Корумпираното здравеопазване и некадърните лекари убиха баща ми, не Covid

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Моника Красимирова разказа тъжната история на убийството на своя баща от некадърни лекари и от корумпираната система, наложена от шайката ГЕРБ. От ужаса се разбира, че не Covid-19, а именно мизерното здравно обслужване стоят зад личната й трагедия.

Ето разказа, публикуван във фейсбук с идеята да предпази и други от абсурдното здравеопазване на управляващата мафия:

Здравейте!

Искам да ви разкажа за едно убийство.Убийството на моя баща!

Историята започва на 04 март. Баща ми има симптоматика типична за Ковид 19 (температура,втрисане,кашлица),които продължават няколко дни. На 06 март започва лечение назначено от личния му лекар (Азакс 500 мг , Пробиотик , Сироп , Парацетамол, Авирон ).

Следващите дни не се повлиява от лечението и започва да вдига все по-висока температура, затруднено дишане, повръщане. На 09 март с помощта на близки отива в болницата в Червен бряг да му бъде направена рентгенова снимка, на която е установено,че има едностранна пневмония. Издаден е Амбулаторен лист за настаняване в болница, но поради липса на легла в болницата в Червен бряг е изпратен вкъщи, където е дошъл екип да му вземе пробра зa PSR тест.

На 10 март PSR- тестът излиза положителен и аз звъннах на телефон 112 , изпратиха екип на бърза помощ и веднага беше закаран в болница „……………“ – град Плевен. (Не мога да кажа публично името на болницата,но който го интересува може да ми пише).Закаран в тази болница,защото „никъде” няма свободни места.

В тази болница винаги има свободни места,ще разберете по-късно защо. Аз лично звънях на две Плевенски болници и по това време имаше свободни места, но нали нямаме право на избор в тази държава и всеки си прави каквото иска. ( Интересно защо пациентите от Червен бряг масово се изпращат там).

На 10 март, след направени изследвния, той вече е с двустранна пневмония,назначено е лечение и от 11 март по документи е започнала терапия с Ремдесивир , кислородна маска и т.н. (Документите и реалността са две различни неща).В продължение на 13 дни имах възможността да се чувам с лекар за няколко минути и да ми се дава безумна информация. Лекарите не си казваха имената,не споделяха лечението на баща ми и някои от тях даже се ядосваха,че им звъня.

За въпросния Ремдесивир аз лично попитах една госпожа наречена „лекар”,на която и до ден днешен не знам името,а разговорът беше следният:

• -“ Госпожо,лекувате ли и имате ли Ремдесивир,ако трябва ние ще го закупим и ще го донесем до болницата?“

• -„Ами…… Не знам.Трябва да говоря с шефа „.( Гласът и беше несигурен и не знаеше за какво и говоря)

След което тази жена повече не я чух и дали е проведено лечението с този препарат, само те си знаят. На дата 13 март му беше прелята кръвна плазма, от която той се повлия доста добре ( в епикризата никъде не е спомената).

През цялото време си пишех с него и знаех,какво се случва вътре, намерих хора, които ми даваха информация от първо лице, която не отговаряше на информацията дадена ми от лекарите. Аз, без да съм лекар,мисля,че тази кръвна плазма се нуждае от големи количества вода и доста често уриниране.

Баща ми ми казваше,че му се пие много вода. И изведнъж ми пише,че е изпил 5-6 литра,което ние здравите няма как да изпием,а представям си болен човек.След което ми написа,че човекът до него си пие урината.(Защо ли?)Бъбреците на баща ми са били напълно здрави до този момент и изведнъж той прави бъбречна недостатъчност.Показателите са скочили до небесата.

Хемодиализа няма ли в тази болница?Защо бъбреците са отказали?!… Знам и отговора на лекарите какъв ще бъде…-Корона- вирусът го е причинил…И тогава разбрах страшни неща,които ще видите в снимките, които съм приложила. Исках да го преместя в друга болница, но нещата не бяха толкова прости.

Отне ми часове,но намерих и място и линейка, но вече беше късно,преместиха го в реанимация и му взеха телефона.

Но преди да му го вземат ,някакво създание,но не и човек, ми написа в 02:14 мин. – „НЕ ПРЕДПРИЕМАЙ НИЩО“. А на сутринта последното нещо,което баща ми написа беше: –“ ВСИЧКО СЕ ЗНАЕ,КОЙ КАКВО ПИШЕ“. Състоянието му не беше тежко,когато влезе в интензивното отделение,така беше удобно на някой.

Два дена, този човек беше в отделение, където всеки ден умират хора, а не беше интубиран (беше полуприспан,усещащ смъртта постоянно). На 18 март вечерта му направиха интубацията,за която ми се говореше от настаняването му там. Информацията от лекарите беше оскъдна. Един от дните се свързах с една госпожа,която беше доста „изчерпателна”,разговорът беше следният:

-„Баща ви е интубиран,няма промяна в състоянието му (аз даже не знаех,че е интубиран,това за тях не е промяна.)

Аз зададох следния въпрос:

-„Кога е интубиран и защо?“

-„Точен час ли искате? Да стана да проверя? Така ми е предаден,не знам какво се е случило през нощта.(Това е вещ, а не човек. Приемаме,предаваме и не знаем защо.)А вие имате ли медицинско образование,за да ме питате такива неща?“

Не мисля,че тук става въпрос за образование,а за информация,която са длъжни да дават на близките.

Много такива безумни разговори имах,но те не са толкова важни. На 22 и 23 март нещата уж бяха добре,но на 23 март ми се обадиха,че е починал в 09:10 часа. Отидох в болницата да взема вещите му и да ми обяснят какво точно се е случило. На регистратура ми дадоха смъртен акт,лична карта,портмоне и телефон. Попитах баща ми гол ли е отишъл в болницата.

Един господин ми донесе сак,чувал и стек с минерална вода. (Да ми се докаже явно,че се дава вода на пациентите, или по-скоро аз да пия водата от Ковид- отделението.) След което случайно на един лист прочетох,че той е имал и часовник,който го нямаше. Попитах за часовника и трети път човекът се качи до отделението да ми го свали.

А ако не го бях видяла този лист,къде щеше да отиде часовникът? Попитах за епикриза,която са длъжни да ми предоставят заедно със смъртният акт,но тя не беше готова. Няколко дни по-късно стигна до мен. И какво да видя в нея,три различни часа на смърт.

Изследванията не отговарят на казаното от лекарите. На 24 март баща ми беше погребан. Без да го видим той ли е или не е,без дрехи,сложен в чувал. Някой може ли да ми докаже,че в този ковчег е баща ми?! Не ни позволиха да го видим,защо ли? Може ли да попитам някой,вирусът дали се разпространява в тяло на починал човек?

Не искам да съдя никой, има Господ и той съди.Идеята ми е тази информация да достигне до повече хора, за да знаят какво се случва в болниците.

Не вирусът ни убива,а системата и некадърните лекари. Бъдете здрави и се пазете!

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар