Малко по малко губим Седемте рилски езера, в голяма степен заради човешкото присъствие

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Разговаряме с Владимир Милушев, директорът на Национален парк „Рила“ за един изключителен природен феномен. Това са Седемте рилски езера, които се превърнаха в изключително посещавана дестинация през последните години заради лифта, който качва хората почти до езерата. Климатичните промени и човешкото влияние обаче променят езерата и те са застрашени от ускоряване на процеса по естествена еутрофикация, която може да ги превърне в блата.

„В момента се опитваме по всички възможни начини заедно с помощта на посетителите да опазим езерата“, коментира Милушев. Целта е да не стигаме до ограничаване на достъпа до езерата, каза още той. Владимир Милушев е работил в Национален парк „Рила“, в неправителствения сектор, занимавал се е с управление на дивите животни, екологично образование и устойчив туризъм. Преди да започне работа в парка се е занимавал със стратегическо планиране. Милушев има лиценз за планински водач.



– Г-н Милушев, какво се случва със Седемте Рилски езера и доколко са застрашени от човешкото влияние?






– Във всички високопланински езера в България и в Европа има естествен процес на еутрофикация, еволюция на езерата, която води до обрастването им и до пълното им запълване. В края на този процес езерата стават тучни поляни, ливади. Това е процес, който протича десетки хиляди, дори стотици хиляди години. През последните десетилетия той се ускорява от климатичните промени. Температурите се повишават много по-осезаемо във високата планина, в студените места по земята отколкото в местата с по-умерен климат.

В конкретния случай с Рилските езера процесът е много по-ускорен заради присъствието на много хора. Екосистемата е чувствителна и хората ускоряват този процес, въпреки че той е естествен.

Факторите, свързани с човешкото присъствие са два. Единият е ерозията по туристическите пътеки особено използването на нерегламентирани пътеки, които не са укрепени и са разположени в близост до езерата. Така земни маси се свличат в езерата, което води до съвсем механично запълване, затлачване. С тези земни маси влизат допълнително органични, хранителни вещества в езерата, а те са база за развитие на на фитопланктон (микроводорасли), които не е типично да са там в такива големи количества. Вторият фактор на човешкото присъствие е директното навлизане на хора в езерата, което води до навлизане на органични вещества във водата. Даже човек да си потопи краката или ръката се отделят молекули органични вещества, които макар и малко, не трябва да са там. Лошото е, че когато влязат много хора през лятото, тези биогени са повече, събират се хранителни вещества в езерата и всичко това ускорява изключително много естествения процес на еутрофикация.

– Какви мерки предприемате, за да се справите? Екоминистерството анонсира, че ще бъдат направени проучвания, за да се вземат мерки за спасяване на езерата.

– За да минимизираме ефекта на човешкото присъствие в региона правим няколко неща. Те могат да се разделят в две основни групи, едната е управление на туристопотока, а другата включва дейности по подобряване на състоянието на езерата.

Владимир Милушев, директор на Национален парк

Владимир Милушев, директор на Национален парк „Рила“

Снимка: МОСВ

Опитваме се да управляваме туристопотока в циркуса на езерата така че да има минимален негативен ефект, да намалим ерозията и навлизането на хора в езерата.

Ограничаваме ерозията с укрепване на туристическите пътеки

с местни камъни и естествени материали

Затова първо укрепваме основните и маркирани туристически пътеки, за да няма ерозия по тях. Това се прави вече от две години. Тази година използваме естествени материали, само от района. Няма сериозна намеса в екосистемата по никакъв начин. Със сигурност има положителен ефект. Това е практиката на много места в Европа и извън Европа, както и в защитени територии, не го правим само ние. Няма как да избегнем факта, че Седемте рилски езера са много посещавана територия, но те представляват и много уязвима екосистема и трябва да предприемем мерки. На места укрепването на пътеки, макар и минимално, променя естествения ландшафт, но това е много по-приемливо отколкото да загубим цялата екосистема. Днес Рилските езера са много популярна дестинация и затова не са най-дивото място. Но пък Национален парк „Рила“ е огромен и има много диви места, любителите на дива природа могат да си изберат да отидат на друго място.

Управлението на туристопотока включва освен укрепване на туристическите пътеки и разпространението на разбираема и атрактивна информация за посетителите, за да разберат, че реално проблем има. Проблемът е свързан с нас посетителите и какво може да направи всеки от нас, за да се минимизира негативният ефект. За нас е важно да се чуе какво всъщност се случва с езерата.

– Какво може да направим ние посетителите?

– Най-важното е, когато сме горе в циркуса на езерата да спазваме две основни правила. Първо да се движим по маркираните туристически пътеки, които ние от парка се стараем да поддържаме, за да няма много ерозия. Второто е да не се навлиза в езерата по никакъв повод, да им се радваме от разстояние, може да застанем свободно на брега на езерото и да се наслаждаваме. В никакъв случай да не влизаме, защото всяко влизане води до негативни последици. Другите правила са известни на всеки, не трябва да се оставят отпадъци, бивакуването също е забранено. Разбира се, забранено е използването на МПС, всякакви превозни средства за придвижване горе в района. Но две са основните неща, които всеки посетител трябва да спазва – движение по маркирани пътеки и никакво навлизане в езерата. Ако тези две правила се спазват езерата със сигурност ще са в много по-добро състояние след няколко години.

Освен информиране за важността на проблема чрез медиите, ние публикуваме по-достъпна информация на нашия интернет сайт. Това лято подменихме всички информационни табла в района на циркуса, започвайки извън парка (долу на лифтена станция) и на всички табла в циркуса. Те разказват за проблема, правилата за поведение и защо има смисъл те да се спазват. Искаме всеки да бъде по-отговорен и да спазва правилата. Разбира се, за да се спазват правилата осъществяваме и контрол.

– Как може да се подобри контролът именно заради големия туристопоток, имаше ситуация с румънски туристи, български посетители също нарушават правилата?

– Районът е планински, големи територии от него са труднодостъпни и не е много лесно да се осъществява контрол навсякъде. Но сме възприели няколко мерки. Тази година имаме допълнително хора в циркуса на езерата.

Служители на парка са ежедневно сред посетителите и

Обясняват колко е важно да опазим езерата за идните поколения

Това са служители на Национален парк „Рила“, които са сред посетителите непрекъснато, поне четирима човека всеки ден са по основните туристически пътеки и контролират спазването на тези двете основни правила – движение по маркираните пътеки и ненавлизане в езерата. Друга функция на нашите служители горе в езерата е също информиране на посетителите. Служителите ни обясняват, че има смисъл да спазваме правилата и така осигуряваме шанс и на идните поколения да се радват на езерата.

Има нарушения на правилата, защото посетителите са много, а районът не е толкова лесен за опазване, но радващо е, че става дума за изключения.

Тази година създадохме организация и нерегламентираната практика да се движат МПС с туристи в планината беше напълно прекратена. В това отношение контролът го правим по по-различен начин, защото е извън територията на парка. Там работим с другите институции- община Сапарева баня, Районна дирекция по горите в Кюстендил, Областната дирекция „Полиция“ в Кюстендил, Районното полицейско управление в Дупница и участъка в Сапарева баня.

– Какво се случи с румънските туристи, които влязоха в езерата?

– Румънските туристи за съжаление не бяха учтиви да изчакат да им се състави акт за нарушение на място и избягаха от местопрестъплението. Тече процедура по издирването от полицията по регистрационен номер на автомобила. Изчакваме да получим данните, а процесът отнема време, защото става въпрос за чужди граждани. Когато ги идентифицираме ще бъдат наказани по надлежния ред.

Глобата за навлизането в езерата за физически лица е до 5000 лева,

за юридически лица е до 10 000 лева.

Глобите са солидни и това би могло да респектира посетителите, но много по-важно е всеки да се замисли и да се държи отговорно. Като спазваме правилата негативното влияние е много по-малко. Част от отговорността на всеки е и подаването на сигнали и хубавото е, че получаваме все повече сигнали от посетители.

Всеки, когато забележи нарушение в парка може да подава сигнал до Дирекцията на Национален парк „Рила“, ние реагираме бързо. Благодарение на това успяхме да установим няколко нарушения тази година. Това също е нещо, което помага много при контрола.

– Какво правите извън управлението на туристопотока?

– Извън управление на туристопотока прилагаме директни мерки за подобряване на екологичното състояние на езерата. Те се изразяват в прочистване на езерата от нетипична растителност или такава, която е обрасла прекалено много. Тя може да е типична за езерата, но е в големи количества. Точно затова се правят проучванията в момента в езерата. Все още никой не може да каже дали натрупванията на земни маси и растителност са много, защото досега не са правени подобни проучвания и няма база за сравнение. Но проучванията заедно с детайлно картиране на дъната на езерата ще ни помогнат да планираме по-добре това прочистване и след това ефекта от прочистването.

Заедно с това ще използваме информацията, за да създадем система за по-добър мониторинг на състоянието на езерата, който ще ни покаже реално дали постигаме резултатите, които искаме и да разберем дали се влошава състоянието на езерата или успяваме да управляваме този процес.

Голяма част от теренните проучвания приключиха, в момента тече анализ на резултатите. Първичните данни сочат, че има влошено състояние на езерата особено на по-плитките езера и на тези с по-голям водосбор. Всички данни ще бъдат налични през ноември. Тогава ще може да кажем повече. Въз основа на тези проучвания тогава ще направим система за мониторинг, която ще ни помогне в бъдеще да следим и разбираме по-добре какво се случва и дали нашите мерки дават резултат?

– Може ли да се каже кога ще изгубим езерата ако не се вземат мерки сега?

– Малко по малко губим езерата и това е до голяма степен в резултат от човешкото присъствие. С общи усилия можем да забавим този процес. Какъв е периода, в който може да загубим някое от езерата никой не може да каже, защото няма достатъчно подробни проучвания. А освен това в момента ситуацията е много динамична от геологична гледна точка. Климатичните промени усещаме по-осезаемо от няколко десетки години. Така че никой не може да каже в световен мащаб и на локално ниво какво точно ще се случва в бъдеще. Това зависи до голяма степен от всички нас и как функционира икономиката ни.

До 40 години някои от езерата могат да се превърнат в блата през лятото

В някои от научните проучвания има догадки, че след няколко десетки години, ако продължи сериозно негативно влияние върху езерата в циркуса на Седемте Рилски езера, може би след 20-40 години може да стигнем до етап, в който най-уязвимите езера в края на лятото няма да изглеждат като езера, а като блата. Това са най-плитките и с най-голям водосбор, където стигат най-много хранителни вещества и най-лесно се запълват, защото са най-малък воден обем. Но това зависи от много фактори. Най-застрашени са две езера в циркуса – Трилистника и Рибното.

– Може ли да се стигне до ограничаване на туристопотока на езерата както е в други страни?

– В различни страни има различни практики за такива природни обекти, които са много посещавани. Ние още не мислим да ограничаваме човекопотока в района на езерата. Опитваме се да приложим мерките, които вече коментирахме.

От тази година работим по нова система за мониторинг на посетителите в езерата

Тази година работим и по нова система за мониторинг на посетителите, така че да можем да разберем по-добре как използват територията, за да установим още по-детайлно какво е влиянието им. Опитваме се да направим всичко възможно да минимизираме негативния ефект на туристопотока върху езерата без ограничаване на посетителите. Но дали това изобщо е възможно предстои да разберем следващите няколко години. И едва тогава, ако се установи, че се налага може да се говори за по-драстични ограничителни мерки. Надявам се да ни помагат и всички посетители в региона. В момента се опитваме по всички възможни начини заедно с помощта на посетителите да опазим езерата.

– Бихте ли споделете няколко алтернативни маршрута в Рила?

– Всеки от нас, който иска да допринесе за подобряване на състоянието на Седемте Рилски езера може просто да отиде на друго място в планината особено ако вече ги е посещавал. Планината е голяма и има много други красиви места. Много хора знаят за Мальовица, за района на Мусала и Белмекен, те са популярни.

Алтернативни и диви маршрути в Рила

Аз бих препоръчал района над град Костенец. Там неслучайно има резерват, който се нарича „Ибър“. Пътеките по течението на река Ибър и към хижа Белмекен са наистина много красиви. Северните склонове на Рила в тази част са окичени с красиви скални венци, има вековни гори и разходката там е истинско удоволствие. Освен това създава много повече усещане за дива природа. Южна Рила също има много красиви места, които човек си струва да посети, районът около Семково също е много красив. По склоновете над Семково има няколко езерни циркуса – Вапските езера и циркуса на река Карааланица. Това са места, които си заслужава човек да посети. Има много други места в планината, които могат да се посетят и където природата наистина е запазена и ще ви покаже нещо ново.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар