Мисирката е сложно нещо. Шекспирово.

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Мисирката е сложно нещо. Шекспирово.

Това нещо, мисирката, хем е обидено от позата, в която трябва да си върши работата. Хем уплашено, че ще остане гладно, ако вземе, че покаже характер. Хем избухливо заради самоубитите си морални принципи. Хем нелепо. Хем напористо. Хем опасно. Но и много, много страхливо.

Не случайно очите на мисирката са разположени от двете страни на главата. Това е защото тя трябва да внимава. Да следи за опасности.

Мисирката е създадена да е постоянно уплашена.

Сърцето на мисирката бие като барабан. Тя е в постоянен бърнаут. По-малко бърн, повече аут.

Мисирката има способността да се самоопитомява.

Мисирката имитира собствено мнение. Най-смелите твърдения при една мисирка винаги се позовават на чужди твърдения. Мисирката инстинктивно гледа да е добре защитена и във всеки момент да може да докаже, че не мисли, а цитира.

Дарвин си го е казал:

Не оцеляват най-умните, а най-приспособимите.“

       Сега сериозно:

Вие знаете ли колко взима един водещ в национална медия? Правилно! И аз не знам. Но знам, че ако този водещ престане да изпълнява мисирски функции, ще излети като бял гълъб. И той го знае. Другите медии няма да го поискат, защото този пазар не се интересува от можене и качества, а от раболепие. По-умните го знаят. По-тъпите го усещат. Иначе казано никой работодател в 112-та по свобода медийна среда няма нужда от реещи се орли, а от добре заземени мисирки. Търсенето определя предлагането.

За да пълниш коремчето трябва да се откажеш от гръбначния стълб.

Сега ще попълзим, пък после ще видим… Щото тези, изправените, сега какво правят? А? Погребват ги изправени… ха-ха. Смешка като от сутрешен блок.

Сега наистина сериозно:

Да си мисирка е съдба. Всички си знаем, че в този глобално тъп свят, ако искаш да си добре уреден журналист не трябва да си журналист. Не само, че не трябва. Противопоказно е. Също е противопоказно да даваш симптоми на собствени разсъждения. А на собствени заключения, е направо забранено. За да оцелееш в екосистемата наречена медии трябва да си мисирка. Точно така! Пулю-пулю или смърт!

За успокоение:

Мисирките не са неинтелигентни.

Болшинството мисирки осъзнават мисирската си принадлежност.

Затова не мразете мисирките. Те сами се мразят. За да се чувствате по-добре е достатъчно да им се подигравате и да ги сочите с пръст. Така, ако не друго, количеството ендорфини в кръвта ви ще се повишава и респективно ще бъдете по-щастливи въпреки 112-тото почетно място.

А сега три пъти „пулю-пулю“ в чест на журналистите, загубили работата, здравето и живота си в неравната битка за свобода на словото.

   Автор: Емил Йотовски

Източник: novini.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар