Лъсна цялата прелест на прехваления български модел за борба срещу коронавируса

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

„На маймуни ни направиха.” Не знам какъв е произходът на тази фраза, но тя като че ли се утвърди трайно в езика при най-различни житейски ситуации. Във всеки случай изглежда универсално приложима към кажи-речи всичко, свързано с управлението на държавата.

Хаосът с ваксините

Миналата седмица от телевизионния екран я произнесе общопрактикуващ лекар от София – за да опише ситуацията, в която се намират колегите му покрай ваксинацията. И как с пускането на новата електронна система за записване, вместо да изчезне, хаосът се задълбочи още повече. Общопрактикуващите лекари са подложени на изнурително, унизително и безплодно чакане за ваксини. Редихме се на опашки на студа и снега, като едно време за банани, в момента колегите искат да се откажат, но искам да ги призова да не го правят, защото сме поели отговорност към нашите пациенти, каза лекарят.

Основните потърпевши от тази гавра са именно пациентите. И то най-уязвимите – „хора с придружаващи заболявания и по-възрастни, точно тези, които пълнят болниците и трябва да бъдат ваксинирани приоритетно”. Те са се записали при личните си лекари още през януари, но сега за тях ваксини няма.

Не е за завиждане обаче и положението и на другите, записали се в новата електронна система. Тя може би щеше да е много полезна, ако беше пусната навреме, още преди началото на кампанията. А сега стана източник на куп недоразумения. Като невъзможния „избор на ваксина” например, който обезсмисля цялото упражнение. Като онзи софийски ДКЦ, който няма имунизационен център, но пък фигурира в електронната платформа и събира пациенти за имунизация. Или като варненския ДКЦ, в който организацията вървяла много стройно, докато не се оказало, че в новата система всичките им часове за ваксинация са дублирани.

Накрая, както помним, за капак на всичко се намеси премиерът, който явно се възприема и като главен имунолог на републиката, и забрани масовата ваксинация до второ нареждане.

Хаосът с мерките

„На маймуни ни направиха” и с т.нар. противоепидемични мерки. Те бяха объркани, закъснели и непоследователни и миналата година, но през тази лъсна цялата прелест на прехваления „български модел” за борба срещу вируса. На практика вече близо два месеца се движим обратно на здравия разум и елементарната логика. През януари, когато на хоризонта вече ясно се виждаше задаващата се трета вълна, тласкана от новия вариант на вируса, бяха отворени училищата и както можеше да се очаква, бройките тръгнаха нагоре. През това време ни успокояваха, че „нарастването е постепенно” и непрекъснато повтаряха, че „мерките у нас са най-правилни”, „най-либерални”, че „ситуацията е под контрол” и „българите не усещат, че има пандемия”. Така отвориха и фитнесите и моловете. Числата нараснаха още по-застрашително, което обаче не попречи да бъдат отворени ресторантите (както беше наредил разбиращият от всичко премиер), кафенетата, игралните зали, казината и какво ли не още, така че не остана почти нищо затворено.

Дни по-късно, когато нарастването вече не беше постепенно и ситуацията излезе от контрол, те се плеснаха по челото и откриха онова, което всички отдавна знаеха и очакваха. „В третата вълна сме, не знам кой внушава на хората, че всичко е преминало”, завайка се всезнаещият премиер, който седмици наред внушаваше точно това. И мерките тръгнаха наобратно. Но пак половинчато и непоследователно – спряха плановия прием в болниците например, но оставиха ресторантите отворени. Или: днес затварят театъра във Варна и фитнесите в Благоевград, утре пак ги отварят.

Българският модел

Навсякъде в сериозните държави въвеждането или отменянето на едни или други ограничения е предвидимо и последователно, съобразено с ясни количествени критерии. Тук няма нищо такова – критериите се менят, когато и както дойде. „Българският модел” за борба срещу вируса, „най-добрият в света”, се крепи върху постоянно лашкащата се в различни посоки основа на импровизацията.

И все пак – от какво зависи тази импровизация? „За нас, като лекари, науката е верую”, казва министърът на здравеопазването. Но явно науката не е решаваща, щом, както казва пак той: “Не сме готови за нов локдаун не защото е медицински неоправдано, а защото хората не са готови”. Но мнението на хората също едва ли е решаващо, защото хората са различни и мнения има колкото щеш. А и тогава защо ни е управление – щяхме да решаваме с гласуване.

“Не се страхувам от мерките, нито се страхувам от тяхното налагане. Ако се наложи, ще го направим. Кога ще го направим – не знам. Ако трябва да го направим – ще го направим”, каза министърът. И това, макар и недоизказано, е най-ясното му и откровено обяснение. „Българският модел” е каквото нареди всезнаещият началник, който разбира от всичко и лично се разпорежда за всичко. Само от него зависи кога и дали нещо се „налага” и „трябва”.

И така: „на маймуни ни направиха”…

  Автор: Ясен Бояджиев

Източник: DW

 

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар