Михаил Екимджиев пред Dir.bg: КС действа като мешере, тълкува перверзно Конституцията

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Адв. Михаил Екимджиев е правозащитник, бивш прокурор, ръководител е на множество правозащитни проекти, осъществени от „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, чийто създател е. Носител е на редица награди, между които отличието за високи професионални постижения в областта на правото на „Апис“ – 2010 г., бил е обявен за юрист на годината на списание „Правен свят“ през 2009 г. Носител е и на почетния знак на Пловдивската адвокатска колегия за своята активна и запомняща се професионална дейност и издигане престижа на адвокатската професия. Има специализация в Съвета на Европа по Защита правата на човека.

В интервю за Dir.bg той коментира решението на Конституционния съд от днес, с което назначението на Кирил Петков за служебен министър бе обявено за противоконституционно заради двойното му гражданство. Според правозащитника съдът е защитил едни архаични норми, които нямат място в глобалния свят, тълкувал е Конституцията „перверзно“ заради „недотам чистоплътни зависимости“ и не е дал правото на самия Петков да бъде изслушан и да се защити.

– Адвокат Екимджиев, как коментирате решението на КС, че указът на президента в частта му за назначението на бившия икономически министър Кирил Петков е противоконституционен?

– След решенията на този състав на КС по делата за Истанбулската конвенция и вчерашното решение във връзка с пола, мислех, че това е дъното, но с днешното решение, свързано с гражданството на Кирил Петков, виждаме, че той не просто дълбае дъното на юридическата и ценностна нищета, а той вече е в едно подземие от гледна точка на споделени европейски ценности. От гледна точка на реалностите на живота, които налагат Конституцията и нейното съобразяване с тези реалности.

– Защо дълбае дъното с това решение КС?

– Не дълбае, вече го е издълбал – сега е в подземието. Вече е на долния етаж. Това е така, защото Конституцията и правото пазят и защитават ценности. Само преди няколко дни в интервю бившият конституционен съдия обясни какво всъщност е целяло Великото народно събрание, когато е приемало тези ограничения. Може да му се вярва, защото той е участвал в тези процеси, той не просто е гласувал. Той в прав текст обяснява как специално тази забрана за двойно гражданство е наложена, за да не може покойният проф. Александър Чирков да стане депутат и министър, защото тогава той имаше и немско гражданство. Обяснено и за другите ограничения за президента, който освен че не може да има двойно гражданство, е наложено последните 5 години да не е живял в България, за да не може Симеон Сакскобургготски да стане президент и т.н. Тоест, виждаме как зад гърба на суверена неговите „избраници“ във ВНС са осъществили един политически картел, за да защитят не нашите интереси като избиратели, защото несъмнено много хора тогава щяха да гласуват и за проф. Александър Чирков, и за Симеон Сакскобургготски, а по един перфиден, провинциален начин са искали да защитят собствените си политически интереси – да ги извадят от конкуренцията. Аз го наричам политически картел, защото по този начин те елиминарт влиятелни, компетентни, харизматични българи от мъзможността да участват в политическия живот. По този начин са лишили българския народ да гласува за тези лица без да се интересуват дали това е действителната воля на народа. От юридическа гледна точка е недопустимо в какъвто и да е нормативен акт, дори в правилник за вътрешния ред на селско читалище да има норма, която да е насочена към Бай Иван или към конкретно лице. А това е допуснато в българската Конституция. И не само е допуснато тогава, а такива норми продължават да съществуват и сега, 30 години по-късно, ограничавайки правото ни да избираме тези, които смятаме за най-подходящи да ни управляват.

– Но това е било във ВНС. Каква вина имат конституционните съдии, че спазват Конституцията такава, каквато е приета?

Това е било преди 30 години. Да кажем, изострени политически страсти. Да кажем – ценностен инфантилизъм, но какво се оказва? Че на базата на едни норми, приети с оглед на личността, които не защитават никакви ценности, те не бранят някакъв обществен интерес, а разчистват лични сметки с тези хора с двойно гражданство тогава, КС, вместо да направи едно еволюитивно тълкуване и да съобрази новите реалности, при които хората живеят в един глобален свят – пътуват, женят се в чужбина, установяват се там, работят, той предпочете да защити едни архаични, провинциални норми, които са приети зад гърба на българския народ от един политически картел в Народното събрание. Както тогава ВНС е лишило българите да гласуват за александър Чирков и за Царя, сега, по същата перверзна логика, правна и ценностна, лишават един човек от възможността да участва в управлението просто защото той е харизматичен, той е избираем и е една много силна конкуренция на овехтелите и амортизирани политически елити в България.

– Само че, доколкото става ясно, той има право да се кандидатира и да стане депутат, защото гражданството му вече е само българско?

– Да, той си остава депутат, но аз гледам казуса от гледна точка на това, че те /б.р. – конституционните съдии/ преценяват имал ли е право той да бъде министър, а все пак министрите се излъчват пряко или индиректно от волята на суверена. Идеята ми е, че тези скелети на провинциализъм, на параноя, на остракиране, на авторитетни хора с двойно гражданство, които са били заровени от творците на Конституцията преди 30 години, вместо да бъдат лека-полека погребвани, защото нямаме полза от тях, ние ги възраждаме и продължаваме да ги използваме за елиминация на кадърни, способни българи и за препятстване на възможността ние да избираме такива хора за народни представители, за президенти, те да станат министри и т.н.

– Но нека да уточним – конституционните съдии, дори и да разбират, че това са остарели норми, доколко могат да се отдалечат от Конституцията, тълкувайки я?

– Разбира се, че имат право да тълкуват. Ако погледнете внимателно даже вчерашното решение, свързано с пола, има два интересни пасажа. В единия се казва, че по принцип е допустимо КС да тълкува конституционните норми в съответствие с променените обществено-политически нагласи и отношения. Специално що се отнася до понятието „пол“, КС казва, че в България не са чак толкова развити и еволюирали обществено-политическите отношения, че да приемем транссексуалността, да приемем полът да се определя от други признаци освен биологичните. Но, добре, дори да се съгласим с хиляди резерви с това заключение по отношение на пола, то не може да се каже, че при драстично променените обществено-политически отношения, свързани с гражданството, КС не беше длъжен да извърши точно едно такова еволюитивно и контекстуално тълкуване. Защото през 1991 г., когато е приемана Конституцията, ние още сме в СИВ, още сме във Варшавския договор, още са в сила тогава идеологемите за загниващия вражески Запад. СССР не се е разпаднал. Ситуацията оттогава драматично се е променила. Ние сме в ЕС.

Би трябвало да споделяме европейските ценности, а с това решение КС ни отдалечава от европейските ценности. Той ни хвърля някъде в евразийските степи, където са средноазиатските султанатства, и ни връща 50 години назад в зрелия социализъм, когато понятието гражданство беше тълкувано като принадлежност на гражданина към определена държава, когато всички западни държави бяха гледани с враждебност и подозрение, и когато някой имаше двойно гражданство, той задължително трябваше да бъде агент или шпионин. Ето, това е перверзното и неадекватното в решението на КС.

– Все пак, не трябва ли първо в Конституцията да се промени, за да отговаря на новите реалности, за да упрекваме след това КС?

– КС може да тълкува. Неговата роля не е да папагалства норми, които изглеждат ясни. Неговата роля е именно защото Конституцията се променя изключително бавно, трудно и сложно, знаете необходимостта от сформиране на квалифицирано мнозинство, а през това време животът препуска около нас. Именно заради това, че невинаги Конституцията може да бъде променяна достатъчно своевременно, за да бъде адекватна на променящите се условия, ролята на един мъдър Конституционен съд е по тълкувателен път да вразуми, да адаптира някои конституционни норми към драматично променени реалности.

– А съзирате ли някакъв политически нюанс в това решение насред кампания?

– Не знам кое е по-малкото зло – дали, ако това е политически мотивирано решение, или ако е откровена глупост. И в двата случая то е лошо. Но има признаци, че КС направи възможното да злепостави чисто процедурно Кирил Петков. КС поиска от Кирил Петков да представи доказателства за канадското си гражданство, за това кога го е придобил, кога го е изгубил и т.н. Но не му даде възможност, дори чрез писмено становище, дори чрез едно елементарно изслушване, той да изрази своята теза. Той го лиши от всякаква форма на защита. В същото време КС произволно си избра шестима юристи, които да представят становища какво мислят за казуса с гражданството. Важно е да се отбчележи, че поне трима от тях преди да бъдат конституирани като участници в производството, многократно и категорично бяха изразили становища в подкрепа на искането на депутатите от ГЕРБ в подкрепа на искането за обявяване на противоконституционност на указа на президента в частта му, с която Кирил Петков е назначен.

Тоест, КС си избира трима души, за които знае вече какво ще му напишат в становищата, кани ги услужливо да представят своите становища и после мотивира решението си с тяхното становище. Много е елементарно и злепоставящо, защото в самата Конституция, чл. 56, е записано, че всеки има право на защита.

Кирил Петков не просто не беше допуснат да участва в процедурата пред КС, той не беше изслушан и не му беше дадена възможност да представи свои писмени бележки там. А само за сравнение, през 1998 г. по първото дело, свързано с царските имоти, са били поканени да участват в процедурата пред КС не само Симеон Сакскобургготски и сестра му и сестра му Мария-Луиза, но още шестима души, които дори не са български граждани, а благородници, живеещи по целия свят.

Тоест, виден е този двоен аршин, при който някакси човекът, чиято правна сфера в най-голяма степен е засегната, имам предвид Кирил Петков и това, че имплицитно в твърдението на депутатите от ГЕРБ, които искат да бъде обявен указът за противоконституционен, то това искане съдържа твърдения, че той е един непочтен човек, че е нарушил Конституцията и т.н. Е, ерго това засяга неговата публична репутация, това засяга честта му, достойнството му – това са все права, защитени от чл. 32 на българската Конституция, а именно – право на лична чест, достойнство и личен живот.

– А удря ли и реномето на президента, още повече, че и той е в предизборна кампания за втори мандат?

– Несъмнено това е една от целите. Но мен повече ме интересува казусът на Кирил Петков. Защото той беше най-злепоставен и това, ако беше един истински конституционен съд, а не институция, която действа като мешере, най-малкото, което трябваше да му бъде позволено на този човек – говоря като правозащитник, е да представи своето становище, да бъде изслушен. Това право съществува още от Древния Рим, от зараждането на правото – човек, за който се твърди, че е нарушил някаква норма, да бъде изслушан.

Нашият КС отказа това право на Кирил Петков, което, според мен, е индикация, заедно с монолитното му днешно решение, за някои недотам чистоплътни зависимости или за перверзно тълкуване на Конституцията.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар