малкият Стойне е по чорапки, плетени.

На 20 дeкeмври, Никулден (ст.ст.), след 14 ч. отвеждат извън Ястребино 18 души от 6 семейства и ги разстрелват.

12 възрастни и 6 деца от 7 до 12 години: Cтoйнe Cтaнкoв (75) и съпругата му Наста (70) – синът им Иван е партизанин; Рaнгeл Дoнчeв (57) и съпругата му Мара (58) – дъщеря им Райка е партизанка; Пeтър Кaлaйджийcки (50), съпругата му Стоянка (48) и техните дeцa Нaдeждa (12), Ивaн (9) и Cтoйнe (7) – големият син, Рангел, е партизанин; Ивaн Янкoв (55), cъпругaта му Мaрийкa (45) и близнaчкитe Цeнкa и Цвeтaнкa (13) – големият син, Димитър, е партизанин; Пeткo Cтoичкoв (56), cъпругaта му Лaзaркa (51) и дъщeря им Димитринкa (11) – големият син, Стойне, е партизанин; Димитър Бoгocлoвoв (48) и cъпругaта му Cтaнкa (42) – дъщеря им Катя е партизанка.

Закопават ги в плитък гроб. Часове по-късно пристига заповед акцията да бъде отменена. За да бъде отменена една акция, трябва преди това да е разпоредена, нали? На другата нощ войници с един камион отиват на местопрестъплението, изравят убитите, товарят ги на камиона, закарват ги към Долна Златица, струпват ги на клада и ги изгарят. За да не остане следа от злодеянието.

Но това са „комунистически измислици!“, вопие г-жата.

Самопризнанията

Кратък преразказ на показанията пред Народния съд на полк. Иван Атанасов, полк. Кирил Петров, подполк. Любомир Киров, подпор. Константин Йорданов, подпор. Михаил Атанасов, фелд. Стойчо Леков, фелд.-школник Никола М. Николов:

На 14.ХII.1943 г. ген. Никола Христов, командир на Трета армия, нарежда Омурташкия район да бъде „прочистен“ от партизани, ятаци и техните близки. Командир на акцията – полковник Кирил Петров, началник-щаб – майор Дочко Дочев, „специалист за организиране на акции“ (б.а. – майор Дочев е брат на Иван Дочев, фюрер на Легиона). Полк. Петров заповядва „да се действа брутално“, а разстрелите да се „оформят“ с протоколи „при опит за бягство“.

Започва блокадата. В документите не пише блокада, а „излизане на полка на занятие извън гарнизона“ от 16 до 23.ХII.1943 г. (заповед на полк. Атанасов от 15 декември). Масовите разстрели на жени, деца и старци са просто „занятия извън гарнизона“!

До 8,30 ч. на 20 декември Ястребино е блокирано. Към 14 ч. подпор. Йорданов звъни по телефона на подполк. Киров, докладва, че е арестувал 18 души, Киров нарежда „Да се разстрелят заедно с децата!“. В разстрела участват: фелд. Стойчо Леков, фелд.-школник Никола М. Николов, канд.-подофицерите Минчо Вълков и Никола Б. Николов, ефр. Съби Момчилов и още двама. Йорданов и агентът Узунов отиват на „местопроизшествието“ минути след разстрела и доубиват още живите – „да не се мъчат“.

В 16,30 ч. на 20 декември 2-ра картечна рота напуска Ястребино, Йорданов докладва на полк. Атанасов, че заповедта е изпълнена – разстреляли, заровили, подпалили няколко партизански и яташки къщи…

Когато разбира, че сред убитите има 6 невръстни деца, полковникът изпада в ужас (така казва той), връща ротата в Ястребино (за да замете следите) и разпорежда дознание за „инцидента“. Вместо дознание, майор Дочев, началник-щаб на акцията, заповядва да се изготвят протоколи „при опит за бягство“. Подполк. Киров инструктира войниците какво да говорят – че партизаните почнали да стрелят, арестуваните се разбягали и в суматохата взели, че загинали…

След 22 ч. група войници с един камион, фенери и лопати отиват на мястото на „инцидента“, изравят убитите, товарят ги на камиона и ги откарват към Долна Златица…

Неведнъж в документите на Народния съд се появява името на майор Дочев – снове с една камионетка, кара „осъдени“ (От кого и кога осъдени? И къде ги кара? – б.а.) и държи „опитите за бягство“ да бъдат надлежно протоколирани  – „важното е за дадена част да има протоколи за толкова лица, колкото е разстреляла“, казвал той. Перфекционист.

През март 1944 г. депутат от Омуртаг подготвил питане по „инцидента“, но „въпросът бил ликвидиран благополучно“ от подполк. Киров. Изобщо – всичко, що трябва, е ликвидирано. Благополучно.

На 5-6 септември 1944 г. по строго секретна заповед са унищожени всички архиви за блокадата на Омурташкия район.

Но и това са „комунистически лъжи“! Колкото и да е парадоксално, г-жата публикува тези изобличителни документи в т.нар. книга. Или не чете, или не разбира какво публикува.

А най-голямата „комунистическа лъжа“ е Народният съд. Защото: „Автори на този чудовищен съд са юристите-евреи Нисим Меворах, баща на Валери Нисим Меворах (Валери Петров) и Йосиф М. Фаденхехт. Защо тези именити български евреи не създадоха закон за изтреблението на собствения си народ?! Да участваш в убийството на интелектоносителите сред българите! Гадост!“. Това откровение на проф. Тодор Балкански хвърля още един мрачен отблясък върху „творбата“ на г-жата.

„Правилната“ история

Според г-жата свидетелствата биват правилни и неправилни. Правилните са по тертипа „един човек ми каза“. Няма да цитирам всички. Само най-главния „свидетел“.

Иван Дочев: „Разправя се една легенда за моя брат, че в Ястребино 2-3 деца били убити по негово нареждане, което е абсолютна лъжа. Един много стар човек – представих се, че съм журналист от София – ми казва: „Дечките играли вън на полето и открили една землянка, в която се крият партизаните. И от страх да не ги издадат, те са ги ликвидирали“. Към имената на децата, открили землянката и убити от шумкарите, кръвожадните „народни борци“ прибавят още 3-4, родителите им и още няколко души, всички с неизвестна за нас съдба и съдят командири и войници за 18 ястребинци, „убити“ по време на блокадата. Въз основа на скалъпените с революционна ярост с нищо недоказани обвинения се правят свободни съчинения, пълни с противоречия и фантастични измислици.“

Така се пише! Това е правилната история! Върнал се Иван Дочев от „изгнание“ през 1997-а, отишъл „под прикритие“ в Ястребино, престорил се на журналист, говорил с „един много стар човек“, установил, че съдбата на убитите е неизвестна, обаче шумкарите, обладани от „революционна ярост“ и поради кръвожадие, избили своите братчета и сестричета, майки и бащи! Тъй ще да са постъпили шумкарите навсякъде из Тузлука, и край Антоново човешката клада пак те подпалили! Не ще и съмнение!

Какво ли не правят комунягите, за да очернят светлия лик на хрисимото фашизъмче!

А после някакви евреи измислили някакъв „нар. съд“ и изтребили интелектуалния елит на нацията, както казва проф. Балкански.

Същият този професор по ономастика (наука за имената) списа книга за „партизанските зверства“. Един горски, Чичката, му казал как през март 1944 г. партизаните от отряд „Антон Иванов“ се тътрели в снега, след тях – войска и полиция, след тях – Чичката, на кон, наблюдавал с бинокъл как един шумкар периодично резвал по някоя партизанска глава, а войската и полицията нищо не правели, само прелюбезно следвали партизаните и събирали главите като доказателство за „партизанските зверства“ и така се появила онази зловеща снимка…

Професорът по имената не попитал тоя Чичка как се казва. Язък! Но заключава: „Онова, което засега – засега! – не е доказано документално, е, че шумкарите са получавали парична награда за отрязаните глави на своите „другари“! Рано или късно и това ще стане!“

Такива са те, комунягите! Сами си режат главите, разнасят ги напред-назад, после, ей тъй, безглави, се натъркалват по мегданите да плашат децата, че и по 50 000 прибират за отрязана глава!

„За престижа на властта“

Г-жата тържествуващо ни съобщава най-правилното „доказателство“, че „шумкарите“ са избили шестте ястребинчета, а именно… липсата на документи! Няма документи за блокадата през декември 1943 г. в Омурташко. Нито за „произшествия“ по същото време в района. Убийството не е произшествие, а престъпление. Ако е извършено от партизаните – дюшеш за властта! Няма документи, защото на 2.IХ.1944 г. е издадена строго секретна заповед – да бъдат унищожени архивите на армията и жандармерията. Мотиви – „поради настъпването на руските войски“. В цялата страна горят архиви. Панически. Затова няма документи. Ама трябва да се чете!

Всъщност – документи бол! Ама трябва да се чете!

Окръжнo №3928 нa МВР от 10.IV.1943 г. и Постановление на МС от 27 и 28.IV.1943 г. разпореждат пълното унищожение на партизанското движение с изричното участие на армията. На 17.ХII.1943 г. (ах, какво съвпадение с кланетата в Тузлука!) Богдан Филов, регент, кастри премиера Добри Божилов и вътрешния министър Дочо Христов за това, че „борбата с бандитите се води все още недостатъчно енергично и по този начин се излага престижа на властта“! Записал си го е в дневника. „Бандитите“ са партизаните, да не си помислите, че е гиздавкото фашизъмче! Убийството на 18-те ястребинци издига престижа на властта, несъмнено! „Енергичната борба“, възжелана от Филов, узаконява избиването на партизанските семейства, ведно с жените, децата и старците.

Убийството на шестте ястребинчета не е инцидент, а държавна политика. Фашизмът е държавна политика. Държавен тероризъм, облечен в парадния мундир на закона с всичките му акселбанти и еполети!

И онези 50 000 лв. за отрязана партизанска глава са държавна политика. Убийците на 178 антонивановци са възнаградени с 8 900 000 лв. – по 50 000 на глава. Само за 1943-44 г. по §36 от бюджета на МВР са раздадени за награди 19 500 000 лв. на армията и 8 350 000 лв. за жандармерията, общо – 28 350 000  лв. Това прави 567 отрязани глави! 567! Набучени на колове, разнасяни по стъгди и мегдани, подхвърляни в ръцете на майките на погиналите момчета и момичета!

През 1941-44 г. в борбата с несъществуващите антифашисти държавата хвърля 375 млн. лв. Без по-дребните хонорари на палачите до 10-20 хиляди. Без колосалните разходи за войската, полицията, жандармерията, ловните дружинки, агентите, копоите, доносниците. Те не влизат в тези изчисления.

Държавна политика е ЗЗД. И измененията на ЗЗД от 1941 г., които узаконяват екзекуциите на непълнолетни. И убийството на над 250 деца по време на Съпротивата. И убийството на Николчо Чампоев на година и половина, разстрелян с 12 куршума! „За престижа на властта“!

Трябва да се чете, както казах!

Мародери

Фалшивите писания на фалшиви „изследователи“ са политическо мародерство. Класическият мародер ще завлече я часовника, я ботушите на убития, я нещо друго. Политическите мародери ограбват историята, подменят историческата истина, преформатират и лоботомират общественото съзнание, обявяват палачите за жертви и жертвите – за палачи, сквернят свещения жертвеник на антифашистката Съпротива, белким се наместят в олтара на народната памет, там, в непристъпните морални предели. Непристъпни за тях.

30 години подлеци и мошеници всякакви възхваляват масови убийци, главорези, касапи, жандармеристи, превратаджии, шпицкомандаджии, инквизитори и екзекутори. И мемориали им вдигнаха, и за светци ги прогласиха, и присъдите на Народния съд отмениха, и миличкото фашизъмче реабилитираха, щото неговите престъпления не били престъпления, а „случайни деяния“, „извършени в състояние на неизбежна отбрана“ и „поради крайна необходимост“.

30 години убиват отново и отново разстреляните, избесените, посечените. Поради „крайна необходимост“ и при „неизбежна отбрана“. Очевидно. И няма насита тяхната мъст.

Това е перверзия.

Това е политика. Това е държавна политика. Това е държавен тероризъм срещу историческата истина.

Това е фашизъм. Тук и сега.

автор: Велислава Дърева

duma.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар