Най-жалките опити за политическа пропаганда идват от сенилни старци като Дайнов, все още живеещи във фантазията на своята (абсолютно фейк) дисидентска младост

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Най-жалките опити за политическа пропаганда идват от сенилни старци като Дайнов, все още живеещи във фантазията на своята (абсолютно фейк) дисидентска младост.

Безкраен потоп писаници защо Западът, олицетворен от Вашингтон и Брюксел е „готин“, „велик“ и ако България иска да е „нормална (готина) западна държава“ трябва безропотно да се подчинява на всеки политически диктат и сляпо да копира всяка културна мода, която е трендинг в средите на Демократическата партия в Туитър.

Само дето това го разправят старчоци на по 60-70 годишна възраст, които се опитват като полу-пенсионери да се правят на рокзвезди и да изживяват някаква младост, която я са изпуснали напълно, я просто им липсва. Цялата им политическа доктрина, лееща се неспирна интелектуална диария в Дойче Веле и къде ли още не, е само и единствено това.

Политическите писаници на хора като Дайнов могат да имат някакво минимално ниво на логическа консистентност само когато осъзнаеш, че са породени от дълбоката душевна слабост и комплекс на тези хора да се чувстват млади и готини. И затова политическите им убеждения буквално се изчерпват с това, което те са намирали за яко, когато (може би) наистина са били млади и готини.

Всичко е породено от гиганстки комплекс младото поколение да ти се кефи. „Hello, fellow kids“ не просто като меме от кинокултурата, а като политическа доктрина и душевна диагноза. Но уви. Няма как да стане. Когато младите видят същността на тези хора, няма как да не бъдат отвратени. Няма нищо по-creepy и криндж от дъртак, който не се държи както подобава на възрастта му, а ларпва хипи рок звезда в пенсионерска възраст (и сигурно му се ще да пощипва студентки под полата).

Не искам да си представям колко е криндж да слушаш лекции на някой като Дайнов в НБУ. Да ти говори за хипи символиката на това, че руските дипломати били изгонени „на Джулая“. Или пък да ти разправя за бурната му дисидентска младост когато са го репресирали по комунистическо точно него – синът на Александър Дайнов, член на ЦК на БКП и редактор на „Софийски новости“.

Такива като Дайнов никога не са били „готини“. Дори в собствената си младост никога не са били реални дисиденти, а деца на червената аристокрация, ползващи се с привилегии, които не са били по никакъв начин достъпни за простолюдието (кой би могъл да учи в Оксфорд през 70-те?). Иронията на живота не тези хора е, че именно защото са привилигеровани галеници въобще някога са могли да си въобразят, че са дисиденти.

Но най-жалко е когато в наши дни се опитват да ларпват дисидентство отново, когато абсолютно всичко, което казват и публикуват се чете като опорна точка на „Правдата“ на Метрополията, която управлява нашата родна провинция. Точно това, което е работил бащата Дайнов, това работи и сина Дайнов. Само че в служба на различен господар.

Целият този пошъл цирк, симулакрум на младо про-западно дисидентство е изключително изтъркан. 2022-ва не е 1982-ра. Днес източна империя просто няма, а западната влиза в терминалната си фаза на културен криндж.

Просто се опитайте да гледате или четете някой режимен официоз като CNN или NYT. Най-популярните, най-готините и най-„в крак“ с младото поколение публични фигури в САЩ са тези, които постоянно биват обвинени във връзки с Русия. Това не ви ли кара да се замислите? Напомня ли ви на нещо?

Когато Западът последно беше „готин“, хора като мен (на под 30 години), дори не бяха родени. А бащата на Евгений Дайнов все още беше редактор на „Софийски новости“.

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар