Малки и големи български компании инвестират в соларни системи

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Докато управляващите продължават да отлагат решението за бъдещето на енергийния комплекс „Марица Изток“ и строежа на АЕЦ „Белене“, все повече предприятия в България решават сами да станат централи като инвестират в собствени соларни системи – без субсидии и други финансови стимули от държавата. Основната им цел е да намалят потреблението си от мрежата, а от там и разходите си за ток от свободния пазар, където цените продължават да растат до рекордни нива. Процесът на разрастване тече независимо от липсата на нормативна рамка за т.нар. „производители-потребители“ (още познати като „просюмъри“) и въпреки наличието на множество административни спънки. Обобщението е от анализ за 3е-news на енергийния експерт Тома Павлов. Той се позовава на нов доклад, на който е съавтор и който очертава перспективите за развитие на този тип системи, както и основните пречки, които трябва да бъдат премахнати, за да се реализира пълният им потенциал.

Цените на свободния пазар и разходите за соларни панели – основни „стимули“ за инвестициите

С излизането на промишлените потребители на свободния пазар на електроенергия и задължителната търговия по свободно договорени цени от 2018 година все повече предприятия в България търсят алтернативни решения за набавянето на нужната им енергия. Високите и волатилни цени на борсата за ток са един от основите пазарни фактори, които правят инвестициите в собствени системи за енергия от ВЕИ все по-предпочитани.

В същото време, падащите разходи за фотоволтаични системи в последните години отварят ниша на пазара. Така от 2019 година насам се наблюдава осезаем ръст на интереса към фотоволтаични системи за изцяло собствено потребление от малки и средни предприятия, както и от по-големи индустриални играчи. Въпреки че няма точна информация за броя на подобни системи, изчисленията ни показват, че броят на завършените или в процес на изграждане системи е над 250, а общата им инсталирана мощност е над 100 MW. Макар и малка в общ план, това е ясна индикация за пазарната посока на развитие на нови децентрализирани мощности.

От шивашки цехове и производител на бои до вериги магазини и заводи

Примерите за подобен вид системи, най-често покривни, са много и идват от различни кътчета на България. Така например, в края на 2019 година шивашката фирма „Делта текстил – България“ в Русе изгражда фотоволтаична централа с мощност 195 kWp за собствени нужди. През 2020 производителят на бои и лакове „Мегахим“ също инвестира в покривна фотоволтаична инсталация с мощност от 112 kWp с опцията да връща излишните количества електроенергия обратно в мрежата. Очакванията е инвестицията да се изплати в рамките на 5-6 години, а генерираната енергия да покрива около 60% от нуждите на предприятието. Друг пример е търговската верига „Метро България“, която в края на 2019 обяви проект за „зелени“ магазини в страната чрез използване на покривни фотоволтаични системи, които произвеждат електроенергия за собствени нужди.

Освен малките и средни предприятия, големи промишлени играчи също инвестират в соларни системи. Най-мащабният пример до сега от гледна точка на инсталирана мощност е фотоволтаичната централа на „Аурбис България“. Преди дни започна изграждането на 10-мегаватова централа изцяло за собствени нужди. Очакванията са с нея дружеството да спестява около 11 700 MWh годишно от потребление на електрическа енергия от мрежата (достатъчни за около 12 000 домакинства).

Връщане на излишната енергия в мрежата — нерентабилно и с много главоболия

Въпреки някои облекчения като премахването на мрежовите такси за електроенергията от соларни системи за собствено потребление, продължава да има административни и нормативни пречки, които спъват пълноценното развитие на производителите-потребители. Заради тежките процедури, разходи и ежемесечни отчети, повечето нови проекти за соларни системи на обекти на клиента се конфигурират изцяло за собствено потребление. С цел да се избегне връщане на дори минимални количества електроенергия обратно в мрежата, системите автоматично се спират, ако производството надхвърли консумацията (например, когато предприятието не работи). Нещо повече, при проектирането на инсталациите, те често се оразмеряват под реалния им потенциал с цел да се избегнат ситуации като описаната по-горе. И така тази електроенергия, която може да бъде използвана от някой друг, свързан към мрежата, остава неизползвана.

3е-news.net

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар