Министерския съвет с редовното заседание – България

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Днес се проведе редовното заседание на Министерския съвет.

Ето какви решения бяха взети на него:



Правителството одобри становище на Министерския съвет по Конституционно дело №1 за 2022






Правителството одобри становище на Министерския съвет по Конституционно дело №1 за 2022 година във връзка с искането на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 4, ал. 1, чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията на Република България по следното питане: „Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд, предвиден в чл. 119, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията, и специализираните административни съдилища, създадени по силата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията?“ В становището на МС не се споделя необходимостта от даване на задължително тълкуване на чл. 4, ал. 1, чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията на Република България по направеното тълкувателно питане и в посочения от вносителя смисъл, като в подкрепа на това разбиране са изложени съответни аргументи.

Вицепремиерът Калина Константинова е определена за председател на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните

Правителството прие решение, с което определя вицепремиерът по ефективно управление Калина Константинова за председател на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет. Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет е създадена с чл. 4, ал. 1 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. 

 

Приет е Отчетът и Годишният план за развитието на информационните ресурси в администрацията и Единната електронна съобщителна мрежа

Правителството прие Отчета за състоянието и Годишния план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност, изготвени от Министерството на електронното управление. Отчетът и Планът включват данни за хардуерните устройства, софтуера и информационните системи в администрациите; софтуерните лицензи; хоризонталните и централизираните системи на електронното управление; регистрите в администрациите; споделената комуникационно-информационна инфраструктура за нуждите на електронното управление; електронните административни услуги. В Отчета са разгледани също и състоянието на мрежовата и информационната сигурност, както и наличният човешки ресурс, като основни фактори за развитие на политиките за електронното управление и повишаване на доверието към предоставяните електронни административни услуги (ЕАУ). Наличието на обезпеченост на администрациите с информационни, човешки и финансови ресурси е важно условие за ефективното функциониране на електронното управление.

Продължава повишаването на използваемостта на хоризонталните и централизирани системи на електронното управление. Особено отличителен ръст бележи Единният портал за достъп до електронни административни услуги (ЕПДЕАУ), в който през 2021 година са реализирани 462 нови електронни административни услуги за централизирано заявяване – над 8 пъти повече в сравнение с 2020 г. В Годишния план за развитие и обновяване на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност са набелязани мерките, които следва да бъдат предприети през 2022 г. за развитието на информационните ресурси в администрацията.

Правителството одобри програмата за сътрудничество с Румъния, 8 български области с достъп до над 207 млн. евро за развитие

Министерският съвет одобри проекта на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег VI-А Румъния – България 2021-2027 г. Общият бюджет е в размер на 207, 5 млн. евро. От тях 163, 5 милиона са предоставят от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Програмата ще финансира съвместни проекти в рамките на четири приоритета: „Добре свързан регион“, „По-зелен регион“, „По-образован регион“ и Интегрирано териториално развитие. Програмната територия на Интеррег VI-А Румъния – България 2021 -2027 обхваща осем български области – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич. От румънска страна в обхвата й са седем румънски региона – Констанца, Кълъраш, Гюргево, Телеорман, Дол, Мехединци и Олт. Бенефициенти могат да бъдат национални, регионални и местни власти, университети, изследователски центрове, асоциации, неправителствени организации, граждански обединения и мрежи, и други. Основната цел на програмата е да гарантира устойчивия и иновативен растеж на регионите, в съответствие с новата политика на сближаване на ЕС за периода 2021-2027 г. Поставените цели са в съответствие с европейската визия за устойчиво развитие при провеждането на регионална политика, в т.ч. Териториалния дневен ред 2030, Европейския зелен пакт и др. Предстои програмата да бъде изпратена за одобрение от Европейската комисия.

Одобрени са съдържанието и ангажиментите за участие на България в програма „Интеррег VI-А ИПП България – Северна Македония 2021-2027“

Със свое решение Министерският съвет изрази съгласие със съдържанието на програма „Интеррег VI-A ИПП България – Северна Македония 2021-2027“ и одобри ангажиментите на страната ни като държава-участник в нея. С индикативен бюджет от 31 152 400 евро програмата ще финансира проекти, насочени към постигането на три специфични цели, обособени в три приоритета. По първия ще се изпълняват мерки за подобряване на защитата и опазването на природата, биологичното разнообразие и екологосъобразната инфраструктура, включително в градските райони, и намаляване на всички форми на замърсяване. Програмата ще подкрепи инвестиции в изграждането на зелени площи или тяхното развитие в градски и крайградски райони, устойчиви градски дренажни системи, натурализирани водоеми за поройни дъждове, зони за биозадържане; подкрепа за съвместни стратегии и планове за действие за разработване на нови инструменти, както и за трансфер на решения между съответните заинтересовани страни и други.

Вторият приоритет е насочен към подобряване на свързаността. Предвидените за него средства ще бъдат инвестирани целево в стратегическия проект за нов граничен контролно-пропускателен пункт между Струмяни и Берово на границата между България и Република Северна Македония. Чрез изпълнението на мерки по третия приоритет се цели насърчаване на интегрираното социално, икономическо и екологично развитие, популяризиране на културното наследство и повишаване на сигурността в райони, различни от градските. Инвестициите тук ще бъдат насочени към подкрепата на малки и средни предприятия и тяхната технологична модернизация, изграждане на ефективен процес по разработване на продукти, подобряване на мобилността, разработване на интегрирани регионални туристически продукти и други.

В обхвата на програмата са включени областите Благоевград и Кюстендил в България и Североизточния, Източния и Югоизточния региони на Република Северна Македония, в които живеят общо близо 950 хиляди души. Бенефициенти ще могат да бъдат гражданското общество, микро-, малки и средни предприятия, местни власти и регионални структури на централната администрация, неправителствени организации, академични, научни и социални институции. Предстои програмата да бъде представена в Европейската комисия.

Правителството одобри участието на България в Програмата за междурегионално сътрудничество ЕСПОН 2030

Министерският съвет одобри проекта на Програмата за междурегионално сътрудничество ЕСПОН 2030 с общ бюджет за периода от 60 млн. евро. От тях 48 млн. евро са от Европейския фонд за регионално развитие, а останалите се осигуряват от страните като национално съфинансиране. Малко над 311 хил. евро е националният принос, който трябва да осигури България. Предстои програмата да бъде внесена и в Европейската комисия. ЕСПОН 2030 обхваща всички 27 държави – членки на Европейския съюз, както и Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн като страни-партньори. Тя подпомага прилагането и ефективността на политиката на сближаване на ЕС, разработването и провеждането на други секторни политики и програми, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове и националните и регионални политики за развитие. Резултатите от програмата се ползват при подготовката на програмите за териториално развитие и планиране, включително и на тези за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество. Изследванията и дейностите по програмата подкрепят процесите по провеждането на Европейската зелена сделка, Справедливия преход, Плана за възстановяване на ЕС от COVID кризата и Териториалната програма на ЕС до 2030 г. Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще продължи да изпълнява функциите на Национален орган по отношение на програмата.

Правителството определи министъра на икономиката да упражнява правата на държавата в капитала на търговски дружества

Правителството определи министърът на икономиката и индустрията за органа, който да упражнява правата на държавата в капитала на търговски дружества. Разпореждането е във връзка с разделянето на Министерството на икономиката на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа. С оглед новата структура на Министерския съвет се налага да бъде променен органът, който да упражнява правата на държавата в капитала на търговски дружества от системата на преобразуваното Министерство на икономиката, като тези права вече ще се упражняват от министъра на икономиката и индустрията.

Икономическият и социален съвет ще прави анализ на актуалното състояние на работните заплати в България

Правителството прие предложение до Икономическия и социален съвет за разработване на становище по обхвата и адекватността на Кодекса за социална подкрепа и подготовка на анализ на тема „Анализ на актуалното състояние на работните заплати в България – изводи и препоръки.“ Изготвените становище и анализ ще подпомогнат Министерството на труда и социалната политика в реализирането на съответните социални политики, съгласувани в Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021 – 2025г.

Правителството даде съгласие за освобождаване на генералния консул на България във Франкфурт на Майн, Германия

Министерският съвет на Република България даде съгласие за освобождаване на г-жа Антоанета Байчева от длъжността на генерален консул на Република България във Франкфурт на Майн, Федерална република Германия, с консулски окръг, обхващащ провинциите Хесен, Райнланд – Пфалц, Саарланд и Северен Рейн – Вестфалия. Освобождаването е поради лични причини.

България ще предостави хуманитарна помощ за Афганистан и Йемен

България ще предостави хуманитарна помощ за посрещане на хуманитарните предизвикателства в Афганистан и Йемен, реши правителството на днешното си заседание. Финансирането ще бъде осигурено от средства по бюджета на Министерството на външните работи, предназначени за развитие и хуманитарна помощ. Одобрената помощ е в съответствие с приоритетите на Средносрочната програма за помощ за развитие и за хуманитарна помощ на Република България за периода 2020-2024 г. и с географските приоритети на България по хуманитарните въпроси за 2022 г. Хуманитарната помощ за Афганистан, на обща стойност 136 908 лева, ще бъде разпределена към Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) за прилагане на Всеобхватната рамка за отговор на бежанската криза в Афганистан (97 792 лева) и към Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) за осъществяване на проекти и дейности в страната (39 116 лева). Хуманитарната помощ за Йемен, в размер на 97 792 лева, ще бъде насочена за изпълнение към Световната продоволствена програма. Предоставената от България хуманитарна помощ ще допринесе за покриване на неотложните потребности на хиляди хора. Страната ни продължава да бъде част от усилията на ЕС и на международната общност за посрещане на най-острите хуманитарни предизвикателства и за облекчаване на страданията на хората с хуманитарни потребности. 

 

Правителството прие Разпореждане за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата на държавните предприятия

Министерският съвет прие Разпореждане за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата за финансовата 2021 г. от държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала. Размерът на отчисленията от печалбата, съответно дивидент, е в съответствие с текущите нужди на бюджета, предизвикани от усложнената международна ситуация. От обхвата на Разпореждането са изключени лечебните заведения за болнична помощ, като се отчита тяхната специфика и изключителната им зависимост от ограничен брой източници на финансиране. Не са обхванати и дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“, поради изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014 – 2020 година.

Публичните дружества, съгласно чл. 110 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), следва в срок до 15 декември 2022 г. да разпределят междинен 6-месечен дивидент в размер не по-малко от 50 на сто от печалбата, съгласно финансов отчет за първото полугодие на 2022 г., при условията на чл. 115в от ЗППЦК. Разпореждането е в съответствие с чл. 14, т. 3 от Закона за публичните предприятия и с него се осигуряват условия за изпълнение на приходната част на държавния бюджет за 2022 г. в частта на неданъчните приходи от дивиденти.

Кабинетът отпусна 1,5 млн. лв. за тестове на дарена кръв

Правителството отпусна 1,5 млн. лв., с които дарената кръв ще бъде проверявана за инфекции. През тази година ще бъдат извършени 40 000 теста и информацията ще бъде отразена в базата данни на кръводарителите в нашата страна. Дейността е в рамките на Националната научна програма „Създаване на база данни на кръводарителите в Република България за маркери на трансмисивни инфекции“. Тя се изпълнява от 2020 г. до края на 2022 г. с общ бюджет от 4,5 млн. лв. Основната цел на програмата е събиране и обобщаване на информация за инфекциите сред кръвните донори в България. Хепатитните вируси В, С и вирусът на придобития имунен дефицит (ХИВ) имат способността да предизвикват в редица случаи хронични заболявания с тежки усложнения. Систематизирането на информацията ще осигури възможност на учените да я анализират и използват за различни научни цели.

До момента са направени 80 000 изследвания на донорска кръв по молекулярния метод NAT. Установено е наличието на около 2-3% инфектирани кръвни съставки, които не могат да бъдат открити с рутинните тестове, използвани преди въвеждането на този метод. Отпуснатите днес средства са в рамките на разчетените в централния бюджет.

Кабинетът одобри 600 000 лв. за старта на научна програма за математици

С 600 000 лв. ще започне изпълнението на националната научна програма „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки (ПИКОМ)“. Средствата бяха одобрени днес от Министерския съвет. С тях ще се подкрепи политиката за равен достъп до качествено виеше образование, развитие на научния потенциал и изграждане на устойчива връзка образование-наука-бизнес. Научната програма ПИКОМ ще се изпълнява до 2025 г., като заложеният й общ бюджет е 2 млн. лв. В нея могат да се включат всички научни организации и акредитирани висши училища с над 20% принос към научната продукция на България в математическите науки през последните пет години. В рамките на три години ще се създават и използват споделени ресурси, като по този начин ще се повиши научният капацитет на страната. Ще се провеждат специализирани курсове за магистри и докторанти и ще се осигури кариерно развитие в областта на математическите науки. Ще се стимулира и партньорство между БАН и Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Още 10 млн. лева за ремонт на студентски общежития

Кабинетът одобри допълнителни 10 млн. лева за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития. Средствата се отпускат по бюджета’ на Министерството на образованието и науката за 2022 г. През месец септември 2020 г. правителството предостави 66 млн. лева за ремонта на студентски общежития. През 2020 г. за целта бяха усвоени 700 000 лв., а през 2021 г. -26 152 209 лева. С ремонтите ще бъдат подобрени социално-битовите условия на студентите – ще се инвестира в енергийната ефективност на сградите и ще се осигури съвременна среда за подготовка. Това ще подобри качеството на висшето образование и ще стимулира интереса на студентите към обучението.

Отпускат се 11 082 лева за рехабилитация на военноинвалиди

Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 11 082 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 година. Със средствата ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД от правоимащи лица по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Одобряват се допълнителни средства за непредвидени или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. С Постановлението се одобряват 14 674 888 лева за извършване на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на непредвидени разходи за провеждане на спасителни и аварийно-възстановителни работи, преодоляване на последиците от бедствия. Сумата се осигурява от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството прие решение за предоставяне на три броя имоти-публична държавна собственост, представляващи част от язовир „Кирянов гьол“, за управление, на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“(ДПУСЯ). Това решение ще доведе до осигуряване на оперативната надеждност на язовира, по отношение на баланса на водните ресурси и на адекватността на съоръжението. С друго решение на правителството община Малко Търново получава собствеността върху имоти – частна държавна собственост в с. Звездец. Те представляват 15 апартамента, разположени на първите етажи във военни блокове № 11 и 12 в кв. 19, № 13 в кв. 18 и № 14, 15 и 16 в кв. 17 по плана на с. Звездец, заедно с прилежащите им мазета, тавански помещения и идеални части от общите части от сградите. Община Малко Търново ще ги използва за социални дейности, свързани с настаняване на картотекирани граждани с установени жилищни нужди. Имотите, управлявани към момента от областния управител на Бургас, са с отпаднала необходимост за областната администрация и Министерството на отбраната.

Правителството предоставя на община Русе правото на собственост върху имот – частна държавна собственост. Двуетажната сграда с площ от 213 кв. м. се намира в Русе на ул. „Рига“ №1. Имотът е необходим за нуждите на Средно училище с преподаване на немски език (СУПНЕ) „Фридрих Шилер“, за разширяване на учебната база. След преустройство и ремонт сградата ще осигури нормалното протичане на учебния процес, като учениците могат да преминат от двусменен към едносменен режим на обучение.

С решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост, за изграждане на обект „Модернизация на железопътен участък гара София – гара Волуяк“, част от проект „Развитие на железопътен възел София“ от проектен км 1+061 до проектен км 8+409″. Имотите се намират в землището на село Волуяк и в софийските райони „Надежда“, „Връбница“ и „Люлин“. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица на засегнатите имоти, се осигуряват съгласно Споразумение INEA/CEF/TRAN/M2014/1048666 по линия на Механизма за свързване на Европа – сектор „Транспорт“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За ратификация е предложена конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби

Министерският съвет одобри и предложи на Народното събрание да ратифицира със закон подписаната на 7 юни 2017 г. Многостранна конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби („Конвенцията“) и окончателния списък с резерви и уведомления на Република България, изготвен по образец на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Ратифицирането на Конвенцията е една от стъпките в процеса за подготовка за членство на страната ни в ОИСР.

Конвенцията по своята същност е международен договор, чиято основна цел е едновременното изменение на повече от 2 800 данъчни спогодби, сключени между юрисдикции от целия свят. Тя заменя процеса на двустранно предоговаряне на съществуващите спогодби между отделните юрисдикции и позволява чрез присъединяването към нея да се променят, заменят или добавят разпоредби към спогодбите, попадащи в нейния обхват. По този начин значително се ускорява и улеснява ефективното прилагане на достиженията на Плана BEPS относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби между всички държави и юрисдикции, присъединили се към Конвенцията.

Основната цел на мерките е да елиминират злоупотребите с данъчни спогодби, да подобрят процедурата за разрешаване на спорове и да осъвременят мрежата от данъчни спогодби. Приетите от Република България разпоредби от Конвенцията са насочени именно в тази посока – противодействие на неправомерното ползване на данъчни облекчения, като в същото време се актуализира разпоредбата относно процедурата за взаимно споразумение в съответствие с минималния стандарт, заложен в Мярка 14 („Създаване на по-ефективен механизъм за разрешаване на спорове“) от Плана BEPS, което гарантира на данъкоплатците коректно прилагане на облекченията, предвидени в данъчните спогодби, и защита от двойно данъчно облагане.

С ратифицирането и влизането в сила на Конвенцията Република България ще изпълни ангажимента си във връзка с членството в Приобщаващата рамка на ОИСР за създаване на реални предпоставки за по-ефективна борба срещу трансграничното укриване на данъци, осъществявано чрез използването на различни форми на агресивно данъчно планиране, а така също ще може да приведе, обхванатите данъчни спогодби, в съответствие с минималните стандарти по Плана BEPS.

Одобрена е програма за сътрудничество с Полша в областта на културата, образованието и спорта

Министерският съвет прие решение, с което одобри проекта на Програма за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Полша в областта на културата, образованието и спорта за периода 2022 г. – 2025 г. Материалите бяха съвместно внесени за разглеждане на заседанието на Министерския съвет от Министерство на културата, Министерство на образованието и науката и Министерство на младежта и спорта.

Проектът на програма удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа необходимите текстове за развитие на реално възможните взаимоотношения между Република България и Република Полша в областта на културата, образованието и спорта, като съдържа и раздел, свързан с радиото и телевизията.

В областта на културата програмата регламентира възможностите за сътрудничество в сферата на сценичните и визуалните изкуства, музеите, библиотечното дело, превода, филмовото изкуство, фолклора. В проекта на програмата се уточняват ангажиментите на двете страни по опазването на културното наследство и реставрацията на културни ценности, акцентира се върху прякото сътрудничество между съответните институции за предотвратяване на незаконния внос, износ и прехвърляне на собствеността на културни ценности.

С програмата се насърчава сътрудничеството между двете страни и в областта на образованието чрез обмен на информация относно образователните системи, техните планове за развитие и насоки за реформи, насърчава се сътрудничеството между училищата, учебни заведения и други образователни институции на двете държави, вкл. и в контекста на новите програми на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта.

В областта на спорта програмата предвижда обмен на информация и опит в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и антидопинга. Раздел „Радио и телевизия“ регламентира насърчаването на разпространението от обществените телевизии и радиостанции на програми от различен жанр, както и подкрепата за сътрудничеството на обществените радио – и телевизионни оператори при изпълнението на проекти в рамките на международни медийни организации. 

Правителството одобри присъединяването на България към Програма LEED на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие

Правителството одобри присъединяването на Република България към Програмата за местно икономическо развитие и заетост (LEED) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Програмата LEED ще допринесе за създаването на повече и по-качествени работни места чрез по-ефективно прилагане на политики, иновативни практики, по-силен капацитет и интегрирани стратегии за местна заетост и икономическо развитие. Програмата има за цел да подобри ефективността на публичните политики на местно ниво чрез събиране и анализ на съпоставителни данни и оценка на добри практики, да насърчи иновациите и да изгради капацитет за създаване, прилагане и оценка на стратегиите за местно икономическо развитие и заетост. Като член на Програмата LEED и като Асоцииран член в Управляващия комитет на Програмата се очаква България да демонстрира политически иновации в областите, свързани с местно икономическо развитие и заетост и капацитет и готовност активно да участва в дейностите на Програмата.

Одобрена е позицията на страната ни по дело С-820/21 на Съда на Европейския съюз

Със свое решение правителството одобри позицията на Република България по дело С-820/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град, по висящо пред него адм. дело № 2001/2020 г., по жалба на Винал“ АД. Жалбата е срещу Решение № Р-142/32-45441/11.02.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, с което на основание чл. 53, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е отнет лиценз № 128 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, издаден на дружеството, и на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е прекратено действието на лиценза. С това решение правителството дава и съгласие за встъпване в производството. Предмет на преюдициалното запитване е тълкуване на разпоредбите на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО. Конституирането на Република България като страна в производството по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от СЕС с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.

Одобрени са резултатите от извънредна неформална видеоконферентна среща на министрите на земеделието на държавите членки на ЕС

Правителството одобри доклада на Република България от извънредна неформална видеоконферентна среща на министрите на земеделието на държавите членки на Европейския съюз, проведена на 2 март 2022 г. Темата на извънредната видеоконференция бяха потенциалните последици от конфликта Русия – Украйна върху секторите на селското стопанство и хранително- вкусовата промишленост. Всички държави членки подчертаха колко е важно гарантирането на продоволствената сигурност, обезпечаване функционирането на вътрешния пазар и на свободното движение на стоки в ЕС, както и предприемането на съвместни мерки за справяне с негативните ефекти от настоящата ситуация. Няколко държави членки поискаха да се въведат различни извънредни пазарни мерки, в това число и резерва за кризи.

Република България заяви, че войната в Украйна, в съчетание с устойчивата тенденция за запазване на сравнително високи нива на производствените разходи, поставя сериозни предизвикателства пред българското земеделие и рибарство. За преодоляването им ще са необходими незабавни, решителни и координирани действия на ниво ЕС. Страната ни подкрепи призива на Председателството за необходимостта да се идентифицират и активират, където е целесъобразно, регулаторни лостове в Общата селскостопанска политика и други политики на ЕС, за да се увеличи европейският производствен капацитет за селскостопански продукти и да се гарантира нашият продоволствен суверенитет. Изтъкна, че е необходимо Европейската комисия и държавите членки да положат максимални усилия за предотвратяване на спекула със селскостопански продукти, храни, торове и препарати, която е характерна в условията на война.

Одобрени са резултатите от българското участие в неформалната среща на министрите на туризма на ЕС

Министерският съвет одобри резултатите от участие в неформалната среща на министрите на туризма на ЕС, проведена в периода 17-18 март 2022 г. в гр. Дижон, Франция, в рамките на Френското председателство на Съвета на ЕС. Дискусията на министрите на туризма се фокусира върху темите „Туризмът за европейците в Европа“ и „Да превърнем Европа във водеща световна дестинация за устойчив туризъм“. Република България изрази своята пълна подкрепа за превръщането на Европа във водеща глобална дестинация за устойчив туризъм. Страната ни ще насърчава разработването на нови идеи и политики, интегриращи иновативни решения в сектора и допринасящи за по-голяма ефективност на икономическите процеси в туризма. Ефективният преход на сектора към по-безопасна, устойчива, модерна и дигитална среда е концепция, която България възприема напълно и ще развива политиките си в тази насока.

Някои държави членки отбелязаха, че все още голяма част от туристическите услуги и продукти не са дигитализирани. Голяма част от делегациите се спряха на необходимостта да се подкрепят малките и средните предприятия в сектора, като изключително важен компонент от неговата конкурентоспособност. Те посочиха, че бъдещето на отрасъла на европейско равнище е свързано с укрепването и предоставянето на пълноценно обучение на човешките ресурси. Участниците изразиха единодушно становище, че развитието на туризма следва да се осъществява, като се полага нужната грижа за опазването на околната среда и на обектите на културното наследство в Европа.

Правителството одобри резултатите и взетите решения на редовното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри доклада на Република България от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 21 март 2022 г. По отношение на одобряването на Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика (ОСП) множество държави, включително България, обърнаха внимание на важността Стратегическите планове да бъдат одобрени своевременно, така че да може да се приеме националното законодателство, а фермерите да бъдат информирани относно правилата и да могат да планират своята производствена дейност през 2023 г. Страната ни сподели, че разчита на заявената от Комисията гъвкавост по отношение на процедурата, с оглед необходимостта земеделските производители да вземат решения относно своята сеитба най-късно в началото на есента, за да могат да се съобразят с изискванията на новите инструменти на ОСП.

По въпроса за Състояние на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на нашествието в Украйна и въз основа на представените от Комисията набор от предложения за предприемане на спешни мерки за противодействие, всички държави членки демонстрираха своя ангажимент за въвеждане на ефективни решения в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и за подкрепа на селскостопанския сектор на Украйна, като акцентираха, че конфликтът в Украйна има сериозни последствия върху продоволствената сигурност, особено по отношение на фуражите, но и по отношение на износа за страните в конфликта. Мнозинството държави членки поискаха да се запази общият пазар и да не се допуска ограничаване на свободното движение на стоки в Европейския съюз. Република България приветства своевременното Предложение за Делегиран Регламент за предоставяне на извънредна помощ за приспособяване на производителите в селскостопанския сектор. Страната ни подкрепи мерки като завишаване на авансовите плащания и дерогациите, свързани с условията за прилагането на зелените директни плащания (площите под угар) за година на заявяване – 2022 г. Република България приветства включването на секторите „Земеделие”, „Рибарство” и „Аквакултури” във Временната рамка за държавни помощи, с мерки за осигуряване на ликвидност, подобни на тези във временната Ковид рамка.

Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси” през март

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси” (СОВ), което се проведе на 22 март 2022 г. в Брюксел. България бе представена от заместник-министъра на външните работи Васил Георгиев. Министрите подготвиха заседанието на Европейски съвет на 24-25 март 2022 г. в Брюксел, като обмениха мнения по проекта на заключения. Съвет „Общи въпроси” одобри частичен общ подход по проекта на Регламент относно статута и финансирането на европейските политически партии и европейските политически фондации. Министрите продължиха дискусията относно Конференцията за бъдещето на Европа с фокус върху подготовката на нейния заключителен етап. В дневния ред бе включена и темата Европейски семестър с оглед и на подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 24-25 март 2022 г., с което приключва първият етап от семестъра. Одобрени са резултатите от българското участие в EPSCO, част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри резултатите от участие на България в редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, проведено на 29 март 2022 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

Акцент в дискусията на здравните министри на ЕС беше поставен върху темата за здравната и хуманитарна ситуация в Украйна. Полската делегация разпространи декларация, подкрепена от общо 11 държави членки, в т.ч. България, за създаването на специален фонд за целево подпомагане на здравното обслужване и медицинските грижи, полагани за украинските бежанци. В своето изказване България подчерта, че осигурява всички необходими грижи за приетите украински бежанци. С оглед на непрекъснатия бежански поток и предприетите действия на ниво ЕС за координиран отговор на кризата България определи Механизма за гражданска защита на ЕС като основен канал за осигуряване на помощ. Друга съществена мярка е извършването на ваксинации с цел ограничаване на всички възможности за възникване на огнища на инфекциозни заболявания. При отчитане на последиците от COVID пандемията и новите предизвикателства, породени от кризата в Украйна, изключително важно е ЕС да гарантира финансова подкрепа, която да укрепи здравните системи на държавите.

В рамките на втората сесия министрите на здравеопазването обсъдиха бъдещите предизвикателства пред Стратегията на ЕС в областта на ваксинацията срещу COVID-19. Мнозинството държави членки, вкл. България, подчертаха необходимостта от намиране на устойчиво решение във връзка с възникналите предизвикателства в контекста на констатираните излишъци от ваксини и тяхното споделяне. В тази връзка Европейската комисия беше призована да преговаря за споделянето на неизползваните ваксини от държавите членки на ЕС и да не закупува нови ваксини.

Очаква се до 2030 г. в България да бъдат спестени близо 51 хил. GWh електроенергия

Очаква се до 2030 г. в България да бъдат постигнати кумулативни енергийни спестявания в размер на повече от 4 млн. тона нефтен еквивалент или 50 678,31 GWh електроенергия. Това показва анализът на схемата за задължения за енергийни спестявания за периода 1 януари 2021 – 31 декември 2030 г, направен по повод разглеждането от Министерския съвет на проект на наредба за определяне на националната цел за енергийна ефективност, общата кумулативна цел и схемата за задължения за енергийни спестявания и разпределянето им между задължените лица. На днешното си заседание Министерският съвет одобри проектонаредбата.

Необходимостта от приемането на документа се съдържа в Закона за енергийната ефективност, където е регламентиран начинът за определяне на националната цел за енергийна ефективност за 2030 г. За да се подпомогне изпълнението на тази цел, се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки. Законът постановява, че методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност, определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица следва да се регламентират в наредба на Министерския съвет. Целта на наредбата е съществено да подпомогне постигането на националните цели за енергийна ефективност.

През 2018 г. беше приета Директива 2018/2002, която изменя Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Тя определя обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза, за да се гарантира постигането на водещата цел в областта на енергийната ефективност от най-малко 32,5% за 2030 г. Съгласно изискванията на директивата, държавите членки следва да определят национални цели за енергийна ефективност до 2030 г.

Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). С него се въвеждат в националното законодателство мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и на изискванията на Директива (ЕС) 2021/338 за изменение на Директивата за пазарите на финансови инструменти с цел да се подпомогне възстановяването на инвестиционните посредници от кризата във връзка с COVID-19. Със законопроекта, чрез изменение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цели и за дружествата за секюритизация, се въвеждат и мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/557 за изменение на общата рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации. Чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, с цел въвеждането на Директива (ЕС) 2021/2261 за изменение на Директива 2009/65/ЕО по отношение на използването на основни информационни документи от управляващите дружества на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа.

С въведените мерки чрез ЗППЦК и Регламент (ЕС) 2020/1503 се установяват изискванията за предоставянето на услуги за колективно финансиране по отношение на организацията, лицензирането и надзора върху доставчиците на такива услуги, изисквания към дейността на платформите за колективно финансиране, които те оперират, за прозрачността и рекламните съобщения във връзка с предоставянето на тези услуги. Уредени са две форми на колективно инвестиране чрез използването на платформа за колективно финансиране (т.нар. краудфъндинг платформи): за улесняване на отпускането на заеми и за пласиране без твърд ангажимент на прехвърлими ценни книжа и на допустими инструменти за целите на колективно финансиране.

С одобрените промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа се предлага Комисията за финансов надзор да бъде определена за единен компетентен орган по лицензирането и надзора на доставчиците на услуги за колективно финансиране, с изключение на случаите, в които кредитна институция желае да получи такъв лиценз, тъй като банките могат да извършват само дейностите, включени в обхвата на лиценза им за кредитна институция, който се издава от Българската народна банка.

Регламентът за доставчиците на услуги за колективно финансиране въвежда праг от 5 000 000 евро на общо набраните средства за предложенията за колективно финансиране, направени от един създател на проект. В тази връзка със законопроекта се предлага прагът от левовата равностойност на 3 000 000 евро за освобождаването от задължението за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа, въведен в ЗППЦК в изпълнение на Регламента за проспектите, да се повиши до левовата равностойност на 8 000 000 евро. По този начин ще се създадат възможности за повече малки и средни предприятия да набират капитал при по-ниски разходи и такси и по-малко административни тежести, при отчитане и на наблюдавания повишен интерес и презаписванията на емисиите при публични предлагания на пазара за растеж.

Въвеждането на измененията, свързани с транспонирането на Директива (ЕС) 2021/2261, ще облекчи дейността на управляващите дружества, както и ще улесни инвеститорите, тъй като Комисията за финансов надзор няма да изисква изготвянето на два отделни документа с информация до инвеститорите (основен информационен и документ с ключовата информация) за един и същ финансов продукт.

За да се подпомогне възстановяването от кризата с COVID-19 са предвидени и конкретни мерки като се намали административната тежест за инвестиционните посредници, породена от спазването на изискванията за документиране и оповестяване. В допълнение са въведени и мерки, насочени към включването на синтетичните секюритизации в обхвата на рамката на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации и премахването на нормативните пречки пред секюритизацията на необслужваните експозиции с цел да се увеличи допълнително кредитният капацитет на банките.

НЕК ще погаси до 15 април финансовата помощ по делото с „Атомстройекспорт”

„Национална електрическа компания“ ЕАД ще възстанови до 15 април 2022 г. предоставената й от Министерството на енергетиката възмездна финансова помощ за изплащане на присъдените суми по арбитражно дело № ICC Case 18086/GZ/MHM между дружеството и „Атомстройекспорт“ АД. Това стана ясно от днешното заседание на Министерския съвет с одобрените проекти за решение и постановление на правителството за промяна срока за погасяване на тези задължения на компанията. Предоставените на НЕК средства във връзка с делото са в размер 1 176 660 837 лв., представляващи левовата равностойност на 601 617 133 евро. С изменения по предходни документи на правителството определеният срок за възстановяване на временната помощ бе съкратен, като от декември 2023 г. се промени на 31 март 2022 г. С одобрените сега проекти срокът е коригиран от 31.03.2022 г. на 15.04.2022 г. Промяната не налага допълнителни разходи/трансфери или други плащания, които да са за сметка на държавния бюджет.

Приети са промени в ПМС № 454 за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г.

Кабинетът прие промени в Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г. С Решение С(2022)1796 от 17.03.2022 г. по дело SA. 100321 (2022/N) Европейската комисия одобри държавна помощ за предоставяне на безвъзмездни финансови средства в размер до 60 млн. лв., която се отпуска на въздушните превозвачи с оперативен лиценз на превозвач от Общността с разрешение за превоз на пътници, издаден от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. С промените в постановлението се приемат условията и реда за предоставяне на определените безвъзмездни финансови средства на въздушните превозвачи. Целта е да бъдат подпомогнати българските въздушни превозвачи, които се нуждаят от ликвидност за справяне с последиците от пандемията от COVID 19.

Средствата се предоставят за погасяване на публични задължения, задължения към банки и задължения по договори за оперативен лизинг на въздухоплавателни средства, текущо дължими към 31 декември 2019 г., както и непокрити фиксирани разходи, направени през периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2021 г. Кабинетът прие министърът на транспорта и съобщенията да одобри образеца на заявление за кандидатстване и да определи реда за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията за кандидатстване за получаване на безвъзмездни средства, включително коефициента за редукция, еднакво и обективно приложим за всяко едно предприятие, в случай че общият размер на безвъзмездни средства, които имат право да получат всички предприятия, надхвърля общия размер от 60 млн. лв.

Правителството одобри допълнителни трансфери към общините за компенсиране на намалени приходи от данъка върху таксиметровите превози

Правителството одобри допълнителни трансфери в размер на 3,8 млн. лв. по бюджетите на общините за 2022 г. Целта е да се компенсират намалените приходи от данъка върху таксиметровия превоз на пътници. Постановлението е свързано с мярката за подпомагане на таксиметровия бранш, чрез намаляване на определения от общините алтернативен данък върху таксиметровия превоз на пътници.

Правителството одобри проект на Споразумение между България и Румъния за създаването на ГКПП Русе-Гюргево – ферибот

Правителството одобри проект на Споразумение между Република България и Румъния за създаването на ГКПП Русе-Гюргево – ферибот. Граничният пункт ще обслужва пътниците и моторните превозни средства, превозвани с кораби между градовете Русе и Гюргево. Откриването на пункта ще създаде условия за възобновяване дейността на фериботната линия Русе – Гюргево. Това ще спомогне за преодоляване на затрудненията на трансграничните превози на пътници и товари между България и Румъния и значително ще облекчи трафика на българо-румънската граница. Възобновяването дейността на фериботната линия беше договорено на 28 януари 2022 г. в Русе по време на среща между вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов, министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев и вицепремиера и министър на транспорта и инфраструктурата на Румъния Сорин Гриндяну.

Отпускат се 32 млн. лева на Държавен фонд „Земеделие“ за 2022 г, за подпомагане на земеделски стопани

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2022 г. в размер до 32 млн. лв. Средствата се отпускат за подпомагане на земеделски стопани – животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни и пчелни семейства, и производители на плодове и зеленчуци, маслодайна роза и ориз.

Източник: inews.bg

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар