Кръстова гора – чудесата се случват

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

КРЪСТОВА ГОРА – ЧУДЕСАТА, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ

Кръстова гора представлява едно прекрасно място за почивка, размисъл и хармония . Кръстова гора е  едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой вярващи целогодишно.Природата около християнския комплекс е много красива и районът привлича природолюбители и хора, търсещи спокойно място за почивка и отмора.

Легендата, която кара вярващи от цялата страна да посеят  Кръстова гора, е че тук се намира частица от Кръстовият кръст.

В началото на комплекса от параклиси пред нас се разкрива църквата „Покров на Пресвета Богородица”, която е завършена през 1995 г. В ляво от нея се намира алея, стигаща до върха, на който е разпложен големият метален кръст. Около самата алея са пръснати  няколко параклиса, посветени на 12-те апостола.

На всяка крачка тук, човек се натъква на чудотворни и мистични символи. Казват, че всяко камъче е белязано с кръст. Обичайна гледка е да се разминаваш с хора, забили поглед надолу, събиращи като безценни реликви и талисмани от кръстните камъчета, пръснати по земята – за здраве и да ги пазят от зли сили.

Реклама

Другото място, което привлича поклонниците, е лечебното аязмо и чудодейният дъб, надвесен над него. Неговите клони и корени са преплетени така, че оформят сложен отвор, през който се смята, че може да се промушат само праведниците. В тесните хралупи вярващите пъхат ръцете си, с надеждата да получат изцеление на болежките, от които страдат.

Ако се чудите как да избягате от стреса и напрежението, посетете Кръстова гора. Пълната изолация на святото място и атмосферата ще ви пречистят и презаредят с енергия, вяра и надежда.

ИСТОРИЯТА НА КРЪСТОВА ГОРА :

Майката Св. царица Елена, в чест на тази победа и че синът й Св. цар Константин е провъзгласен за император на цялата Римска Империя, решила да построи на Голготския хълм Величествен храм – Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници, разпнати заедно с Иисуса Христа. И трите кръста много си приличали и кой е на Иисуса Христа, не могли да определят. В това време се задало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът се размърдал, оживял и се изправил. Това необикновено чудо зарадвало клетата майчица и сродниците, които придружавали погребението, и те започнали да прегръщат оживялото момче. Други пък, които придружавали Св. царица Елена, прегръщали и целували Кръста Господен. Така Кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло. Това станало на 14 септември -денят, определен за поклонение на Св. Кръст и го наименували Всемирното Въздвижение на Честния Кръст – празник, който се празнува и чества и до ден днешен! Всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали. Но знаем че християнството се е разпространило по цялата земя. Християни имало в Галия (днешна Франция), Британия (Англия), във всички северни страни, но тъй като нямало днешната техника и превозни средства, хората не можели да дойдат и да се поклонят на Животворния Кръст.

Единствените средства за пътуване били магарето, конят, камилата, платноходките, лодките с гребла. Благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Констинопол (Цариград)- любимият град на Цар Константин, тъй като той го основал. Там също имало Патриарх и Патриаршия. Частта, която дали на Константинополската Патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро. И всяка година, на празника Въздвижение на Честния Кръст, се откривала за поклонение и колкото болни се докосвали до парчето от Честния Кръст, оздравявали. Тръгнали тълпи от страдащи и болни хора към Константинопол на поклонение.

България пада под турско робство през 1393-96 г., а Константинопол пада под турско робство през 1453 година. Турският поробител разграбил града, ограбил и Патриаршията и раклата с парчето от Честния Кръст била прибрана в султанските дворци. Монасите от Бач-ковския манастир Св. Богородица, като разбрали, че султанът присвоил раклата, решили, че една торба жълтици е достатъчна да го съблазнят, за да им предаде святата реликва с Честния Кръст. И така станало. Монасите получили раклата със Св. Кръст, пристигнали в Св. Бачковска обител. Тук започнали да прииждат поклонници от цялата страна и от съседните страни на България. Но както знаем от историята, Бачковският манастир много пъти е ограбван и опожаряван и затова решили раклата с Честния Кръст да се съхранява в манастира Св. Троица в Централните Родопи до село Борово. И оттогава манастирът започнал да се нарича Св. Троица Кръстова гора. Тук, в манастира, Св. Кръст бил в безопасност от крадци. Всяка година, срещу празника Всемирно Въздвижение на Честния Кръст, раклата със Св. Кръст се носела с литийно шествие през бърда и чукари по кози пътеки, с песнопения през Марциганица и през Клувията до манастира. Отслужвала се Св. литургия и водосвет, а на другия ден богомолците отново тръгвали с раклата обратно за Кръстова гора.

Ако отидете на 25-ия ден след Великден в Бачковския манастир, ще видите едно голямо шествие: носи се литийно чудотворната икона на Св. Богородица от Асеновград, от църквата Св. Благовещение до Св. Бачковска обител. Извършва се Св. литургия и водосвет и след обяд пак се връща обратно в Асеновград, придружена от хиляди богомолци. Същото литийно шествие ставало и с раклата с парчето от Св. Кръст от Кръстова гора до Бачковския манастир, и обратно.
Тържествени моменти на вяра, благочестие и благ одата Божия благословия на изстрадалия народ!
Богослужението се извършвало след полунощ, в петък срещу събота, в чест на снемането на Светото Тяло на Господа Иисуса Христа от Кръста. И ние подражаваме на тази стара традиция и служим винаги през нощта – петък срещу събота, а в неделя и на другите празници службите са сутрин от 9 до 11 часа.
Кръстова гора е едно от най-светите места в нашата страна и тук през нощните служби, на кръста, отстоящ на 200 м от новата църква, се явяват светлини и други явления, които се виждат и от вярващи и от невярващи, от християни и мохамедани, които идват тук да търсят Божието благословение и за здраве.

ПРЕДАНИЕТО ЗА КРЪСТОВА ГОРА:

Преданието говори, че тук, на Кръстова гора, е идвал и Св. Патриарх Евтимий – Търновският Светител, който бил заточен в Бачковския манастир от турските поробители. Той се срещал с монасите и другите съжители на манастира, напътствал ги и им давал кураж и сила да преодоляват всички трудности, в името на Иисуса Христа и Светата Троица.

Преданието говори, че след покръстването на България от Св. Цар Борис I, неговият син Кормисош заради това, че пръв приел Христовата вяра, бил възнаграден да управлява Родопската област. И на този родопски масив построява крепостта Кормисош и вероятно първата манастирска църква „Св. Троица“ около 8-9-ти век. Цялата местност от Кръстова гора до село Белица и на юг от него още се нарича Кормисош. Тук е построена и правителствената резиденция „Кормисош“, заедно с развъдното дивечово ловно стопанство.

Петнадесети век е мрачният период за родопското население. България пада под турско робство в 1396 г. Първите години турският поробител не се е занимавал с религиозните традиции и вяра в Христа, но през 15-ти век той решил да асимилира най-първо родопското население, като го помохамеданчи, за да може по-лесно да го владее. По чепинското корито тръгнали башибозуци, предвождани от имами и ходжи, тъй също по лъкинското дефиле тръгнал жестокият Неджит Хасан ага, също придружен от тълпа надъхани ислямисти, ходжи и имами с едничката цел да асимилират родопчаните и да ги направят покорна рая на султана.

От днешното Белово до Станимака (Асеновград), говори историята, са били изгорени 200 църкви и 118 манастира. За да затвърдят исляма, турците зверски са се саморазправяли с българите. Който не приемал исляма, бил ограбван и обезглавяван. Представяте ли си какъв ужас, какво унижение, какви мъки е изтърпяло това изстрадало родопско население?! И не е случайно, че българомохамеданите и до ден-днешен се наричат помаци, т.е. помъчени изстрадали хора – българи!

Из книгата „Чудесата станали на Кръстова гора“ от Ставрофорен свещеноиконом Васил Аринински – Игумен на манастира „Св. Троица“ – Кръстова гора. 

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар