Най-много за лекарства доплащат българите – България

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Защо в България има толкова много болници, а специализираната помощ не достига до много краища на страната? Защо се оказа, че смъртността при ковид беше най-висока в България? Колко доплащат за лекарства българите в сравнение с останалите европейци?

Отговорите тези въпроси се съдържат в анализа на мащабно проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), възложено от Националната пациентска организация.



Здравеопазването в България разполага с достатъчно ресурси – и като леглова база, и като финансиране, но въпреки това ефективността е относително ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики. Финансирането на системата не създава достатъчно добри стимули за повишаване на ефективността, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга изцяло липсва. Наблюдават се и големи различия между областите по отношение на достъпа до здравеопазване и здравните резултати, пише в анализа към проучването.  






Проблемите в сектора се обуславят от ограничения брой медицински сестри и санитари,

силното доминиране на болничната помощ

за сметка на профилактиката, както и заради сериозните регионални различия по отношение на достъпа до медицински услуги.

Безспорен факт е, че България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ  – и съответно легла за болнично лечение в Европа. Повечето от сградите са наследство от миналото. Само част представляват новооткрити болници, като в голямата си част те са частни лечебни заведения.

Според статистиката за 2020 г. в страната функционират 342 болници (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 легла.

Гъстата мрежа от лечебни заведения обаче не води непременно до по-добро и качествено здравеопазване, пише в анализа. Част от причините са липсата на концентрация на медицински случаи в отделни болници, както и невъзможността да се концентрира ресурс. Нещо повече – този ресурс се разпилява между множество лечебни заведения, а те, в по-голямата си част, не успяват да осигурят адекватни кадри.

В регионален аспект картината на болничната помоще доста изкривена. Наблюдава се концентрация на болници в големите области. В особена степен това важи за четирите най-големите градове – София, Пловдив, Бургас и Варна.

Само в столицата са разположени около една пета от всички лечебни заведения за болнична помощ. В същото време, на други полюс са Повече от половината области, които разполагат с по-малко от 10 болници.

Разград, Силистра и Видин са областите с най-малко лечебни заведения. В града на Баба Вида те са 3, а в другия крайдунавски град и в столицата на Лудогорието, те са по две. силно обезлюдени области със застаряващо население.

В тези три района положението е особено тежко и поради факта, че са

населението е предимно застаряващо, което изисква повече болнични грижи.

Леглата в болниците, отнесени спрямо населението, дават представа за възможностите на здравната система да обслужва местното население при нужда от хоспитализация, независимо че те не са достатъчен индикатор дали предоставеното лечение ще бъде адекватно, навременно и ефикасно. На национално ниво са налични средно по 7,8 легла на 1000 души от населението, като 5,5 от тях са в многопрофилни болници за активно лечение.

Ако се приеме, че най-общият индикатор за ефективността на една система са годините, прекарани в добро здраве, от една страна, и продължителността на живот – от друга, по първия показател България стои добре на европейско ниво. Продължителността на живот в добро здраве у нас е 66,3 години за 2019 г., което е 1,7 години повече от средната стойност за гражданите на Европейския съюз.

По отношение на очакваната продължителност на живота обаче България се представя най-зле от всички страни.

Средната продължителност на живота е 75,1 г

което е най-ниска стойност от всички страни – с 6 години по-ниска от средната стойност за Европейския съюз и с 8,9 г. по-ниска от тази на първенците Испания.

„Оказва се, че когато е в добро здраве, българинът живее дълго. Но при влошаване на здравето преживяемостта е много ниска, т.е. при необходимост от здравна помощ – активно лечение или дългосрочни грижи, здравната система не помага за удължаване на живота, което е лош атестат за ефективността ѝ“, отбеляза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

В България за здравеопазване се изразходват общо 7,1% от брутния вътрешен продукт според последните окончателни данни на Евростат. Те са за 2019 г.  По този показател страната ни е около средата спрямо останалите държави от ЕС, като най-много за здраве разпределят Германия  (11,7)%) и Франция (11,1%), а най-малко – Люксембург (5,4%) и Румъния (5,7%).

Проблем се наблюдава в структурата на разходите, според която много голям дял от

плащанията са преки разходи „от джоба“ на пациентите

– основно за лекарства и лекарствени продукти.България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства. И още един куриоз – частните плащания за здраве като общ показател са 38% при среден показател за общността – 15,6% от общите разходи. Това е поредният антирекорд за здраве за бедна България.

В същото време, независимо от факта, населението става все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични заболявания, страната заделя най-малко средства за дългосрочна грижа – едва 0,01% от брутния вътрешен продукт. Само за сравнение, делът при Шве;ция е 2,5%, а в Нидерландия – 2,85%.Данните говорят недвусмислено, че финансовата тежест се прехвърля върху болните и техните близки и най-вече върху хората с ниски и средни доходи, което допълнително ограничава достъпа им до здравни грижи.

Източник: standartnews.com

Източник: inews.bg

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар