Мика Зайкова: 30 години България живее в кошмар, който няма нищо общо с мечтата за демокрация

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Не искам да употребя думата „цирк“ за Народното събрание, защото в цирка хората се трудят, работят, това е изкуство и ние му се радваме. Докато в парламента е лудница, там хората не работят. Това каза Мика Зайкова, след като откри 45-ото Народно събрание. Тази чест й се падна, защото тя бе най-възрастният депутат, а в парламента влезе от листата на „Има такъв народ“.

„Искам да се извиня на българския народ, че не бях добра орисница, защото парламентът кажи-речи свърши много малко работа. Направи нещо важно. Да пресечем поне купения вот и да дадем право на всички български граждани, където и да се намират по света, да могат да гласуват“, сподели още тя.
Зайкова посочи, че „ако е рекъл Господ“ ще бъде и в следващото Народно събрание. А тези нейни думи предизвикаха огромна вълна от положителни емоции в социалните мрежи.

Но коя е тя? Коя е Мика Зайкова? Познаваме е я като икономически експерт, синдикалист… Това е общественият й образ. Но знаете ли, че тя се е влюбила от пръв поглед. За съпруга, за семейството си, за родителите си, за децата си и за Коньовица… Мика Зайкова говори пред Dir.bg.

– Г-жо Зайкова, вие сте родена в Царство България. Сега в какво „царство“ живеем…
– 30 години България живее в кошмар, който няма нищо общо с мечтата за демокрация.

Бяхме свидетели на разграбването на страната чрез разбойническа приватизация, видяхме как се разруши българското селско стопанство, беше сринато качеството на българското образование.

Опита да се създаде стабилен частен сектор попадна в алчните лапи на корупцията, организирана от властимащите. Светлият лъч на надеждата за просперитет с приемането ни в Европейския Съюз и щедрата помощ на еврофондовете угасна много бързо поради липса на върховенство на закона и действително разделение на властите, прокламирано от бащите на съвременната Българска Конституция.
В резултат вместо кохезия България остана на дъното и все повече се отдалечава мечтата за икономическо, социално и технологично развитие, адекватно на двадесет и първи век. За съжаление, поради гигантските кражби на властимащите и неефективно използване на инвестиционния ресурс, България е:

– най-бедната страна в ЕС, единствената с Минимална работна заплата под 400 евро, с най-ниските доходи и най- високите неравенства (8,1 пъти е разликата между доходите на 20% най-богати и 20% най- бедни);

– средната брутна работна заплата (за Първото тримесечие на 2021 г. е 1462 лв.), но за да покрие издръжката на 4-членно семейство с две деца, майката и бащата трябва да получават всеки един от тях по цените от четвърто тримесечия на 2020 г. – по 1658 лв – т.е. дори средната брутна работна заплата не може да осигури нормална издръжка, т.е. работещите бедни в България са болшинство и 67% от българските домакинства мизерстват;

– най-ресурсноемката страна в ЕС – 6,8 пъти повече ресурси са необходими за производство на единица БВП, от средноевропейските норми;

– най-енергоемката страна в ЕС – 3,6 пъти повече енергия е необходима за производството на единица БВП от средноевропейските норми. Всичко това се дължи на стара техника и технология поради бягство на сериозни инвеститори от България (корупция, рекет и липса на върховенство на закона);

– най- бързо изчезващата нация и с най- малка продължителност на живота (71,8 години при 83 години средна продължителност на живота в ЕС);

-от 5-то място по качество на образованието през 1990 г. сега сме на 88-мо място от 143 страни в света;

-по свобода на словото продължаваме да се сриваме и сега сме на 112-то място;

– България е държавата, в която държавността и спазването на законите са празен звук, след като парламентът не може да накара премиера и неговите министри да се явят на парламентарен контрол. Е КАК БИХТЕ НАРЕКЛИ ТАЗИ ДЪРЖАВА???

– В какво семейството сте родена, разкажете ни за родителите си?
– Родена съм в прекрасно семейство и съм възпитана с много любов, но и при строги правила, в които трудът и отговорното поведение са на първо място.

 

Майка ми Вера Александрова е българка и е родена, израсла и завършила гимназия в София в семейството на служител по поддръжката на царския дворец.

Баща ми Михаил Исаков е евреин от семейството на търговец и притежател на лозя в Стара Загора. Завършил е икономика в Будапеща. През 1948 г. родителите и семейството на сестрата на баща ми заедно с 105-годишната му баба се изселва в Израел, но баща ми поради голямата любов към мама и нас остава в България и тук работи до пределна възраст – 80 г., и почина на 93 години без да има и следи от амнезия.

Имам сестра Ани Михайлова – икономист, която е вече пенсионер.

Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. Винаги е бил благ, справедлив и държеше да ни възпитава с метода на убеждението и добрия пример. В нашето семейство по-строгият родител беше майка ми, но аз съм й много благодарна, защото ме научи на труд, ред и отговорност.

– Откъде идва фамилията ви Зайкова?
– Фамилията Зайкова получих от моя съпруг Иван Илиев Зайков и тук трябва да подчертая, че имах за свекър и свекърва едни прекрасни хора, които ме приеха като своя дъщеря и много са ни помагали.

– Какво училище сте завършили?
– Завършила съм 18-то СПТУ -София.

– Скромна и свита или буйна сте била като дете?
– Бях най-буйното дете в махалата (израснала съм в Коньовица – това е квартал между ул. „Димитър Петков“ и „Опълченска“) и когато майка ми вечер ме викаше да се прибера,

ме търсеше по дърветата.

– Ученическата ви любов е…
– Аз започнах училище на 5 г. и завърших на 16 г., така че нямам ученическа любов.

– Социалистическата идеология ли ви „прати“ в Минно-геоложкия институт?
– (Смее се) Не, не – каква ти идеология… На 16 ме приеха в Минно-геоложкия институт (МГИ) и когато се наредих на опашката да се запиша, едно момче зад мен започна да се закача.

Обърнах се с намерение да му се скарам и видях един войник много висок. Вдигнах си главата и срещнах едни пъстри сини очи и … бях до тук – това беше моят бъдещ съпруг.

Още от първи курс ни викаха семейство Зайкови, оженихме се и се роди нашият прекрасен син Михаил.

 

– Жена „Минен инженер“, гордо ли звучи това?
– Звучи нормално. Завърших МГИ и по разпределение ме пратиха в Брикетна фабрика „Марица Изток“, а съпругът ми в Бухово край София, макар че той е от Якоруда, а аз съм софиянка. Веднъж се случи така, че бях Дежурен инженер и когато е почивен ден, ти си най-големия началник.

Беше люта зима и снегът едва не ни затрупа. 72 часа не можа да дойде смяна.

Аз с моите хора не позволихме да се случи авария и да спре фабриката. Спомням си, че разбих катинара на склада за хранителни продукти и две жени от смяната правеха сандвичи и пържеха яйца, за да имаме сили да ринем сняг и да не спрат откритите ленти за брикети и да гръмнат сушилните барабани. Когато войската ни изрови и дойде смяната, дадох отчет за изразходваните продукти и нямаше проблем. После вместо награда ме освободиха от разпределение и се прибрах при семейството си.

Мика Зайкова е изключително приятен събеседник

Мика Зайкова е изключително приятен събеседник

– След това учите в Икономически Институт „Карл Маркс“ (днес УНСС) със специалност „Планиране“? Какво ви привлече в икономиката?
– Като се прибрах в София беше трудно да си намеря работа по специалността и с моя съпруг решихме да учим. Аз да продължа делото на баща ми записах икономика, а той, понеже беше завършил електротехникум, записа МЕИ „Централи и подстанции“.

 

– Работите като проектант в ИПП „Заводпроект“. Петилетката за 3 години, нали такъв е бил девизът?
– (Смее се) Докато учех втори факултет работих и като проектант в ИПП ‘Заводпроект“ и там проектирах „ДРАГИ“ – това са машини за вадене на чакъл и пясък от големи реки. Интересно беше, петилетка… (Смее се)

– Синът ви Михаил живее в САЩ? Какво го прати там?
– Синът ми завърши Националната гимназия за древни езици и култури, която освен класическо образование му даде и два чужди езика. С настъпване на т. нар. „демокрация“

той се оказа по-далновиден и ни каза, че тази работа ще продължи с години и реши да замине за САЩ.

Ние нямахме пари да го издържаме и му казахме да опита – има 6 месечна виза и отворен билет, така че ако не потръгне, винаги може да се върне. Е, той успя, въпреки че не му беше леко. Завърши право в Нюйоркския университет, защити докторска дисертация и сега е адвокат.

– Често ходите в Щатите. Имате внучка, която се казва Джойс… Снахата Каролин как я приехте?
– Да, ходя в САЩ. Имам десетгодишна виза. Била съм в Калифорния, където учеше първоначално синът ми, много пъти в Ню Йорк и в Минесота на гости на сватовете. Била съм и в Мейн на завършването на колежа. Моята снаха е телевизионна журналистка, красавица, много умно момиче и я обичам като моя дъщеря – пък и ме дари с прекрасна внучка Джойс Катерина и е прекрасна майка.

 

Мика Зайкова е много директна в отговорите си

Мика Зайкова е много директна в отговорите си

 

– Любовта ви към синдикализма кога и как се зароди?
– В началото на промените, докато работех в министерството на икономиката, се налагаше често да участвам в социалния диалог и така се запознах с д-р Константин Тренчев и

така КТ „Подкрепа“ стана моя съдба.

– Бунтарка с чувство за хумор и ясна позиция за справедливост. Това ли е вашият живот?
– Наистина съм бунтарка и затова при предишния режим – при комунизма, не можех да мръдна професионално нагоре. Такава съм и сега, трудно понасям ограничения и моите колеги го знаят много добре.

– Запознанството ви със Слави Трифонов как се случи… И защо се съгласихте да влезете в политиката?
– Г-н Трифонов многократно ме е канил в 7/8 ТВ като анализатор и човек, който не се страхува да назовава нещата с истинските им имена. Запознах се с младите умни хора, които работеха по икономическата част на програмата на „Има такъв народ“. Започнах да им помагам и така получих покана да ме включат в листата.

Честно казано, мислех че времето ми да правя кариера отдавна ми е минало, но реших, че, докато умът ми работи, съм длъжна да помагам, ако искам най-после и България да стане нормална европейска държава и българите да живеят достойно – това, за което се борят тези умни млади хора при Слави.

Това не е авантюра, това е отговорност, която дължа на моя измъчен народ. Може да съм първата жена доайен, но няма да съм последната – не забравяйте, че в България има много умни и достойни жени сега и те ще поемат факела след мен.

– На 79 години вие открихте на 15 април 2021 г. първото заседание на 45-ото Народно събрание. Вие сте и първата жена, която открива първото заседание. Все сте първа? Но беше парламент за няколко дни – как гледате на това?
– Да, 45-ят Парламент имаше кратък, но пък бе много колоритен и съдържателен живот. Все пак променихме Изборния кодекс и надявам се редуцирахме до минимум купения и корпоративния вот и освен това защитихме правата на всички българи по света да гласуват свободно и да участват в политическия живот на България.

– С колко пари живеете на ден? Сега по мярка отпускат 24 лева на хора, пострадали от пандемията? Стигат ли…
– Хайде да не си говорим глупости.

Не стигат нито 24 нито 50 лева при тази криза и задаващата се инфлация, при ръста на цените от 15 и повече процента на електрическата енергия, парното и водата.

Системата на доходите и пенсиите се нуждаят от генерална промяна и ускорен ръст, адекватен на бъдещия ръст на БВП след осъществяване на един реален Национален План за възстановяване и устойчивост на България, в който няма място за кражби, корупция и рекет.

– Срещу какво се бунтувате?
– Бунтувам се срещу липсата на върховенство на закона, липсата на справедливост при формиране на доходите за работещите хора, срещу корупцията и рекета, превърнати в държавна политика. Срещу безхаберието на „калинките“, назначени да управляват страната и безразличието на европейските чиновници към деструктивните процеси у нас за сметка на козируването и послушанието на нещото, наречено бивш Премиер.

– И какво ви кара да се усмихвате?
– Радват ме детските усмивки и щастието и оптимизма на младежите, които въпреки кошмара, който ние им съградихме, имат светли мечти и се борят за тях.

– Щастлива ли сте?
-Да, щастлива съм, защото има надежда за България и тя е в усилията на тези умни млади хора, които са тук, и тези, които ще се върнат, за да съградим всичко наново

dir. bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар