МВР ще плати само 4000 лв. на следователя Бойко Атанасов за незаконно подслушване

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

МВР е осъдено и на втора инстанция да плати обезщетение от само 4000 лева на следователя Бойко Атанасов за незаконно подслушване. Това е решил Софийският апелативен съд (САС), като отхвърля жалбата на Атанасов в останала ѝ част, в която той твърди, че претърпените от него морални вреди са за общо 151 000 лева, показа проверка на “Лекс”. 

По този начин САС потвърди решението на градския съд, който в началото на годината прие, че Атанасов не е доказал, че е претърпял повече вреди от следенето, а единствено е посочил, че са били нарушени правата му на лична кореспонденция и на частен живот и са уронени честта и достойнството му.

През есента на 2011 г. тогавашният директор на ГДБОП Станимир Флоров е поискал срещу Атанасов да бъдат приложени наблюдение, подслушване и проследяване. Искането е било отправено до тогавашния председател на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев, който почина на следващата година. Той е разрешил използването на СРС, които 5 години по-късно Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства констатира, че са неправомерно използвани. Атанасов сам поиска бюрото да провери дали е бил незаконно следен, след като още през 2013 г. бил предупреден от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има план да бъде арестуван.

До задържане на следователя така и не се стигна, а след това бюрото констатира, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните престъпления, а разрешението за използване на СРС е било дадено от некомпетентен орган, тъй като искането е трябвало да бъде изпратено до председателя на градския съд и само той e имал право да даде разрешение.

Атанасов първоначално заведе делото срещу прокуратурата и окръжния съд, но то беше прекратено. Последният му иск вече беше срещу МВР, което е отговорно за незаконното подслушване, след като го е поискало. Следователят обжалва прекратяването на делото срещу окръжния съд, но върховните съдии също бяха категорични, че “на принципа на риска” ответник по дело за незаконно подслушване по ЗОДОВ може да е само органът, който го е инициирал и поискал, а не съдът, който е дал разрешението.

В крайна сметка следователят заведе иск за 151 000 лева срещу МВР, но градският съдия Росен Димитров подчерта в решението си, че макар и неимуществени, вредите следва да бъдат доказани, като тежестта за това се носи от Атанасов.

Вместо доказателства за това как му се е отразило незаконното следене от 60 дни, след като е разбрал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил създаден образ на “следовател на олигархията” и това е попречило на професионалното му развитие. Пред съда той е посочил, че е известен критик на ръководството на прокуратурата, както и че срещу него бяха образувани и дисциплинарни дела, по които му беше наложена забележка и му беше намалена заплатата. Според Атанасов незаконното подслушване имало отношение и към неуспешните му опити да оглави районната, градската и Апелативната специализирана прокуратура, включително и да се кандидатира за главен прокурор. Според съда обаче тези факти нямат никакво отношение към неправомерните СРС-та.

Затова той обжалва решението пред апелативния съд, като се аргументира, че докато е бил следен се е намирал в естественото си обичайно поведение на човек, на когото животът не е контролиран от МВР. Именно затова Атанасов не смята, че трябва да доказва нарушените му права. Съдът обаче отхвърля тезата му.

“По делото не са събрани други доказателства, които да установят начина по който тези действия са се отразили на личността на пострадалия. В тази връзка са неоснователни оплакванията, че търпяната вреда се презумира, а не подлежи на доказване. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест вредата като обективен елемент на отговорността по реда на ЗОДОВ следва да се установи от пострадалото лице”, пишат апелативните съдии, но решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

ВАС върна за ново гледане отмененото наказание на следователя

Заради недопустимо смесване на две процедури – атестационна и дисциплинарна, и заради липса на мотиви, петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) пък върна за ново гледане на първа инстанция отмененото наказание на Атанасов.

На 15 май 2019 г. Прокурорската колегия го наказа с намаляване на заплатата с 15% за осем месеца за бездействие, което е довело до забави, някои драстични, по пет досъдебни производства.

Нарушенията са били установена след възложена от главния прокурор тематична ревизия на работата в следствения отдел към Софийската градска прокуратура (СГП), извършена през ноември 2017 г. Резултатите показали, че по пет дела (по едно от 2005 г., 2015 г. и 2017 г. и две от 2016 г.) Бойко Атанасов не е провеждал ритмични разследвания и неоправдано е бездействал.

По предложение на градския прокурор на София Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет образува дисциплинарка срещу него. Съставът е заключил, че безспорно следователят е извършил нарушение, забавянията по тези пет дела са били драстични, това не е бил изолиран случай, а трайна тенденция като продължително време той не извършвал никакви действия, въпреки че натовареността му била под средната.

Така на 15 май 2019 г. Прокурорската колегия наказа Бойко Атанасов с намаляване на заплатата. Той обжалва, а тричленен състав на ВАС отменя наказанието, защото решението на ПК на ВСС е било незаконосъобразно.

Петчленен състав на съда с председател Любомир Гайдов и членове Илияна Дойчева, Еманоил Митев, Росен Василев (докладчик) и Славина Владова обаче не е съгласен с колегите си. Според тях първата инстанция недопустимо е смесила две процедури – дисциплинарната и атестационната.

За да отмени наказанието на Бойко Атанасов тричленният състав се е фокусирал върху две от забавените досъдебни производства. Оказва се, че те са били обсъдени по време на изготвянето на атестацията на следователя, която обхваща периода от 2013 до 2018 г. (включително и резултатите от ревизията). Крайната оценка на следователя е “много добра”, а изводът е, че той “изпълнява в законоустановените срокове указанията на наблюдаващия прокурор, като същевременно е способен да взема правилни и самостоятелни решения, като съгласува с наблюдаващия прокурор провеждането на действия по разследването”.

Наред с това първата инстанция е приела, че членовете на ПК на ВСС не са обсъдили защо се разминават изводите в атестацията и тези в дисциплинарното производство, кои са причините за това и какви факти са преценени като определящи за различните заключения. Според тричленния състав на ВАС “налице е липса на разпределение на тежестта на нарушенията във фактическия състав, което води до съществена промяна на обвинението от фактическа и правна страна и квалификациите, възприети от дисциплинарния състав и ПК на ВСС”.

Както стана ясно, петчленният състав на ВАС не споделя изводите на колегите си и отбелязва, че те не са отчели различната цел на атестационното и дисциплинарното производство. Касационната инстанция казва, че те са различни по структура, по орган, който ги провежда, по обема на извършените проверки, обстоятелствата, които се изследват и тяхната преценка. ВАС отбелязва още, че едни и същи факти по едното производство имат едно значение, а по другото – съвсем различно и друга тежест.

Петчленният състав не приема изводите на колегите си, че резултатът от дисциплинарката е опорочен предвид изводите в атестационния формуляр на Бойко Атанасов. Върховните съдии изтъкват, че атестацията му е връчена пет месеца след доклада от ревизията, въз основа на който му е образувана дисциплинарка. Това означава, че Атанасов е имал време и възможност да извърши допълнителни действия по разследванията като така преодолее установените пропуски, казва ВАС.

 

 

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар