Мигове, от които човек не бива да се отказва

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На морето ме отведе болката от изневярата на мъжа ми.

Стоях на една скала, отпивах розе от бутилката, която бях изстудила в хладилника в хотелската си стая, и гледах прибоя на вълните, потънала в размисъл за живота си. След 25 години брак любовта вече не бе онова изгарящо чувство, каращо ме да летя от щастие.

Краката ми не се подкосяваха, в очакване да се гушна в обятията на съпруга си, когато чуех вратата да се отключва. Вълненията, съмненията и глупавата ревност бяха отстъпили място на спокойствието, сигурността и хармонията в отношенията ни. Дъщеря ни бе пораснала и поела по своя път, а аз благодарях на съдбата, че до себе си имам човек, с когото с радост ще посрещнем старините. Може би затова толкова тежко приех предателството му. И макар да ме убеждаваше, че е било случайна авантюра в служебната командировка и че бил много пиян, не можах да простя. Но и не бях сигурна, че това е краят на брака ни. Това бе причината да потърся убежище край морето, което винаги е действало успокояващо на сетивата ми. Вярвах, че тук ще намеря вярното решение…

В този момент го видях да идва срещу мен. Висок, атлетичен, спортно-елегантен, около 30-те. Вървеше по мокрия пясък, вълните плискаха глезените му, пушеше нервно, след минута хвърли фаса встрани и запали нова цигара. Почти бе стигнал скалата, когато гласът ми го стресна: „Може би глътка студено розе ще ви подейства добре!?“
Така се запознахме и, както обикновено се случва между непознати, пресушихме бутилката и изляхме мъката си. Разказах му за изневярата на съпруга ми, а той с болка сподели, че годеницата му е получила изгодна оферта за работа в Сингапур и му е поставила условие: или тръгва с нея, или всеки поема по свой път.

Преди да се разделим, си определихме среща в един от ресторантите в хотелския комплекс и се разбрахме в познанството си да останем анонимни – нито да знаем собствените си имена, нито тези на хотелите, в които сме отседнали. И двамата желаехме всеки от нас да запази личното си пространство и свобода на действие.
Вечерта прекарахме прекрасно, пихме, танцувахме, а после се любихме на морския бряг до скалата, където се видяхме през деня. После пушехме, пихме вино, което си взехме от заведението, говорехме за книги, филми и музика, и се любувахме на лунната пътека…

Тази морска идилия продължи 7 денонощия – толкова, колкото и двамата бяхме платили за почивката си. Съпругът ми и годеницата му не присъстваха в разговорите ни, защото и двамата усещахме интуитивно, че тези откраднати мигове са като балсам за наранените ни души. Последната нощ се любихме до зори и посрещнахме слънцето прегърнати. Накрая дълго се целунахме за сбогом и се разделихме с усмивка, без да се обръщаме назад.

Прибрах се в София с отворено за мъжа си сърце. Простих му, разбира се, защото разбрах, че има страсти, от които човек не бива да се отказва. А животът така или иначе продължава. (За конкурса „Летни страсти, неподвластни на годините“).
Жана

„Лична драма“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар