Макрон бавно, но сигурно преживява метаморфоза
Френският президент Еманюел Макрон изпусна шанса си по отношение на Украйна. Изправен пред военното струпване на Русия по украинската граница и последвалото нахлуване в съседната страна, Макрон пропадна в заешката дупка на безплодните разговори с Владимир Путин. В момента, в който можеше да поеме кормилото като лидер на Европа, той направи грешна преценка и не успя да поеме политическата инициатива, пише “Политико”.
Вместо това в Европа хора като евроскептичния британски премиер Борис Джонсън поеха инициативата за мобилизиране на подкрепа за президента Володимир Зеленски и предоставяне на оръжия. Докато Джонсън беше герой в Киев, Макрон вбеси украинците, като настояваше, че Путин не бива да бъде унижаван, и намекна, че Москва заслужава “гаранции за сигурност”. Френският президент смяташе, че Украйна “по всяка вероятност е на десетилетия” от присъединяване към ЕС.
Но оттогава в Париж настъпиха сериозни промени. Френският президент пое мантията на един от най-силните съюзници на Украйна, обещавайки подкрепа “до победата”, стремейки се да играе водеща роля по въпроси като членството в НАТО и военната подкрепа, точно когато европейците се притесняват, че подкрепата на САЩ отслабва, с нарастващи опасения, че евентуално президентство на Доналд Тръмп може да лиши Украйна от най-важния ѝ съюзник.
“Макрон беше фиксиран върху идеята да играе ролята на посредник между Путин и Зеленски. А това означаваше, че той беше изключително предпазлив, когато ставаше въпрос за доставки на оръжие”, казва Франсоа Хайсбур, старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания. Но в началото на тази година “Макрон най-накрая разбра, че Путин го води носа и не се интересува от преговори”, добавя той.
Снимка: БТА/AP
Френските дипломати обаче не искат да отидат по-далеч от това да кажат, че президентът “е изяснил” позицията си по отношение на Украйна.
Франция се отклони най-значително от дългогодишната си позиция по въпроса за разширяването на ЕС. Освен войната в Украйна, Франция сега търси нови съюзници, иска да бъде водеща в разширяването и разиграва варианти за това как би функционирал един разширен ЕС. В Париж и извън него се наблюдава трескава дипломатическа дейност при закрити врата. Френското правителство води консултации и проверява червените линии преди голямата реч, която Макрон ще произнесе в началото на следващата година, в която ще изложи амбициите си за разширяване и която според няколко френски служители вече е наречена “Сорбона бис”, като препратка към речта за определяне на политиката в Европа, която Макрон произнесе в Сорбоната през 2017 г.
Промяна на мнението
В продължение на месеци след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна миналата година френският президент сякаш се колебаеше как да преговаря с Русия. Путин беше личност, която той трудно разчиташе. В интервю за “Иконъмист” през 2019 г. Макрон очерта картината на това как според него един логичен Путин в крайна сметка ще стигне до осъзнаването, че ще трябва да формира “проект за партньорство с Европа”. Това беше щедра визия за начина на мислене на Путин.
През декември миналата година обратът при Макрон започна да става все по-очевиден. Той произнесе решителна реч, в която заяви, че ще подкрепя Украйна “до победата”. Само няколко седмици по-рано той беше заявил, че Западът трябва да даде на Русия “гаранции за сигурност”.
През май т.г. Макрон намекна за ново разбиране, като каза на централно- и източноевропейците в Братислава, че според него Франция “понякога е пропилявала възможности” и не се е вслушвала в спомените им за съветската бруталност.
Снимка: AP/БТА
Същия месец Франция даде разрешение на Обединеното кралство да изнася френско-британски крилати ракети Storm Shadow за Украйна, което беше последвано от доставки на френски крилати ракети с голям обсег SCALP-EG. Според Хайсбур това е бил решаващ сигнал, защото Франция е направила това, което САЩ досега са отказвали да направят.
Но предишните дипломатически серенади на Макрон към Путин са оставили своя отпечатък. Според френски дипломат Макрон се е “прострелял в крака”, като е направил твърде много реверанси към Москва, казвайки пред репортери, че “Русия не трябва да бъде унижавана”. В първите месеци на войната “това засенчи онова, което направихме, военната подкрепа, европейското единство”, казва дипломатът, който, както и други цитирани тук, е поискал да остане анонимен, за да говори откровено по чувствителния въпрос. Друг френски дипломат се изрази по-ясно: “Макрон пропусна своя Чърчилов момент”.
Правителството на Макрон вече се бори на няколко фронта в полза на Украйна: Разширяването на ЕС, военната подкрепа и НАТО. Този месец френското председателство обяви, че започва преговори с Украйна за подписване на двустранно споразумение за сигурност след срещата на върха на НАТО във Вилнюс.
“Не сме наивници, направихме голяма крачка … но не се заблуждаваме, че хората ще си помислят, че Франция се е променила за една нощ”, казва трети френски дипломат.
Ускоряване на процеса на разширяване
Още през 2019 г. Макрон се противопоставяше на започването на преговори за членство със Северна Македония и Албания.
“Франция никога не е била против разширяването, но винаги е била предпазлива по отношение на него”, казва Джорджина Райт, директор за Европа в базирания в Париж Институт Монтен. “Франция винаги е казвала, че ЕС трябва да се задълбочи, преди да се разшири, защото имаше опасения, че с разширяването си ЕС ще стане по-нефункционален”, казва тя.
Снимка: БТА/АР
Но в неотдавнашна реч Макрон призова за “смелост” в приемането на разширяването, като издигна идеята за “Европа на много скорости”, за да се запази стремежът към по-голяма интеграция.
За Франция промяната е поставена и на фона на осъзнаването, че Балканите и Молдова – а не само Украйна – са на фронтовата линия на хибридната война срещу Русия.
“Налице е истинско пробуждане, че сме в навечерието на исторически момент, подобен на падането на Берлинската стена, с нова вълна на разширяване на ЕС… която ще помогне за стабилизирането на континента”, каза Бенжамен Хадад, депутат от партията на Макрон.
Но промяната на мнението може да се дължи и на твърда политическа преценка. Първоначалните дипломатически инициативи на Франция с Путин отчуждиха централно- и източноевропейците. Тъй като се говори за преместване на центъра на тежестта на изток, Франция се нуждае от подкрепа отвъд традиционните си съюзници като Германия, Италия и Испания, ако иска да повлияе на промяната, която сега смята за неизбежна.
Политически действия
С наближаването на европейските избори през следващата година Франция се подготвя за битка на противоположни виждания между еврофилите, които твърдят, че ЕС защитава гражданите, и популистите, които осветяват недостатъците на Съюза.
Във Франция, където крайнодясното Национално обединение е на върха в социологическите проучвания, а неотдавна бившият френски президент Никола Саркози зачеркна амбициите за присъединяване на Украйна към Съюза – позиция против разширяването, поддържана от няколко френски политически сили преди него, борбата се очаква да бъде кървава.
Хадад казва, че неговият лагер ще твърди, че ЕС, дори и разширен, ще защити гражданите от сътресенията в света: войната в Украйна, “хищнически Китай” и евентуалното президентство на Тръмп. “Ако крайната десница беше на власт… Русия щеше да окупира цяла Украйна”, казва той.
Снимка: АР/БТА
Но това, което може да подкопае новия устрем на Макрон, е и това, което Хайсбур нарича “изкушението към посредничество”, като добавя, че френският президент не е успял да припомни политиката на Франция по отношение на Тайван по време на посещението си в Пекин, в опит да накара Китай да играе ролята на посредник в отношенията с Русия.
“Това изкушение кара партньорите ни да бъдат скептични въпреки реалната и дълбока промяна [във Франция], като се опасяват, че можем да се върнем към старите си порядки”, допълва той.
Коментари
There is no ads to display, Please add some