Нагъл, по-нагъл, депутат

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Народните представители за пореден път показаха нагледно защо всъщност част от тях са в парламента. На думи –  за да се грижат за благоденствието и правата на гласоподавателите си, а и на всички български граждани. На практика – в услуга на нечии корпоративни интереси.

За да изпълнят тази своя роля, депутатите са готови да престъпят както правилата, които сами са гласували за работата си в Народното събрание, така и всякакви норми за благоприличие. Затова и често действат на принципа “да видим дали ще мине, а пък ако много се разсмърди, ще се поправим”. И неведнъж това тяхно поведение сътворява правни каши с

 

безкрайни поправки на поправките

 

Най-пресният пример е неуспешната промяна в Закона за потребителските кредити, “промушена” между първо и второ четене на пакета данъчни изменения за догодина. Тя просъществува само няколко дни, а след вдигналата се пушилка ГЕРБ бързо-бързо я замете под килима, без дори да изчакат да бъде издаден указът на президента.

Ако не беше стопирана, промяната в Закона за потребителския кредит щеше да развърже ръцете на фирмите за бързи кредити да отпускат заеми с над 100% оскъпяване заради неправомерни клаузи, без това да може да бъде атакувано в съда. Скандалният текст позволяваше при неизпълнение на задължения по договор за заем финансовите институции да налагат неустойки, които да достигат двойния размер на главницата, като това не се счита за прекомерни разходи.

Вносител на поправката е отцепилият се от БСП депутат Спас Панчев, който едва когато избухна скандалът, обясни пред медиите, че всъщност е искал да защити клиентите на фирмите за бързи кредити. И как в тази COVID криза трябва да се сложи таван на неустойките, защото този тип длъжниците са с ниска платежоспособност и не можели да си позволят да се защитават в съда. Защо при такива благородни намерения Панчев не беше приложил мотиви към предлаганата от него поправка, така както изискват правилата?

Съдии и адвокати, специализирали се в дела по бързи кредити, обаче веднага алармираха, че промяната има точно обратния ефект – да бетонира практиката точно

 

този тип кредитополучатели да бъдат ограбвани

 

от фирмите за бързи кредити и вкарвани в още по-тежък дългов капан. Ако сега законът определя подобни високи неустойки за прекомерни и накърняващи добрите нрави и те масово падат в съда, то имаше реална опасност съдилищата да не може да обявяват подобни клаузи в договорите за неравноправни и следователно нищожни.

“Легализира се неморална практика на фирмите за бързи кредити да заобикалят законовото ограничение за оскъпяване на кредита”, алармираха над 130 адвокати и поискаха президентът да наложи вето. Става дума за коварни уловки в договорите.

В Закона за потребителския кредит отдавна е регламентирано, че лихвата с всички такси – т.нар. годишен процент на разходите по заемите (ГПР)

 

не трябва да надвишава повече от 5 пъти законната лихва,

 

т.е. не може да бъде по-висок от 50%. ГПР всъщност са разходите към момента на сключване на кредита, които показват на потребителя с колко се оскъпява той. Фирмите за бързи кредити обачe се изхитряват, като въвеждат разни клаузи за неизпълнение на изисквания по договора, с които заобикалят ограничението от 50% ГПР.

“По принцип смисълът на неустойката е да стимулира дългът да бъде върнат навреме и ако не бъде – да обезщети вредите. Само че фирмите за бързи кредити прилагат тези неустойки предварително и ги разхвърлят по вноските. Затова и съдът приема, че това е скрита лихва”, разяснява адв. Десислава Филипова.

През 2019 г. под натиска на общественото недоволство законотворците задължиха съдилищата да проверяват за неправомерни клаузи в договорите за бързи заеми именно заради порочните практики на кредиторите. А такива – бол. Най-популярни са таксите “Гарант”, които може двойно да оскъпят кредита, ако получателят му не успее да представи двама поръчители. При това гарантите трябва да са държавни служители със заплати над определен размер, да са до определена възраст и пр.

 

Други фирми за бързи кредити са “по-любезни”

 

и предлагат на клиентите си да им намерят поръчители – фирми. За тази “услуга” те събират солени такси, които на практика отново отиват в кредитора, защото се оказва, че той е собственик на фирмата гарант.  Други вместо поръчители искат от клетия кандидат да представи банкова гаранция – сякаш ако банката му даде гаранция, той няма от нея да тегли къде-къде по-евтин заем?

Има и случаи, в които за отпускане на бърз заем в размер на 500 лв. от клиента се иска да направи ипотека.  Естествено, че никой няма да тръгне да ипотекира жилище, но това се смята за неизпълнение на договора и води до огромни неустойки, от които дългът скача двойно и тройно.

Адв. Десислава Филипова е съгласна, че доста от клиентите на фирмите за бързи кредити никак не разбират от финанси и и дори не преглеждат какво пише в договора. Има и такива, които взимат заема с ясното съзнание, че, няма да го плащат – просто нямат доходи. Но има евродиректива – за потребителския кредит, която изисква кредиторът да се държи отговорно и да не отпуска пари на закъсал клиент, който ще затъне в още по-големи дългове, предпазят от още по-голяма задлъжнялост”, посочва адв. Филипова. Очевидно е, че у нас директивата не се спазва. Има хора с по 40-50 заема, тази информация я има в Централния кредитен регистър и въпреки това фирми за бързи кредити продължават да им отпускат нови заеми, като ги вкарват в класическия капан – поема се нов дълг за плащане на стар.

Кредиторите са наясно, че част от клиентите им няма да си плащат, затова товарят останалите с високи лихви и  с огромни неустойки. А внесената от Спас Панчев и подкрепена от ГЕРБ скандална промяна е именно да гарантира на фирмите за бързи кредити, че наглите им неустойки няма да могат да бъдат атакувани в съда.

В писмото си до президента адвокатите са категорични  прокарването на подобни промени, при това “на тъмно”, без засегнатите страни да може да изразят становище, е

 

“крещящ лобизъм в интерес на финансовите институции”.

 

ГЕРБ разбра, че става напечено, и реши да изпревари ветото на президента. Натика промяна в Закона за бюджет 2021, с която се отказва от скандалните текстове и връща старото положение в Закона за потребителския кредит. Дори бе проведена спешна и извънредна бюджетната комисия – за да се направи поправката на поправката, внесена от Менда Стоянова,

Юристи предупредиха за законодателен хаос – налице е приет на второ четене законопроект, за него парламентарната процедура е завършила, но все още няма указ. В същото време бюджетната комисия е оттеглила поправката и предстои това да бъде гласувано в пленарната зала. Тази ситуация не е прецедент. ГЕРБ и компания непрекъснато творят законотворчески безобразия и приемат калпави закони по бързата процедура – без мотиви, без обществено обсъждане. Прокарват се лобистки или недомислени текстове, писани на коляно, в едни закони се тикат промени на съвсем други закони. Обикновено целта е да се угоди на нечий частен интерес.

Прави впечатление, че опозицията – БСП и ДПС гузно мълчат по въпроса за бързите кредити, както и в много други случаи. Защо ли…

Междувременно шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова най-невинно обясни, спорният текст се оттегля, защото не промените не били обсъдени достатъчно широко. “Независимо от това, че в тях има положителни страни, смятаме, че в този момент е по-добре те да бъдат оттеглени и да се проведе съответното обсъждане“, мотивира се Стоянова.

Наглост без граници, нали?

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар