ЛИЧНА ДРАМА: Дългият път от покварата до самотата

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Отдавна завиждах на хармонията в семейството на Гита. Винаги усмихнати и гостоприемни, родителите й имаха всичко, до което аз не можех да се докосна.

Гита често ме канеше да нощувам в дома й и имах възможност да наблюдавам как баща й се отнася към майка й. Изглеждаше много внимателен с нея, ухажваше я като истински джентълмен. По-късно осъзнах, че той не се различава от лъжливите мъже, търсещи временни удоволствия. Понякога случайно го улавях да спира поглед върху гърдите ми. Страхувах се да го гледам в очите, защото знаех, че там ще видя похотливи желания. И ето че настъпи нощта, която завинаги ме откъсна от детството и ме захвърли в бездната на покварата.

Майката на Гита се разболя и влезе в болница за лечение. Приятелката ми ме помоли да остана у тях. Когато тя заспа дълбоко, тихо се измъкнах от леглото и влязох в спалнята на родителите й. Щом ме видя по пижама, баща й бързо протегна ръце и ме притегли към себе си. Беше превъзбуден, готов да разкъса на парчета крехкото ми тяло. Като обезумял се нахвърли отгоре ми, без да му пука, че в съседната стая спи собствената му дъщеря.

На сутринта, докато Гита си взимаше душ, той ми подхвърли една банкнота, намигна ми и ясно ми даде да разбера, че тепърва ни очакват горещи нощи. Само че аз нямах намерение да продължавам авантюрата си с него. Исках единствено да се уверя, че и свестните съпрузи и бащи могат да си загубят акъла по сексапилна млада жена. За съжаление тръгнах по стъпките на мама. Предпочитах обвързани мъже, без значение дали са само сгодени или семейни, а след няколко нощи с тях си тръгвах. Важното за мен бе да ми плащат.

За пръв път изпитах истински чувства към Веско. Той живееше с майка си и не познаваше развратната природа на жени като мен. Верен, принципен, трудолюбив и отговорен, Веско ме накара да повярвам, че мога да бъда различна. Оженихме се набързо и още по-набързо се разведохме. Година след като родих дъщеря ни, брачният живот ми омръзна. Мислех си, че няма по-голяма скука от това, да се въртиш цял ден около печката и да гледаш бебе. А и свекървата постоянно вървеше след мен и ми досаждаше със съвети. На фона на цялата тази скука аз не можах да се привържа към дъщеря си.

Един ден не издържах, оставих я в ръцете на баба й, събрах си багажа и се върнах в родния дом. А там ме очакваше майка ми, която вече бе изгубила красотата си и не можеше да разчита на парите от случайно забърсани любовници. Сега аз трябваше да я издържам.

Малко след като навърших 45, мама се разболя и почина. Не се мъчи много – премина към онзи свят с лекотата, с която изживя целия си живот. Трудно преживях загубата й. Беше тъжно изпращане: до ковчега й бяхме само аз и доста по-младият ми любовник – Цветелин. Никой от нейните мъже не присъства. Дори дъщеря ми отказа да дойде, тъй като нямаше силна връзка с баба си. След смъртта й Цветелин се премести вкъщи. Въпреки че не беше майка за пример, аз искрено я обичах. Плачех неутешимо, а Цветелин ме прегръщаше и се кълнеше, че никога няма да ме остави. Повярвах му. Но точно като мама, и аз надебелях, по лицето ми се появиха бръчки, състарих се.

На 40-ия ден от смъртта й моят любим ме убеди да продадем апартамента и да си купим къща с басейн и голям двор. С подробности ми описваше каква романтика ни очаква там и колко спокойно ще си живеем двамата. Рисуваше ми невероятни картини – как ще стоим на хладно до басейна, хванати за ръка, и ще се радваме на огнения залез. Подмамена от сладките му думи, продадох жилището, той каза, че е намерил хубава къща и… Тук идилията свърши.

Една сутрин, като се събудих, разбрах, че Цветелин е изчезнал с парите от продажбата. На нощното шкафче бе оставил бележка само от два реда: „Дотук си, стара чанто! Подарих ти достатъчно от свежото си тяло и много време от младостта си. Сбогом!“

Останах напълно сама. Нямам работа, нямам мъже. Кой ще се хване с жена на моята възраст! Понякога ходя в града, обикалям заведенията и моля клиентите за дребни пари. Лъжа ги, че съм си изгубила портмонето. И изглеждам зле – небрежно облечена, напълно отчаяна. За щастие се намират добри хора, които ме съжаляват и ми дават по някой лев, но има груби и безсърдечни – гонят ме като куче. Знам, че нищо хубаво не ме очаква. Майка ми поне си отиде от този свят обичана – не от мъжете, с които преспиваше, а от дъщеря си. А мен кой ще изпрати в последния ми път, след като дори единственото си дете не успях да заобичам…

Ана
„Лична драма“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар