Лидерът на талибаните пристигна с американски самолет в Кабул: Кой е Абдул Гани Барадар?

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Властта в Афганистан е в ръцете на талибаните от няколко дни. След превземането на столицата Кабул на 15 август най-важното събитие за фундаменталисткото движение бе тържественото посрещане на Абдул Гани Барадар – лидерът с най-голям авторитет сред талибаните.

Качен на американски военен самолет C-17A, принадлежащ на катарските ВВС, Абдул Гани Барадар пристигна тържествено в Кабул преди два дни. Очаква се много скоро той да поеме официално властта в страната.

Кой е Абдул Гани Барадар?

Роден през 1968 година в южната част на Афганистан, лидерът на талибаните принадлежи към етническото мнозинство на пущуните, от които произхождат и голяма част от бойците и привържениците на движението.

Още като тинейджър той се сприятелява с Мохамед Омар – един от най-влиятелните муджахидини, който по-късно става основател на движението на талибаните и президент на страната в периода 1996-2001 година.

Именно Омар дава прякора Барадар, превърнал се в име на Абдул Гани. На български барадар може да се преведе като брат.

 

Омар и Барадар се бият рамо до рамо във войната на муджахидините срещу Съветския съюз. Двамата израстват до едни от най-влиятелните фигури в движението, получаващо финансова и военна помощ от САЩ.

След изтеглянето на съветските войски и краха на подкрепяното от тях комунистическо правителство, религиозните и племенни съюзи, обединени под шапката, на муджахидините влизат в конфликт.

През 1994 годна Мохамед Омар и Абдул Гани Барадар са двама от четиримата съоснователи на талибаните. Те успяват да обединят около себе си значителна мощ и печелят битката за властта в страната само две години след създаването си.

Мохамед Омар губи окото си в битка със съветската армия

Снимка: Wikimedia

По време на режима на ислямските фундаменталисти Мохамед Омар става президент на Афганистан. Той дава високи и отговорни постове на своя най-близък и доверен приятел. Барадар се издига до военен министър на Афганистан и пръв заместник на Омар.

САЩ нахлуват в Афганистан през 2001 година и за по-малко от месец успяват да овладеят ключовите точки в страната. На пръв поглед с властта на талибаните е приключено.

Голяма част от бойците и лидерите им обаче бягат в планините, където не само се укриват, но и започват да водят успешна съпротива.

Местоположението на Мохамед Омар е трудно да се установи. Според някои той живее до смъртта си в Пакистан. Има данни да се е укривал в къща, намираща се само на 4 километра от една от най-големите американски бази в Афганистан.

И докато Мохамед Омар е в неизвестност, реалното лидерство е в ръцете на Абдул Гани Барадар. Той е бойният командир на талибаните и дори предлага две сделки за мир на американците – през 2004 година и 2009 г.

Барадар бавно, но сигурно се превръща в разпознаваемото за публиката лице на ислямското движение.

Арестуване от Пакистан, освобождаване от САЩ

Американската армия не успява да победи талибаните в провинцията

Снимка: Getty Images

В ранните часове на 8 февруари 2010 година Абдул Гани Барадар е арестуван в столицата на Пакистан – Карачи. Задържането му е пълно с мистерии, но всичко сочи, че то е организирано индиректно или дори директно от американското разузнаване.

Пакистан, който негласно често е помагал на талибаните извършва ареста, преследвайки геополитическия си интерес в Афганистан.

Името на Барадар не присъства в списъците на арестуваните високопоставени талибани, които Пакистан по-късно пуска от затвора. Смята се, че авторитета и влиянието на афганистанеца са твърде големи и може да се окажат пречка в плановете на Карачи.

През 2018 година САЩ отправя официално искане към Пакистан да освободи Барадар. Държавната власт се подчинява на желанието на американците. Барадар е пуснат от затвора и качен на самолет за Катар.

Междувременно Омар е починал от туберкулоза. Така след освобождаването си Абдул Гани става официално най-високопоставеният талибан на свобода. През 2020 г. именно той подписва споразумението от Доха, като официален представител на ислямското движение. Договорът урежда изтеглянето на американските сили от Афганистан.

Споразумението от Доха на практика информира талибаните, че ако спазват определените им от американците условия, то 14 месеца след подписването САЩ ще предприеме пълно изтегляне.

Талибаните удържат на думата си, и използват времето, за да натрупат и организират сила, която да превземе цялата страна в рекордно бързо време, след като американските войници си тръгнат.

Бъдещ президент

Американският дипломат Залмей Халилзад подписва споразумение с лидера на талибаните Абдул Гани Барадар

Снимка: AP/БТА

Постигнахме победа, която никой не очакваше. Време е да помислим за това как ще служим и защитаваме хората си, за да им осигурим бъдеще“, заявява Барадар в телевизионно обръщение.

Скоро след превземането на Кабул Барадар пристига в Афганистан. Той каца в афганистанската столица с американски военен самолет, принадлежащ на Катар. Връзките между САЩ и близкоизточната страна са на най-високо ниво и описвани като “стратегически”.

По всичко личи, че Барадар или ще оглави правителството на талибаните или ще управлява страната в сянка, запазвайки най-високия възможен авторитет сред бойците на фундаменталистите.

Барадар вече е осъществил редица срещи с американски, руски и китайски дипломати, подготвяйки се за връщането на талибаните на власт от 2020 година.

Той прави заявка, че този път движението няма да стига до крайностите, с които е запомнена властта на талибаните в края на миналия век.

Тогава публичните екзекуции, убиванията с камъни и потъпкването на всички права на жените се бяха превърнали в реалност. Талибаните бяха забранили танцуването и превърнали всички кина в Афганистан в джамии.

Днес реалността в централноазиатската страна е различна. Младите хора са израсли в един по-светски режим, улиците на Кабул са станали по-шарени, а налагането на крайна религиозна догма – по-трудно.

Спазването на дадените от Барадар обещания изглежда логично на този етап. Талибаните трябва да подсигурят властта си вътре в страната, да избегнат голяма съпротива срещу тях и междувременно за се запазят от евентуални удари по тях от вън. Дипломацията е особено важна за оцеляването им. Предстои да видим дали в следващите години старите практики на публични екзекуции и средновековни норми няма да се завърнат.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар