Кошмар! Джендърите ни превземат през децата

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Още не е отшумял скандала около парижката опера, от чийто афиш щяха да бъдат извадени три класически спектакъла – „Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“, и „Баядерка“, с абсурдния аргумент, че утвърждавали „бялото превъзходство”. Като част от атаките е, че белият лебед бил знак на доброто, а черният- на злото… И как един чернокож танцьор може да изиграе белия лебед? Като всичко това, според джендърите с расистски оттенък, е брутално нарушаване на равноправието…

 

Тази крайна реакция показа, че атаките, отнесени към популярни произведения на изкуството, трудно ще бъде прието, особено в Европа, и скандалът неусетно поутихна и отшумя. Имаше посегателства и срещу шедьоври на киното като „Отнесени от въхъра“, заради сцени с чернокожи прислужници.

Беше редактирана и вечната детска класика „Пипи дългото чорапче”, тъй като Астрид Линдгрен „си позволила” да определи бащата на героинята си като „негърски крал” – в духа на новата политкоректност той вече е „племенен крал”. А пък прочутите в цял свят „Десет малки негърчета” на Агата Кристи поне от десетилетие вече се издават под ново име, дори у нас, в България. „Под ножа” на новите комсомолци попаднаха десетки класически произведения, филми, шоута.

Тези опити за провокации са контекста, който у нас имат свои аналози, главно по джендърската тема, и се правят в последно време на различни нива, които включват както терена на изкуството, така също и детската аудитория.

През седмицата, наред с проблемите около Ковид-19, няколко събития фокусираха вниманието. В закона за домашното насилие, който се обсъжда в НС, във връзка с наистина тревожно избуялата  по време на карантината агресия в семействата, се появи странен казус. В преходните и заключителни разпоредби на въпросния закон има текст, който определя брака като равноправен съюз между двама пълнолетни, но не между мъж и жена, както пише в конституцията, както е и по християнските канони. Появиха се реакции, че отново се отваря „джендърската тема” и по такъв страничен път се появява вратичка за еднополовите бракове… Една тема, доста дъвкана публично и завършила с решение на Върховния съд, че тази част от Истанбулската конвенция просто противоречи на конституцията.

Да, но и така не се сложи точка. Все по-упорито се говори за правата на еднополовите двойки в България, дори и за правата на техните осиновени деца. Дори на пазара у нас се появи детска книжка, която да защити именно децата на еднополовите двойки, те да не се чувстват различни от околните. Представяте ли си?

Според приказката „Мравин и планетата гора“ от авторка с псевдоним Великан Василева, предназначена за подрастващи между 3 и 6 години, семейство могат да бъдат и еднополови птици и лебеди. И в този смисъл децата на еднополовите двойки да са спокойни – има в гората като тях… Малкият Мравин, който търси своя дом, вижда женска двойка птици, които живеят заедно, както и два мъжки лебеда, които се обичат и също съжителстват. Според издателите, децата на еднополовите семейства трябва да бъдат подкрепени с тази приказка, като разберат, че освен техните родители има и други такива. Значи – имаме си книжка за деца, в която различните трябва да получават подкрепа. Странното е, че такъв проблем, според издателите, е свързан и с други различни в обществото като ромите, например… Но за тях не се пишат приказки…

Вече е ясно, че лансирането на джендърската тема в контекста на домашното насилие и защитата на различните в обществото е само едно лицемерно прикритие за признаване на съществуваща група, спрямо която се подхожда избирателно.

Да, когато става дума за създаване на представи на деца, дори в книжки, обществото настръхва. И то с право! „Мравин и планетата гора“ не е първи опит на нашенска почва.

Преди години в Столичния куклен театър в класическата приказка „Хензел и Гретел“ открито Баба Яга се изпълняваше от актьор-мъж. Трудно след това може да се затвърди представата у децата, че баба е жена… Това беше последното ни семейно посещение на този театър в София. Но сега вече сме напред,  телевизионното популяризиране  на Баба Яга в шоуто „Маскираният певец“ беше с изпълнител Боби Турбото. Значи настъпателно действаме за преобръщане на представите, този път в рамките на тв шоу и някак съвсем безболезнено като че ли… Само на пръв поглед!

Преди година излезе и игрален детски филм „Лили рибката“, който освен показван по фестивали, бе излъчен и по БНТ. В него открито е посвещението на защитата и дори драмата на джендърската тема. Уж незабелязано, тя навлиза чрез различни изкуства, и то в съзнанието на младите… Докато се превърне във факт, незаобиколим факт, спрямо който ще се променят закони и ще се води публична битка за преобръщане дори на класически произведения…

И тук още един пример, развиващ темата за равноправието на различните – игралният филм „Страх“ на актьора Ивайло Христов. Филм, показван на фестивали и печелил награди, но не стигнал още до българския зрител. Но не само заради разпространението си, а заради темата – безработна учителка се влюбва в мигрант, чернокож, който намира в плевнята си на село. Тяхната любов е неприета от съселяните. Това е и драмата на филма. Но има и друго. Както „Лили рибката“ така и „Страх“ са филми, финансиран от държавата, за да се появят на бял свят. В тази криза точно такива ли са сюжетите и проблемите, с които трябва да занимаваме българския зрител, който и без това не е много запален по българското кино?! Но… Тук има едно „но“. Оказва се, че филмът „Страх“ може да бъде номиниран от българска страна да се яви на „Оскар”-ите, които промениха правилата си за награждаване. Там имат шанс филми, които обхващат герои от различни раси и техните проблеми… Значи се действа според новите правила на новата цивилизация… Така е в 21-и век.

Ето така върви света и ние с гайдите май не се вписваме като обществени нагласи много-много в картинката. Това е проблем за сериозен размисъл и за страни като европейските. Ясно е, че не е голям шанса да се припознаят в промените на американските „Оскар”-и творците от стария континент. Това не е ли ново неравенство? Да не говорим за художествените качества, които явно са поставени като критерии на доста по-задни позиции. Изкуството вече трябва да е с политкоректни етнически и сексуални квоти…

Това са все въпроси, които ще имат развитие в бъдеще. Но трябва да сме предупредени! Защото тук ще вмъкна един личен разказ, който неотдавна просто ме остави безмълвна – то е ярко свидетелство за „новата нормалност”, която вече чука и на нашите врати.

Неотдавна приятел-финансист ми разказа една потресаваща история. Дъщеря му учи в Испания, в уважавано училище в Мадрид, където цялото семейство живее от години. Детето е в разгара на пубертета – на 16 години, тоест в 10 клас. При старта на тази учебна година отпред, на дъската, се строили директора, класната ръководителка и дете от класа – испанско момче. Учителката обявила на хлапетата, че техният съученик занапред желае останалите да се обръщат към него с новото му женско име, тъй като осъзнал сексуалната си идентичност и скоро щял да започне терапия за смяна на пола. Целият клас бил заставен да аплодира момчето-момиче. Говорим за дете на 16 години, в 10 клас, още полово незряло и вероятно объркано… Но категорично решено да си сменя пола!

Когато вечерта дъщерята на моя приятел ентусиазирано разказала вкъщи за случилото се, разбираемо родителите му останали меко казано изумени. Бащата бил възмутен от случилото се и направил остър коментар. Дъщеря му изригнала срещу него – нарекла го расист, хомофоб, зъл човек и заявила, че се срамува от неговата изостаналост. Не му говорила повече от месец. Човекът се чул с родителите на други ученици от класа – реакцията и на техните деца била идентична, всички те намирали случващото се за напълно нормално и заклеймявали „тесногръдите” си родители. „Разбираш ли – каза ми моя приятел – успяха да промият мозъците на децата ни. Възпитават ги, че да си смениш пола на 15-16 години е нещо напълно естествено и всички трябва да аплодираме подобни неща”.

Така че, уважаеми сънародници – пазете децата! Неслучайно точно оттам започва пропагандата – вече и в България.

Проф. Мирослава Кортенска за „Уикенд“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар