Красивата Божидара и битката между един бъбрек и безброй мечти

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

За какво мечтаете днес? По-хубава работа? По-добра заплата? Нова кола? Последен модел телефон? Приказна сватба на морския бряг? Две деца – момче и момиче? Къща на село? Внуците да са добре и да идват по-често?

А 28-годишната Божидара Павлова от софийското село Алдомировци мечтае само за едно нещо – за бъбрек. Билетът й за живот, който да й позволи да има по-обикновени, банални мечти. Като нашите.

През последните години красивото младо момиче участва в свой личен житейски “Сървайвър”, чиито ежедневни изпитания включват операции, трансплантация, тежки лекарства, опасни усложнения, отхвърлен бъбрек, машина за хемодиализа.

Един шанс Божидара вече получи преди 15 г., когато банална инфекция, която всяко дете хваща по няколко пъти на сезон, неочаквано се превръща в страшната диагноза “терминална бъбречна недостатъчност”. След множество бюрократични перипетии и невъзможност операцията да бъде извършена в България й трансплантират орган в чужбина.

И сякаш зарът се обръща – малката Божи е относително добре. Животът й тръгва както си го е представяла в безкрайните дни на легло – завършва училище, записва право в Софийския университет, започва да си позволява да мечтае за “обикновени” неща, точно като нас.

 

Снимки: Gettyimages и личен архив; Колаж: Dir.bg

 

Закратко.

През септември миналата година присаденият бъбрек отказва. Единственият член на семейството й, който може да й стане донор, е майка й, но от стреса тя развива диабет и този вариант отпада. Търси се нов трупен донор, който пак, както преди 15 години, да й даде възможността отново да мечтае. Листата за чакащите за трансплантация у нас обаче е дълга, а шансовете на Божи намаляват с всеки изминал ден, тъй като хемодиализата, на която 28-годишната красавица ходи два пъти седмично в болница “Токуда”, дава живот, но отнема от здравето, и скоро тя може да стане неоперабилна. Десетки хора, с които е прекарала живота си из болниците, така и не са дочакали голямата си мечта – нов бъбрек…

Затова тя и близките й започват “втори сезон” на личния си “Сървайвър”. Сценарият е ясен – започват да търсят варианти – и пак писма до клиники в чужбина, куп изследвания, епикризи, попарени надежди – няма трупни органи, осигурете си донор и го правим веднага, чакайте, пишете пак след известно време, желаем ви успех…

Лъч надежда

Лъчът надежда идва от клиника по трансплантология и хематология в Беларус, откъдето й отговарят, че има шанс. Законов. Цената на шанса й е около 200 000 лева, необходими за самата операция и множеството предварителни изследвания и подготовка за нея. Божидара все още не е успяла да събере цялата сума. А времето изтича между капките на машината за хемодиализа, защото всеки ден на нея е потенциално ново усложнение и намаляване на възможността да бъде трансплантирана…

Междувременно красивата “сървайвърка” от Алдомировци се е преборила с едвам спасен трансплантиран първи бъбрек, който отказва; парализа на десния крак вследствие на комата, в която изпада и сетне като по чудо прохожда отново; отключване на костно-мозъчно заболяване; съмнение за рак; неконтролируемо, екстремно високо кръвно налягане заради бъбречните проблеми; множество кръвоизливи в цялото тяло; цитомегаловирус и други сложни термини и диагнози, които едно младо момиче не трябва да разучава и знае, освен ако не е студентка по медицина.

Твърде много за един 28-годишен живот, нали? Не ти остава време за мечти.

 

Снимки: Gettyimages и личен архив; Колаж: Dir.bg

 

Втори шанс

Все пак я питам за какво мечтае, ако успее да събере нужните й още около 90 000 лева и получи бъбрека, който ще й даде шанс за нормален, истински, “банален” живот. “Време ми е да създам семейство. – усмихва се плахо Божи и допълва: Много, много искам деца”. Тя има момче до себе си, което я подкрепя да не се предаде и този път. “Без него няма да издържа психически. Любовта дава крила”, казва още красавицата, която мечтае да пристъпи не само в ритуалната, но и в съдебната зала като юрист.

Дали ще има втори шанс, зависи от всички нас, от лекарите и от Бог.

“Защото хемодиализата не е лечение, тя е животоподдържаща процедура, която е изключително увреждаща, а средната продължителност на живота на хора на диализа според информацията в интернет е 3-5 години. А аз просто искам да бъда майка, баба, щастлива… Тежко ми е да пиша самосъжалителни слова, за да изпрося съжаление от хората. Усещането на физическа слабост е толкова покосяващо, че само безпомощността по промяна на обстоятелствата е по-съкрушаваща. Благодаря на приятелите, които разпространяват публикациите във връзка с кампанията ми! Благодаря и на всеки един дарител!”, споделя Божидара Павлова, която мечтае за банални, обикновени мечти. Като нашите.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар