Кьовеши го сложи на Боко с 200: Европрокурорите ни няма да гледат бг дела

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Лаура Кьовеши, срещу която кабинетът Борисов 3 гласува в Брюксел, пак разтрепери управляваките у нас! За ужас на властта, предложените от нея наши представители в европрокуратурата няма да гледат бг дела и няма да могат да им въздействат(замитат, прибират в каси, проткат). Такива правила наложи Кьовеши на подчинения й орган на ЕС.

Европейските делегирани прокурори (ЕДП) няма да могат да работят по национални дела, те ще наблюдават само такива производства, които са от компетентността на Европейската прокуратура (ЕП). Такива правила за работа е приела колегията на ЕП, стана ясно от думите на българския европейски прокурор Теодора Георгиева пред БНР.

„Българските делегирани прокурори няма да работят по дела, свързани с българската прокуратура и български национални дела. Регламентът дава такава възможност, но гласуваните от колегията на Европейската прокуратура правила за условията на работа на ЕДП изрично предвижда, че те не могат да работят други дела, освен дела на Европейската прокуратура. ЕДП не могат изобщо да извършват каквато и да било дейност – платена или безплатна, извън предмета на дейността на ЕП. В случай, че това се случи, те трябва да искат разрешение от европейски прокурор.

Ако на европейските делегирани прокурори им бъдат възложени национални дела, тогава държавите членки ще трябва да възстановят сумите, които са били дадени от Европейската прокуратура за времето, за което е заплатен този труд“, обясни Теодора Георгиева, предаде news.lex.bg.

Не само регламентът, но и българският закон не ограничава дейността на ЕДП по отношение на националните дела. При обсъждането на промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов изрично заяви, че българските делегирани прокурори ще могат да работят и по български дела. От БСП пък настояваха ЕДП да се занимават само с европейски дела. Сега този спор намери своето решение в правилата на колегията на европрокуратурата.
Що се отнася до това дали има гаранции за независимостта на делегираните прокурори, Теодора Георгиева обясни, че не е възможно шефът на ЕДП да му се обади и да се намеси в разследване, което е от компетентността на европрокуратурата.

„Делата се разпределят на случаен принцип на 15 различни камари, които са съставени от трима прокурори от три различни държави плюс европейски прокурор, който наблюдава това дело. Във всеки един момент ЕДП ще трябва да изпращат информация за състоянието на разследването, броя на заподозрени лица, за предстоящите действия, проектите на решения и т.н.

Камарата не може да им каже да прекратят дело, ако те искат да внесат обвинителен акт. В същото време те трябва да се съобразяват и с указанията и наблюденията на европейските прокурори, които са 23 от 23 различни държави членки, като делата на всички държави ще минат през всички тези хора. Не е възможно да има вмешателство, което да не бъде установено и което да не си проличи. Това, което се работи по тези дела, е изключително по документи и с проследяване на движението на парични потоци. Тези факти може да се установят, регистрират и проследят. Изрично е предвидена възможността да се изземват дела и да се възлагат на други прокурори“, обясни Теодора Георгиева.

По думите ѝ април-май 2021 г. е оптимистичният срок, в който Европейската прокуратура ще започне да работи по дела. Дотогава ще продължи решаването на организационни въпроси.

Теодора Георгиева обяви, че от август 2020 г. с колегите ѝ приемат различни правила във връзка с организацията на работа – например такива, свързани с дисциплинарни процедури.

Сега в 23-те държави членки, които се присъединиха към Европейската прокуратура, вървят процедури за подбор на европейски делегирани прокурори. Надеждите са те да приключат до пролетта и тогава да започне същинската работа по разследванията.

В отговор на въпрос Георгиева обясни, че България ще има 10 европейски делегирани прокурори на база на данни, предоставени от Върховната касационна прокуратура, за броя на преписките и делата от компетентността на европрокуратурата, независимо от това дали те вече са в съда, или още са на фазата на разследването. Решаваща роля е изиграл и фактът, че у нас прокуратурите са на районно, окръжно, апелативно и върховно ниво, а едно дело се движи по инстанциите и би било добре прокурор от съответното ниво да влиза в съдебна зала.

Общият брой на ЕДП е 140, като държави като Румъния и Италия ще имат около и над 20, Словакия – 7-8, а Хърватия, Естония, Финландия, Люксембург – по двама.

„Истината е, че тук със статистиката имахме дебат. От една страна, колеги казаха, че техните държави са подали нереалистично малък брой дела. От друга страна, понеже въпросът е свързан с организацията на работа на камарите, тези бройки подлежат на преценка, сега правим прогнози. Броят на европейските делегирани прокурори зависи от първоначалните данни, които са подали държавите и второ – от чисто теоретични и хипотетични предположения. Зависи и от териториалната и функционална компетентност. Например Германия е федерална държава и е нормално да има 15-20 делегирани прокурори“, обясни Георгиева.

Това, което трябва да реши колегията на европейските прокурори до пролетта, освен да изчака излъчването на ЕДП, е свързано и с изграждането на информационна система за управлението на делата. Тя трябва да осигури достъп на прокурорите до всички преписки и дела от всички държави, включително да се свърже с OLAF, Европол и Евроджъст.

Според прогнозите на Теодора Георгиева Европейската прокуратура ще бъде натоварена с работа, ще има и много въпроси, които може да не намерят отговор, ще има преюдициални запитвания, а вероятно и разнобой в практиката. „Структурата е голяма, задачата ѝ е голяма, ние не вървим по утъпкан път. Но с общи усилия ще се справим“, каза тя.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар