Наглост! До края на годината кабинетът ще харчи по 1.73 млрд. лв. на месец

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Кабинетът се кани да извърши невиждано досега ударно харчене в края на годината. С проекта на бюджета за новата 2021 г. се предлага поредна актуализация на тазгодишния основен финансов закон. Правителството предлага планирания към момента дефицит за 2020 г. от 3.5 млрд. лв. да нарасне до 5.2 милиарда. За сравнение в края на септември финансовото министерство все още отчита превишение на бюджетните приходи над разходите с над 820 млн. лв. Което означава, че само за три месеца ще бъдат похарчени над 5 милиарда лева.

“Изненада е този висок дефицит за 2020 г. До преди месец един от въпросите беше как ще постигнем тези 3.5 млрд. лв. Сега по всичко личи, че правителството дори ще ги задмине до 5 милиарда. Очевидно това ще стане през доста капиталови разходи, нещо, което сме го виждали и в предни години – в последните месец-два да се сключват договори за една или друга отсечка на магистрала, “Хемус” например. Иначе просто няма как да стигнем до 5 милиарда лева дефицит”, коментира пред БНР икономистът Петър Ганев от ИПИ.

Според него няма причина заради COVID-пандемията толкова огромен разход да се концентирира в края на годината. “Най-тежкият период от пандемията беше април-май, а мерките за покриване на ликвидни проблеми за бизнеса и гражданите, като например схемата 60-40, вече са взети. Няма нови антикризисни мерки, които да предстоят в края на годината”, посочи още Ганев.

Икономистът коментира и проекта на бюджета за следващата година, който вчера бе оповестен от финансовото министерство. Той също залага огромен дефицит от 4.9 млрд. лв., което е 3.9% от очаквания БВП. (За 2021 г. прогнозата на финансовото министерство е 2.5% ръст на БВП, който трябва да достигне 124.540 млрд. лв.)

“В същото време за приходната част на бюджета догодина се предвижда ръст с 10%, т.е. залагаме да няма нова карантина. Защо тогава дефицитът трябва да толкова голям? Рискът е какво става, ако има нова COVID-вълна в Европа и у нас през 2021 г. и какво става с дефицита.  Той би станал неудържим”, заяви Ганев.

Според него е очевидно, че големите харчове за свързани с предстоящите избори през 2021 г.

“Винаги когато предстоят избори, харченето е повече. Въпросът е да има някаква логика все пак. Защото сега виждаме разходи, от които по-скоро повдигаме вежди, защото няма дългосрочен смисъл в тях”, обобщи Петър Ганев.

Като пример за нелогичен разход той дава премахването на подоходния критерий за детските добавки само през 2021 г. “Абсолютно невъзможно е дадеш добавки на над 800 000 деца и да им отнемеш през 2022 г. Тази мярка е абсолютно нелогична. Вместо да се концентрираме там, където има бедност и проблем, ние даваме на всички по малко. Това е антиреформа”.

В същото време от ИПИ критикуват Бюджет 2021 заради липсата на политики за запазване на работни места и увеличаване на стопанската активност.

Подобно е мнението и на Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара.

“Не приемаме подхода, с който се разчита да се съживи икономиката или поне да се улесни възстановяването й – като се увеличат разходите за потребление чрез ръст на заплатите в публичния сектор, помощите и пенсиите. Този огромен ръст на разходната част няма да даде ефект върху БВП. Ръстът на потреблението е свързан с ръст на вноса, което при намален нетен експорт, означава по-малък БВП. А огромна част от нарасналите заплати ще отиде в спестявания, така че тук ефектът е спорен. В същото време през 2021 г. за бизнеса са отпуснати трохи – 300 млн. лв. по схемата за запазване на заетостта 60/40 и намаленото ДДС за  ресторантьорския бизнес и никаква по-сериозна стъпка по отношение на капиталовите разходи “, коментира за “Сега” Димитър Бранков.

От БСК очакват догодина по-сериозен фоукс върху капиталови инвестиции, свързани с инфраструтура, екологията и климатичните промени, дигатилизация.

А за тазгодишното ударно харчене на публичен ресурс Бранков коментира: За съжаление практиката през последните години е такава, че ние фактически авансираме различни държавни структури – така стана с язовирите, така стана с “Автомагистрала Хемус” , където парите се харчат с т.нар. инхаус поръчки, без редовната процедура по ЗОП.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар