Мария Захарова разкри как е станала евакуацията на българските моряци от

Мария Захарова: Западният елит в момента се разбърква като тесте от белязани карти!

Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Говорителката на МВнР на Русия Мария Захарова даде обширно, крайно интересно и откровено интервю за радио „Комсомолская Правда“.  За хакнатия телефон на Лиз Тръс, за далаверите на Запада покрай зърнената сделка, за това как ще променят САЩ политиката си спрямо Украйна след очакваната победа на Републиканците, за това кой и защо унищожава Европа, имат ли САЩ бъдеще и още много прелюбопитни теми около Русия, СВО и плановете на Запада. Задължително прочетете това забележително интервю до край. Има защо!

 

Коя е „свършената работа“ от SMS-а на Лиз Тръс?

– Мария, първият ни въпрос е за съобщението, което експремиерката на Великобритания Лиз Тръс е изпратила на Държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен буквално 1 минута след взривяването на газопроводите на „Северен поток“. Това съобщение в превод на руски означава „Работата е свършена“. Нима наистина толкова ниско изпаднаха англосаксонците, че тръгнаха да взривяват газопроводи? Доколко в МВнР сте сигурни, че зад тази диверсия стоят именно британците и американците?

– По повод така смс-ите на Тръс. Вече три дни британската преса е потресена от информацията, че телефонът на Лиз Тръс, докато тя беше премиер-министър, е бил хакнат. Веднага побързаха да съобщят, че са го хакнали руски хакери. Тоест, това беше опит на западните служи да отклонят темата, внушавайки, че изтеклите материали от телефона на Лиз Тръс не трябва да занимават британското общество. По-важно е кой и как си е позволил и е успял да хакне телефона на Тръс. Удивителна история, нали? Но, момент. Дайте да разберем – какво е имало в този телефон?

Нататък започва интересното. През последните дни в интернет изтекоха данни, че сред информацията в телефона й е било и това съобщение, за което Вие говорите, гласящо: „Работата е свършена“. Още веднъж ще повторя – тези данни започнаха да циркулират в западните медии. Какво направих аз? Аз зададох директен въпрос на Лондон – изпращал ли е премиер-министърът на Великобритания Лиз Тръс съобщение с такова съдържание на държавния секретар на САЩ непосредствено след взривяването на газопровода? И как мислите отговориха западните средства за масова информация, които са обявени за чуждестранни агенти у нас? Публикуваха статия за това, че Русия разпространява фейкове. Не, момент, ние не обвиняваме никого в нищо. Ние нищо не разпространяваме. Ние официално, виждайки SMS-а, задаваме въпрос: Питаме ги „верни ли са тези твърдения на вашите западни медии или не?“ Това е открит, честен, професионален въпрос. Да или не?

Ще напомня как се държат, какъв е почерка на британците. Помните ли, имаше една Тереза Мей, премиер-министър на Великобритания. След като тя получила някакъв анонимен сигнал за някакви хора, руски граждани, които се разхождали някъде в района на Солсбъри и които приличали на тези, които може би имат връзка с „отравянето“ на сем. Скрипал – тя излезе по телевизията и обвини Русия, че е използвала химическо бойно отровно вещество. Ето това е фейк. А нашият въпрос е директен и открит.

– Вие сте общувала непосредствено с Лиз Тръс, нали така?

– Бих помолила да не ме свързвате с това лице по никакъв начин.

– Президентът неотдавна я нарече „лудичко момиче“. Това малко се вписва в историята, която в момента върви по медиите – за това, че тя е можела…

– Не, въпросът не е в това, че тя е момиче или каквото и да е друго. Тук въпросът е в това, че изявленията, които тя прави, са от категорията „малоумни“. Помните как тя призова НАТО да използва ядрено оръжие срещу Русия. Отдавам го на недоброто ѝ образование. Но това е и големият въпрос за раздухания мит за британското образование – ето, виждаме ярък негов представител, премиер-министър на Британия, дама, която не знае кои морета къде се намират и която свободно разсъждава по темата за използване на ядрени оръжия. Но проблемът е много по-обширен. Това е кризата на западната система, такава, каквато е в момента. Никой не е избирал Лиз Тръс за премиер. Можете ли да си представите? Ето, сега говорим за образец на западната демокрация, както те се наричат. Нея никой не я е избирал. Тоест, британците не са гласували за нея нито пряко, нито косвено. Тоест, ако президента на САЩ макар и косвено го избират хората на избори, нея никой не я е избирал.

– Както и настоящия британски премиер Риши Сунак, който я смени.

– Тази колода от белязани карти се разбърква така, че да върши работа на политическия елит. Ние сме свикнали думата „елит“ винаги да се употребява в някакво висше значение. Но всъщност сега вече не е така.

Манипулация с цифри

– Президентът Путин подчерта, че Русия не е излязла от зърнената сделка, а само я е спряла. Какви точно гаранции чакаме от Украйна и има ли знаци от нейна страна, че ще ги даде?

– Неотдавна всички западни медии, естествено по сигнал на Държавния департамент на САЩ, Белия дом и британския Форин офис, започнаха да крещят, че снабдяването на страните от третия свят с продоволствия е в опасност. Това беше класическа пиар кампания в световен мащаб, зад която стояха онези, които печелят колосални пари както от самата пиар кампания, така и от самите продоволствия. Във връзка с тази ситуация Генералният секретар на ООН преди няколко месеца излезе на авансцената и предложи пакетна сделка. Трябваше да се отблокира преминаването на корабите през Черно море с храни от Украйна и едновременно на корабите, натоварени с руските торове и селскостопанска продукция също да получат достъп до световните пазари. Защото Русия произвежда от световните торове, без които би настъпил световен глад, а и житото й изхранва много бедни страни по света. И тъй като тази инициатива произлезе от Генералния секретар на ООН, всички трябваше да повярват в нея, защото той изглеждаше честен посредник.

Русия се съгласи да отблокира украинските пристанища и да осигури коридор за преминаване на украинските кораби със зърно, бяха сключени съответните споразумения. Само че след това започнаха да се изясняват много интересни факти. Първо, заработи само първата част от сделката, която гарантира транспортирането на украинското зърно към световните пазари. Второ, нито една от най-бедните, най-гладни и най-нуждаещи се страни не получи и грам зърно. Цялото това количество зърно бе пренасочено към западните държави. Което ще рече, в частни западни фирми, компании, които изкараха колосални пари от това.

Срещу цифрите нищо не можеш да направиш! Макар че и цифрите могат да се манипулират.

Позволете да ви цитирам представителя на Държавния департамент на САЩ господин Прайс. На брифинг на 31 октомври той заяви буквално следното: „Към вчерашния ден в рамките на инициативата бяха изнесени повече от 9,5 милиона тона зърно и други хранителни продукти от украински пристанища, транспортирани с общо около четиристотин курса. По-голямата част пшеницата, изнесена в рамките на тази инициатива – 66% или около две трети – беше изпратена към развиващите се страни. При това 19% от тези 9,5 милиона тона бяха предоставени безвъзмездно, подарени на най-слабо развитите страни в света.“

Колко интересно! Направо да се просълзиш, какви безсребреници, чисти и искрени хора са служителите на Държавния департамент на САЩ. Един вид – няма да седнем на масата, преди да нахраним другите. Ето, виждате колко ловко, пред очите ни, се подменят понятията. 9,5 милиона тона зърнени продукти и други храни – царевица, слънчоглед, соя, рапица, слънчогледово олио. Всичко това се подменя само с „пшеница“ и това дава процентните стойности, които съвпадат с удобната за структурите на ООН картинка. Но според данните на ООН се появява малко по-различна цифра за обема на експортираната от Украйна пшеница в рамките на реализацията на зърнената сделка. Тя е 2,3 милиона тона. Или 30% от всички доставки, а не 9,5 милиона тона, както съобщи Прайс. Прекрасно, нали? За разпределението на останалите 7 милиона тона храни Прайс нищо не иска да каже. А би трябвало да ни съобщи къде са отишли те.

В доклада на ООН обемът на доставената царевица по зърнената сделка е 3,3 милиона тона. 68% от тях се изнасят именно в развитите страни. Не в развиващите се, а в развитите западни държави. 68 процента!!! И едва останалото, тоест само една трета, отива в развиващите се. А знаете ли колко е отишло в най-бедните и реално гладуващи държави? Нула.

Разбирате ли, и така е всеки ден. А втората част е още по-страшна. Става дума за това, което се случи сутринта на 29 октомври, когато под прикритието на хуманитарна операция, въоръжените сили на Украйна, които бяха ръководени именно от британски специалисти, се опитаха да нанесат удар по нашите кораби в пристанището на Севастопол, Крим, обезпечаващи същата тази продоволствена сделка. И бяха атакувани с морски дронове, пуснати точно от конвоя украински кораби, пренасящи зърно по договорения коридор. Когато питат от кого искаме гаранции? Да, от всички, които са подписали тази сделка. И на първо място от Организацията на обединените нации, която изпълняваше функциите на посредник и гарант и сама предложи тези схеми. И трябва да се направи така, че всички, които стоят зад киевския режим, щом са се облагодетелствали от същата тази зърнена сделка, да разберат, че никакви подобни провокации, а това вече не е провокация – това е терористичен акт – вече няма да минат.

Американските вътрешни работи

– Разговорът ни се провежда в навечерието на едно от най-важните политически събития на годината: всички чакат резултатите от изборите в Америка. Очаква се републиканците да сменят демократите в едната, а може би и в двете камари на Конгреса на САЩ. Ще стане ли по-лесно за Русия да се договаря с Америка след очакваната победа на Републиканците? Важно ли е изобщо за нас кой ще победи там, или ни е все тая?

– Ние нямаме и не трябва да имаме никакви очаквания от вътрешните електорални процеси в други страни. Това е тяхна си история. А в САЩ това е история на деградацията на изборната система, а също и на политическата. Изборите им са пълен ужас. Начинът, по който ги провеждат не може да се заснеме в никакъв филм. Защото това е много по-всеобхватна и отвратителна картина.

Мисля, че изборите от 2020 година задължително ще влязат в учебниците както на самите Съединени щати, така и на други страни, като едни от най-мръсните и нечестни вотове в историята на света. От 20 години насам след всеки избор за президент или законодателното събрание на САЩ, в Америка се провеждат разследвания, завършващи с все по-ожесточени скандали. И всеки път се правят изводи за това, че следващите избори трябва да протекат по някакъв друг начин. Впрочем и на законодателно ниво приемат различни актове, заявления, декларации, ограничаващи политиците в прилагането на мръсни методи – ту се опитват да ограничат финансирането за предизборни кампании, ту технологиите… Опитват се нещо да направят, но всеки път тези кампании са все по-мръсни. А изборите през 2020 година бяха не просто провал, а момент на саморазобличаване. Но нека американските избиратели си се оправят с тези неща дотолкова, доколкото Дълбоката държава там въобще им позволи да се намесят.

Ние в Русия не залагаме особено на американските избори в контекста на двустранните ни отношения, отчитайки установения в Капитолия силно русофобски дух. Но, разбира се, следим хода на кампанията им, защото някои неща са просто есктраординарни по своята нелегитимност, по своята крещяща антидемократичност.

Уверена съм, всички забелязват, че колкото повече приближава гласуването на 8 ноември, толкова повече се засилват хаотичните движения в Америка, взаимните яростни обвинения, обидите, грубостите, фалшификациите, триковете и така нататък. Вече всички са в това сметище – бизнес, обществени дейци, журналисти… Всичко се е смесило. Просто страшна история! А причината е ясна. Мнозина мислят, че става дума за провалите в политиката, вътрешна, външна, икономическите проблеми… Но не е в това работата! САЩ са в системна криза. И американците не могат да направят нищо за да подобрят нещата, тъй като първо трябва да си го признаят, после да приемат своя тотален фалит, и чак след това да преминат към градеж на цялата си система отначало. Но понеже през последните десетилетия цялото им благоденствие, цялата им издръжка се дължат на грабеж от други държави, те и сега се опитват да поправят нещо в системата си чрез военни инвазии навън. И видимо ръце и време не им остават за тях самите. Затова, не зная как този път ще премине всичко там. Но вече е смешно, наистина.

– Ще продължи ли американската финансова и военна подкрепа за Украйна? Кандидатите-републиканци вече неведнъж казаха, че вътрешните проблеми на Америка за тях ще бъдат по-важни. Има ли шанс след смяната на властта Вашингтон просто да забрави за Киев?

– Всички гледат конкретните неща, а трябва да се гледа глобално. Да, вероятно вътрешноамериканските проблеми скоро ще започнат да вълнуват американските политици повече. Те и сега ги интересуват, само че много години не могат да ги решат и вместо това използват външния фактор – някакви агресивни действия, или пък провокации и интриги, или инсценировки и постановки. А ние говорим за това отдавна. Вижте: в огромно количество интервюта, изявления, пресконференции, министърът на Външните работи Сергей Викторович Лавров е отбелязвал, че за съжаление, настъпващият на всеки две години при американците електорален цикъл – било за президент или за Конгрес – поставя целия свят и всички международни отношения в положение на заложници на вътрешноамериканските проблеми. Всякакви дребни лудории от типа на Уотъргейт или роклята на Моника Люински вече не са достатъчни, за да се справи Вашингтон с вътрешните дрязги. Подобен род фактори просто вече не стигат. И глобално тази тенденция се прояви в крайно яростен формат, например при Обама, който превърна русофобията в част от глобалната си стратегия. Спомнете си – шпиономания, измисляне на всякакви несъществуващи истории или придаване на съществуващите такива съвършено невероятен по мащаби и замисъл формат… Отначало раздухваха подобни фейк скандали преди президентските кампании, после по време на кампаниите, а после и веднага след тях. Изведнъж решиха да накажат с нещо Русия и ѝ отнеха пет сгради, собственост на руската държава, които – внимание! – бяха отнети, защото били едва ли не гнезда на шпиони! Едно от тези, така наречени гнезда, ми е добре познато. Това е Ривърдейл, недалеч от Ню Йорк, през лятото там се правеха лагери за децата на руските дипломати и други наши сънародници в САЩ. Провеждаха се и мероприятия за чуждестранни колеги, там ходеха на почивка наши сътрудници. Наблюдавана от всички страни територия, на която се провеждаха приеми, празненства, дори футболни мачове. И администрацията на Обама определи това място за шпионско гнездо на руснаците. Определи и заяви: Е, това беше, сега всички ще заживеем весело, след като разбихме руската шпионска мрежа. Именно тази история заслепи очите на всички в САЩ, превърна се в опорна точка на демократите и русофобията стана основен печеливш коз за тях, който разиграват неведнъж.

Европейски подозрения

– Не е тайна, че САЩ от десетилетия решават вътрешните си проблеми за чужда сметка, така че Русия, а също и Китай, са обявени в американските политически доктрини като враждебни държави. В Европа, която е верен американски васал без собствен облик, обаче сякаш започнаха нещо да подозират…

– Подозират, че нещо се е объркало. Тук на помощ ни идва Евгений Онегин: „Зима. Европа, тържествуваща, отново тръгва за дърва…“ Простете, че малко промених тези стихове, но в Европа наистина застудява. А студът активизира мозъчната дейност – мислиш как да се стоплиш, какво ще ти е необходимо за тази цел. Между другото, много етнографи смятат, че смяната на климата и сезонните фази, винаги са способствали за развитието на промишлеността и производството. Захлажда се и хората започват да мислят. Когато е по-топло, те са по-отпуснати и лениви. А в Европа беше по-топло не само през лятото, по-топла беше и миналата зима, и по-миналата. Защото газът беше руски, много евтин, и животът им някак вървеше. И градината, на която Борел оприличи Европа, продължаваше да цъфти. А сега нещо се обърка: някой взриви газопровода в Балтийско море и стана по-хладно. Кръвта нахлу в мозъците им европейците започнаха да мислят – какво им се случва, какво не е наред, какво правят с тях, европейците, техните американски съюзници, правилно ли пее арията самовъзвеличилият се англосаксонски дует САЩ-Великобритания? Започнаха да се подбутват, всички започнаха да търсят отговор на този въпрос. Макар че той е очевиден. Световните центрове се превърнаха в големи конкуренти за Лондон и Вашингтон. А ние говорихме за това в продължение на много години. Говорихме за това, че еврото стана конкурент на долара, при това реален конкурент. Защото доларът се печаташе безконтролно дълго време и сега държавният дълг на САЩ съставлява невероятните 31 трилиона долара. И доларът днес не е обезпечен с нищо, освен с този дълг. И САЩ продължават да печатат все нови и нови милиарди и трилиони. А току-що взеха, че хвърлиха 6 милиарда в необезпечени пари. В коя икономика това би се разминало без последствия? Може да ти се получи единствено ако управляваш всички останали държави на планетата ръчно и със сила. И имаме Европейския съюз с неговата единна валута, обезпечена с икономиките, ресурсите, възможностите на десетки страни. И ето, че еврото бавно и полека се превръща в огромен конкурент на долара. Само че това не биваше да се казва на глас. Русия, Китай, също станаха конкуренти на САЩ – но те имат много повече ресурси, и много по-големи перспективи за ръст от САЩ… и за разлика от САЩ, имат обективни икономически показатели. Именно заради това Русия и Китай бяха обявени от американците за главна стратегическа заплаха. А Евросъюзът просто стана фактическа заплаха. Впрочем, това е и отговорът на въпроса защо Великобритания напусна Евросъюза. Трябва да отдадем нужното на британците – те владеят брилянтно сценографията. Всичко, което се отнася до тяхната днешна инсценировка, е блестящо разиграна партия от гледна точка на външното възприятие. Те изключително умело манипулират световната общност. Те и БРЕКЗИТ проведоха на високо ниво.

Ние в Москва обаче много добре разбираме защо това беше направено и по чия заръка. Имаше дългосрочен англосаксонски план за умишлено занижаване на темповете на ръст и развитие на Европейския съюз, за неговото изхвърляне като конкурент и връщането му с години назад в миналото. Но за финалните бурни аплодисменти беше необходимо европейците да бъдат лишени от основното – евтиния и надежден енергиен ресурс за тяхната мощна индустрия – това беше руският газ. Републиканците при Тръмп тънко се опитваха да го правят с политически методи, е, и с малко заплахи и шантаж, докато при демократите Байдън и Нюланд просто излязоха и казаха: стига вече сме се лигавили с тези Северни потоци, така или иначе ще закрием този проект Европейски съюз. Но как? С всякакви методи, казаха те! Ето че всичко е ясно – и относно партньорството, и относно съюзничеството. На европейците ще им отнеме известно време да осъзнаят това и да го разберат точно. Защо? Защото е невъзможно да се повярва в това. Те толкова години бяха зомбирани от приказките за някакво стратегическо съюзничество и единство със САЩ, за споделени общи либерални ценности… Нищо, че от изначалния либерализъм в тази идеология, не остана нищо, тъй като за налагането й по света САЩ използваха крайно силови средства, интриги, шантаж, екстремизъм, а сега вече и тероризъм. Но пропагандата вършеше своето, работейки на пълна мощност. С каква жар те повтаряха и повтаряха потресаващата дума „солидарност“! Но удивителното е, че тяхната солидарност се събужда само в антируски ключ. По нито един друг въпрос нея я нямаше. По всички останали теми европейците бяха и са като орел, рак и щука.

Европа и всички останали

– И така, Европа е наивна. Страните от другите континенти ще се окажат по-прозорливи. Да вземем например Саудитска Арабия…

– Ако говорим за близкоизточните страни, те действат изцяло в изгода на собствените си национални интереси – те имат своя външна политика, действат като суверенни играчи в международните дела, имат своя конституция, своя доктринална основа, концепция за бъдещето и така нататък. Те разбират какво ще правят утре и вдругиден. Докато Европейският съюз – внимание, фанфари! – има единна външна политика, а страните-членки в него са десетки. Аз бях свидетел, когато министърът на външните работи на една страна от Северна Европа, влизаща в ЕС, по време на пресконференция отказа да отговори на въпрос за външната политика на страната си, позовавайки се на това, че тя може да бъде коментирана само от представител на брюкселската щаб-квартира. Как така?! Ама нали суверенна страна влиза в Европейския съюз, който като цяло беше организиран на икономическа база и продължава да се води икономическа платформа? Това беше съюз, в чийто център беше икономиката, в центъра не само на абревиатурата ЕИО, но и в самата същност на обединението. А сега им се казва: не, няма да формирате сами външната си политика.

И с всичко там е така там. Въпреки че на теория това са суверенни държави, с всички признаци на суверенитет – конституции, граници и пр. Те имат даже свой вътрешен ред за изборните кампании по външнополитически въпроси. Тоест, кандидатите да вземат властта там разказват на избирателите си за външнополитически приоритети. Но веднага щом така наречените избори минат, край – тяхната външна политика и позицията им на международната сцена стават „единни“ и само Брюксел може да я формира по определен начин. Ще напомня 2014 г., Украйна. Ролята на Брюксел там и тогава беше огромна. А кой в този период управляваше всички външнополитически дела в Евросъюза? Катрин Аштън, баронеса. Откъде е тя? От Британия. На Майдана тогава британците забъркаха такава каша, че цяла Европа все още се опитва да я изчисти, докато Лондон гледа на всичко това вече извън Европейксия съюз.

Страните, които цял живот бяха поучавани (да не кажа порицавани) от западната демокрация за това, че нямат възможност да се проявят като истински свободни, че правителствата им не слушат народите си в степента, в която е нужно, че не притежават, ако перифразираме Булгаков, такава свежест на демокрацията, каквато действително е необходима, всъщност се оказаха много по-демократични и много по-суверенни и самостоятелни и отразяващи реалната воля на народите си в международните работи, отколкото старицата Европа. Затова и Европейският съюз сега мисли как ще живее по-нататък. И никой не се грижи за хората там – какво ще горят, с какво ще се топлят.

Как ще се развиват – това е въпросът. И европейците бяха принудени да признаят пред самите себе си (вярно, получи се така, че и всички останали разбраха), че сега всички в Европейския съюз ще трябва да разберат – как да устроят икономическото си развитие, при положение че плановете за ускорени темпове на развитие, и изобщо за каквито и да е темпове, се оказаха несъстоятелни. И всичко това им се случи, защото изгубиха основното – нямат ресурси. А как беше преди? Нали преди се намираха ресурси? Ами взимаха ги от колониите си по света, в продължение на столетия извозваха от там, използваха ги и по този начин се развиваха. Така беше получена и цъфтящата градина, с която, ще напомня още веднъж, господин Борел сравни Европа. А сега вече тази цъфтяща градина няма с какво да се полива.

– А в същата си реч Борел нарече целия останал свят – джунгла…

– Живеем в удивително време. Времената биват тежки, интересни, увлекателни, различни. Но сега те са удивителни, защото никога не ни е идвало на ум какви дивотии може да се случат. Тоест, ние никога не бихме могли да разобличим Запада до такава степен, до каквато днес той сам се разобличава. Ето как сам си призна използваната и днес от него колониална логика – има метрополии, които са прекрасни и забележителни, а има и всички останали. Никой не би формулирал по-добре днешния западен колониализъм от начина, по който го направи Борел. Дали някой му го е написал, или той сам го е измислил, остава загадка. Но той го произнесе. И получи реакцията на цялата международна общност. Както обикновено, после се разкая, или се опита да се разкае. Но тази негова фраза вече влезе в историята.

Удивителни времена

– Всеки конфликт рано или късно завършва на масата за преговори. Кога и на какви компромиси ще бъде готова Украйна? И какви компромиси няма никога да направи Русия?

– Сега трябва на първо място да говорим за логика, за здрав разум, за тези базови ценности на човечеството, от които всички се ръководим. Говоря за нашата страна, която в аспекта на споменатите ценности, е подкрепяна от мнозинството страни и народи в света. Ще подчертая – от мнозинството. Да, действително, в западното малцинство в момента са концентрирани основните медийни ресурси, както и немалък обем финансови ресурси, с помощта на които там формират възприятията и мисленето на голяма част от световното население относно ставащото, в това число и в Украйна. Но ние виждаме фантастичната реакция на тези, които Западът нарича „джунгли“. Самостоятелна, суверенна, достойна, честна и смела. И смела, не защото са били заплашени и им е било казано – ако сега подкрепите Русия, ще ви разрушим икономиката. Тъкмо обратното, на много от тях Западът е казал, че ако сега заемат антируска позиция, ще им се помогне да излязат от икономическите трудности, в които се намират. Но те не се поддадоха нито на едното, нито на другото. Вижте Африканския континент. Или Азия. Не тази Азия, която представлява Япония, а истинската. Не площадката за американски бази, не тези хора, които забравиха кой им хвърли атомните бомби, и които сега обявиха нас, руснаците, за ядрена заплаха, и то по време на паметните си церемонии в Хирошима и Нагасаки. Не, не тази Азия, а истинската, вярната на своята история, на своите общочовешки ценности. Азиатците казаха на всички останали – не, ние сами ще решаваме как и с кого да общуваме. И сега това е най-важното.

Това, което се случва сега в Украйна и в света по повод Украйна, има огромно значение за историческия контекст. Това е много важен, ключов етап в развитието на човечеството не само в тази епоха на кръстопътя на два века, не като продължение на историята на 20-ти век, а по принцип. Защото, ако ние, руснаците, не бяхме въстанали срещу това, което пълзящо и силово ни налагаха западните кръстоносци на глобализма, аз не съм уверена, че само след няколко години светът все още щеше да има високите си цивилизационни идеали, с които толкова се гордее човечеството.

Източник: „Комсомолская правда“

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran



Коментари

Коментара






loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар