Наглостта на Младен Маринов и Христо Терзийски

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Мистерията какво точно се е случвало зад колоните на Министерски съвет на 10 юли 2020 г. най-накрая бе развенчана. След усърдно едногодишно криене, в петък записите станаха публично достояние.

Може би най-точното определение за действията полицаите зад колоните от миналото лято е гавра и изнасилване на личността.

Приемствеността в МВР

Ако не друго, забелязваме, че във вътрешното министерство приемствеността е на добро ниво. Части от силите на реда винаги са били основен инструмент за репресия в тоталитарните режими и части от родната милиция не са правили изключение през комунистическата епоха. Виждаме, че използването на полицията като инструмент за репресия е било осиновено и от управлението на Бойко Борисов, което може би е логично, все пак именно неговото управление имаше силен тоталитарен заряд. Нещо повече, виждаме и проникването на методите на ударните бригади от 90-те в МВР. Неслучайно гаврещите се полицаи и голяма част от тези на първа линия наподобяваха, да си го кажем директно, мутри и силоваци, и съвсем неслучайно имаше съмнения, че те са охранители от частни фирми облечени като полицаи.

Наглостта на Младен Маринов и Христо Терзийски

Подобни кадри биха били в състояние да накарат всеки голям ръководител в МВР да потъне от срам в земята и да хвърли оставка. Не и Младен Маринов и Христо Терзийски, които, впрочем, се явяват и народни представители понастоящем.

Обръщенията от тази сутрин на бившия министър на вътрешните работи и набеден за бивш шофьор на Мето Илиенски – Младен Маринов и неговия наследник и бивш ръководител на „Национална полиция“ Христо Терзийски, вместо да оберат част от общественото възмущение и да покажат нормалност, само задълбочават унижението и възмущението и са поредната илюстрация на непукизма и наглостта в редиците на бившите управляващи. Във фейсбук постовете им липсва както загрижеността, така и извинението. Извинението към битите, към техните родители и към обществото.

Вместо това, те призовават случаят „да не бъде използван за разчистване на сметки с политически опоненти и за сеенето на раздори в нашето общество“ и се обявяват, че са свършили всичко нужно за разследване на случаите. Тук не става дума, обаче, за политически борби. Става дума за един от основните дефицити у нас – липсата на справедливост и на върховенство на закона. Оттук следва, че именно, за да няма „раздори“ в обществото ни, единственото справедливо стечение на обстоятелствата е двамата да се разделят с депутатския си имунитет и да бъдат съдени. Дали ще бъдат осъдени или не е друг въпрос, важно е посланието към обществото, на което трябва да бъде показано, че все пак се търси справедливост и въдворяване на ред.

В тази връзка е редно да има сурови последствия и за гаврещите се полицаи. Христо Терзийски разяснява, че след действията на полицията на протестите са били наложени дисциплинарни наказания, както и тежко дисциплинарно наказание на един ръководен служител. Не искам да се опитвам да бъда морален стожер, но справедливото наказание за полицаите от записа предполага да е много по-тежко от дисциплинирано и да включва невъзможността за заемането на държавен пост повече. Редно е те да бъдат наказани подобаващо, отново по начин, който да изпрати послание към обществото, че подобно поведение не може да бъде толерирано.

От нас се изисква повече

Силите на реда да бият по време на протести далеч не е изолиран български феномен. Дори можем да намерим редица примери, от развити западни страни, в които действията на полицията спрямо протестиращи са по-брутални от това, на което станахме свидетели миналото лято (като изключим записа от петък). Голямата разлика е, че именно в тези страни, след оповестяването на кадри, като тези от петък, реакцията ще бъде мигновена и ще служи за въдворяване ред и чувство на справедливост в обществото.

Родната полиция ни пази?

Друг проблем е, че подобен повод би трябвало да е повече от достатъчен за надигането на масови обществени движения, недоволство и протести. Възмущението у нас засега остана предимно в социалните мрежи. Докато например след полицейското насилие довело до смъртта на Джордж Флойд, в Щатите се роди мощното „Black lives matter“ (BLM). Вярно, че говорим за действия довели до смърт, в които е и замесен афроамериканец, но обществената реакция е красноречива, дори когато изключим политическите и идеологически мотивации зад BLM. У нас засега същинска гражданска реакция и активност липсва. Ако като общество търсим конкретни резултати, възмездие и справедливост, то е редно да окажем и подобаващ натиск.

Омагьосаният кръг, от който трябва да излезем

В търсенето на справедливостта за гаврата, на която станахме свидетели в петък, не бива да забравяме голяма картина. Фундаментален проблем у нас е липсата на уважение към служителите на реда, което само по себе си се явява поредният дебат за яйцето и кокошката.

Как да ги уважаваме повече и да ценим работата им, когато виждаме подобни кадри, когато си спомняме как се отнасяха преди година с протестиращите, когато знаем колко от тях са корумпирани, когато виждаме неподобаващата физическа форма на много от тях? Може и да звучи незаслужено на фона на сегашните настроения, но трябва да намерим формулата да отдадем нужното на служители на реда, ако все пак търсим здравословния баланс в обществото. Не мисля, че с масовото негативно отношение към полицаите сме в позицията да изискваме добро отношение от тях. Неуважението ражда неуважение, така както насилието ражда насилие. Трябва да се започне от някъде или поне да се опита.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар